Решение № 6867 от 02.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6867 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110168525 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл.2б ЗОДОВ във вр. с вр. с чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба Б. А. К. против Прокуратурата на Република България.

Ищецът Б. А. К. твърди, че ответникът му е повдигнал обвинение за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК за извършено присвояване на средства на ООД „Интертрансевро", чийто съуправител бил заедно с германския гражданин С върди, че по това производство бил многократно призоваван и разпитван, докато едва на 29.05.2015 г. бил привлечен в качеството на обвиняем по посоченото обвинение. На 28.11.2016 г.

СРП внесла обвинителен акт срещу него в съда, като първото по делото съдебно заседание било проведено на 22.05.2017 г. - по НОХД № . Сочи, че на 12.10.2020 г. била постановена осъдителна присъда срещу него по повдигнатото обвинение, като мотивите били обявени на 15.03.2021 г. След депозирана жалба от негова страна, пред СГС било образувано възз г., като с решение от 09.08.2021 г. делото било върнато на СРС поради процесуално нарушение. Сочи, че на 12.10.2021 г. съдебното производство било прекратено от СРС пог. на 108 нак. състав поради изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно преследване по повдигнатото обвинение.

Твърди, че в продължение на почти осем години бил в очакване и напрежение за призоваване от разследващите, както и в напрежение от това дали ще бъде привлечен към наказателна отговорност, дали ще му бъде повдигнато обвинение. В продължение на година и пет месеца очаквал резултата от разследването. Почти пет години съдебното производство продължило в 1 дванадесет съдебни заседания, в които районната прокуратура неизменно поддържала обвинението, въпреки данните за провала на дружество „Интеравтотранс" поради задължения по огромни кредити, изтеглени в Германия от съдружника и съуправител на дружеството, без знание на ищец. Твърди, че в продължение на четиринадесет години живеел непрекъснато в напрежение и тревоги, страдал от безсъние, отпадналост, стенокардични пристъпи, хеморагичен гастрит. Счита, че отговорност за това носи ответникът, който поради неоправдано забавяне на извършените действия му е причинил посочените вреди, поради което претендира да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 20000 лева. Претендира и законна лихва върху главницата, считано от влизане на решението в законна сила до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска. Сочи, че не са налице данни актът, с който е прекратено производството да е влязъл в законна сила. Счита, че не се доказват претърпени болки и страдания, които да са в резултат от незаконното обвинение.

Счита, че наказателното преследване срещу ищеца е водено в разумен срок, като действията на прокуратурата били ритмични и без забавяне. Счита, че ищецът не доказва да е изчерпана административната процедура съобразно изискването на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Оспорва размера на предявения иск като прекомерно завишен.

Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, алтернативно – уважен в значително по-нисък размер от предявения.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено следното от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, че е страна по твърдяното наказателно производство, по което е налице влязъл в сила акт за прекратяване; че е допуснато забавяне от страна на ответника извън разумния срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, преценен съобразно фактическа и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото; че е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение, както и че е претърпял твърдените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица именно от продължителния срок на разглеждане на производството, предмет на настоящото дело.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението му да репарира причинените вреди.

С приетия доклад по делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между тях са отделени фактите, че: 1/ на 29.05.2015 г. на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, въз основа на което е било проведено наказателно производство; 2/ на 12.10.2021 г. съставът при СРС е постановил акт за прекратяване на наказателното производство.

Съгласно чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат 2 значение за правилното решаване на спора.

С посочената разпоредба законодателят въвежда вътрешноправно средство на защита при вреди, претърпени вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на съдебните дела в разумен срок съгласно чл. 6, пар. 1 от Европейската конвенцията за защита правата, като предоставя възможност за претендиране от държавата на обезщетение за такива вреди. Тази хипотеза на отговорност на държавата е за действия/бездействия на правозащитните органи, в резултат на които посоченото право е нарушено, като отговорността е обективна.

Следва да се посочи, че законодателят е предвидил възможност за репариране на причинени вреди вследствие нарушение на правото за разглеждане и решаване на делата в разумен срок както по висящи спорове, така и по вече приключили такива с окончателен съдебен акт. Нормата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ предвижда, че гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ по приключени производства, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава „Трета“, б. „a“ ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Същата обаче визира единствено случаите, при които съответното лице не е претендирало обезщетение по висящо дело, а е заявило претенцията си едва след приключването на производството. В случая е представен отговор, изпратен до ищеца по депозирана от него молба пред Министерство на правосъдието, като видно от същия, между страните не е постигнато съгласие за сключване на споразумение.

Според решението по делото "Х. срещу България" на Европейския съд по правата на човека, разумният характер на продължителността на дадено производство се преценява с оглед обстоятелствата по делото и въз основа на критериите, възприети в неговата юриспруденция, по-специално сложността на делото, поведението на жалбоподателя и компетентните държавни органи, както и значението на спора за заинтересованите лица. Така заложените критерии са прецизирани и от Върховния касационен съд, като според приетото в Решение от 02.04.2015 г. по гр.д. № 5813/ 2014 г., по описа на ВКС, III ГО, механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: първо се установява продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството. При преценката си относно разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи. В цитираното решение ВКС се е позовал на практиката на Европейския съд по правата на човека, като е посочил, че от значение за преценката дали е нарушено правото за разглеждане и решаване на делата в разумен срок следва да бъдат отчетни и следните обстоятелства: естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите, нуждата да се получат документи по делото /включително и от чужбина/, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса. Посочил е също, че при преценката на поведението на компетентните органи, следва да бъдат отчетени усилията им за ускоряване на производството.

Прокуратурата е процесуалният субституент на държавата при реализиране отговорността по чл. 2б ЗОДОВ. При реализиране на отговорността, предвид 3 принципа на пълното обезщетение за всички неимуществени вреди в причинна връзка производството, е без значение в коя фаза на наказателното производство е допуснато забавяне /в този смисъл напр. Решение № 100 от 8.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2682/2018 г., IV г. о., ГК/. Принципно е разрешението, че за вредите от забавяне на разглеждането и решаването на дело над разумния срок, дори вредите да са причинени с действия или бездействия на различни държавни органи, отговорното да ги обезщети лице е държавата. Обезщетяват се всички вреди, без оглед кой държавен орган е конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска /виж Тълкувателно решение № 5/15.06.2015 г. , ОСГК, ВКС, по тълк. д. № 5/2013 г./. С оглед на горното, следва да се вземе продължителността на цялото наказателно производство – както неговата досъдебна, така и неговата съдебна фаза.

Видно от материалите по приложеното наказателно производство, във връзка с подадени от Себастиан Бартоломеус Михаел Бауер и Мариа Атанасова Ангелинова /пълномощник на „Интертрансевро“ ООД/ жалби срещу ищеца Б. К. са образувани две досъдебни производства, продължили впоследствие в едно общо такова. С постановление от 22.03.2007 г. по пр. пр. № 7580/2007 г. по описа на СРП е образувано предварително производство срещу Б. А. К. за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201, ал. 1 НК /л. 139, т. I ДП/. С постановление за образуване на досъдебно производство от 13.07.2007 г. по пр. пр. № 51834/2006 г. по описа на СРП е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 260, ал. 1, пр. 1 вр. чл.

26, ал. 1 НК /л. 1-2 от ДП, т. II/. В първите призовки, изпратени до ищеца Б. А. К., същият е посочен като обвиняем, макар и все още да не е бил привлечен официално в това качество /л. 157 от ДП, т. I/.

Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено, лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение /в този смисъл е константната практика на съдилищата, като напр. решение № 397 от 26.11.2015 г. по гр. дело № 6047 по описа за 2013 г., IV г.о. на ВКС, решение № 341/05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 353/06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./. Ето защо, моментът на образуване на производство срещу ищеца Б. А. К. за извършено престъпление на 22.03.2007 г., е и моментът, от който последният е възможно да търпи вреди вследствие на воденото наказателно производство.

Видно от материалите по делото, в хода на разследването са извършени множество процесуално-следствени действия – приобщени са множество писмени доказателства, разпитани са много на брой свидетели, изготвени са няколко съдебно-оценителни и счетоводни експертизи.

Ищецът е давал неколкократно обяснения в производството, преди да бъде привлечен в качеството си на обвиняем /така напр. на 21.02.2007 г. и на 01.03.2007 г. – л. 62 и л. 71 от ДП, т. II/. Същият е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК с постановление от 29.06.2015 г., което му е предявено на 02.09.2015 г., на която дата е и разпитан в качеството на обвиняем, като му е взета мярка за неотклонение „Подписка“ /л. 255 – 256 от ДП, т. III/. С постановление от 22.03.2016 г. ищецът е 4 привлечен повторно като обвиняем за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т.