Решение № 2247 от 11.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2247 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели М.а

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Антоанета Н. С.а като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100501908 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20053580/17.08.2022 СРС, 45 с-в, по гр.д.№ 7933/2020 г. е осъдил Й. Ж. Ж. да заплати на К. А. А. сумата в размер на 4 500,00 лв. като получена от ответника без правно основание ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-13.02.2020 г. до окончателно изплащане на сумата.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Й. Ж. Ж. с оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно.Въззивникът твърди, че в края на месец септември 2019 г. по молба на ищеца майка му Н.Ц. му е предоставила в заем сумата от 4 500 лв. с уговорката да й ги върне до 31.10.2019 г.Предвид близките им отношения същите не са подписали договор за заем, като молбата на майка му е била ответникът да върне парите по сметка на въззивника, тъй като нейната сметка е запорирана.Твърди, че е изтеглил парите и ги е предал на майка си.Излага оплаквания, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като е отказал да конституира майка му като трето лице-помагач с оглед обезпечаване на 1 благоприятен изход на спора за привличащата го страна, като по този начин го е лишила от възможността да обезпечи своето правно положение в следващ процес.Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение.

Ответникът по въззивната жалба- К. А. А. оспорва същата.Твърди, че същата има за цел да шиканира процеса и че ищецът не е доказал, че майка му е дала пари назаем на ищеца.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.Ищецът- К. А. А. твърди, че на 23.10.2019 г. е превел от личната си банкова сметка с основание „заем“ сумата в размер на 4 500,00 лв. по банкова сметка при „Сосиете женерал експресбанк“ АД /„Експресбанк“ АД/, като е посочил за титуляр лицето Н.Ц., но до сключване на договор за заем не се стигнало, тъй като не е видял повече лицето, представило се за Н.Ц. и не е установил самоличността му, поради което титулярът на сметката се е обогатил за негова сметка без основание.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Й. Ж. Ж. сумата от 4 500 лв., като получена без правно основание.В случай, че ответникът докаже валидно сключен договор за заем, моли съда да постанови решение, с което да го осъди да му върне сумата на основание чл.240 ЗЗД със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ответникът е оспорил исковете с твърдения, че ищецът е бил добър познат на майка му Н.Й.Ц..В края на месец септември 2019 г. по молба на ищеца майка му е предала ответника в заем сумата от 4 500,00 лв. с уговорката да й ги върне до 31.10.2019 г.Твърди, че с оглед близките им отношения същите не са подписали договор за заем.Молбата на майка му била, когато е готов да й върне парите, да ги преведе по сметка на ищеца, тъй като нейната сметка е запорирана.Без съгласието на ищеца същата е уведомила ищеца за номера на сметката му.Установявайки плащането, е попитал майка си за неговото основание и тогава тя му е съобщила, че е дала пари назаем на ищеца и сега той й ги връща по неговата сметка.Ответникът твърди, че е изтеглил парите и ги е предал на майка си, поради което счита, че 2 не е настъпило твърдяното неоснователно обогатяване, тъй като не е налице плащане без основание, а същото е извършено в изпълнение на задължението на ищеца да върне обратно получената от него като заем сума.

Видно от представеното по делото платежно нареждане К. А. А. е наредил по банкова сметка с IBAN **** при банка „Сосиете женерал експресбанк“ АД сумата в размер на 4 500,00 лв. с посочено основание-„заем“ с посочен получател Н.Ц..

Видно от писмо от с рег. № 2401-20-02142/30.06.2020 г. на „Банка ДСК“ ЕАД титуляр на посочената в преводното нареждане банкова сметка е Й. Ж.

Ж..На 23.10.2019 г. по сметката е получен превод в размер на 4 500 лв. от К. А.

А..

От представеното удостоверение за съпруга и родствени връзки с изх.№ 11-03-1122/17.12.2021 г. на община Добрич Н.Й.Ц. е майка на Й. Ж. Ж..

С протоколно определение от 15.03.2022 г., влязло в сила на 29.07.2022 г., първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на Й. Ж. за конституиране на Н.Й.Ц. като трето лице-помагач на негова страна.

Съдът не съобразява представените с молбата от 18.06.2024 г. писмени доказателства от въззивника за извършено плащане на процесната сума, присъдена с първоинстанционното решение, тъй като доказателствата са представени след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция.Въпреки предоставената възможност въззиваемият не е направил изявление за десезиране с предявените искове, поради което съдът следва да се произнесе по съществото на спора.Не са налице основания за отмяна на определението за даване ход на делото по същество, тъй като съдът съобразява събраните до момента на приключване на устните състезания доказателства.Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания.След този момент страните не могат да извършват валидно процесуални действия и представените по-късно доказателства не могат да бъдат взети предвид.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.

Първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е доказал 3 основание, въз основа на което да му е преведена процесната сума.Счел е за недоказани твърденията на ответника за сключен между ищеца и майка му договор за заем.Доколкото сумата е постъпила по личната банкова сметка на ответника и предвид липсата на доказано основание за задържането й, съдът е уважил иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

С оглед уважаването на главния иск съдът не се е произнесъл по евентуалния иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Не се установи при постановяването на обжалваното решение да са нарушени императивни материалноправни норми.Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доказателства.

От събраните поделото доказателства е установено, че ищецът е превел по банковата сметка на ответника сумата от 4 500,00 лв. с основание за превода-заем.По делото не се установи наличие на правоотношение между страните, по силата на което ищецът де е задължен да заплати на ответника, нито на посочения бенефициент на посочената сума.Поради изложеното на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД ответникът дължи връщане на полученото без основание.

Неоснователни са оплакванията на въззивника, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като е отказал да конституира майка му като трето лице-помагач.Въззивникът не е изложил твърдения, обуславящи наличието на правен интерес от конституирането на Н.Ц. като трето лицепомагач, които да са основание за предявяване на обратен иск срещу нея, нито е обжалвал определението и същото е влязло в сила.

Други конкретни оплаквания не се съдържат във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК въззивният съд е обвързан от нея.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата от 900 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.Въззивникът не е заявил възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Водим от горното съдът

4

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на въззивника за отмяна на определението за даване ход на делото по същество.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20053580/17.08.2022 на СРС, 45 с-в, по гр.д.№ 7933/2020 г.

ОСЪЖДА Й. Ж. Ж. с ЕГН ********** и с адрес: гр.Добрич, ул. **** да заплати на К. А. А. с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, ул. **** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 900 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5