Протоколно определение № 1306 от 30.06.2026, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1306 гр. Сливен, 30.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова

Съдебни

Радка К. Русева заседатели: Стоянка Г. Йорданова при участието на секретаря Галина Едр. Пенева и прокурора В. П. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Магдалена Момчилова Наказателно дело от общ характер № 20262230200663 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:03 часа се явиха:

За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор И..

Подсъдимата Г. В. Х., редовно призована, се явява лично и с адв.П. Н. от АК-Сливен, надлежно упълномощен.

Ощетеното юридическо лице пор.№ 3 – „CHANEL SARL“ Швейцария, представлявано от „Турку, Таджер и Турку“ ООД чрез Л. Л. Б., редовно призовано, не се представлява в с.з.

Ощетеното юридическо лице пор.№ 4 – „GIANNI VERSACE S.P.A“, Италия, представлявано от „Турку, Таджер и Турку“ ООД чрез Л. Л. Б., редовно призовано, не се представлява в с.з.

Ощетеното юридическо лице пор.№ 5 – „LOUIS VUITTON

MALLETIER SA“ Франция, представлявано от „Арсис Консултинг“ ЕООД гр.София с преупълномощено лице адв.А. Т. Т. от АК-София, редовно призовано, не се представлява в с.з.

Ощетеното юридическо лице пор.№ 6 – „NIKE INNOVATE C.V.“ САЩ, представлявано от адв.Д. Б. от АК-София, редовно призовано, не се представлява в с.з.

Заинтересованото юридическо лице пор.№ 7 – „Заложна къща корект плюс 20“ ООД, гр.Бургас с представител И. С. Т., редовно призовано, не се 1 представлява в с.з.

Съдът констатира, че по делото на 04.06.2026 г. е постъпил Отговор от адв.П. Н. от АК-Сливен, упълномощен защитник на подсъдимата Х., с който изразява становището си по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

По делото на 04.06.2026 г. е постъпила и молба от адв.П. Н. от АКСливен, с която представя бележки на подзащитната му Г. В. Х., изразяващи становището й по внесения от РП-Сливен обвинителен акт.

С Разпореждане № 2177/05.06.2026 г. съдът е разпоредил да се изпратят на РП-Сливен преписи от постъпилия отговор и от молбата, с която са представени личните бележки на подс.Х.. Видно от върнатия отрязък от съобщение, преписите са получени от РП-Сливен на 08.06.2026 г.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание.

Адв.Н.: Считаме, че няма пречка, моля да дадете ход на делото.

ПОДСЪДИМАТА Х.: Да се гледа делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.

Съдът дава възможност на страните да изразят становището си по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на Сливенски районен съд. Няма налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не е нужно делото да се разглежда при закрити врати. Взетата мярка е правилна и адекватна. Не са налице основания за обединяване или разделяне на делото.

Адв.Н.: Поддържаме отговора, който сме внесли по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК. С оглед обвинението делото е подсъдно на СлРС. Не е налице 2 основание за прекратяване или спиране на производството по смисъла на тази разпоредба. По отношение на въпроса дали е допуснато отстранимо съществено нарушение в хода на ДП сме изложили довода в шест отделни пункта, всеки един от които съдържа основание за прекратяване на производството пред съда и за връщане на делото на РП с конкретни указания в смисъла, в който са и възраженията, които сме направили, в т.ч. че не са посочени съставомерни признаци на деянието, в което е обвинена подсъдимата, както и на периоди, за които се твърди от РП-Сливен, макар и невярно, че е бил налице извършен внос на златни изделия от Турция.

Поддържам останалите доводи, които се съдържат в отговора по т.3 на чл.248, ал.1 от НПК. По отношение на въпроса дали са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, с оглед защитната ни теза и липсата на извършено престъпление от страна на подзащитната ми, не са налице такива основания. По въпросите на точки 5, 6, 7 и 8 сме изразили позиция, която поддържаме изцяло, същите са в писмен вид. Поддържам исканията, които сме заявили, а именно да констатирате наличието на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила на ДП и да върнете делото на РП с конкретни указания. В този смисъл е позицията ни по всеки един от посочените въпроси.

ПОДСЪДИМАТА Х.: Напълно подкрепям казаното от адвоката ми и приложените записки от моя страна.

ПРОКУРОРЪТ: Следва да отбележа, че обвинителният акт очертава рамките на обвинението. Считам, че същият отговаря на изискванията в чл.246 от НПК. По отношение на аргументите на защитата, на първо място че процесните златни накити са внос от Турция, както е отбелязано в обвинителния акт, следва да отбележа, че такива са гласните доказателства по делото. Също така считам, че по принцип това е въпрос по същество и следва да бъде изяснен в хода на съдебното следствие, а не е процесуално нарушение, въз основа на което делото следва да бъде прекратено и върнато на прокуратурата. По отношение на това, че не са посочени конкретните съставомерни признаци на деянието както от обективна, така и от субективна страна, също считам че този аргумент е неправилен. Подробно е описан в обвинителния акт механизмът на извършване на деянието, като са посочени съставомерните признаци от обективна страна и от субективна, като е посочено, че деянието е извършено с пряк умисъл, обвиняемата е 3 предвиждала и искала настъпването на обществено опасните последици. В тази връзка е посочено също, че е налице виновно поведение у обв.Х., която действително се е занимавала с търговска дейност, в т.ч. с въпросите на управляваното от нея дружество, т.е. работила е в процесната заложна къща, където е предлагала за продажба и съхранявала с цел продажба процесните накити. Също така е посочено в отговора на адв.Н., че не било изяснено начина на работа на заложната къща, като считам че този аргумент също е неправилен. Подробно в обвинителния акт е посочено по какъв начин функционира самата заложна къща. Посочено е също, че изделията, т.е. процесните златни накити са били предмет на залог, но доказателствата сочат в друга посока, а именно че това са процесни вещи, които са внесени от подс.Х. от Турция и са изложени за продажба, т.е. същите не са били предмет на залог, каквото е изискването в Наредбата за заложните къщи и по какъвто начин следва да функционира дейността на заложната къща. Също така подробно са описани златните накити, което ответната страна твърди, че не е сторено, като на всеки накит е посочено изображението, отговарящо на съответната марка – дали е „Шанел“, „Версаче“ или „Луис Вютон“, така също и грамажа на всеки от накитите. Считам, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, не са налице съществени процесуални нарушения, които да водят до прекратяване и връщане делото на прокуратурата. Както казах, посочените аргументи от адв.Н. са по същество, които следва да бъдат изяснявани в хода на съдебното следствие, а не са процесуални нарушения, за които делото да се върне на прокуратурата. При неоснователно връщане на делото това е отказ от правосъдие. Следва делото да бъде разгледано от Районен съд Сливен и същият да постанови своя съдебен акт, а не делото постоянно да бъде връщано на РП, както се казва „на час по лъжичка“. Днес да се аргументирам защо не е чл.9, защо не е административно нарушение, коя е фабриката, от която са закупени процесните изделия от Турция. Иска се на час по лъжичка делото неоснователно да бъде връщано на РП. Нека се даде възможност в хода на едно съдебно следствие да си изложим двете страни по-подробно аргументите и да стъпим на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Още един път заявявам, това са въпроси по същество и следва да бъдат разгледани в съдебното следствие, а не са процесуални нарушения за връщане на делото.

Адв.Н.: Преди всичко искам да заявя, че всички наши възражения касаят 4 правото на защита на обвиняемото лице, т.е. моята подзащитна. Ни най-малко се касае за въпроси, които са от съществото на доказване и в този смисъл вие неминуемо ще констатирате, ако не сте го констатирали вече, че от първото внасяне на обвинителния акт в съда до настоящия момент този обвинителен акт няколкократно претърпя трансформации. Посочвам този факт, че всяко едно ново обстоятелство, внесено с обвинителния акт, би следвало да бъде конкретно пояснено именно с цел съответното обвиняемо, респ. подсъдимо лице да е във възможност правилно да организира защитата си. Когато говорим за периоди, каквито липсват посочени в обвинителния акт на прокуратурата, през които периоди да са били внасяни инкриминираните вещи от Турция в България, този въпрос касае неспазване на изискването за посочване на време на извършване на деянието, каквото императивно задължение съществува за съдържанието на обвинителния акт. Сам представителят на РП заяви, коментирайки че са били посочени съставомерните признаци на деянието, като възпроизведе единствено от субективна страна онези признаци, които законът бланкетно е поставил. Няма абсолютно нито едно конкретно обстоятелство, което да пояснява по какъв начин моята подзащитна е съзнавала извършване на деяние, каквото твърди че изобщо не е допуснала под формата на престъпление, както и че е искала и се съгласявала с настъпване на противоправния резултат. За мен това са абсолютно бланкетни твърдения и в тоя смисъл твърдим, че обвинителният акт не съдържа изискуемите данни, които би следвало да съставляват задължителен атрибут към съответния обвинителен акт. Поддържам изцяло всички останали наши твърдения.

ПОДСЪДИМАТА Х.: Съгласна съм с адвоката си.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че абсолютно неоснователни са аргументите на адв.Н.. По отношение на периодите, безспорно е установено кога е извършено деянието – на 16.09.2022 г., т.е. когато при претърсване и изземване са намерени процесните вещи. За пълнота, в обвинителния акт е посочено, че през 2022 г. подс.Х. многократно се е завръщала от Република Турция, като е представена и писмена документация в тази насока. По отношение на признаците, от субективна страна считам, че пределно ясно е посочено защо деянието е извършено от субективна страна от подс.Х. и не е нужно да бъде посочвано допълнителни аргументи в тази посока.

5

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

В залата се явяват прокурор И., подсъдимата Х. и защитникът адв.Н. от АК-Сливен.

Съдът, след проведеното тайно съвещание, като взе предвид становището на страните в процеса, намира че делото е подсъдно на СлРС и няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Същевременно съдът намира, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради което не следва да се обсъждат останалите въпроси по чл. 248, ал. 1 от НПК.

Съгласно чл. 246, ал. 2 НПК сред задължителните елементи на обвинителния акт е посочването в обстоятелствената му част на престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите или всички факти, които от обективна и субективна страна очертават признаците от състава на престъплението. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В този смисъл се явява и ТР № 2/2002 на ОСНК на ВКС.

В настоящия случай на подсъдимата Х. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.

На 26.10.2023 г. бил внесен обвинителен акт срещу подсъдимата Х., по повод на който било образувано НОХД № 1437/2023 г. по описа на СлРС, приключило с Присъда № 152/16.10.2024 г., с която подсъдимата Х. била призната за виновна в извършено престъпление по чл. 172б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. По повод подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимата Х. било образувано ВНОХД № 20/2025 г. по описа на СлОС.