Решение № 333 от 18.02.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1298/2018
- Вид
- Решение № 333
- Подписан
- 18.02.2019
- В сила
- 11.06.2020
- Състав
- ВЕНЕТА НИКОЛАЕВА ЦВЕТКОВА-КОМСАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138 · Търговски закон
- чл. 138, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 140 · Търговски закон
- чл. 140, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 74 · Търговски закон
- чл. 74, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 74, ал. 2 · Търговски закон
Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр.
София, 18.02.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-3 състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ :
ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА при секретаря Р.Аврамова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 1298 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени от Д.Г.Д. искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на взетите решения от 08.06.2018г. на общо събрание на съдружниците на ответното дружество – Н.– М.ООД, ЕИК: *******.
Заявени са следните процесуалноправни основания за незаконосъобразност на решенията: нарушение на чл. 138 ТЗ при свикване на общото събрание; противоречие с чл. 25, ал. 2 от дружествения договор, тъй като не всички съдружници са редовно поканени за общото събрание; нарушение на чл.
27, ал. 2 от дружествения договор - поради взимане на решението за ангажиране имуществената отговорност на управителя не с изискуемото съобразно посочената норма от дружествения договор мнозинство.
Ответникът, чрез назначения особен представител, намира исковете за неоснователни.
В тежест на ищеца е да докаже съдържанието на решенията, за чиято отмяна са предявени исковете.
В тежест на ответника е да докаже, че решенията са взети при спазване на всички законови изисквания /не противоречат на императивна процесуалноправна норма или устава/.
Като общо известно /вписано в ТР/ съдът приема за доказано обстоятелството, че ищецът е съдружник в ответното ООД към датата на проведеното общо събрание в ответното дружество.
Искът, съответно, е допустим, тъй като ищецът е легитимиран да иска отмяна на решенията на общото събрание на ответното дружество.
Исковата молба е подадена на 22.06.2018 година и искът е предявен в 14-дневният срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
При предявен иск за отмяна на решения на общото събрание на дружеството съдът е ограничен при произнасянето си само от заявените от ищеца основания за процесуална и материална незаконносъобразност на решението, като всяко едно от тях представлява самостоятелно основание на отделен иск по чл. 74 ТЗ. В това производство съдът проверява единствено дали решението е законосъобрано, т.е., има ли нарушения на законови разпоредби и на дружествения договор, регламентиращи процедурата по свикване, провеждане на общото събрание и вземане на решенията, както и такива, регламентиращи определени материални права на съдружниците, но няма право да извършва контрол за целесъобразност на решенията, взети от върховния орган на дружеството.
С оглед на това и при съобразяване на пороците, въведени от ищеца като основание на предявените искове, съдът в настоящото производството по чл. 74 ТЗ, следва да провери спазена ли е установената в закона и дружествения договор процедура за свикване на общото събрание, на което са приети оспорените решения, както и дали те са приети с предвиденото в договора мнозинство.
По първото от наведените основания за незаконосъобразност– нарушения при свикване на общото събрание.
Предвид установеното в съдебната практика, постановена по реда на чл. 290 и сл. ГПК, а именно Решение №86/01.09.2017 по дело №1068/2016 на ВКС, ТК, II т.о., решенията, подлежащи на вписване в търговския регистър имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи и съдружниците, т.е., от взимане на решението и това действие не е в зависимост от вписването им по чл. 140 ТЗ, конститутивният ефект на което, вкл. в хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, е по отношение на трети лица. Отмяната на решенията при уважаване на иск по чл. 74 ТЗ винаги има действие занапред.
При извършената от съда справка по партидата на ответника в търговския регистър се установи, че са налице спрени производства по заявления за вписване на обстоятелства по партидата на ответника по решения на общи събрания, взети през 2017 година /тоест, предхождащо датата на процесното ОС, вкл. за избор на нов управител на ООД/ до приключване с окончателен съдебен акт на производствата по искове по чл. 74 ТЗ - за отмяна на решенията на ОС от 24.10.2017 година и от 07.12.2017 година /на които ОС са взети идентични решения - за освобождаване на ищеца от длъжността управител на ООД и избор на един от другите съдружници като управител на ООД/.
Следователно, предвид цитираната съдебна практика, с която настоящият състав се съобразява, към датата на процесното ОС в отношенията между съдружниците е действало решението за избор на друго лице като управител на ООД.
Видно от представените от ищеца писмени доказателства – констативни протоколи и нотариална покана - процесното общо събрание е свикано по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ по искане на съдружника М., който видно от вписванията по партидата на дружеството притежава също 1/3 /33.33%/ от капитала към датата на свикване на ОС – 31.05.2018 година, тоест, над 1/10. Съгласно разпоредба та на чл. 138 ТЗ, управителят е длъжен да свика общо събрание по писмено искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала. Ако управителят не свика събранието в 2-седмичен срок, съдружниците, поискали свикването, имат това право. Или, за да възникне малцинственото право за свикване на общо събрание, следва да са осъществени горните предпоставки. В случая, от събраните доказателства и вписванията по партидата на дружеството се установява, че съдружникът М. е поканил на 31.05.2018 година ищеца да свика общо събрание, с посочения от съдружника дневен ред, като може да се приеме, че с оглед съставянето на констативния протокол пред нотариус, евентуално е спазена и писмената форма.
Следва също така да се приеме и че свикване на общото събрание от съдружника е поставено под условие – в случая на неизпълнение задължението на управителя. Дори и тези факти да сочат на изпълнение на част от предпоставките, визирани от цитираната норма, при всички положения при съпоставка на двете дати – 31.05.2018 година /дата на отправеното писмено искане/ и 08.06.2018 година – датата на провеждане на общото събрание, е видно, че законоустановеният срок не е спазен. Тоест, действително е налице нарушение на нормата на чл. 138, ал. 2 ТЗ при свикване на общото събрание. Видно от дружествения договор, в последния не е налице уговорено отклонение от това правило.
Отделно следва да се посочи и предвид мотивите в началото на изложението, че към датата 31.05.2017 година в отношенията между съдружниците, за управител е била избрана съдружничката София Адамова, тоест, именно към нея е следвало да бъде отправено писменото искане, а доказателства за това няма по делото.
Само на посоченото основание, предявените искове са основателни и решенията от процесното ОС, поради незаконосъобразност подлежат на отмяна.
За пълнота на изложението следва да се посочи и следното по останалите наведени основания за незаконосъобразност.
Действително, по делото /нито по партидата на ответника/ не са представени доказателства за това, при спазване на изискванията на чл. 25 от дружествения договор, всички съдружници в релевантния времеви период са били редовно поканени за процесното общо събрание. Липсата на доказателства за тези факти задължава съда да приеме, че те не са се осъществили. Следователно, и това основание за незаконосъобразност на свикване на общото събрание е основателно.
Основателно е и възражението за незаконосъобразност на решението за реализиране на имуществена отговорност на управителя. Видно от чл. 27, ал. 2 от дружествения договор /този обявен по партидата на ответника/, това решение се взима с единодушие. Безспорно такова мнозинство не е било налице при взимане на посоченото решение, поради което последното е незаконосъобразно и на това самостоятелно основание.
Право на разноски при този изход от спора има ищецът, но доказателства за сторени разноски за адвокат няма, или общо дължими са 1070 лева – за държавна такса и разноски за особен представител на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ по предявените от Д.Г.Д., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ взетите решения на общо събрание на съдружниците на ответното дружество – „Н.– М.” ООД, ЕИК: ******* от 08.06.2018г..
ОСЪЖДА
„Н.– М.” ООД, ЕИК: ******* да заплати на Д.Г.Д., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1070 лв., представляваща разноски за държавна такса по делото и разноски за особен представител на ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: