Решение № 3718 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3718 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231110130567 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са от „Т.“ ЕАД срещу К. В. К. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 3567.64 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от 60.77 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, върху главниците от датата на заявлението-16.06.2022 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 469.99 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 06.06.2022 г. и за сумата от 11.54 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г.

Ответникът К. В. К. e получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адв.В. Д.-пълномощник. Заявява, че между страните не са налице договорни правоотношения, като ответника не е потребител на топлинна енергия.

Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

С Определение № 5702/03.02.2025 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Т.“ ЕООД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

1

Представен е Протокол от 13.09.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението Договор № 3826/18.09.2002 г. По делото е прeдставен Договор № 144/29.07.2015 г. между ищеца и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лицепомагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

От приложения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 25, том I, рег.№ 193, дело№ 25/2008 г. се установява, че процесния имот- апартамент №33, находящ се в гр. София, ж.к.“Стрелбище“, бл.107, вх.А, ет.7 не е бил собственост на ответника през процесния период (от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.), като ответника К. В. К. А.М.Н. се е разпоредил с процесния недвижим имот на 24.01.2008 г. в полза на трето лице-Ралица К.а К.а, т.е. преди процесния период.

Предвид изложеното, съдът намери за недоказано, че топлоснабдения имот е собствен на ответника(през процесния период), поради което последният не се явява потребител на топлинна енергия, по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

Този извод налага отхвърляне на исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 3567.64 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от 60.77 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, върху главниците от датата на заявлението-16.06.2022 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 469.99 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 06.06.2022 г. и за сумата от 11.54 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г.

2

По разноските:

Ответникът своевременно е претендирал разноски, като при определяне на размера на адвокатското възнаграждение в настоящото производство съдът взе предвид, че производството не е сложно от фактическа и правна страна и делото е протекло в две открити съдебни заседания, в които процесуалният представител на ищеца се е явил. Според тълкуването, дадено в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С438/22, въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по - нисък от минималния, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС. Следователно, произнасяйки се по въведено от ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, а дължи преценка дали заплатеното адвокатско възнаграждение е съответно на представената услуга, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, защитавания интерес, както и конкретно извършената работа. В тази връзка съдът намира за основателно възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същото следва да бъде редуцирано от претендирания размер 720 лева до размера от 400 лева.

На ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата от 204.52 евро(равностойността на 400 лева), представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к.“Стрелбище“, бл.107, вх.А, ет.7, ап.33, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 3567.64 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от 60.77 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, върху главниците от датата на заявлението-16.06.2022 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 469.99 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 06.06.2022 г. и за сумата от 11.54 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г.

ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

Ястребец № 23 Б, да заплати на К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Стрелбище“, бл.107, вх.А, ет.7, ап.33, на основани чл.78, ал.3 ГПК, сумата 204.52 евро(равностойността на 400 лева), представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

3

РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на страната на ищеца на трето лице помагач – „Т.“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Слатина“, ул.“ Проф. Георги Павлов“ № 3.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4