Решение № 2343 от 30.04.2014, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1406/2006
- Вид
- Решение № 2343
- Подписан
- 30.04.2014
- В сила
- 06.07.2015
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЖЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.293а · Граждански процесуален кодекс
- чл.69 · Закон за наследството
- чл.69, ал.2 · Закон за наследството
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2343 гр. В., 30.04.2014г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА при участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№1406 по описа за 2006 година на Варненския районен съд, ХХ състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по делба във фазата по извършването й.
С влязло в сила съдебно решение №*г., постановено по в.гр.д. №* по описа за *г. на Варненски окръжен съд, с което е частично отменено решение №*г., постановено по гр.д. №1406 по описа на ВРС, ХХ състав е допусната делба, както следва:
1/ на недвижим имот, находящ се в гр. В., кв. „В.”, ул. „Ал. м.” № *, представляващ жилищен апартамент на първия етаж от жилищна сграда, състоящ се от входно антре, вграден гардероб, изолационно антре, баня, тоалет, хол, дневна, кухня, две спални и два балкона, целият с площ от * кв.м., ведно с принадлежащите му две избени помещения, намиращи се под кухнята, банята и тоалета, ½ ид.ч. от избения коридор, ½ ид.ч. от таванския коридор, три тавански помещения, намиращи се над хола и двете стаи, ½ ид.ч. от стълбищна клетка и ½ ид.ч. от общите части на сградата, ведно със съответната идеална част от дворно място, съставляващо УПИ № * в кв. * по плана на кв. „В.”, между съсобственици и при квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва:
-
1/4 ид.ч. за Н.П.Н. с
ЕГН **********,
-
1/4 ид.ч. за К.П.Н. с
ЕГН ********** и
-
1/2 ид.ч. за К.П.Н. с
ЕГН ********** и за З.Т.Н. с ЕГН ********** в режим на СИО.
2/ на недвижим имот, находящ се в гр. В., кв. „В.”, ул. „Ал. м.” № *, представляващ гараж на сутеренния етаж от жилищна сграда, намиращ се под дневната на първия етаж, с площ от 18 кв.м., при граници на гаража: от две страни двор, избен коридор и избено помещение, ведно със съответната идеална част от дворното място с площ от * кв.м., съставляващо УПИ № * в кв. * по плана на кв. „В.”, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва:
-
1/4 ид.ч. за Н.П.Н. с
ЕГН **********,
-
1/4 ид.ч. за К.П.Н. с
ЕГН ********** и
-
2/4 ид.ч. за К.П.Н. с
ЕГН ********** и за З.Т.Н. с ЕГН ********** в режим на СИО.
В първото по делото съдебно заседание по извършване на делбата К.П.Н. и З.Т.Н. отправят претенция по реда на чл.288, ал.3 ГПК (отм.) в техен общ дял да бъде възложен делбеният апартамент.
Открито е във втората фаза на делбата и производство по сметки между съделителите, като са приети за съвместно разглеждане претенциите на ищеца Н.П.Н. с правно основание чл.31, ал.2 ЗС срещу ответниците К.П.Н. /заместен в хода на процеса от наследниците си/ и З.Т.Н..
В първото по делото съдебно заседание по извършване на делбата, ищецът, чрез процесуалния си представител заявява, че делбата следва да се извърши чрез разпределение. В хода на устните състезания изразява становище, че не са налице предпоставките за възлагане на имота, нито за разпределение, тъй като ги няма всички съделители, поради което делбеното имущество следва да бъде изнесено на публична продан. Поддържа претенциите си по сметки и моли за уважаването им.
В хода на втората фаза на делбеното производство е починал съделителят К.П.Н., като на осн. чл.120 ГПК (отм.) като страни в производството са конституирани наследниците му З.Т.Н., В.К.Н. – Д., Г.К.Н. и К.К.Н., чрез неговата майка и законен представител Г.Д.К..
В първото по делото открито съдебно заседание по извършване на делбата ответницата З.Т. поддържа възлагателната претенция. В хода на устните състезания не изразява становище.
Ответниците Г.Н. и В.Н., чрез назначения им процесуален представител, молят делбата да се извърши чрез възлагане на процесните недвижими имоти в дял на З.Н. и дъщерите й.
Ответникът К.Н., чрез упълномощения от законния му представител процесуален представител, моли за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан. По отношение на претенцията по сметки, моли съдът да вземе предвид, че детето носи отговорност до датата на смъртта на своя наследодател, а именно 13.01.2010г. То никога не е живяло в имота и не го е ползвало, поради което след тази дата не дължи обезщетение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото /л.122 гръб/, че делбените имоти – апартамент и гараж се ползват еднолично от ответниците от началото на производството по делото – 06.03.2006г. до 01.10.2009г.
Вещото лице със заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза относно поделяемостта на имотите /л.141 – 148/, изразява становище, че при тези квоти и брой на съделителите, процесният апартамент е реално неделим. При таванските помещения и избените помещения биха могли да бъдат обособени реални дялове, при положение че се включи и гаражът. Иначе сам по себе си гаражът също е неделим.
Вещото лице предлага вариант първи за подялба на три дяла, като в дял първи обособява първи етаж от жилищната сграда, ведно с прилежащите две избени помещения, в дял втори – трите тавански помещения и в дял трети – гаражът.
Посочен е и вариант втори, според който дял първи е апртаментът ведно с помещение 2 от прилежащите избени помещения, дял втори – трите тавански помещения и избено помещение 1 и дял трети – гаражът. Дадена е и пазарна оценка на делбените имоти към изготвяне на заключението през 2009г.
Назначена по делото е съдебно-техническа експертиза и след възобновяването му през 2012г.
/л.194-200/, която е посочила стойността на имотите към този момент.
В последното по делото открито съдебно заседание е прието заключение по назначена съдебно-оценителна експертиза относно актуалната пазарна стойност на делбеното имущество /л.293-296/, според което пазарната стойност на апартамента е 87 257лв, а на гаража 5 116лв.
Съгласно заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза на вещото лице К.Г. /л.287 – 292/, пазарната наемна цена за процесния апартамент за периода 06.03.2006г. до 01.10.2009г. възлиза на 12 654лв. Пазарната наемна цена за процесния гараж за периода 06.03.2006г. до 01.10.2009г. възлиза на 2916лв. Размерът на месечния наем, дължим за ползването на апартамента, съобразно припадащата се ¼ ид.ч. от апартамента за процесния период е 3 164лв, а на гаража – 729лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По отношение на способа за извършване на делбата:
Преценката за избор на способ за ликвидиране на съсобствеността е детерминирана от броя, вида и поделяемостта на допуснатите до делба имоти, при спазване на водещия принцип, въведен от чл.69 ЗН при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари. Съдът трябва да прецени всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатите до делба имоти, вкл. техния брой, стойност, вид, начин на ползване, извършени преустройства и подобряване, както и размера на дяловете, броя на съделителите, значението на правопораждащия съсобствеността факт и други установени в производството по делото относими факти.
В случая относно поделяемостта на имотите съдът не кредитира заключението на вещото лице по назначената първоначална съдебно-техническа експертиза, което е предложило два варианта за подялба, всеки от които включва три дяла, доколкото избените и тавански помещения не могат да бъдат обособявани като самостоятелни обекти, същите принадлежат към самостоятелния обект – апартамент, поради което и не могат да бъдат отделяни от него и поставяни в самостоятелен дял или в дял с процесния гараж.
Съобразявайки конкретните специфики на делбените имоти и юридическите факти, от които е възникнала съсобствеността, съдът намира следното:
По отношение на претенцията за възлагане, отправена от съделителите К. и З. Н.:
Разпоредбата на чл.288, ал.3 ГПК (отм.) установява специален способ за извършване на делбата, чрез поставяне в дял, представляващ изключение от общото правило на чл.69, ал.2 ЗН и съдържа предпоставките, кумулативното наличие на които обуславя поставянето в дял на делбения имот на един от съделителите. Според посочения законов текст, за да бъде налице правото на възлагане на имота по отношение на една от страните в делбения процес е необходимо: искането да е направено най-късно в първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, да се касае за имуществена общност, възникнала в резултат наследствено правоприемство, делбеният имот да бъде неподеляем и да представлява жилище по предназначението си, съделителят да е живял в имота към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище.
Установява се по делото, че съсобствеността между страните е възникнала, както следва: съделителят Н.П.Н. е придобил идеални части от дворното място и построеното в него по силата на дарение през 1975г. от В.а и П. П., които са закупили имота в режим на съпружеска имуществена общност през 1957г., като през 1983г. е одобрена спогодба в делбено производство между него и родителите му, в която те са получили именно имотите, предмет на делбата, съответно Н.Н. е придобил права върху делбените апартамент и гараж по силата на наследствено правоприемство от В. и П. П.. Съделителят К.Н. е придобил ¼ ид.ч. от имотите също по наследяване от В. и П. П.и 2/4 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност чрез договор за издръжка и гледане през 1992г.
Видно е от законовите изисквания, че възлагателната претенция на сем. Н. се явява неоснователна, макар да е своевременно направена.
Предпоставка за уважаване на възлагателната претенция е съсобствеността между страните да е възникнала единствено по наследяване, тъй като съобразно дадените задължителни указания с т.8 на ТР 1/2004г. извършването на делбата чрез възлагане е недопустимо, когато е налице комбинирана съсобственост. В хода на първата фаза на делбата е установено, че съсобствеността е възникнала не само по наследяване от В. П., починала на 13.02.1998г. и от П. П., починал на 21.02.2001г. Придобивното основание на К. и З. Н. включва и договор за издръжка и гледане, сключен преди смъртта на наследодателите - през 1992г.
Възлагателната претенция ме може да бъде уважена само досежно част от наследниците на починалия съделител, каквото искане се прави от особения представител на двете дъщери в хода на устните състезания. Ако претенцията е направена от съделител, който е починал в хода на процеса, е възможно неговите наследници да поддържат претенцията и имотът да бъде поставен в общ дял, като следва да се извърши преценка дали е основателна претенцията на наследодателя преди смъртта му и неговото коляно би могло да получи имота. Наследниците не биха могли да предявят самостоятелни претенции, ако са конституирани след провеждане на първото съдебно заседание. Правата в делбеното производство принадлежат на този спрямо когото е допусната. Когато съделител почине във втората фаза, неговите наследници встъпват в неговото признато с решението лично право в съсобствеността и затова получават правата общо. Т.е., имотът или може да бъде възложен на всички наследници, ако по отношение на наследодателя са били налице предпоставките, или не може да бъде изобщо възложен. С оглед горната констатация за липса на предпоставките по отношение на съпрузите З. и К. Н., възлагателната претенция следва да бъде отхвърлена.
Неудобно е извършването на делбата и чрез теглене на жребий, доколкото двата обекта – гараж и апартамент, са на различна стойност и с оглед различни квоти /1/4 за Н.П. и общо ¾ за З.Н. и останалите наследници на К.Н./ при тегленето на жребий е възможно за съделителите с по-голям дял да се падне имот на много по-ниска стойност, при което другият съделител следва да заплаща значителни суми на останалите. Неудобен е жребият и с оглед установеното по делото обитаване на апартамента от З.Н. и починалия съпруг К.Н..