Решение № 433 от 17.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Пловдив, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300602145 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава от ХХІ НПК.

С Присъда № 179 от 27.07.2023г., постановена по НОХД № 2867/2022г., РС – Пловдив, 11 н.с., е признал подс. Л. С. П. за НЕВИНОВЕН в извършване на престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, по чл.144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК и по чл. 320а вр. чл. 330, ал. 1 от НК и го е ОПРАВДАЛ по повдигнатите му обвинения. ПРС се е произнесъл и по веществените доказателства – дискове, находящи се на л. 109 и л. 148 от д. п., като е постановил да останат по делото.

Против присъдата е депозиран протест на РП – Пловдив, ТО – Карлово в който се твърди, че същата е незаконосъобразна, неправилна и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подс. П. да бъде признат за виновен в извършване на трите престъпления, за които са му повдигнати обвинения. Развиват се доводи за доказаност на обвиненията и съставомерност на деянията. Изтъкват се допуснати съществени процесуални нарушения на първоинстанционния съд в хода на съдебното следствие.

Против присъдата е депозирана жалба от частния обвинител Д. С. Ж. чрез повереника му – адв. Л. Н., в която се твърди, че присъдата на ПРС е неправилна и незаконосъобразна. Иска се постановяване на нова присъда, с която подс. П. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатите му три обвинения.

1

С жалбата и протеста не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция. В допълнително изложение на адв.

Н. е направено доказателствено искане за изслушване на 1 бр. диск със запис, по което ПОС се произнесе в с.з., оставяйки го без уважение.

Подсъдимият и неговият защитник не са взели становище по протеста на РП – Пловдив, ТО – Карлово и жалбата на частния обвинител.

В съдебно заседание, подсъдимият Л. П. се явява със защитника си – адв. Н. С., като и двамата искат потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив не поддържа протеста и счита, че правилно РС – Пловдив е оправдал подсъдимия.

Въззиваемата страна – частният обвинител Д. С. Ж. поддържа въззивната си жалба и допълнението към нея. С нарочна молба адв. Н. заяви, че поради служебен ангажимент пред АС – Пловдив не може да се яви по делото и изрази становище да се даде ход на същото при наличието на предпоставките за това.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери протеста и жалбата за неоснователни, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Л. С. П. е роден на ***, с адрес ***. Той е б., притежава българско гражданство, със средно образование, работещ, разведен, неосъждан, с ЕГН **********. От 18.09.1996 г. бил назначен като *** сектор „*** при РДВР – Пловдив (към онзи момент), като работил в системата на вътрешните работи към момента на инкриминираната дата 25.03.2020г., като е изпълнявал образцово служебните си задължения и за целия период на служба е имал едно единствено дисциплинарно наказание за неизпълнение на задължения по връчване на книжа. Пострадалият Д. Ж. работел в системата на МВР от 01.06.2011г., като също служил и към 25.03.2020г. в същото районно управление като подсъдимия. Той също изпълнявал стриктно и съвестно службата си, като за целия си трудов стаж има само едно дисциплинарно наказание, свързано с изгубване на служебни знаци. Двамата се познавали покрай изпълнението на служебните им задължения, но не поддържали контакт. Пострадалият Ж. притежавал от 04.07.2017г. недвижим имот (л. 213214 ДП) в гр. К, обл. Пловдив на адрес: ****, на който бил адресно регистриран и по отношение на който и баща му С. Ж. притежавал (л. 218 ДП) ограничено вещно право на ползване. Имотът бил обитаван и от майката на пострадалия. Около 2010 г. Ж. заживял на семейни начала с Т.М., с която двамата завършили Академия на МВР – гр. София. Тя също служила като тях като *** в РУ на МВР – гр. К.. От съвместното си съжителство двамата имали 2 общо дете – Д.Д. Ж.а, която към инкриминираната дата била на 8 години.

Първоначално живеели за малко в родния дом на Ж., но след това се преместили в гр. К. и заживели в дома на родителите на М. заедно с тях. В годините на тяхното съжителство скандалите между двамата били множество и се стигало до взаимни обиди. Най-често пострадалият наричал съжителката си „***“ или й казвал, че ще й счупи зъбите, а Т.М. от своя страна го наричала „**“ и му казвала да си заминава за гр. К. Редовно пострадалият я провокирал, а тя поради избухливия си нрав му отвръщала. Случвало се е пострадалият след такива моменти да демонстрира напускането си, но по-късно, включително и в следващи дни, се връщал. Имало случаи, в които пострадалият обиждал и родителите на М.. Конфликтите се случвали и пред техни приятели – С.Я., П.Т., М.С., и на работното място и станали известни на техни колеги от службата. След пореден такъв скандал Ж. и Т.М. преустановили съвместното си съжителство в края на месец април 2019г.

Дъщеря им останала да живее при майка си в гр. К., обл. Пловдив на адрес у**** заедно със своите баба и дядо. Няколко месеца по-късно през 2019 г.

Т.М. започнала връзка с друг колега от РУ на МВР – гр. К., а именно подсъдимият Л. П.. Първоначално не афиширали връзката си, но в даден момент Ж. разбрал и реагирал остро, като в текстово съобщение използвал спрямо нея обидна дума и я нарекъл „***“ и й се заканил, че ще я унищожи.

Връзката между М. и Ж. не претърпяла положително развитие, като те продължили със скандалите помежду си и със същото отношение. Случвало се пострадалият да взима детето си без да уведомява майката или в момент на ескалация на отношенията им пострадалият в телефонен разговор да я заплашва, че ще й сипе наркотик в чашата и ще и вземе детето. На последното свидетелите станали и родителите на М. – Р.М. и С. М.. От всичко това Т.М. се разстройвала и споделяла всичко с подсъдимия П., включително и за реакцията на Ж. като разбрал, че двамата са заедно. Той и родителите й я съветвали да се обърне към съответните власти и да предприеме мерки, но тя отказвала и така и не направила, защото не искала да причинява проблеми на пострадалия Ж.. До инкриминираната дата никой от ближните й не се намесил в отношенията й с бившия и съжител. На 25.03.2020 г. Т.М. не била на работа, а била в дома си в гр. К. на у*** заедно с дъщеря си Д. и родителите си.

Трябвало да регистрира в приложение акаунт за онлайн обучение на дъщеря си. Тъй като имало проблем с регистрацията, М. се обърнала за съдействие към класната ръководителка на детето. Тъй като на момента и класната ръководителка не могла да установи в какво се състои проблемът, се разбрали да се чуят пак. Малко по-късно класната се обадила по телефона и й казала, че бащата на Д. – Д. Ж. се е опитвал да я регистрира и по тази причина найвероятно съществува техническа пречка за регистрация от тяхна страна. В 14:15 ч. на същата дата детето Д. от своя мобилен телефон потърсило баща си Д. Ж. на мобилния му телефон с № ****, за да проведат разговор относно дистанционното обучение, в хода на който станало ясно, че с майка й не успявали да направят регистрация, защото и той се опитвал. По време на 3 разговора, Т.М. взела телефона от дъщеря си, включила високоговорителя и с рязък тон казала на Ж. да престане да се опитва да направи регистрация, защото и те не могат да я направят. Ж. реагирал остро и грубо като нарекъл М.

„***“ и й казал, че ще дойде и ще й избие зъбите, като веднага затворил телефона. Тъй като всичко това било чуто от детето Д., то и майка му се разстроили. Родителите на Т.М. – Р. и С. също присъствали на цялата ситуация и чули разговора. На същия ден подсъдимият Л. П. бил навън и пазарувал различни покупки и като приключил отишъл в дома на Т.М. за да ги остави.

Там я заварил разстроена. Майка й, С. М., му обяснила, че преди малко в разговор между нея и Д. Ж. последният я е заплашил, че щял да й счупи зъбите, както и че я наричал „***“. Подсъдимият оставил покупките и във видимо спокоен външен вид тръгнал към своята майка, за която се грижел и която живеела в гр. С., за да остави покупки и на нея. Понеже бил запознат с отношенията между пострадалия Ж. и Т.М., той решил, че трябва да се спре с този тормоз, тъй като това влияело на М. негативно и искал да я защити. Към 16:16ч. се обадил от личния си телефон с № ********** на мобилния телефон на колегата си Д. Ж. № ****. Чутото току-що от Т.М., че е била адресат на поредни обиди и заплахи от Ж. много го ядосало и в това емоционално състояние решил да проведе разговор с Д. Ж., който в този момент се намирал в дома на приятелката си към този момент в ***. Ж. видял, че номерът, който му звъни е ********** и е непознат. Когато вдигнал, разбрал, че от другата страна е подсъдимият П.. Първоначално разговорът бил съвсем нормален.

Подсъдимият подчертал, че досега никога не е разговарял с него, като уточнил, че той баща на Д. няма да става и няма да заема неговото място.

След това му казал, че ако той продължава да притеснява Т.М. нямало да остане безпристрастен. В хода на разговора Ж. се опитал да обясни на Л. П., че по принцип избягвал да контактува с Т.М., но въпреки това П. няма право да взима отношения по въпроси, които не са му известни. В следващия момент разговорът бързо придобил коренно различно измерение. Тогава пострадалият взел решение и записал на телефона си чрез вградена в него функция остатъка от разговора им. Двата се държали цинично един към друг и си разменили обидни реплики, повечето от които били насочени от подсъдимия към пострадалия. От своя страна пострадалият се държал провокативно, като поддържал разговора, непрестанно задавал въпроси на подсъдимия и се смеел на репликите на подсъдимия. Напрежението се нагнетило и подсъдимият с неприемлив тон и осезаемо емоционално разпален на различни места в разговора казал на пострадалия следните думи: „До петнайсе минути съм там и съм ти откъснал главъта, пред бащата ти.“, „…ше ти откъсна главата…“, „… щи откъсна тиквата…“, „… да дойда ти…изкъртя тиквата.“, „…ти изтръгна тиквата.“ Освен това му казал няколко пъти и „Да не те намеря там. Чи там ща остая.“, „… да та остая в тая гора…“, „там ща пречукам…“, „… ща остая в гората…“, „… да та остая там…“. Освен това подсъдимият веднъж заявил на пострадалия в началото на разговора след като казал, че ще му откъсне главата пред баща му и следното: „Пък заедно и с на баща ти тиквата.“, както и 4 веднъж в края на разговора „Ша знаеш ти. Ша знаеш, че ше дойда да ва запаля цялата къща.“. През цялото време подсъдимият водил разговора към прекратяване на начина на водене на отношенията от пострадалия към М. и поставяне на условия към пострадалия това да престане моментално и последствията от обратното. През цялото време подсъдимият търсил личен контакт с пострадалия, като очевидно не знаел къде се намира и многократно му задавал въпрос в този смисъл. Въпреки че пострадалият се намирал на гореупоменатото място, през цялото време поддържал тезата, че се намирал в клисурските гори. В хода на разговора Л. П. дори му казал, че постоянно разполагал с информация къде се намира и с какво се занимава, и че нямало да му е трудно да го открие. Разговорът приключил, като подсъдимият отново подканил пострадалия да му каже къде: „Хайде, кажи ми, у вас ли си, че тръгнах за К?“ Ж. знаел, че подсъдимият разполага освен със служебно и с лично огнестрелно оръжие и си припомнил, че преди време негов колега *** от РУ на МВР – гр. К. бил убит при подобен инцидент на лична основа.