Решение № 6339 от 08.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6339 гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211100508397 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Със съдебно решение №6867 от 19.01.2022 г., постановено по гр.д. № 41455/2018 г.

СРС е отхвърлил предявения от Л. С. А., ЕГН ********** срещу А. Г. Л., ЕГН **********, В. И. П., ЕГН **********, Г. В. А., ЕГН **********, В. И. Г., ЕГН ********** и И. И. Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 75,ал.2 ЗН за прогласяване за нищожна съдебна делба, извършена по гр. д. №7091/2006 год. по описа на СРС, 72-ри състав. С оглед изхода на правния спор съдът е осъдил Л. С. А. да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на А. Г. Л. сума в размер на 850 лева, представляваща сторени от нея съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Недоволна от съдебното решение е останала ищцата Л. С. А., която в законоустановения срок е подала настоящата въззивна жалба, с която поддържа становище, че от събраните по делото доказателства се установява качеството й на съсобственик по отношение на процесните имоти въз основа на нотариалния акт, с който е получила по дарение съответните идеални части, нищожността на който нотариален акт, ответницата по делото не успява да докаже по безспорен начин. Оспорва заключението на първата инстанция относно момента, в който в нейна полза възниква правото да оспори нищожността на извършената без участието й делба. Моли съда, да отмени изцяло постановеното съдебно решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове.

Във връзка с подадената въззивна жалба е постъпил отговор от страна на едната 1 ответница по делото А. Г. Л., ЕГН **********, с който се поддържа становище за правилност и законосъобразност на съдебното решение, а подадената въззивна жалба за неоснователна. Поддържа направените с отговора на исковата молба твърдения за недобросъвестно поведение от страна на процесуалния представител на ищцата, както и за умишлено скриване на факта за притежаваното от ищцата качество на наследник. Поддържа твърдението за нищожност на акта за собственост, въз основа на който ищцата се легитимира, а от там и че същата не е придобила правото на собственост върху претендираните идеални части. Моли съда да потвърди изцяло постановеното решение, като остави въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.

За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.

Пред настоящата инстанция с молба от 06.10.2022 год., депозирана от Л. С. А. чрез пълномощник адв. Р. М. САК се представя препис-извлечение от акт за смърт на В. И. П., починала на 12.02.2022 год., а с молба от 18.10.2022 год. се предоставя изисканото в открито съдебно заседание удостоверение за наследници, от което е видно, че е оставила за наследници по закон дъщери: Г. В. А., В. И. Г. и И. И. Г.. Въз основа на това, с определение №10651 от 25.10.2022 год. и на основание чл.227 ГПК, като ответници са конституирани Г.

В. А., В. И. Г. и И. И. Г., а ответницата В. И. П. е заличена.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Страните не представят нови писмени доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за основателна, поради следните съображения:

Ищецът Л. С. А. твърди, че с договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №138, том II, рег. №4857, дело №303 от 11.08.2004 год. от И.В.Г. (нейн чичо) са й били дарени 1 / 4 ид. ч. от УПИ, находящ се в гр. София, кв. Требич, ул. ****, представляващ УПИ X-235, от кв.23 по плана на кв. Требич, одобрен със заповед № РД-16-086/24.04.1990 год., с площ от 1080 кв.м. при съответните съседи, посочени в Н.А., както и 1/6 ид.ч. от масивна стопанска постройка, застроена на площ от 39,60 кв.м., построена в описаното дворно място , находящо се в гр. София, кв. Требич, ул. ****. Ищцата твърди, че въпреки участието й в съсобствеността на описаните недвижими имоти, по гр.д. №7091 / 2006 год. по описа на СРС, с Решение от 25.04.2009 год., изменено с решение от 18.07.2011 год. по в.гр.д. №12008/2009 год. по описа на СГС, е била допусната делба на същите, без нейно участие, което е основание за прогласяване на нищожност на делбата, съгласно чл.75, ал.2 ЗН. Ищцата твърди още, че по молба на ответниците А. Г. Л., В. И. Г. и И. И. Г., по реда на 2 чл.303 от ГПК е поискана отмяна от ВКС на решението на СГС по в.гр.д. №12008/2009 год., но същото е било оставено без уважение, тъй като установената съсобственост с неучастващото по делото за делба лице не било новооткрито обстоятелство. Последното обосновавало правния интерес на ищцата Л. А. да поиска прогласяване на нищожността на делбата, извършена без нейно участие, в отделно производство, чрез предявяване на иск по чл.75,ал.2 от ЗН.

В срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба е подала единствено ответницата А. Г. Л., която оспорва иска по чл.75, ал.2 ЗН. Твърди, че пълномощника на ищеца адв. Р. М., умишлено е укрил по време на производството по делбата участието на доверителя си в съсобствеността, с мотива да го използва за прогласяване на нищожността й в настоящото производство. Излага подробно съображения относно неоснователността на иска, както и за съсобствеността и квотите на страните в допуснатите до делба в хода на производството по гр.д. 7091/2006 год. по описа на СРС, имоти. Оспорва представения от ищеца нотариален акт за дарение на недвижим имот №108/2004 год., с който ищцата се легитимира като съсобственик, като нищожен, тъй като дарителя не е бил собственик към датата на дарението на прехвърлителната идеална част от имотите, предмет на дарението.

Представя писмени доказателства.

Не се спори между страните, че с решение от 25.04.2009 год., постановено по цитираното гражданско дело е допусната делба между ответниците А. Г. Л., ЕГН **********, В. И. П., ЕГН **********, Г. В. А., ЕГН **********, В. И. Г., ЕГН ********** и И. И. Г., ЕГН **********, на следните недвижими имоти: дворно място, цялото с площ от 1080 кв.м., находящо се в гр. София, кв. Требич, ул. ****, представляващо УПИ X-235 от кв.23 по плана на кв. Требич, СО, при съседи УПИ IX-233, УПИ XII-504 от кв.23 и от двете страни-улици, ведно с построената в него масивна стопанска сграда, застроена на площ от 39,60 кв.м. Това решение било изменено от СГС с решение от 18.07.2011 год. по в.гр.д.

№12008/2009 год., а с определение №29/10.05.2012 год. по гр.д.№336/2012 год. по описа на ВКС не е било допуснато касационно обжалване и понастоящем е влязло в сила.

Не се спори между страните и че по молба на ответниците А. Г. Л., В. И. Г. и И. И. Г., по реда на чл.303 от ГПК е поискана отмяна от ВКС на решението на СГС по в.гр.д.

№12008/2009 год., но същото е било оставено без уважение, тъй като факта, че Л. А. е съсобственик на част от делбените имоти, не бил новооткрито обстоятелство по делото, доколкото акта за дарение бил вписан в публичен регистър при АВ от 11.08.2004 год., т.е. от извършването на дарението.

За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот на твърдяното от него правно основание; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици 3 ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.

С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки на предявения иск за делба, а ответника носи доказателствената тежест да докаже обстоятелства, на които основава оспорванията си. (Решение № 13314 от 31.07.2023 г. на СРС по гр. д. № 10472/2022 г.).

Спорно между страните, от една страна, е именно наличието или отсъствието на третата и последна предпоставка – участието на всички съсобственици като страни в делбеното производство. Констатациите по този спорен въпрос, обуславят и разрешаването на следващия спорен по делото момент, а именно за момента, от който за неучаствалия съделител възниква правото да предяви иска си по чл.75,ал.2 от ЗН.

По така формулирания спорен въпрос, въззивната инстанция намира, че неправилно първоинстанционният съд е заключил, че за ищцата не е възникнало право да предяви настоящия иск, тъй като производството се намира на етап допускане, а не е окончателно приключило, респ. да е извършена делбата.

Принципната допустимост искът за установяване нищожност на договор за доброволна делба по смисъла н а чл. 75, ал. 2 ЗН да бъде предявен самостоятелно в отделно исково производство е установен и с т. 1 на ТР № 3/19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, като разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН обаче не провежда разграничение относно начина на извършване на делбата, за да се приложи последицата нищожност на делбата без участие на някой от сънаследниците /респ. някой от съсобствениците съгласно чл. 34, ал. 2 ЗС. Редът на защита на неучаствалия в делбата съсобственик следва да е еднакъв, независимо по какъв ред е осъществена делба без негово участие – с договор за доброволна делба, с решение за съдебна делба или със съдебна спогодба. За неучаствалия в съдебна делба съсобственик, както и за неучаствалия в договор за доброволна делба съсобственик, също е налице правен интерес да установи нищожността на тази делба по съдебен ред в самостоятелно исково производство, за да може въз основа на решение по иска по чл. 75, ал. 2 ЗН със сила на пресъдено нещо да се внесе яснота и безспорност в бъдещите отношения на участниците в съсобствеността по повод упражняване правата на всеки един от тях върху съсобственото имущество, така както наличие на такъв интерес е признат с цитираното тълкувателно решение в полза на неучаствалия в договор за доброволна делба съсобственик. Ето защо се приема, че е допустимо иск за установяване нищожност на съдебна делба по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН да бъде предявен самостоятелно, в отделно исково производство. (Решение № 582 от 4.05.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.

№ 3297/2022 г. Определение № 4171/31.10.2022 г. по гр. д. № 3777/2022 г. на ВКС, II г. о.).

Ищцата, въз основа на представения и неуспешно оспорен от страна на ответницата нотариален акт за дарение, установява качеството си на съсобственик на описаните по – горе в решението съответни идеални части от процесните имоти. Следователно, с оглед крайната цел и предназначение на производството по съдебна делба, а именно окончателно ликвидиране на съсобствеността, съда следва да разгледа правата на всички възможни съсобственици при изчерпателност на придобивните им основания. Съобразно чл. 75, ал. 2 4 от ЗН извършената делба без участие на съсобственик е нищожна. По аргумент от това се налага в производството за съдебна делба да участват всички лица с доказани или само с предполагаеми права в съсобствеността, които са необходими задължителни другари.

Въз основа на гореизложеното, за ищцата е налице правен интерес от водене на настоящия иск, като въззивната инстанция не споделя изводите и на първоинстанционния съд относно етапа, на който следва да се намира производството по съдебна делба, за да се приеме, че искът е допустим. Налице е съдебна практика, според която при съдебната делба, до влизане в сила на решението по допускане на делбата съдът може да конституира неучаствал съсобственик в производството – необходим другар, който да предяви и докаже правата си в съсобствеността. След влизане в сила на това решение неучаствал съсобственик не може да бъде конституиран в това производство, респективно правата, които той претендира могат да бъдат установени само в друго производство. Да се приеме, че неучаствалия съсобственик следва да изчака да се извърши нищожната делба би означавало да се даде разрешение, което противоречи на принципа на процесуална икономия. Такова разрешение противоречи и на правилата за субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо. Решението по допускане и по извършване на нищожната делба не създава сила на пресъдено нещо за неучаствалия съсобственик, той не е обвързан от тези решения и може да предяви иск за установяване нищожност на делбата щом тя е допусната без негово участие, дори тя да не е извършена. Такъв иск би бил допустим и от участвал в производството съсобственик щом делбата е нищожна поради неучастието на друг съсобственик, защото нищожната делба не поражда действие. Няма друг път за установяване нищожността на допуснатата, но още не извършена делба. Във втората фаза на висящото делбено производство, неучаствалия съсобственик не може да встъпи, за да установи правата си, поради това, че вече е постановено решението, с което е определено между кои лица, по отношение на кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата. Той не може да иска и отмяна на влязлото в сила решение, защото не е бил страна в производството, а не е и обвързан от силата на пресъдено нещо на решението. Затова не може да бъде ограничен във времето да иска установяване нищожност на делбата.