Решение № 374 от 27.03.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Пазарджик, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220104539 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от Т. Г. Х., с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „***** чрез адвокат Е. И. от АК Пловдив против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ж. к. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, с която се иска от съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на Договор за кредит № 40006731122 като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ изискванията на чл.19, ал 4 ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 2500 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за кредит № 40006731122. Съгласно уговореното в договора ищецът е следвало да върне сумата от 2500 лева при ГПР 49,00 %, годишен лихвен процент 41.00 %, със срок на кредита от 36 погасителни вноски върху главницата от 2500 лева, с обща стойност на всички плащания в размер на 4368,24 лева. В раздел 6 от договора страните уговорили, че кредитополучателят дължи заплащане на пакет от допълнителни услуги, с включването на която задължението на ищеца по договора нараства на сумата от 6618,24 лева.

Твърди, че сключеният между страните договор е потребителски по своята същност и с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен 1 допълнителен пакет от услуги, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.

Посочва, че по отношение на услугата по пакет от допълнителни услуги предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената услуга е несъизмеримо по- голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.

По този начин кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на 100 % от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което освен на предвидените в ЗПК ограничения противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност.

Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. на ПМС №426/14г. В договора са уредени условията, при които се предоставят допълнителните услуги под формата на пакет от допълнителни услуги, като правата по пакета от допълнителни услуги не стават авТ.тично с изпълнение на изискванията за това, а е предоставено на дискрецията на заемодателя, като за целта това е обективирано в договора за кредит. Твърди, че реално няма допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.

Счита за нищожни клаузите на раздел VI от договора за заем, в които е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49.00%, а действителният ГПР е в различен размер от посочения, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Не бил установен и механизмът, по който е изчислен този процент ГПР и по - конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него.

Счита, че на плоскостта на процесния казус нищожните клаузи на договора относно определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не биха могли да се заместят по право от повелителни норми на закона. Тъй като договорът за потребителски кредит е възмезден, кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпусналия кредит.

2

Позовава се на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, съгласно която при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и на годишния процент на разходите - чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен.

Твърди, че е извършил недължими плащания по процесния кредит, които формират размера на осъдителния иск.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява лично, за него не се явява процесуален представител. Депозирана е молба от пълномощника му – адв. Е. И. от АК Пловдив, с която моли съдът да уважи исковите претенции. Претендира разноски.

С протоколно определение от 05.03.2026 г. съдът на основание чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на предявената осъдителна искова претенция чрез нейното намаляване от 2500 лева на 259,70 лева, като искът за недължимо платени суми по процесния договор за кредит се счита за предявен за сумата от 259,70 лева вместо за сумата от 2500 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище по допустимост и неоснователност на исковата претенция.

Не оспорва, че между ищеца в качеството на заемополучател и ответното дружество в качеството му на заемател, е сключен процесният договор за потребителски кредит 40006731122 за сумата от 2500 лева, като заявява, че посочените в ИМ параметри не са коректни. Оспорва твърденията в исковата молба, че са заплатени по договора суми над дължимата сума за главница.

Счита, че в процесния договор за потребителски кредит се съдържал приложимият лихвен процент по кредита. Освен това същият не противоречал на добрите нрави. Излага подробни съображения. Счита, че при евентуална недействителност на уговорения лихвен процент съдът следва да приложи чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Тъй като лихвеният процент е фиксиран не е необходимо изготвянето на методика за определянето му. Доколкото ГПР по процесния договор бил фиксиран като абсолютна процентна стойност, то в този случай не било необходимо посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Въпреки това в общите условия били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. Наред с това в ЗПК не е посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали, поради което не е налице такова нормативно задължение за кредитора - ответник. Смята, че необходимото съдържание за действителността на процесния договор съгласно разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 ЗПК се съдържа в него, поради което същият е действителен.

Оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението по предоставените допълнителни услуги е следвало да бъде включен в размера на ГПР, тъй като същите са били закупени от потребителя по негов избор и не са били задължително условие за 3 получаване на кредит. Счита, че дори и размерът на ГПР да е по-висок от законово допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава максималният размер, но не и недействителност на договора за кредит.

Според него неправилното посочване на ГПР не може да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до нищожност на целия договор за кредит, като се позовава на чл. 10, § 2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Твърди, че правото на Съюза и практиката на Съда допускат недействителността на договора да се преценява отделно спрямо конкретни клаузи от основния предмет на договора, при което действието на договора се запазва без тези недействителни клаузи, което на по-силно основание важи за допълнителни услуги, които не са част от основния предмет на договора. Поради това договорът за кредит може да бъде сключен и да съществува валидно, независимо от клаузата за допълнителна услуга, дори в случай, че има основание за недействителност на тази клауза.

За неоснователни счита твърденията в исковата молба, че поради невключването на възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни услуги в ГПР се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Заявява, че в процесния случай страните са постигнали съгласие за сключване на договор с включени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като ищецът е изявил желание да закупи тези допълнителни услуги. Сочи, че изборът за закупуване на тези допълнителни услуги не е задължително условие за сключване на договора.

Заявява, че кредитът е усвоен на 23.11.2021 г. и погасен предсрочно на 19.01.2022 г. , като падежът на последната погасителна вноска е бил 25.11.2024 г. В тази връзка се твърди, че са погасени задълженията, дължими към датата на предсрочното погасяване /остатъчната непогасена главници и всички задължения по погасителни план с настъпил падеж /, а не задълженията в първоначалния размер, уговорен между страните. Посочва, че ищецът е внесъл сумата в размер на 184,80 лева лични средства по кредита, като кредитът е погасен предсрочно чрез рефинансиране от друг договор между страните.

Твърди, че общо постъпилата сума по кредита е 2759,70 лева, като с нея са погасени 2500 лева главница, 146,78 лева възнаградителна лихва и 111,96 лева допълнителни услуги и са останали надвнесени 0,96 лева.

Претендира разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител. Депозирана е молба с изложено становище за неоснователност на исковете.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, включително обявено е за безспорно с доклада по делото, а и от представените и приети по делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40006731122 от 23.11.2021 г., декларации, Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит, погасителен план към договор за потребителски кредит № 40006731122 със закупена 4 допълнителна услуга, се установява, че на 23.11.2021 г. между ищеца Т. Г. Х. като заемател и ответното дружество „Профи кредит България“ ЕООД като заемодател е бил сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40006731122, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под формата на паричен заем в размер на 2500 лева, който следвало да се върне на 36 месечни вноски, с размер на вноската по кредита 121,34 лева. Размерът на ГПР е 49,19 %, а на ГЛП 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11 %, краен срок за изпълнение на задълженията по договора – 25.11.2024 г. Посочено е, че общата дължима сума по кредита е в размер на 4368,03 лева. В договора е уговорено, че ищецът е поискал изрично допълнителни услуги, за които дължи възнаграждения – за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 625 лева и за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1625 лева. Посочено е, че вноската по закупените допълнителни услуги е в размер на 62,50 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, т.е. месечната вноска общо е в размер на 183,84 лева, а сумата, която следва да се върне е в размер на 6618,03 лева..