Решение № 104 от 23.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Карлово, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320100761 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД във вр. с чл.26 от ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1, чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-11 от ЗПК.

Ищецът - И. Д. Ч. твърди, че в качеството си на кредитополучател от една страна и ответникът, в качеството на кредитодател, бил подписан Договор №***** за кредитна карта на физически лица от 27.09.2021г. По силата на съглашението получила револвиращ кредит в максимален размер на 1500 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез кредитна карта, бранд на картата MasterCard Standart. По силата на договора кредитодателя предоставил на кредитополучателя от името на „УниКредит Булбанк“ АД кредитна карта, за което допълнително бил подписан Договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти, като електронни платежни инструменти №CPIR-372-00083-2021 от същата дата. Твърди, че можела по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит, като през целия срок на валидност на договора се задължавала да възстанови „текущото задължение“, което било усвоено през месеца, при минимална изискуема вноска в размер на 45 лева, платими от 1-во до 15-то число на всеки месец. Кредита бил предоставен при месечен лихвен процент на заема, за всеки отделен месец през срока на действие на договора в размер на 1.35% и годишен процент на разходите, който се определял от и в рамките на лихвения процент на банката. За усвоената сума (ползваната част от кредитния лимит, в т.ч. и надвишения кредитен лимит), кредитополучателя заплащал на банката ежемесечно договорна месечна лихва, която се начислявала ежедневно, от датата на всяка транзакция, извършена на база 360 дни. Допълнително била начислена и годишна такса за управление на кредита в размер на 25 лева, както и всички 1 такси, комисионни и разноски свързани с използването на картата и извършените от нея платежни операции. Всички такси, комисионни и разноски се начислявали, отчитали и събирали по реда на служебно събиране на сметката като усвоен кредитен лимит, а при липса на такъв се събирали като надвишен кредитен лимит, съгласно т.2.3 от договора за предоставяне на платежни услуги.

Твърди, че договорът е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Същият бил недействителен на специалните основания предвидени в чл.22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК.

Договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Съдебната практика установила, че нищожна поради нарушение на добрите нрави е възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната при необезпечени кредити и двукратния при обезпечени. В конкретния случай лихвата надвишава, както двукратния, така и трикратния размер на законната. Щом като е нищожна е несъществуваща. А след като е несъществуваща, не е спазено правилото на нормата, в договора за потребителски кредит да е посочен размер на възнаградителната лихва и начинът на нейното прилагане.

Твърди, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсва каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1. т.2 ДР от ЗПК, определя, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита. Последните са регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и по своето същество представляват годишен процент на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 от ЗПК). В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включва възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.) свързани с кредита. В конкретния случай потребителя не бил наясно какви оскъпявания по кредитната карта има, т.к. допълнително с друг договор за предоставяне на кредитната карта били начислени „скрити оскъпявания” по движението и управлението на кредита. С това се допуска нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК и клаузата за ГПР е нищожна. От тук нищожен е й договора на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

По повод на изложеното, предявява осъдителен иск за връщане на недължимо платените суми от ищцата по нищожни клаузи по договор № ***** за кредитна карта на физически лица от 27.09.2021г. в размер на 1500 лева, т.к. били заплатени при начална липса на основание. Точната сума ще конкретизира след представяне на справка за платените суми по договора.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 50 лева, платена при начална липса на основание по Договор №***** за кредитна карта на физически лица от 27.09.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендира разноски, като на основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка за плащане на присъдените суми в „УниКредит Булбанк“ АД - *****.

В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК, е допуснато изменение в размера на иска, като същия се счита предявен в целия претендиран размер от 331.34 лева, равняващ се 169.41 евро, като платена сума по кредита след покриване на главницата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано 2 от датата на предявяване на исковата молба – 02.04.2025г. до окончателното й заплащане.

Ответното дружество - „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Ищецът се позовава на посочена разпоредба, обосновавайки нищожност на размера на уговорената възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави.

На първо място посочената разпоредба на ЗПК не кореспондира с твърденията на ищеца за недействителност на договора. В същата е посочено, че договорът за кредит следва да съдържа лихвеният процент на кредита, условията за прилагането му, което в процесния договор за кредит е изпълнено. В чл. 2 от подписания договор за кредитна карта е посочен лихвен процент като общ размер на месечния лихвен процент. В чл. 2.1 е посочено, че месечният лихвен процент е в размер на 1.35% върху усвоената сума по Раздел I от договора за всеки отделен месец през срока на действие на договора.

Твърденията за недействителност на договора на посоченото основание са неоснователни и необосновани. В подписания между страните договор, е посочен общият размер на кредита, условията за усвояването, както и лихвеният процент, условията за прилагането му, описан е и начинът, по който следва да се извършва погасяването, посочен е падеж на задълженията на картодържателя ежемесечно. Предвид спецификата на отпуснатия кредит, а именно ползване на кредитна карта с определен лимит и предвид условията на договора по отношение начинът на погасяване на задълженията е видно, че по достатъчно пълен и ясен начин в договора и общите условия към него е уреден размерът на възнаградителната лихва, редът и условията за начина на прилагането й, както и за издължаване на кредита. Позовавайки се на посочената разпоредба, ищецът е заявил, че уговорената възнаградителна лихва противоречала на добрите нрави, тъй като размерът й надхвърлял трикратно размера на законната лихва, а това правило било установено от наличната съдебна практика. В подкрепа на тези твърдения, ищецът не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.

В конкретния случай, вземането на банката за възнаградителна лихва се основава на посоченият в чл. 2.1 от договора месечен лихвен процент в размер на 1.35% върху усвоената сума за всеки отделен месец. Това от своя страна означава, че годишно потребителят заплаща възнаградителна лихва в размер на 16.2% върху усвоената сума. Размерът на законната лихва към датата на сключване на договора за кредитна карта е 10% (основният лихвен процент на БНБ - 0% за периода от 2016г. до 2022г. + 10 пункта). При това положение, размерът на уговорената възнаградителна лихва в никакъв случай не надхвърля дву- или трикратно размерът на законната лихва, както ищецът е посочил.

Противно на твърденията на ищеца в исковата молба, съобразно 3 клаузите на чл. 7 и следващите от договора, изрично е посочен начина на прилагане на лихвата. Съгласно чл. 7.1 от договора за банков кредит, за усвоената сума, кредитополучателят заплаща на банката ежемесечно определена месечна лихва, която се начислява ежедневно от датата на всяка трансакция, извършена в рамките на този отчетен период на база 360/360 дни както следва: т. 7.1.1. - Когато до и/или на датата на издължаване кредитополучателят е погасил в пълен размер ползваната част от кредитния лимит през предходния ПКП, кредитополучателят заплаща на банката лихва за усвоена сума единствено за осъществените трансакции представляващи теглене на пари в брой. Дължимите лихви се капитализират (тоест със сумата на дължимите лихви се намалява размера на свободния кредитен лимит) по картата на последния ден от месеца, следващ текущия ПКП, но върху капитализираните лихви не се дължи лихва за усвоената сума по т. 2.1 от договора. Също така, в т. 7.1.2 е посочено, че кредитополучателят не дължи лихва за осъществените безналични плащания с карта на ПОС- терминално устройство в търговски обекти и в интернет през предходния ПКП, само когато погаси изцяло всички възникнали задължения до датата на издължаване, но не по-късно от 15-то число на месеца следващ ПКП, съгласно установеното в договора.

Когато до и/или на датата на издължаване на издължаване кредитополучателят не е погасил в пълен размер ползваната част от кредитния лимит през предходния (отчетния) ПКП, той дължи на банката: т. 7.2.1 Лихва за целия дълг, формиран от теглене на пари в брой, считано от датата на съответната трансакция до окончателното погасяване; 7.2.2. Лихва върху целия дълг формиран от безкасови плащания до датата на частичното погасяване и лихви върху непогасената част от датата на частично погасяване до последния ден на текущия ПКП. Така начислените лихви се добавят към общия дълг и са дължими през следващия период на погасяване, като върху тях не се начислява лихвата по чл. 2.1 от договора; За начислени такси, които се отнасят като редовен дълг, не се начисляват лихви. В случай на не внесена минимална погасителна вноска, таксите се добавят към общото задължение, върху което се дължат лихвите по чл. 2.1 от договора.

От изложеното е видно, че договорът за кредитна карта по отношение на лихвата отговаря на заложеното в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, както и че уговорената в него лихва не противоречи на добрите нрави, както е посочил ищецът в исковата молба. Следва да се има предвид, че договорът за банков кредит е възмезден по аргумент от чл. 430 от ТЗ, и в този смисъл, уговорката за заплащане на лихва за ползване на предоставените на кредитополучателя средства не е нищожна. Ако се допусне обратното, то на практика би се получила абсурдната ситуация, в която банката изначално е престирала определена сума пари без задължение за лихва, нещо което не би представлявало договор за кредит доколкото същия е възмезден. От друга страна, липсва нормативна уредба относно размера, до който е допустимо да се уговаря възнаградителна лихва и преценката относно съответствието й с добрите нрави следва да се направи на база конкретните клаузи в договора за кредит, както и предвид проучването от страна на банката за имущественото състояние на кредитополучателя, въз основа на което е преценено да му бъде отпуснат кредит в определен размер и при определени условия, предвид разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и 2 от ЗПК.