Решение № 5080 от 05.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5080 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20241100511332 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Неткредит“ ООД, ответник в първоинстанционното производство, чрез юрк. П., срещу решение № 8673 от 13.05.2024 г. по гр. дело № 36345/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 32-ри състав, в частта, в която на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, е осъдено да заплати на Л. Б. Р., ЕГН **********, сумата от 214 лева, предявена частично от сумата от 1548 лева, платена без основание по договор за кредит от 16.08.2019 г., заедно със законната лихва от 29.06.2023 г. до окончателното плащане.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението.

Съдът незаконосъобразно бил приел, че договорът за кредит бил недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Позовава се на нормата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Дори ГПР да е бил изчислен погрешно, то следвало да се приложат правилата на чл. 19, ал. 5 и 6 ЗПК. Искането към СГС е решението да бъде отменено като искът бъде отхвърлен в обжалваната част.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззивникът Л. Б. Р. чрез адв. К., е подал отговор срещу въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност.

Договорът за кредит бил недействителен съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което на кредитора следвало да се върне само чистата стойност на кредита. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено в 1 обжалваната част. Претендират се разноски.

Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият съд намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

По същество жалбата е неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Спорът между страните в настоящото производство е фокусиран върху въпроса дали сключеният между тях договор за потребителски кредит е валиден или са налице основания за неговата недействителност съгласно чл. 22 ЗПК.

Между страните не се спори, и се установява по делото, че на 16.08.2019 г. между Л. Б. Р. и „Неткредит“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № 201908160259410070 по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ответникът предоставил на ищеца сумата от 1500 лева, която последният се задължил да върне в срок до 17.08.2020 г. на 12 равни месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва в размер на 40,39 % при годишен процент на разходите от 48,77 %.

По делото е ангажирана съдебно счетоводна експертиза. От нея се установява, че кредитът бил предсрочно погасен на 14.01.2020 г. За периода от 07.10.2019 г. до 14.01.2020 г. ищецът бил заплатил общо сумата от 2204,32 лева. От тази сума 1500 лева били главница, сумата от 214 лева представлявала начислена договорна лихва за периода от 17.09.2019 г. до 14.01.2020 г., а сумата от 409,32 лева била неустойка. Заключението по ССЕ не е оспорено от страните и съдът го кредитира като компетентно изготвено и обосновано.

В чл. 6.1 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението по чл. 4.3 от него за осигуряване на гаранция по кредита, длъжникът дължи неустойка в размер на 1200 лева. В този случай, неустойката се заплаща разсрочено заедно с месечните погасителни вноски.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 от този закон ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв 2 вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В чл. 19, ал. 4 ЗПК е предвидено, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения.

Според чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Тази разпоредба е транспонирана в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.

В процесния договор за потребителски кредит в размера на ГПР не е включена неустойката по чл. 6.1 от договора. Сумата от 1200 лева обаче представлява част от „общия разход по кредита” по смисъла на цитираните разпоредби и следва да се включи в него. Това е така, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 4.3 от договора препраща към чл. 3.2 и следващите от общите условия на кредитора, приложими за процесния договор за потребителски кредит. Тя вменява задължение на длъжника в срок до края на следващия ден от сключването на договора за кредит, да представи на кредитора гаранция по кредита, която може да бъда банкова гаранция, гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България, или двама поръчители.

За настоящия съд е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от включването на сумата от 1200 лева в общото задължение по кредита.

Клаузата по чл. 3.2 и следващите от ОУ съдържат нетипични за неустойката характеристики – с нея е обезпечено едно вторично задължение, чието изпълнение е практически неизпълнимо поради множество ограничения.

3

Изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция следва да се извърши в еднодневен срок, който е прекомерно кратък.

Поръчителите трябва да отговарят на условия за работят на безсрочен трудов договор, да получават минимум 1500 лева брутно месечно възнаграждение и да нямат договори за кредит с повече от 30 дни просрочие, които обстоятелства се удостоверяват чрез набавяне на документи. Същото се отнася и за банкова гаранция, за учредяването на която отново е необходимо представяне на документи и съответното одобрение от банката. Този начин на обезпечаване на кредитора надхвърля значително обезпечителната му нужда.

Тълкуван наред с договорката, че начисляването на неустойката започва от изтичане на еднодневния срок и се включва в погасителните вноски, то изводът на СГС е, че уговореното неустоечното задължение е такова за възнаградителна лихва, платимо наред с вече договорената такава от 40,39 %.

Налице е разход по кредита по смисъла на чл. чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Неустоечната клауза цели прикриване на част от възнаграждението за кредитора по начин, че то да не попадне в обхвата на „общия разход по кредита на потребителя“ по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно да не бъде включено в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Резултатът от тази дейност е заобикаляне на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото при отчитане на размера на неустойката от 1200 лева спрямо размера на кредита от 1500 лева и срока на договора, то ГПР очевидно би бил по-висок от посочения в него процент от 48,77.

По тези мотиви, СГС намери, че уговорката за неустойка по чл. 6.1 от договора за кредит прикрива действителните разходи на потребителя по неговото погасяване. Посоченият в договора стойност на ГПР не отговаря на действителния му размер, който е по-висок. Невключването в изчисляването на ГПР по реда на чл. 19, ал. 2 ЗПК на сумата от 1200 лева, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чието нарушаване води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. Целта на уредбата на ГПР е да се уеднакви изчисляването му от кредиторите като по този начин потребителят да може да го сравни с конкурентните кредитни продукти. За законодателя подвеждащото оповестяване на ГПР е порок от толкова висока степен, че то изключва валидността на целия потребителски договор.

Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая, ищецът е платил на ответника сумата от 2204,32 лева.

Сумата от 704,32 лева, представляваща сбор от възнаградителна лихва от 214 лева и начислената неустойка от 490,32 лева, е платена без основание и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД подлежи на връщане.

Не може да се сподели възражението в жалбата, че в този случай договорът не бил изцяло недействителен, а трябвало да се приложат нормите на чл. 19, ал. 5 и 6 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК е императивна и с оглед констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е посочено в нея като основание за недействителност на договора за потребителски кредит, то 4 единственото възможно решение за съда е да приложи закона според ясния му смисъл.

В обобщение, поради съвпадение на изводите на двете инстанции, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваната част.

По разноските

С оглед изхода на спора пред втората инстанция право на разноски има въззиваемият. В производството пред СГС той е представляван от адв. В. К..

Представен е договор за правна защита от 25.10.2024 г., от който се установява, че страните са договорили предоставянето на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, характера на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа от адвоката, решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/22, съдебната практика по сходни дела, използва Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа като ориентир, и определи възнаграждението на адвоката в размер на 300 лева, която сума следва да се присъди на адв. К..

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8673 от 13.05.2024 г. по гр. дело № 36345/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 32-ри състав, в частта, в която на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, е осъдено да заплати на Л. Б. Р., ЕГН **********, сумата от 214 лева, предявена частично от сумата от 1548 лева, представляваща платена без основание възнаградителна лихва по договор за кредит от 16.08.2019 г., заедно със законната лихва от 29.06.2023 г. до окончателното плащане.

Разпечатката съдържа 44 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/860cbaa4-8b5a-4904-a89a-5474293fa68a