Решение № 426 от 01.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора С. Хр. Х. като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100602981 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХI НПК

С присъда от 16.11.2023г., постановена по н. о. х. д. № 13773/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 136-ти състав, подсъдимият Т. Д. В. е признат за виновен в това, че на 19.07.2023 г. в гр.

София, ул. „Слатинска“, в близост до 148 ОУ „Професор *******“, отнел чужди движими вещи -сумата от 15,00 лева и 1 /един/ брой мобилен телефон марка Xiaomi, модел Mi Note 10 с ИМЕЙ 1: 862892041255859 и ИМЕЙ 2:

862892041255867 на стойност 134,66 лева, всички вещи на обща стойност 149,66 лева, от владението на К. Г. Я. с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване - казал на Я. със заплашителен тон „Дай ми всичките си пари“, след което заплашил Я. с малък несгъваем нож и поискал от същия да му даде и телефона, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 от НК , вр.чл.371, т.2 НПК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години.

На основание чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК СРС е намалил размера на определеното наказание с 1/3 /една трета/ и е наложил на Т. Д. В. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е отложено за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. На основание чл. 189, ал.3 1

НПК подсъдимият Т. Д. В. е осъден да заплати по сметка на СДВР направените разноски в досъдебното производство в размер на 282,68 ( двеста осемдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки) лева, а на частния обвинител К. Г. Я. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500/хиляда и петстотин/лева.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от ЧО К. Г. Я. чрез упълномощения му защитник адв. Е.Х. , с която се оспорва правилността на съдебния акт , сочи се на явна несправедливост досежно размера на определеното наказание, като СРС е надценил обстоятелствата, че подсъдимият е в млада възраст, не е осъждан и предметът на престъплението е с ниска стойност. Повереникът на ЧО твърди, че не е отчетен фактът, че деянието е извършено след употреба на алкохол и наркотици. Моли да бъде отменено отлагането изпълнението на наказанието, като присъдата се изтърпи ефективно.

В разпоредително заседание въззивният съд е намерил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага допускане на доказателства, като такова искане не е правено от страните.

В съдебно заседание пред въззивна инстанция подсъдимият не се явява, по делото са приложени доказателства , че същия е призован от известните по делото адреси и не е намерен. Изискани и приложени са справки от ГДИН, НСЛС и ГДГП, от които не е се установило местонахождението на подсъдимия, поради което съдът е преценил , че е налице хипотезата на чл. 269,ал.3, т.1 НПК.

В хода на съдебните прения повореникът на ЧО - адв. Е.Х. излага доводите, посочени в жалбата. Прокурорът пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като се вземат предвид смекчаващите вината обстоятелства- възрастта на подсъдимия- 18 години; фактът , че е израснал в дом за деца, лишени от родителски грижи; чистото съдебно минало; фактът, че към момента на деянието подсъдимият е бил в ученическа възраст.

Защитникът на подсъдимия адв. С. моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като намира присъдата за справедлива.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, V-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира 2 следното.

Първоинстанционният съд е събрал множество гласни и писмени доказателствени източници и след техния анализ е приел следното:

Подсъдимият Т. Д. В. , с ЕГН: **********, роден на *******г. в гр. София, българин, български гражданин е, живее в гр. София, ул.„*******, с основно образование, неженен, неосъждан, работи като строителен работник.

На 19.07.2023г., в град София, около 20:15 часа, непълнолетният К. Г. Я. – ученик, прибирайки се към дома си, се качил на автобус № 11, където пътувал подсъдимият Т. Д. В.. В. видял мобилен телефон в ръцете на пострадалия и решил да го отнеме. Подсъдимият слязъл заедно с Я. от автобуса и го проследил по улица «Слатинска». В района на 148 ОУ В. спрял Я. и му наредил да му предаде парите си с думите „Дай ми всичките си пари!“. Я. предал на В. парите си- сумата от 15 лева, след което подсъдимият извадил несгъваем нож, заплашил пострадалия с него и го накарал да предаде и телефона си с аргумент, че трябва да позвъни на някого. К. Я. дал на В. мобилния си телефон - марка Xiaomi, модел Mi Note 10 с ИМЕЙ 1:

862892041255859 и ИМЕЙ 2: 862892041255867 на стойност 134,66 лева и тръгнал с подсъдимия по указания на последния. В. накарал Я. да седне два пъти на земята, когато се намирали зад блок 20 – в близост до 148 училище, след което продължили. Пред един от входовете на блок 25, подсъдимият накарал пострадалия да се обърне с гръб и бавно да брои до десет. Когато започнал да брои, Я. се обърнал и видял В. да бяга. Я. последвал В. до бензиностанция «Интерспид», находяща се на ул.“Боян Магесник“100, до момента, в който подсъдимият се изгубил от погледа му. Докато тичал В. бил забелязан от служител на бензиностанцията -свидетелят Х.Ч.Б.. Пристигайки до бензиностанцията , Я. попитал Б. дали е виждал наблизо бягащ човек, като Б. отговорил, че е видял лице от ромски произход, което прекосило територията на бензиностанцията и се е насочило към храстите. Двамата отишли до храстите, но там не намерили никого. Подсъдимият В. успял да се отдалечи и да се прибере в кв.“Христо Ботев“, заедно с отнетия от Я. мобилен телефон, а петнадесетте лева изхарчил. След като К. Я. се прибрал в дома си, споделил на брат си за случилото се, като последният се свързал с майка им – свидетелката М.А.А., която подала сигнал за случилото се на телефон 112. Във връзка с проведени ПСД по случая били снети записи от камери за видеонаблюдение от автобус № 11, в който пътували подсъдимият и пострадалият, както и от камери, намиращи се на територията на бензиностанция „Интерспид“. Били прегледани записите от камери С2-1603, С4- 1603.

Въззивната инстанция намира, че първостепенният съд правилно е установил фактическата обстановка, поради което не намира основания за коригирането и. Първият съд е направил подробен анализ на събраните доказателствени източници, като е преценил същите, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е дал изчерпателен отговор на всички въпроси , 3 относими към настоящето производство. Първостепенният съд е конституирал пострадалия като частен обвинител . Производството пред първа инстанция е протекло по реда на чл.371,т.2 НПК, като са анализирани доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като следва : направеното самопризнание от Т. Д. В.; гласните доказателствени средства, събрани в хода на ДП: обяснения на Т. В.; показанията на свидетелите М.А.А. (л. 24), К. Г. Я. (л. 26-27 и л. 31), Х.Ч.Б. (л. 29-30), Д.С.Т.

(л. 34), М.А.П. (л. 35); писмени доказателства и доказателствени средства протоколи за доброволно предаване (л. 9 и л. 47),протокол за извършено разпознаване на лица (л. 32), протокол за оглед на ВД (л. 36), справка за съдимост на Т. Д. В. (л. 80); експертизи - комплексна видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза (л. 50-57), съдебно-оценителна експертиза (л. 61- 64)

Първоинстанционният съд правилно е установил относимите факти въз основа на правилен анализ на събраната доказателствена съвкупност. В качеството си на втора първа инстанция въззивният съд допълва анализа на първостепенния досежно цененето на отделните доказателствени източници .

Въззивният съд след като обсъди основните гласни доказателствени средства, а именно обясненията на подсъдимия В. и показанията на пострадалия Я. , както и показанията на св. Б. намира същите за еднопосочни по основните факти по делото, а именно, че подсъдимият чрез заплаха принудил пострадалия Я. да предаде намиращите се в него пари и мобилен телефон.

Противоречие между показанията на пострадалия и обясненията на подсъдимия на ДП има само относно факта дали действително В. е използвал за заплахата несгъваем нож, който е държал в ръце. Въззивният съд счита за по- достоверни относно това обстоятелство показанията на пострадалия , които са логични , последователни и житейски правдиви. Контролиращият съд отчита двойствената природа на обясненията на подсъдимия , който заявява , че на Я. „се е сторило“, че В. държи нож, тъй като ръцете му били в джобовете. В останалата част показанията на свидетелите, респ. на единствения пряк очевидец на инкриминираното деяние- пострадалия Я. и обясненията на подсъдимия В. си кореспондират и са еднопосочни и непротиворечиви. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Б., който възприел подсъдимия непосредствено след извършване на инкриминираното деяние. Останалите доказателствени източници подкрепят и допълват установената фактическа обстановка и възпроизвеждат същата детайлно.

Поради горното, въззивната инстанция кредитира

4 показанията на пострадалия К. Г. Я. относно времето, мястото, механизма на осъществяване на изпълнителното деяние от страна на подс. В. и вещите – предмет на деянието. По делото не са събрани доказателства, които да поставят под съмнение неговата добросъвестност и обективност. Напротив, изложеното от пострадалия намира опора в показанията на свидетелите М.А.А. (л. 24), Х.Ч.Б. и в значителна част в обясненията на подсъдимия . В подкрепа на авторството на инкриминираното деяние са приобщените протоколи за разпознаване на лице, извършени по реда на НПК в присъствието на поемни лица, с приложен фотоалбум; протокол за доброволно предаване на инкриминираната вещ от подсъдимия В.; заключение на комплексна видеотехническа и лицево- идентификационна експертиза – Протокол № 499/2023, анализираща иззетите записи от видеокамери от автобус № 11, инв. № 1603 и от бензиностанция „Интерспийд“ от инкриминираната дата. Видно от заключението е установено, че лицето, изобразено във видеозаписите на посочените камери е годно за сравнително лицево- индетификационно изследване и е лицето Т. Д. В.. Посочената експертиза дава детайлна информация за времевия интервал на действията на подсъдимия В., предхождащи непосредствено инкриминираното деяние. Правилно първият съд е кредитирал с доверие заключението на изготвената в досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, отчитайки, че същата е приета без възражения и е дала пълен и компетентен отговор на поставената задача относно стойността на инкриминираните вещи.

С оглед изложените съображения, въззивният съд намира, че след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал.3 НПК, без да е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано.

При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е заключил от правна страна, че подс. В. е осъществил състава на престъплението по чл. 198, ал.1НК. В съответствие с материалния закон, районният съд от обективна страна правилно е изяснил, че подс. В. на инкриминираните време и място отнел чужди движими вещи – сумата от 15,00 лева и 1 /един/ брой мобилен телефон марка Xiaomi, модел Mi Note 10 с ИМЕЙ 1: 862892041255859 и ИМЕЙ 2: 862892041255867 на стойност 134,66 лева, всички вещи на обща стойност 149,66 лева, от владението на К. Г. Я. с 5 намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване - казал на Я. със заплашителен тон „Дай ми всичките си пари“, след което заплашил Я. с малък несгъваем нож и поискал от същия да му даде и телефона.