Решение № 419 от 15.10.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Благоевград, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20211200500639 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и слeдващите от ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.

Срещу Решение № 501082/01.03.2021г., постановено по гр.д. № 251/2020г. по описа на РС Разлог, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от адв. П.С., пълномощник на ИВ. КР. СТ., от с. Е., ул. „Г.Д.“ *, в частта му, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 344 ал.1 т. 3 от КТ във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ, за заплащане на сумата от 6 000лв. като обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа след уволнението му, като недоказан и неоснователен.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението в обжалваната му част. Поддържа се с въззивната жалба от жалбоподателя ИВ. КР. СТ., чрез пълномощника му адв. С., че исковата претенция по чл. 225 ал.1 от КТ е надлежно предявена с исковата молба, като на същата ответника по делото не се е противопоставил. Нито в отговора на исковата молба, нито в хода на делото пред първоинстационния съд, тази претенция на ищеца е било 1 оспорена от ответната страна. Поддържа се с жалбата, че съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, на разглеждане от съда подлежат само въведените от ищеца и оспорените от ответника твърдения, при липса на оспорване от ответната страна, твърдения от ищеца факт не се нуждае от допълнително доказване. Едва при оспорване на твърденията наведени от ищеца с исковата молба и в хода на делото, за него възниква задължението за установяване на оспорения факт съгласно ТР № 6/2015г. и ТР № 6/2013г. на ОСГК.

С жалбата са наведени оплаквания, че с доклада си по делото съдът не е указал конкретните задължения за страните и тежестта на доказване във вр. с предявения иск по чл. 225 ал.1 от КТ. Поради изложеното наведени са доводи за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд и наличието на предпоставките на чл. 266 ал. 3 от ГПК за представяне на нови доказателства по делото, като с въззивната жалба са представени с искане да бъдат приети като писмено доказателства по делото: Справка за актуалното състояние на действащите трудови договори на ищеца ИВ. КР. СТ., както и Удостоверение за декларирани данни пред НАП от въззивника, както и заверен препис от трудовата книжка на ИВ. КР. СТ..

С депозираната въззивна жалба от жалбоподателя ИВ. КР. СТ., чрез пълномощника му адв.

С., иска се от въззивния съд като правен резултат- отмяната на Решение № 501082/01.03.2021г., постановено по гр.д. № 251/2020г. по описа на РС Разлог, в частта му, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 344 ал.1 т. 3 от КТ във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ, за заплащане на сумата от 6 000лв. като обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа след уволнението му, като недоказан и неоснователен.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата- „Е.Р.М.“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. А.Х., моли въззивния съд да остави без уважение депозираната въззивна жалба от ИВ. КР. СТ., като неоснователна.

Възразява се, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част- досежно отхвърления иск по чл. 225 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение е правилно и законосъобразно, като е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Срещу доводите с въззивната жалба за липсата от необходимост от доказването на факта че ИВ. КР. СТ. е останал без работа за периода от 6 месеца след уволнението му, се навеждат възражения за правилност на изводите на първоинстанционния съд, че обезщетение по чл.

225 ал.1 от КТ не следва да се присъжда, след като ищецът не е доказал факта че е останал без работа за периода от шест месеца след уволнението му. Поддържа се, че съгласно ТР № 6 от 15.07.2014г. на ВКС по т.д. № 6/2013г. на ОСГК, установяването на този факт е именно в негова доказателствена тежест.

Възразява се срещу искането за приемане на представените с въззивната жалба писмени 2 доказателства едва пред въззивната инстанция, тъй като е настъпила предвидената в закона преклузия за тяхното приемане, тъй като същите не съставляват новооткрити доказателства или доказателства за нововъзникнали факти.

Оспорва се с отговора на въззивната жалба, наведеното твърдение на пълномощника на жалбоподателя, че не е било необходимо извършване на доказване на факта на оставането на ищеца без работа за период от 6 месеца след неговото уволнение, тъй като ответника по делото не се е противопоставил на исковата претенция за заплащане на обезщетение по чл.

225 ал.1 от КТ. Сочи се от пълномощника на въззиваемото дружество, че с отговора на исковата молба от „Е.Р.М.“ ЕООД, ответникът чрез своя пълномощник е оспорил подадената искова молба, а в първото по делото съдебно заседание изрично е заявено, че се поддържат всички оспорвания, направени с отговора на исковата молба.

Предвид на изложеното иска се от съда да остави въззивната жалба на ИВ. КР. СТ. без уважение.

Срещу Решение № 501082/01.03.2021г., постановено по гр.д. № 251/2020г. по описа на РС Разлог е депозирана пред съда и въззивна жалба с вх.№ 502782/15.03.2021г., подадена от „Е.Р.М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., бул. „С.“ *, чрез адв. А.Х..

С така подадената жалба липсват наведени конкретни оплаквания, като не са развити фактически и правни съображения от дружеството жалбоподател, чрез пълномощника му адв. Х..

Иска се от съда отмяна на обжалваното решение на РС Разлог в осъдителната му част, поради противоречие с материалния закон.

При липса на обстоятлествена част и липса на изложение на основанията за въззивно обжалване, от петитума на въззивната жалба депозирана от „Е.Р.М.“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. А.Х., не става ясно срещу коя част от първоинстанционното решение е насочена подадената въззивна жалба. Иска се отмяна на Решение № 501082/01.03.2021г., постановено по гр.д. № 251/2020г. по описа на РС Разлог в осъдителната му част, поради противоречие с материалния закон, но обжалваното решение съдържа осъдителни диспозитиви само в частта му за разноските, поради което не може да бъде определен и характера на жалбата- дали същата съставлява въззивна жалба срещу решението на РС или е молба за изменение на същото в частта му за разноските по смисъла на чл. 248 от ГПК.

С Определение № 550 от 18.05.2021г. от закрито съдебно заседание по образуваното в.гр.д.

№ 448/2021г. по описа на ОС Благоевград, съдът е прекратил производството по делото и е върнал същото на РС Разлог, за отстраняване нередовности по администрирането на въззивните жалби от първоинстанционния съд, съобразно дадените указания- жалбата депозирана от жалбоподателя ИВ. КР. СТ., поради липса на представено пълномощно за 3 наличието на редовно упълномощаване или представителна властта на адв. П. С. за подаване на въззивна жалба, а въззивната жалба от „Е.Р.М.“ ЕООД, чрез пълномощника адв.

А.Х.- поради неуточняване на петитума на жалбата и неяснота срещу коя част от обжалваното Решение № 501082/01.03.2021г., постановено по гр.д. № 251/2020г. по описа на РС Разлог, е насочена същата.

Нередовностите на въззивните жалби срещу Решение № 501082/01.03.2021г., постановено по гр.д. № 251/2020г. по описа на РС Разлог, са отстранени, след което делото е върнато на ОС Благоевград по компетентност.

С молба по делото от 26.05.2021г. жалбоподателят ИВ. КР. СТ., от с. Е., е представил пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 23.05.2021г., от които е видно че е упълномощил адв. П. С., да го представлява в производството пред въззивната инстанция в ОС Благоевград, като е заявил че потвърждава представителната власт на адв. С., за извършени всички действия до настоящия момент, включително за подаване на въззивна жалба срещу пъроинстанционното решение.

С молба от адв. А.Х. както пълномощник на „Е.Р.М.“ ЕООД, депозирана пред съда на 16.06.2021г., излагат се аргументи че се оспорва правилността на Решение № 501082/01.03.2021г., постановено по гр.д. № 251/2020г. по описа на РС Разлог, като са наведени доводи че същото е постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа се че е налице посоченото основание за прекратяването на трудовото правоотношение с ИВ.

КР. СТ., от с. Е.- чл. 328 ал.1 т. 8 от КТ, като се иска отмяната на решението в частта му, в която съдът се е произнесъл по предявените искове по чл. 344 от КТ, като незаконосъобразно.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадените въззивни жалби и депозирания писмен отговор, за допустими като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същите отговарят на изискванията на закона и са редовни.

С Определение № 790 от закрито съдебно заседание, по настоящото в.гр.д. № 639/2021г. по описа на ОС Благоевград, съдът като е съобразил дадените задължителния указания на съдилищата с ТР № 6 по т. д. № 6/2013г. на ОСГК на ВКС е дал указания на въззивника ИВ.

КР. СТ., от с. Е., че има задължението да установи при пълно и главно доказване в процеса, че е останал без работа за периода от 6 месеца след уволнението му и за този период не е получавал трудово възнаграждение/или ако е започнал работа на друго място по трудов договор, е получавал възнаграждение в по- малък размер/. Съдът е приел че такова разпределение на доказателствената тежест е пропуснато да бъде направено от първоинстанционния съд с доклада по чл. 146 от ГПК.

Със същото определение, съставът на въззивния съд на ОС Благоевград, е приел като писмени доказателства по делото- Справка за актуалното състояние на действащите трудово 4 договори на ИВ. КР. СТ., ЕГН **********, за периода от 01.01.2020г. до 08.03.2021г., Удостоверение за декларирани данни от ИВ. КР. СТ. пред НАП и заверени преписи от трудовата книжка на ИВ. КР. СТ., от с. Е.. Счел е, че при неизпълнение на служебните задължения на съда да разпредели доказателствената тежест между страните по делото и да укаже на всяка от тях за кои правнорелевантни факти и обстоятелства не са представени доказателства, по отношение на доказването на тези факти процесуална преклузия не настъпва.

При устните състезания по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция, адв. Х. като пълномощник на „Е.Р.М.“ ЕООД, поддържа въззивната жалба срещу решението на първоинстационния съд, в частта му в която са уважени като основателни предявените обективно съединени искове по чл. 344 от КТ. Излагат се съображения за законосъобразност на извършеното уволнение тъй като по делото са установени и доказани всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 328 ал.1 т. 8 от КТ. Оспорват се доводите на първоинстанционния съд на който са основани мотивите към обжалваното решение- че предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 328 ал.1 т. 8 от КТ е всички щатни бройки за същата длъжност да са заети към момента на прекратяването на трудовото правоотношение с уволнения работник. Отделно поддържа се, че законът не е поставил като задължително условие, уволнението на по- късно назначения служител, да бъде извършено на осн. чл. 328 ал.1 т. 8 от КТ, веднага след възстановяването на уволнения преди това работник на работа, по силата на влязло в законна сила съдебно решение. В закона не е предвиден изричен срок, кога да бъде прекратено трудовото правоотношение с по- късно назначения служител.

По делото в указания от съда срок е представена от пълномощника на „Е.Р.М.“ ЕООД и писмена защита. И пред въззивната съдебна инстанция, поддържа се от процесуалният представител на дружеството работодател- адв. Х., че ИВ. КР. СТ. е бил назначен на работа на длъжността „охранител“, на мястото на уволнения работник- А.И.Д., като налице са всички предвидени от обективна страна предпоставки на разпоредбата на чл. 328 ал.1 т. 8 от КТ, за извършеното уволнение на ищеца по делото.