Определение № 1693 от 29.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1693 гр. Пловдив, 29.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20265300501347 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частни жалби от „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕАД, в качеството им на ответници по гр.д.№ 7987/2025г. на ПдРС, VІ гр.с., против постановеното по делото определение № 3730/24.03.2026г., с което са оставени без уважение подадените от жалбоподателите молби за изменение на постановеното по делото решение № 5457/09.12.2025г. в частта относно разноските, като присъдените в полза на пълномощника на ищеца В. С. М.- адв.Г. Л. М., адв.възнаграждения по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от по 400 лева бъдат намалени до размер от по 200 лева.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при определяне на размера на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА не е отчетена ниската правна и фактическа сложност на спора по делото, наличието на голям обем еднозначна съдебна практика по аналогични казуси, както и обстоятелството, че пълномощникът на въззиваемия не е присъствал на проведеното едно единствено публично съдебно заседание по първоинстанционното дело.

От въззиваемия В. С. М. е подаден отговор на частните жалби, с който същите се оспорват като неоснователни.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

С исковата молба по гр.д.№ 7987/2025г. на ПдРС, VІ гр.с., са предявени два обективно съединени иска за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 2280091 от 04.09.2020г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ЕАД, и на сключен за обезпечаването му договор за поръчителство с „Ай тръст“ЕАД, като цената на първия е в размер от 2000 лева, а на втория- 1563,72 лева. С постановеното по делото решение № 5457/09.12.2025г. исковете са уважени, като в полза на пълномощника на ищеца е определено адв.възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер от по 400 лева, дължими разделно от всяко едно от двете ответни дружества.

Размерът на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА се определя по правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа / със старо заглавие за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Тази наредба е предмет на разглеждане по цитираното в частната жалба Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16. В т.1 от това решение е записано 1 следното:“Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Следователно СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, т.е. дали това не би довело до недопустимо ограничаване на свободата на договаряне. В конкретния случай, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение не се определя по договор между ответника и пълномощника му, а се присъжда от съда, въпросната преценка ще следва да се извърши на база на това, дали предвиденото в наредбата минимално адв.възнаграждение е в съответствие с правната и фактическа сложност на спора по делото.

Действително спорът по първоинстанционното дело не се отличава с висока правна и фактическа сложност, с оглед и на създадената през годините значителна съдебна практика по аналогични искове. Определените възнаграждения за оказана безплатна правна помощ обаче са значително под мининума по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, а възнаграждение се дължи по всеки един от двата иска, а не въз основа на сбора от материалния интерес по тях, независимо от наличието на връзка между двата договора, тъй като всеки иск е със самостоятелно основание и с различен ответник. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадените от „Кредисимо“ЕАД и от „Ай тръст“ЕАД, в качеството им на ответници по гр.д.№ 7987/2025г. на ПдРС, VІ гр.с., частна жалби против постановеното по делото определение № 3730/24.03.2026г., с което са оставени без уважение подадените от жалбоподателите молби за изменение на постановеното по делото решение № 5457/09.12.2025г. в частта относно разноските, като присъдените в полза на пълномощника на ищеца В. С. М.- адв.Г. Л. М., адв.възнаграждения по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от по 400 лева бъдат намалени до размер от по 200 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2