Акт от 11.01.2019, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 563 гр.Велико

Търново, 11.01.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Съдия: Ивелина Янева при секретаря Д.

С., и при участието на прокурора Мачева като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 104 по описа на

Административен съд Велико Търново за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и чл.284 и следващите от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба на Г.В.В., лишен от свобода в Затвора в Ловеч, срещу ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София, с искане за присъждане на обезщетение в размер на 1 000лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на ИМ и мораторна лихва в размер на 388лв. от момента на прекратяване на увреждането до окончателното им изплащане, за претърпени неимуществени вреди за периода от 22.04.2015г. до 23.04.2015г. от престоя на ищеца в Следствения арест гр. Велико Търново в килиия № 1 при изпълнение на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, без осигурена благоприятна среда и условия за съхранение на физическото и психическото здраве на ищеца, като постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода, дневна светлина, ежедневен едночасов престой на открито, съобразно чл. 29 и 31, ал. 5 от КРБ, чл. 2, т. 3, чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС. Твърди се, че това е рефлектирало негативно върху човешкото му достойнство, унижило го е, породило е в него чувство на отритнатост, отхвърленост, незащитеност и страх. Причинени са му яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот, обективирано в защитна реакция на организма при болка и стрес – сълзене на очите /плач/. В хода на съдебното производство цената на иска е изменена, като претърпените неимуществени вреди са оценени на 500лв. Моли се за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът

Главна дирекция

„Изпълнение на наказанията”, чрез процесуален представител, оспорва изцяло предявените искове, като моли за отхвърлянето им и присъждане на разноски.

Представителят на ВТОП дава заключение за неоснователност на исковите претенции.

След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

В изпълнение на разпореждане на прокурор в Окръжна прокуратура Велико Търново Г.В. е приведен от Затвора гр.Бургас в ареста в гр.Велико Търново в 11,10 часа на 22.04.2015г. и е настанен в килия № 1, заедно с лицето И.Н.С.. От 14 часа до 19,25 часа В. участва в процесуално-следствени действия извън ареста, проведени от следовател Т. в ОСлО към Окръжна прокуратура Велико Търново. В 8,05 часа на 23.04.2015г. В. е конвоиран обратно до Затвора в гр.Бургас.

Условията в ареста в гр.Велико Търново са следните:

Арестът се намира на третия етаж в сградата на ОД

„Полиция” Велико Търново. В експлоатация е от 1982г. и според изискванията към този момент килиите са без външни прозорци. Над вратата на всяка килия има прозорец. Самите врати са масивни и дублирани с решетка, което което позволява да бъде отваряна масивната врата при заключена решетка. Светлина се осигурява от луминисцентни лампи и чрез отваряне на плътните врати на килиите към коридора. Помещенията се проветряват чрез прозорци над вратите и през самите врати към коридора. Всяка от килиите е с площ от 8 кв. м. и е оборудвана с 4 бр. легла на два етажа, маса, два стола и шкаф. Налице е един общ санитарен възел с течаща вода, ежедневно хигиенизиран и дезинфекциран. Извеждането до санитарния възел се извършва по сигнал на задържаните лица покилийно с цел запазване сигурността в ареста. Задържаните се извеждат до санитарен възел при заявено тяхно желание по всяко време на денонощието. Мястото на престой на свеж въздух се намира на четвъртия етаж в ареста и представлява помещение с два прозореца с решетки за проветрение и достъп до естествена светлина, където задържаните се раздвижват и разхождат по график в рамките на работния ден.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетели, чиито показания съдът кредитира като непосредствени, обективни и безпристрастни, с изключение на показанията на свидетеля Ж. в частта, в която се възпроизвеждат думи на ищеца. В тази част изявленията не съдържат преживявания на лицето, поради което и не могат да установят надеждно факти.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен в петгодишния давностен срок от прекратяване на незаконосъобразното бездействие.

Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишението от свобода и задържаните под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултата на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, като ал.5 на същата въвежда оборима презупция за наличие на неимуществена вреда за лице, което е адресат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС.

Нормата на чл.3, ал. 1 от ЗИНЗС съдържа забрана за подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение на лишените от свобода и задържаните под стража. В същото време алинея 2 от чл.3 съдържа законова презумпция за наличие на нарушение на чл.3, ал.1 когато липсва достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Следователно специалният закон съдържа различни правила както за установяване на незаконосъобразно бездействие на администрацията – тежестта да докаже изпълнението на изискванията на закона е за ответника, така и за наличието на неимуществени вреди от нарушението – те се предполагат до доказване на противното, като отново именно ответника следва да установи липсата на въздействие върху психиката на ищеца. Като краен извод следва, че за уважаване на иск с правно основние чл.284 от ЗИНЗС, е достатъчно да се установи поставянето на задържаното лице в условия, при които липсва достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства.

Съдът намира, че в конкретния случай такива неблагоприятни условия са доказани.

От писмените становища на ответника и показанията на началника на ареста се установява липсата на естествена светлина и чист въздух. В решението Н. срещу България се посочва, че последните са основни елементи на живота, до които всеки затворник има право на достъп; нещо повече, отсъствието на тези елементи създава условия за разпространение на болести и по-специално на туберкулоза. Следователно това нарушение толкова съществено накърнява правата на задържаното лице, че дори само неговото наличие води до извод за нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от Конвенцията. Твърденията на ответника, че проветрение се извършва чрез отваряне на прозорци над вратите и плътни врати на килиите, не води до извод за липса на нарушение, тъй като описаният начин не осигурява достъп до чист въздух – проветрението е чрез коридора. Както прозорците, така и вратите са към коридора на етажа. Не е доказано и осигуряването на чист въздух чрез вентилационна система. Предвид заявената година на експлоатация на ареста 1982г. и липсата на данни от свидетелите за наличие на вентилационна система, съдът намира за недоказано наличието на вентилационна система в помещенията на ареста. За установяване на осигуряване на чист въздух на задържаните лица, съдът намира, че ответнка следва да представи данни за монтиране на вентилационна система, с посочване на нейни конкретни характеристики и система на работа, от които да може да се достигне до непротиворечив извод за осигуряване на чист въздух на всяко задържано лице с оглед възможността в една килия да бъдат настанени четири лица. Доказателства в тази връзка не са представени от ответника, поради което и съдът формира извод за наличие на нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.

Липсата на санитарен възел в килията и течаща вода не е посочена в разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, поради което липсва законова презумпция за наличие на нарушение и съдът следва да извърши самостоятелна преценка дали това представлява нечовешко или унизително отношение към задържаното лице.

Съгласно трайната практика на Европейския съд по правата на човека „достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение за запазване на чувството на затворниците за лично достойнство. Не само че хигиената е неразделна част от уважението, което тези лица дължат на телата си и на другите, с които те споделят помещения, особено за дълги периоди от време, но тя също представлява предпоставка за запазване на здравето. Наистина хуманна среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения или на възможността за поддържане на тялото на човек чисто.” – Н. срещу България. След като компетентния съд приема за нарушение на чл.3 от Конвенцията липсата на санитарни помещения в килиите, то това обстоятелсво представлява забраненото и от Конституцията на Република България и закона нечовешко и унизително отношение към задържания, респективно нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Твърденията на ответника за липса на отказ за извеждане до санитарния възел са ирелевантни за наличието на нарушение на чл.3 от Конвенцията. Те обективират усилията на служителите на ответника да минимализират вредните въздействия на помещенията, които е извън правомощията им дали да бъдат експлоатирани като арест или не.

Недоказани са твърденията на ищеца за носеща се лоша миризма в килия № 1 от тоалетната и повреда в нея, водеща до намокряне на ползващото я лице. Действително видно от представената схема на етажа, килия № 1 се намира най-близо до санитарния възел, но той е отделен от килиите с коридор. От представените писмени становища и показанията на свидетеля Г. се установява ежедневното почистване на санитарния възел. Хипотетично е възможно наличието на лоша миризма от него и достигането на същата до килиите, но не е установено именно по време на пребиваването на В. това да е налице. Не се установи и повреда – спукана тръба.

Свидетелят Г. описа както механизма на установяване на повреди в материалната база, така и липсата на установена през процесния период или по-късно повреда на тръби в санитарния възел. Поради изложеното съдът намира, че ответника не е допуснал унизително отношение към задържания В. чрез лоша миризма от санитарния възел и повреда в него водеща до намокряне.

По отношение на престоя на открито съдът намира, че описаните от свидетелите условия за престой на открито – стая на друг етаж с прозорци с решетки, не отговаря на изискванията на закона. Разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС предвижда правото на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден. По аргумент на чл.240 и чл.256, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, такова право имат и задържаните лица. Престоят на открито означава възможност за задържаните лице да бъдат извън сградата, под естествени атмосферни условия, с възможност за подслон ако същите са неблагоприятни. Привеждането от една стая в друга, с разликата че последната има отварящи се прозорци не е престой на открито. В решението Н. срещу България Европейският съд по правата на човека приема, че за упражненията на открито трябва да бъде осигурено достатъчно пространство, като физическите характеристики на външните съоръжения за упражнения също имат значение. Даден е пример за двор за упражнения, който е само два квадратни метра по-голям от килията, заобиколен е от стени с височина от три метра и има отвор към небето, покрит с метални пръти и дебела мрежа, като този двор не предлага на затворниците подходящи възможности за почивка и възстановяване. След като описаното в решението пространство за упражнения на открито е двор и въпреки това не удовлетворява изискванията на Конвенцията, то на по-голямо основание стая с прозорци също не представлява място за упражнения на открито, което ответника е длъжен да осигури по силата на българското законодателство и международните стандарти. Съдът намира за неоснователно позоваването на ответника на Заповед №