Решение № 49 от 25.03.2024, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Ямбол, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20242300500078 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1, вр. с чл. 278 ГПК.

Образувано е по жалба на взискателя П. И. И. от гр. * срещу разпределение на суми, изготвено на 21.09.2023 г. и предявено на 23.10.2023 г. по изп. д. № 20238780400067 по описа на ЧСИ И.Х., с рег. № 878 в КЧСИ и район на действие съдебния район на ЯОС.

Жалбоподателят счита разпределението за недопустимо и незаконосъобразно, тъй като изразената в разпределението воля на съдебния изпълнител е неясна, липсва достатъчна конкретизация на отделните вземания, техния размер е грешно посочен и възпрепятства индивидуализацията им. Последната не може да бъде изяснена и от събраните по делото доказателства, което води до невъзможност за съда да извърши ново разпределение. Конкретните оплаквания са за това, че по отношение на вземанията по дълга към кредитора „Алианц банк България“ АД в размер на 169200.07 лв. в протокола за разпределение липсва яснота относно това каква част от общия дълг са сумите на главницата, как са пресметнати сумите на дължимите лихви и колко са те, има ли в тези общи суми включени разноски. Отделно от това се твърди, че не става ясно как в разпределението от 21.09.2023 г. е определен дълг към взискател по удостоверение от 19.10.2023 г. на ЧСИ Д.Н., който е изготвил свое разпределение в друго изпълнително дело срещу същия длъжник, по което вземанията на „Алианц банк България“ АД са в размер на 182 179.52 лв. Посочените несъответствия според жалбоподателя водят до извод за висока вероятност размера на вземането на основния взискател да е погрешно определено, а това прави безпредметни следващите в протокола разпределителни действия на съдебния изпълнител и поради това, че този порок на разпределението е тежък и непоправим от съда, се счита, че делото следва да бъде върнато на съдебния изпълнител за издаване на нов акт на разпределение. При определен погрешен размер на целия дълг, ЧСИ е определил такса по чл.26 ТТРЗЧСИ с включен върху нея ДДС в нарушение на чл.67 от ЗДДС. Жалбоподателят счита, че таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ следва да е с включено в нея ДДС, а не добавено, т.к. взискателят получава ДДС от фактурата за таксата по чл.26 два пъти- веднъж като данъчен 1 кредит и втори път като сума, която остава за получаване от длъжника по изпълнителното дело. Жалбоподателят счита също така, че разноските за погасяване, посочени в протокола също са с приложено върху част от тях ДДС. Определените в протокола разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 427.00 лв., а при преглед на изпълнителното дело жалбоподателят не установил други действия на адвоката по изпълнителното дело, освен такива по образуването му, поради което се счита, че приетите за събиране от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размера на сумата от 200.00 лв. на основание чл.10, т.1 от Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят сочи, че в т.3 от протокола неправилно съдебния изпълнител е определил таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ отделно за всяко погасяване на вземане на взискателите, които са без привилегии и се удовлетворяват съразмерно в един ред на привилегии, като е получил общо 5 383.35 лв., а при правилно приложение на чл.26 от тарифата тази такса според жалбоподателя възлиза на сума в размер на 7 181.26 лв. По отношение на т.6 и т.7 от разпределението, жалбоподателят сочи, че същото е извършено от съдебния изпълнител при възможността само един от купувачите да плати в срок изискуемата се по протокола сума, като не е съобразил, че при продажба на четири имота в една публична продан от двама различни купувачи- визскатели са възможни 16 различни резултата в зависимост от поведението на купувачите по правилото на чл. 492, ал.3 от ГПК.

По тези съображения жалбоподателят настоява за отмяна на разпределението от 21.09.2023 г. и връщане на делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение.

Останалите взискатели и длъжникът по изпълнителното дело не са взели становище по жалбата.

В изложените мотиви ЧСИ е посочил, че изпълнителното дело е било изпълнявано по отношение на недвижими имоти, находящи се в с. *, обл. *. За периода от 27.06.2023 г. до 27.07.2023 г. е имало насрочена публична продан, като с протокол от 28.07.2023 г. за купувачи на имотите са обявени присъединени взискатели: П. И. И. при цена 5 212.20 лв. и Д. Г. Д. при цена 12 840.00 лв. За предложените суми е изготвено разпределение от 21.09.2023 г. и са определени дати на предявяване 23.10.2023 г. и втора дата 23.11.2023 г. при плащане само на един от двамата купувачи. Според съдебния изпълнител изготвянето на варианти на разпределението е обусловено от множеството имоти, за които за купувачи са обявени повече от едно лице, които са и взискатели по делото и е съобразена възможността някой от тях да не заплати в срок. Според съдебния изпълнител жалбата е неоснователна, тъй като в изготвеното разпределение дължимите суми са конкретно определени, като са посочени изпълнителните дела, изпълнителните листи, размера на вземането на всеки един от кредиторите, участвали в разпределението, както и разноските, там където са включени. Според изложеното, необходимостта от повторно преизчисляване към датата на предявяването на разпределението на 23.10.2023 г. е породена от представеното по делото удостоверение от ЧСИ Д.Н. от 19.10.2023 г. и с цел да се избегне дублиране на едно и също вземане. Счита се, че в разпределението от 23.10.2023 г. сумите са индивидуализирани за всеки от участващите в него кредитори, като таксите по чл.26 от ТТРЗЧСИ са законосъобразно определени. Възражението за приетия за събиране адвокатски хонорар се счита, че е недопустимо.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 462, ал. 2 и чл. 463 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателят в качеството на присъединен взискател по изпълнението. Поради това жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

ЯОС, след като извърши преценка на доказателствата по делото и обсъди доводите на жалбоподателя, намира следното:

ЧСИ Д.Н., с рег. № 804 в КЧСИ и район на действие съдебния район на Окръжен съд гр. Бургас, е образувал изп. д. № 20218040400787 по молба на взискателя „Алианц Банк 2

България“ АД и представен от него изпълнителен лист № 44 от 29.10.2021 г., издаден по възз. гр.д. № 301/2021 г. по описа на БАС, срещу длъжника Г. Д. Ж. от гр. *, който е осъден да заплати на банката сума в размер на 109 137 лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2019 г. до окончателното изплащане. ЧСИ е приел като разноски по делото предявения адвокатски хонорар, заплатен от взискателя в размер на 1128.00 лв. и заплатените от взискателя авансово такси в общ размер на 141.00 лв. по изпълнителното дело. По това изпълнително дело като обезпечение на вземането на взискателя ЧСИ е наложил възбрани върху недвижими имоти, собственост на длъжника, находящи се в гр. * и в землището на с. *, обл. *. Установил е публични задължения на длъжника към НАП в размер на 636.77 лв.

С разпореждане от 30.05.2022 г., на основание подадена от взискателя молба от 27.05.2022 г. по чл. 427, ал.2, изр.2 от ГПК, ЧСИ Д.Н. е изпратил изпълнителното дело на ЧСИ Л.Т. с рег. № 787 в КЧСИ и район на действие съдебния район на ОС- Добрич. ЧСИ Л.Т. е образувал изпълнително дело № 20227370400433 и по молба на взискателя е насочила принудителното изпълнение срещу ипотекирани в полза на банката- взискател недвижими имоти, послужили като обезпечение по кредита, съгласно приложения нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот от 26.09.2007 г.

При условията на чл. 456, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК като присъединен взискател по изп. д. № 433/2022 г. на ЧСИ с рег. № 737 Л.Т., е конституирана „Банка ДСК“ АД, с вземане по изпълнително дело № 845/2017 г. на ЧСИ № 805 С.Н. против ипотекарния длъжник Д.Т.З..

След успешно проведена публична продан на недвижимите имоти, собственост на ипотекарния длъжник Д.З. и внасяне на сумите от купувачите, възлагане на недвижими имоти на същите, ЧСИ Л.Т. е насрочил предявяване на разпределението между взискателя „Алианц Банк България“ АД, присъединения по право взискател ТД на НАП- Бургас и присъединения на основание чл. 456 взискател „Банка ДСК“ АД. Събраната по изпълнителното дело сума в размер на 37 813.00 лв., която не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, е разпределена от ЧСИ на основание чл. 460 от ГПК във вр. чл.136 от ЗЗД, като за взискателя „Алианц Банк България“ АД е отредена сума в размер на 34 333.26 лв., от които 2 466.00 лв.- вземания за сторени и платени разноски по делото, в т.ч. и 1128 лв. платено и прието в хода на изпълнителното дело адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя. Сумата от 31 867.26 лв. е отредена за частично погасяване на вземането на банката.

По молба на първоначалния взискател „Алианц Банк Блгария“ АД, изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ И.Х. с рег. № 878 в КЧСИ за продължаване на изпълнителните действия и е образувано под № 67/2023 г.

На 27.03.2023 г. ЧСИ И.Х. е извършил опис на пет недвижими имота, собственост на длъжника Г. Д. Ж., находящи се в землището на с. *, представляващи земеделски земи. Назначил е вещо лице за изготвяне на пазарна оценка на имотите на разноски на взискателя. Изготвената първоначална оценка на имотите е оспорена от длъжника, поради което е изготвена нова оценка на имотите на разноски на длъжника.

На 09.05.2023 г. взискателят „Алианц Банк България“ АД чрез пълномощника си адв. Д. М. е подал молба до ЧСИ И.Х. за присъединяване на вземането му към длъжника Г.

Д. Ж. по изпълнителен лист № 260052 от 10.04.2023 г. на ОС- Бургас, издаден по т.д.

№564/2019 г. за присъдени на взискателя разноски пред БОС, БАС и ВКС в общ размер на 14 571.51 лв. По представения изпълнилетел лист взискателят претендирал сумата от 13 332.06 лв. след приспадане на дължимите от него на длъжника разноски в размер на 1239.45 лв. С молбата е направено искане за приемане и събиране на сумата 427.00 лв.направени допълнителни разноски от взискателя за адвокатско възнаграждение във връзка с увеличаване размера на вземането.

3

За времето от 27.06.2023 г. до 27.07.2023 г. ЧСИ е насрочил публична продажба на имоти, собственост на длъжника Г. Ж..

На 20.07.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от Д. Г. Д. с искане да бъде присъединен като взискател по изпълнителното дело на основание чл. 456, ал.2 от ГПК, като към молбата е приложил Удостоверение изх. № 26181 от 07.07.2023 г. от ЧСИ Д.Н.. От същото се установява, че на основание изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 325/2022 г. по описа на РС- Бургас, е образувано изпълнително дело № 563/2021 г. по описа на ЧСИ Д.Н. срещу длъжника Г. Д. Ж. за следните суми: 20 000.00 лв. – главница и 1 798.89лихви.

На 20.07.2023 г. по образуваното пред ЧСИ И.Х. изп.дело № 67/2023 г. е постъпила молба от П. И. И. /жалбоподател в настоящото производство/, за присъединяването му като взискател по изпълнителното дело на основание чл. 456 от ГПК, като се е легитимирал като такъв с представен към молбата изпълнителен лист № 1631 от 12.07.2023 г. по ч.гр.д. № 4062/2023 г. по описа на РС- Бургас, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 11.07.2023 г. по същото дело за следните суми: главница в размер на 6000.00 лв., законна лихва за забава върху главницата, считано от 05.07.2023 г. до окончателното изплащане и разноски в заповедното производство в размер на 120.00 лв.- заплатена държавна такса.

След проведената публична продан на недвижимите имоти, собственост на длъжника, за купувач на следните имоти: ПИ с идентификатор *** и 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ***, на основание чл. 492, ал.1 от ГПК е обявен взискателя П. И.