Решение № 54 от 25.04.2025, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Царево, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Янч. Николов при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Георги Янч. Николов Гражданско дело № 20242180100547 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от “А. за с. на в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

С., С. о., р. Л., бул. ”Д. П. Д.” № *****, О. с. Л., ет. **** оф. ****, представлявано от Изпълнителния директор З. Б., чрез юрисконсулт Н. Г. П. А., със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: гр. С., бул. ”Д. П.Д.” № ***, о. с.

Л., ет.***, офис *****, против Н. К. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: общ. Ц., гр. Ц., ул. „Ч. м.“ ****, положителен установителен иск по реда на чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, за установяване дължимостта на паричните вземания, за които е издадена заповед № ******* от ******** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 224/2024 г. по описа на Районен съд – Царево. Претендират се по отношение на ответника следните вземания: сумата в размер на 637,69 лв., представляваща главница по сключен договор за потребителски кредит № 2635902/2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и направените в заповедното и исковото производство разноски.

В исковата молба се твърди, че на 11.10.2023 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г., сключен между „А. Т.“ ЕООД и „А. за с. на в.” ЕАД, по силата на което вземането на „А. Т.“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 08.09.2022 г., е прехвърлено в собственост на „А. за с. на в.” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, 1 включително и всички лихви. Длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 99, ал.

3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „А. Т.“ ЕООД, за което с исковата молба е представено известие за доставяне.

Излага се, че на 08.09.2022 г. между „К.“ ЕАД /Кредитодател/ и Н. К. Т.

/Кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит с № ********, съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, който последния се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита.

Релевира се, че между „А. Т.“ ЕООД и Н. К. Т. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. В тази връзка на същата дата между „А. Т.“ ЕООД и „К.“ ЕАД е бил сключен договор за поръчителство, по силата на който Поръчителя се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № *********.

Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „А. Т.“ ЕООД.

Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „А. за с. на в.“ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

В тази връзка за “А. за с. на в.” ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. № ******/2024 г., по описа на Районен съд - Царево и е издал Заповед № ******* от 11.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя страна обуславя правния интерес на ищеца за предявяването на иска.

Ищецът ангажира писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото.

Направил е доказателствени искания за изискане и прилагане служебно по настоящото дело на ч. гр. д. № 224/2024 г. по описа на Районен съд – Царево.

Направил е и доказателствено искане за допускане на съдебносчетоводна експертиза с нарочно поставени въпроси при условие, че ответникът оспори обстоятелството на усвояване на кредита.

Също така е направено искане, при условие, че ответникът оспори сключването на договора за заем и договора за поръчителство, да бъде назначена съдебно - техническа експертиза, която да установи сключването на договорите.

Съдът е приел иска за разглеждане и е разпоредил препис от исковата молба и приложенията към нея да бъдат изпратени на ответницата.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, чрез упълномощен 2 процесуален представител - адвокат е депозирала писмен отговор, с който счита иска за допустим, но неоснователен.

С отговора на ИМ ответницата не оспорва обстоятелството, че между нея и „К.“ ЕАД е сключен посочения договор за кредит. Не оспорва и че между „А. Т.“ ЕООД и Н. К. Т. е сключен договор за предоставяне на поръчителство с цел да се обезпечи процесния кредит. Доколкото от съдържанието на отговора на исковата молба не може да се изведе противното, ответницата не оспорва и обстоятелството, че е била уведомена, че вземането на „А. Т.“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 08.09.2022 г., е прехвърлено в собственост на „А. за с. на в.” ЕАД.

С ОИМ ответницата твърди, че Договор за потребителски кредит сключен с „К.“ ЕАД, е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Според нея, процесния договор не отговарял на изискваният на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Според посочената разпоредба договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В сключения договор не ставало ясно, изобщо какво все включва в ГПР.

Следвало да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо.

Наред с това счита договора за потребителски кредит за нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК. Това според ответницата е така, защото сумата която се претендира чрез Договор за гаранция /поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП/. В Договора за потребителски кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвидената за заплащане сума по Договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

На последно място се твърди, че разпоредбата на чл. 22 от ЗПК била приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР, поради което сключения договор за потребителски кредит следвало да се прогласи за недействителен.

Релевира се, че доколкото процесния договор е нищожен, то на 3 основание чл. 23 от ЗПК, ответницата дължи само и единствено главницата от 800,00 лева, а доколкото тя е заплатила сумата от 543,00 лева, то искът следвало да бъде уважен само за сумата от 257,00 лева.

Претендират се и направените от ответника разноски за настоящата съдебна инстанция.

С отговора на исковата молба са представени заверени преписи на разписки за извършените плащания, които моли да бъдат приети като доказателства по делото.

Направено и искане на основание чл. 11 ал. 1 т. 12 от ЗПК, да бъде задължен ищеца да предостави справка за сумата, която е била заплатена от ответницата по договора за кредит и поръчителство, тъй като тази информация била дадена от А. Т. ЕООД, при извършената цесия.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

На 08.09.2022 г. между „К.“ ЕАД и Н. К. Т. в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №*********, по силата на който „К.“ ЕАД се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 800 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне на „К.“ ЕАД сума в размер на 890.16 лева в срок от 13 месеца на 13 броя месечни погасителни вноски, размерът на всяка от които е посочен в приложение № 1 към договора, при ГЛП в размер на 18,40 % и ГПР в размер на 20.02 %. В чл. 4 от договора е уговорено, че кредитополучателят следва да предостави на „К.“ ЕАД посочения от него вид обезпечение: банкова гаранция или договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице. В чл. 4, ал. 2 от договора е въведено като изискване за одобряване на заявлението на кредитополучателя предоставянето на обезпечението.

На 08.09.2022 г. между „А. Т.“ ЕООД в качеството на поръчител и Н. К.

Т. в качеството на потребител е сключен договор за предоставяне на поръчителство, с който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „К.“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, а потребителят е поел задължението да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 699,31 лева дължимо за целия период на действие на договора за кредит, дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. В случай, че поръчителят изпълни задължения на потребителя по договора за потребителски кредит, поръчителят има право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения на потребителя по договора за потребителски кредит, законната лихва върху платената от поръчителя сума за периода от деня на плащането на задълженията на потребителя към „К.“ ЕАД до възстановяване на сумата и разноските, които поръчителят е направил, след като е уведомил потребителя 4 за постъпилото от „К.“ ЕАД искане за плащане.

На 08.09.2022 г. между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД в качеството на поръчител е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря пред „К.“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Поръчителят се е задължил при писмено поискване от страна на „К.“ ЕАД да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за потребителски кредит.

Прието за безспорно установено по делото е, че кредитополучателят е усвоил кредита.

На 01.02.2022 г. между „К.“ ЕАД (цедент 1) и „А. Т.“ ЕООД (цедент 2) и “А. за с. на в.” ЕАД (цесионер) е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който цедент 1 продава възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица в качеството на кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, а цедент 2 продава възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя (цедент 2) в правата на първоначалния кредитор (цедент 1) по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между първоначалния кредитор (цедент 1) като кредитодател и физическите лица - кредитополучатели, както и вземания на цедент 2 по договори за предоставяне на поръчителство по потребителски кредити на „К.“ ЕАД, ведно с техните привилегии, обезпечения и другите им принадлежности, включително и с начислените лихви. За извършената цесия ответницата не оспорва обстоятелството, че е била надлежно уведомена.