Определение № 483 от 16.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 483 гр. София, 16.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Миглена Йовкова

Десислава Б. Николова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503318 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 122 ГПК и е образувано по спор за подсъдност, повдигнат с определение № 24213 от 1 декември 2025г., постановено по гр. д. № 13491/2025г. от Софийски градски съд, ГО, 21 състав.

С определение № 46334 от 6 ноември 2025г., постановено по гр. д. № 48794/2025г., СРС, 74 състав е преценил, че предявеният иск с правно основание чл. 42 ЗН за прогласяване нищожност на завещателно разпореждане е оценяем и цената му се формира от стойността на завещаното имущество, а когато то има за предмет вещни права, цената му се определя от размерите на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК; приел е още, че атакуваното завещание е универсално – с предмет цялото имущество на наследодателката, в това число и недвижимият имот с данъчна оценка 44 527, 80 лв., на база на която се определя цената на иска към момента на завеждане на делото и въз основа на нея родовата подсъдност на иска с цена над 25 000 лв., съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, е на окръжен съд – в случая СГС.

СГС, на който делото е било изпратено по подсъдност, е приел, че с предявения иск е оспорено частно завещателно разпореждане с предмет конкретен недвижим имот с данъчна оценка от 44 527, 80 лв., поради което и цената му се определя от данъчната оценка и тъй като предмет на завещателното разпореждане е вещно право върху имот, чиято данъчна оценка е под 50 000 лв., е приложима разпоредбата на чл. 104, т. 3 ГПК. По 1 този начин е достигнал до извод, че родово компетентен да се произнесе по иска с цена под 50 000 лв. е СРС и е повдигнал разглеждания в настоящото производство спор за подсъдност с него.

За да се произнесе, Софийски апелативен съд взе предвид следното:

Предявени са главен установителен иск с предмет недействителността на завещателно разпореждане поради това, че то не е написано и подписано от завещателката и евентуален иск за унищожение на завещателното разпореждане като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава (твърденията за опорочаване на волята й по друг начин не са подкрепени с конкретни обстоятелства). Независимо дали завещателното разпореждане, предмет на исковете, е общо или частно ( вж. чл. 16 ЗН), при определяне цената на иска за установяване нищожност на завещание, на основание чл. 44 ЗЗД, следва да се прилагат правилата, предвидени за определяне на цената на исковете за нищожност на договори (чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК ). Следователно, когато предмет на завещанието е определен недвижим имот на завещателя, цената на иска с правна квалификация чл. 42 ЗН е равна на данъчната оценка на този имот към момента на завеждане на делото, а ако такава няма - на пазарната цена на вещното право (чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК; т. 1А от ТР № 4 от 14.03.2016г. по тълк. д. № 4/2014г., ОСГК на ВКС). Това в разглеждания случай означава, че цената на иска е най-малко в размер на 44 527, 80 лв., на колкото възлиза данъчната оценка на имота, описан в процесното завещание, тъй като дори съдът да приеме, че завещателното разпореждане е общо, при всички положения искът с правно основание чл. 42 ЗН е оценяем и цената му в този случай ще се определи от стойността на цялото имущество на наследодателя към момента на завеждане на делото (т.е. в конкретната хипотеза най-малко в размер на посочената данъчна оценка на посочения в завещанието имот), а при затруднение за определянето й, може да се определи приблизително от съда и съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото, ще се приложат последиците на чл. 70, ал. 3 ГПК.

С оглед приетото по-горе, тъй като исковете, по които е образувано настоящото гражданско дело, с които е оспорена действителността на завещателно разпореждане, не са искове за собственост, подсъдността им се определя по правилото на чл. 104, т. 4 ГПК, както е посочил и СРС, и 2 доколкото цената им надхвърля 25 000 лв., те подлежат на разглеждане от СГС.

Така мотивиран, САС прие, че предявените с исковата молба на И. С.

Д. искове с цена над 25 000 лв. подлежат на разглеждане като първа инстанция от окръжен съд – СГС (чл. 88 ЗСВ).

Водим от изложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по исковата молба на И. С. Д. срещу Л. Д. У., по която е било образувано гр. д. № 48794/2025г. на СРС, съотв. гр. д.

№ 13491/2025г. по описа на СГС, е Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Да се изпрати за сведение на СРС настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 483 гр. София, 16.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Миглена Йовкова

Десислава Б. Николова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503318 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 122 ГПК и е образувано по спор за подсъдност, повдигнат с определение № 24213 от 1 декември 2025г., постановено по гр. д. № 13491/2025г. от Софийски градски съд, ГО, 21 състав.

С определение № 46334 от 6 ноември 2025г., постановено по гр. д. № 48794/2025г., СРС, 74 състав е преценил, че предявеният иск с правно основание чл. 42 ЗН за прогласяване нищожност на завещателно разпореждане е оценяем и цената му се формира от стойността на завещаното имущество, а когато то има за предмет вещни права, цената му се определя от размерите на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК; приел е още, че атакуваното завещание е универсално – с предмет цялото имущество на наследодателката, в това число и недвижимият имот с данъчна оценка 44 527, 80 лв., на база на която се определя цената на иска към момента на завеждане на делото и въз основа на нея родовата подсъдност на иска с цена над 25 000 лв., съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, е на окръжен съд – в случая СГС.

СГС, на който делото е било изпратено по подсъдност, е приел, че с предявения иск е оспорено частно завещателно разпореждане с предмет конкретен недвижим имот с данъчна оценка от 44 527, 80 лв., поради което и цената му се определя от данъчната оценка и тъй като предмет на завещателното разпореждане е вещно право върху имот, чиято данъчна оценка е под 50 000 лв., е приложима разпоредбата на чл. 104, т. 3 ГПК. По 1 този начин е достигнал до извод, че родово компетентен да се произнесе по иска с цена под 50 000 лв. е СРС и е повдигнал разглеждания в настоящото производство спор за подсъдност с него.

За да се произнесе, Софийски апелативен съд взе предвид следното:

Предявени са главен установителен иск с предмет недействителността на завещателно разпореждане поради това, че то не е написано и подписано от завещателката и евентуален иск за унищожение на завещателното разпореждане като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава (твърденията за опорочаване на волята й по друг начин не са подкрепени с конкретни обстоятелства). Независимо дали завещателното разпореждане, предмет на исковете, е общо или частно ( вж. чл. 16 ЗН), при определяне цената на иска за установяване нищожност на завещание, на основание чл. 44 ЗЗД, следва да се прилагат правилата, предвидени за определяне на цената на исковете за нищожност на договори (чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК ). Следователно, когато предмет на завещанието е определен недвижим имот на завещателя, цената на иска с правна квалификация чл. 42 ЗН е равна на данъчната оценка на този имот към момента на завеждане на делото, а ако такава няма - на пазарната цена на вещното право (чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК; т. 1А от ТР № 4 от 14.03.2016г. по тълк. д. № 4/2014г., ОСГК на ВКС). Това в разглеждания случай означава, че цената на иска е най-малко в размер на 44 527, 80 лв., на колкото възлиза данъчната оценка на имота, описан в процесното завещание, тъй като дори съдът да приеме, че завещателното разпореждане е общо, при всички положения искът с правно основание чл. 42 ЗН е оценяем и цената му в този случай ще се определи от стойността на цялото имущество на наследодателя към момента на завеждане на делото (т.е. в конкретната хипотеза най-малко в размер на посочената данъчна оценка на посочения в завещанието имот), а при затруднение за определянето й, може да се определи приблизително от съда и съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото, ще се приложат последиците на чл. 70, ал. 3 ГПК.

С оглед приетото по-горе, тъй като исковете, по които е образувано настоящото гражданско дело, с които е оспорена действителността на завещателно разпореждане, не са искове за собственост, подсъдността им се определя по правилото на чл. 104, т. 4 ГПК, както е посочил и СРС, и 2 доколкото цената им надхвърля 25 000 лв., те подлежат на разглеждане от СГС.

Така мотивиран, САС прие, че предявените с исковата молба на И. С.

Д. искове с цена над 25 000 лв. подлежат на разглеждане като първа инстанция от окръжен съд – СГС (чл. 88 ЗСВ).

Водим от изложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по исковата молба на И. С. Д. срещу Л. Д. У., по която е било образувано гр. д. № 48794/2025г. на СРС, съотв. гр. д.

№ 13491/2025г. по описа на СГС, е Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Да се изпрати за сведение на СРС настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3