Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 10 от 14.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело от общ характер 792/2021
Вид
Присъда № 10
Подписан
14.06.2021
В сила
30.06.2021
Състав
Иван Минчев Минчев

Цитирани разпоредби

МОТИВИ

Към Присъда по НОХД № 792/2021 г. по описа на ПОС

Окръжна прокуратура Пловдив е повдигнала пред Окръжен съд Пловдив обвинение спрямо подсъдимия И. В. Н. за престъпление по чл.343 ал.3 пр.6 б.“б“ вр. ал.1 б. „в“ във вр. чл.342 ал.1 предл. 3 от НК за това, че на 28.08.2019 г. в гр. Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ“ с ***, при движение на заден ход е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 40 ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.“ и чл. 40 ал.2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“ и по непредпазливост е причинил смъртта на Л.Х.К. с ЕГН ***, като след деянието деецът е избягал от местопроизшествието.

Съдебното следствие се проведе по реда на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

По делото не е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск.

Като частни обвинители по делото са конституирани свидетелите А. И.

Д., К. И. Д., Н. Х. Р. и Н. К. Р..

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа обвинението спрямо подсъдимия И. В. Н. по посочената в обвинителния акт правна квалификация на деянието, като счита това обвинение за доказано по безспорен и несъмнен начин. Съобразявайки реда на провеждане на съдебното следствие и акцентирайки върху обстоятелствата от значение за реализацията на наказателната отговорност, окръжният прокурор прави искане до съда да определи и наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като се кокретизира до наказание лишаване от свобода в размер на три години, като акцентира на липса на противопоставяне за приложение от съда на института на отложено изпълнение по чл.66 ал.1 от НК, но при определен максимално голям възможен изпитателен срок – в случая с оглед размера на исканото наказание лишаване от свобода – да е пет години. Пледира се и за налагане и на следващото се съобразно чл.343Г от 1

НК наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок в размер на четири години. Взема се становище и относно веществените доказателства – част от тях да останат към материалите по делото, други да се унищожат като вещи без стойност, и относно разноските по делото – за възлагането им в тежест на подсъдимото лице, предвид изхода на производството по делото.

Частните обвинители А. И. Д. – внучка на починалото пострадало лице ЛК, К. И. Д. – внук на починалото пострадало лице ЛК, Н. Х. Р. – внук на починалото пострадало лице ЛК, и Н. К. Р. – майка на починалото пострадало лице ЛК, се представляват в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител – адв. С.З. от АК Хасково, като чрез повереника се заявява становище за доказаност на обвинението спрямо подсъдимото лице, изразява се и съгласие с искането на държавния обвинител относно желания краен съдебен акт – за постановяване на осъдителна за Н. присъда с налагане на наказание лишаване от свобода в размер на три години с отложено на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнение за срок от пет години и наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от четири години. За част от веществените доказателства, които са били собствени на пострадалото починало лице ЛК се заявява позиция, че не се желае връщането им на наследниците на починалата, а се иска да се унищожат. С молбата с искане за конституиране в наказателното производство на частните обвинители е поискано и присъждане в тяхна полза на направените разноски за адвокатско възнаграждение по процесуалното им представителство по делото от адвокат.

Частните обвинители К. И. Д., Н. Х. Р. и Н. К. Р. се явяват и лично в съдебно заседание, като се придържат към казаното от процесуалния им представител адв. З..

Частният обвинител А. И. Д. не се явява в съдебно заседание.

Упълномощеният защитник на подсъдимото лице адв. Г.К. от АК Пловдив, не оспорва нито извършеното от страна на клиента му противоправно деяние, нито правната квалификация на същото. Иска се определяне и налагане на наказание във вида и размера, заявен и от обвинителите по делото – държавен и частни – лишаването от свобода да е в размер на три години, като акцентът в пледоарията на защитника е върху смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, респ. в искането за приложението на условното изпълнение – по чл.66 ал.1 от НК – да се приложи чл.66 ал.1 от НК, макар и с максималния възможен изпитателен срок от пет години. Изразява се съгласие и относно размера на следващото се и наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – да е в размер на четири години, като се приспадне времето на лишаването от това право по административен ред. Изразява се солидаризиране в 2 становището с това на другите страни по делото относно разноските по делото и веществените доказателства.

Подсъдимият И. В. Н. се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрази желание да не се събират доказателства за тях. Изказва съболезнования на близките на починалата, изразява съжаление за случилото се. Не се ангажира с изявление относно конкретен вид и размер на желано наказание, предоставя се на преценката на съда.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Подсъдимият И. В. Н. е роден на *** г. в гр. Пловдив, живущ в гр.

Пловдив, ул. *, с адресна регистрация гр. Пловдив, ул. *, българин, български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият И. В. Н. е правоспособен водач на моторни превозни средства от м. май 2017 г., притежаващ придобити категории „М“ и „В“. До инкриминираната дата 28.08.2019 г. той бил многократно санкциониран за извършени от него нарушения на правилата за движение като водач на пътни превозни средства – имало издадени на него и влезли в сила пет наказателни постановления и три фиша.

На 18.03.2019 г. подсъдимият закупил и регистрирал на свое име лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ“ с държавен контролен номер *** .

На 28.08.2019 г. подсъдимият И. В. Н. имал уговорка със своя приятел – свидетелят *, около 20:00 часа да се видят до „кучешката клетка“ в парка близо до * в кв. „Тракия“ на гр. Пловдив. Отивайки на място около 20:20 часа, свидетелят * видял, че там вече със своето куче се намирал И.Н.. След като постояли малко време на тази площадка двамата тръгнали през поляната към блокове с номера „*“, в посока жилището на подсъдимия, където последният трябвало да остави кучето си. По маршрута им те се спрели до паркирания лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ“ на Н., който се намирал зад изкуствените игрища на зала „Авангард“. Стигайки до колата, подсъдимият отключил същата, за да може в нея на предна дясна седалка, да остане св. *, а той продължил към дома си, намиращ се във вход „В“ на блок № *, където да остави кучето си.

След около десетина минути св. * * видял подсъдимият И.Н. да се приближава към него, като преди да дойде разговарял за кратко със свой познат. Пристигайки до колата, Н. седнал на шофьорското място и тръгнал на заден ход, защото нямало къде да обърне. През това време той следял пътя 3 назад посредством страничните огледала на автомобила, но преди да започне движението назад, не изпълнил задължението си, вменено му от нормата на 40 ал.1 от ЗДВП да се убеди, че пътят зад автомобилът му е свободен, че няма да създаде с предприетото движение назад опасност или затруднения за останалите участници в движението, нито пък осигурил, както изисква чл.40 ал.2 от ЗДВП лице, което да му сигнализира за опасности по време на движението,в случай, че не може да наблюдава непрекъснато пътя назад – въпреки възможността за това – при присъствието на приятеля му св. *.

По направлението на движение на автомобила с рег. № *** и от двете страни на улицата били паркирани автомобили, тъй като тази част от нея се ползвала предимно за паркинг. В един момент св. * усетил, че колата забавила, като видял, че на паркиран лек автомобил „Ауди“ била отворена една от вратите, което пречело на движението им. След като шофьорът на този автомобил затворил вратата, приятелят му отново тръгнал по същата улица на заден ход.

По същото време на тротоара пред бл.* срещу вход „А“ в ЖК “Тракия“ на гр. Пловдив се намирала пострадалата Л.Х.К. – на 71 години от гр.

Пловдив, която имала намерение да пресече пътното платно до паркирали в близост до този тротоар леки автомобили. Преценяйки, че няма опасност да извърши това, жената тръгнала да пресича пътното платно. В един момент, обаче видяла, че към нея приближава на заден ход автомобилът управляван от подсъдимия Н., който явно не намалявал скоростта си на движение и нямало да спре. След като възприела тази опасност пострадалата ЛК инстинктивно, за да се самопредпази, се завъртяла на 180 градуса спрямо първоначалното си положение на пътното платно. В това време идващия към нея лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ“ с рег. № ***, управляван от И.Н., който се движил с около 17-18км./ч., я доближил и понеже подсъдимият не я бил забелязал и не реагирал на тази опасност, я блъснал, като жената изпищяла. Ударът бил с изпъкналите части от задната страна на автомобила в областта на дясното седалище на пострадалата, при което се счупили костите на таза й в тази област, като тя политнала и паднала на пътната настилка. При това падане тя получила множество други наранявания по тялото, крайниците и главата, част от които били доста тежки – черепно-мозъчна травма, изразяваща се със счупване на черепната основа, кръвонасядане на черепната покривка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и в мозъчните стомахчета и контузия на мозъка с развитие на тежък мозъчен оток и вклиняване на мозъка, гръдна травма, изразяваща се със счупвания на множество ребра от двете страни, по-изразено вляво с кръвонасядане на тъканите, контузия на левия бял дроб с излив в гръдната кухина вляво, счупвания на кости на таза двустранно, на лявата ключица, на гръдни прешлени и на ляв страничен израстък на поясен прешлен, кръвонасядания и охлузвания по главата и тялото, включително кръвонасядания подкожно в дълбочина, счупвания на ребра вдясно и на 4 гръдната кост без кръвонасядане на тъканите. Поради тази причина, ЛК останала да лежи по очи на земята, като в същото време започнала да кърви от ушите и от устата.

В този момент на близо нямало други лица, но случилото се било възприето от различни лица, които в този момент се намирали в домовете си и наоколо.

По това време свидетелят * бил в хола на апартамента си – * в жк.

„Тракия“ на гр. Пловдив. През отворената врата на терасата му, която гледала към бл.*, същият чул звук, като от удар и силен женски писък. Тогава уличното осветление вече работило, като осветявало улицата пред бл.*. Тъй като пред терасата на този свидетел имало дървета, той можел да наблюдава в тази посока само в пролуката между тях. Въпреки това обаче, той забелязал сива кола, която към този момент определил, че е с изключен двигател, но бързо след това потеглила в посока зала „Авангард“. Когато колата отминала, св. * видял на мястото, където била спряла преди малко, на асфалта на улицата някакъв предмет, за който той помислил, че е нещо изхвърлено от самата кола. Въпреки това, тъй като звукът, който бил чул, го бил заинтригувал, той решил да отиде и да види какво било станало. Тръгвайки към това място, същия дочул крясъци на други хора които казвали: „Един „Мерцедес“ блъсна една жена!“. След това той видял, че на асфалта на улицата, в близост до паркирани до тротоара два леки автомобила „Опел“ – червен и сив, да лежи жена, като лицето било прилепено към асфалта.

Самата тя дишала тежко, а от устата и от ушите излизала кръв. Виждайки случващото се, св. * не посмял да пипне жената, за да не стане по-лошо, но решил да се обади на тел.112, за да извести за станалото ПТП. В изпълнение на намисленото той накарал приятелката си да звънне на този телефон, при което на 28.08.2019 г. в 20:51:40 часа те двамата провели разговор с Дежурния оператор. На същия * заявил за наученото и видяното, като поискал незабавно на място да бъде изпратен екип на Спешна помощ. Малко след това той се обадил още веднъж на телефон 112.