Решение № 321 от 12.06.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. К., 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д. като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20245510100858 по описа за 2024 година

Предявен е иск от С. М. Ю., ЕГН **********, област: С.З., община П.Б., с. О., ул. „********, чрез адв. С. А. против: Р. М. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес: област: С.З., община: П.Б., с. А., ул.“**, с правно основание в 49 СК.

В исковата молба ищцата, чрез процесуалния си представител сочи, че с Р. М. Ю. сключили граждански брак на **. От съвместното им съжителство и от брака им с Р., се родили две деца: М. Р. Ю., ЕГН ********** и М. Р. Ю., ЕГН **********. Заживели заедно на горепосочения адрес в с. А..

Твърди, че през лятото 2021г. разбрала, че ответникът имал паралелна връзка с друга жена - Г.Н., като на по-късен етап се родило и тяхното дете Б. Ю., което било припознато официално от съпруга й. Тя останала в дома му, за да може да гледа децата, но през януари 2023г. предложила на ответника да се разделят, но той й обещал, че ще прекрати взаимоотношения с другата жена.

На **. разбрала, че ответникът строи къща тайно от нея на Г.Н. и тяхното дете. Тогава окончателно решила, че трябва доброволно да се разведат. На **. напуснала семейното жилище и отишла в дома на майка си в с. О.. Децата останали в с. А., били свикнали с този дом и училището им било по-близо. На същия ден Р. М. Ю. й се обадил няколко пъти по телефона и започнал да я заплашва, че ще ги осакати с майка й, че ще ги убие, псувал агресивно. Депозирали жалба същият ден на **. в полицията в гр. П.Б.. През следващите дни им звънял, продължавал да ги заплашва. Настоявал да се върне в с. А. и да живее там с децата. Тя категорично отказала.

Сочи, че на **. посетила адвокат, който упълномощила да заведе дело за развод. Ответникът не се съгласил да се разведе по взаимно съгласие.

На 02.04.2024г. се прибрала от работа около 22:15ч. вечерта. Майка й я посрещнала, тръгнали към дома им, но срещу тях целенасочено се движел 1 бус, който спрял пред тях, а Р. отворил прозореца и казал, че иска отново да говори с нея, тя му отказала Той обърнал буса и тръгнал с него с по-силна скорост срещу тях двете. Те побягнали, а той започнал да псува майка й и да я заплашва, че ще я убие, повтарял „теб те обичам, но майка ти ще я убия“.

Успели да се приберат вкъщи, заключили всички врати и залостили прозорците. Но ответникът започнал отново да звъни по телефона, намесил в разговорите и децата им. Разбрал, че той се намира в къщата им, казал, че забил нож на дивана в хола долу и ако поискал можело да убие майка й с този нож. Тя звъннала на тел. 112, но полицейските служители не успели да го хванат на място, тъй като избягал.

На 03.04.2024г. сутринта звъннала на децата, за да провери как са, а детето М. я попитало: „мамо, защо звънна на полицията, прибраха татко тази вечер..“. После й се обадила М.а и започнала да я укорява, за това, че звъннала в полицията и така навредила на баща й. Ответникът манипулирал децата срещу нея.

Сочи, завели дело по Закон за домашно насилие, депозирала и жалба в прокуратурата. До настоящия момент живеела в дома на родителите си.

След раздялата ответникът живеел, заедно с децата в с. А.. Децата винаги са били обградени с много внимание, грижа, обич от нейна страна и тази на ответника. На децата били осигурени всички условия за живеене, грижи, възпитание, контрол, отглеждане, формиране на възгледи. Твърди, че винаги осигурявала и ще осигурява нуждите от образование, здравеопазване, отлични битови условия, прехрана, облекло. Тя допринасяла за емоционално и поведенческо развитие на децата от самото им раждане.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.

Моли съда да предостави упражняването на родителските права спрямо непълнолетните деца М. Р. Ю., ЕГН ********** и М. Р. Ю., ЕГН **********, на майката С. М. Ю., ЕГН ********** и да определи местоживеенето на двете деца при майката.

Моли съда да определите режим за осъществяване на лични отношения между бащата Р. М. Ю., ЕГН: ********** и децата М. Р. Ю., ЕГН ********** и М. Р. Ю., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10.00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване.

Бащата Р. М. Ю., ЕГН: ********** да има право да взима децата М. Р. Ю., ЕГН ********** и М. Р. Ю., ЕГН ********** всяка календарна година два пъти по 15 /петнадесет/ дни през лятната ученическа ваканция с преспиване, несъвпадащи с годишния отпуск на майката, както и първата половина от пролетната ваканция от 10:00ч. първия ден до 18:00ч. на последния ден от първата половина с преспиване. Всяка четна календарна година за рождения ден и именния ден на детето от 10:00ч. до 17:00ч., всяка нечетна календарна година за новогодишните празници от 10:00ч. на 30 декември до 17:00ч. на 02 януари на следващата година с преспиване, както и всяка четна календарна година на Коледните празници от 10:00 часа на 24 декември до 18:00ч. на 26 декември с преспиване. Бащата има право да осъществява лични контакти с детето всяка нечетна календарна година на официалните празници на Р.

България, за рожден ден на бащата, за рожден ден на баба и дядо по бащина линия от 10:00ч. до 18:00ч. на съответния ден, като ако празниците са повече от един ден от 10:00ч. на първия ден от празниците до 18:00ч. на последния 2 ден от празниците.

Моли съда да осъди бащата Р. М. Ю., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетните деца М. Р. Ю., ЕГН ********** и М. Р. Ю., ЕГН:

**********, чрез тяхната майка и законен представител издръжка в размер занапред да се заплаща издръжка в размер на 350.00 лв. (триста и петдесет лева) за М. Р. Ю., ЕГН ********** и 350.00 лв. (триста и петдесет лева) М. Р.

Ю., ЕГН **********, до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Ищцата не претендира издръжка за себе си.

По отношение на семейно жилище ищцата не претендира за ползване на същото, като изразява съгласие да ползва същото само ако е в интерес на децата и се постигне съгласие по този въпрос между страните със споразумение между тях.

По отношение фамилното име на ищцата след развода желае ще възстанови предбрачната фамилия, като след развода ще продължи да бъде с фамилия Ашим, а именно: С. М. Ашим.

Имуществени взаимоотношения ще се уредят между страните след развода.

Претендира за разноски по делото.

Декларира желание с ответника да сключат споразумение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител адв. И. Д.. На същия са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея.

Счита исковата молба за редовна и допустима, но частично основателна. Твърди, че изложените в исковата молба твърдения за упражнявано спрямо ищцата насилие от страна на ответника по време на фактическото им съжителство, били неверни. Действително по време на брака, Р. Ю. имал краткотрайна връзка с друга жена, от която имал дете, но тази връзка била прекратена отдавна и ответникът бил изцяло посветен на семейството си с ищцата. Невярно било твърдението, че ответникът строи къща на жената, с която имал връзка и че това бил поводът за напускане на семейството от страна на съпругата му. Действителните причини за това били, че от момента на раждането на извънбрачното дете на ответник, ищцата се опитвала да ограничи контактите на съпруга си с това дете.

Въпреки че връзката му с другата жена била приключила и Р. Ю. многократно уверявал съпругата си в това, тя не искала той да има нещо общо с детето си от нея. Ответникът съжалявал, че причинил болка на съпругата си чрез тази връзка, но поел отговорността за третото си дете и желаел да изгради и поддържа връзка с него, каквато имал и с децата от брака си. По този именно повод били и основните спорове в семейството и поради тази причина съпругата напуснала семейното жилище.

Твърди, че ответникът бил съгласен бракът му с ищцата да бъде прекратен. Не оспорва иска в тази част.

Оспорва направеното искане от ищцата за присъждане на направените разноски по делото съгласно чл. 329, ал. 1 от ГПК.

Оспорва обаче изцяло искането на ищцата за предоставяне на родителските права на нея, местоживеенето на децата, респективно режима на 3 лични контакти на децата с бащата и дължимата от него издръжка.

Ответникът не бил съгласен децата му да се преместят да живеят в село О. при майката, децата също не искали това. Те били свикнали с дома си в село А. и с училището там, което посещавали. Децата имали изградена стабилна семейна и социална среда, в която се чувствали добре.

Невярно било и твърдението на ищцата, че бащата настройвал децата срещу нея. Той бил грижовен и отговорен родител, винаги се стремил да осигурява най - доброто за децата си и щял да го прави и занапред. Бил наясно, че децата имали нужда и от двамата си родители, поради което нямал против майката да има един по - разширен режим на лични контакти с децата си, както и изразява готовност да ги пуска при нея и извън този режим в случай, че желаят това, но държал децата да продължат да живеят при него в село А.. Той разполагал с пълната възможност да се грижи за тях, като не претендирал майката да им плаща издръжка. Това било и желанието на децата, за което моли съда да бъдат изслушани в съдебно заседание.

Твърди, че домашната среда, в която децата биха живели в село О. в дома на родителите на майката, била неподходяща. Братът на ищцата бил наркоман, баща й бил с психични проблеми, бил на медикаментозно лечение, а майка й получавала чести епилептични пристъпи. В този смисъл бащата се притеснявал, че в една голяма част от времето децата щели да са сами с баба си и дядо си, когато се приберели от училище.

Сочи, че децата били свикнали и били привързани към баба си по бащина линия, която била на пълно разположение при отглеждането им от раждането до настоящия момент.

Майката нямала и достатъчна финансова възможност да се грижи за децата. Не била представила доказателства за доходите си, имала и кредити, които изплащала. Според ответника нейното трудово възнаграждение било в размер около 1000 лева месечно, 700 лева от което служило за погасяване на теглени от майката кредити. Възразява и против размера на търсената от майката издръжка, а именно 350 лева на месец за всяко от децата.

В случай, че съдът реши да предостави родителските права на ищцата и да постанови, че децата ще живеят при нея, ответникът претендира за по разширен режим на лични контакти с децата си, който режим да бъде два пъти в месеца, през седмица, но от петък вечерта до понеделник сутринта.

Останалата част от режима, поискан от ищцата в исковата молба, бил неясен и следвало да бъде уточнен.

Сочи, че ищцата и нейната майка депозирали в съда молба за защита по реда на ЗЗДН и към настоящия момент имало издадена заповед за незабавна защита срещу него. В случая ответникът бил категоричен, че се касаело до злоупотреба с право с цел да се използва това производство срещу него в спора за предоставяне на родителските права.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между страните граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнасяте по въпроса за вината.

Моли съда да постанови, че съпругата ще възстанови предбрачната си фамилия „Ашим“.

Моли съда да постанови родителските права спрямо малолетните деца на страните да бъдат упражнявани от техния баща, както и при него да бъде 4 определено тяхното местоживеене.

Моли съда да определи подходящ режим на лични контакти между майката и двете й деца като бащата не възразява този режим да бъде и по разширен.

Ответникът не претендира издръжка за децата си.

Разноските по делото да останат за страните така, както са направени.

В проведеното първо съдебно заседание е представено споразумение по чл. 51 от СК.

Съдът постанови на осн. чл.321, ал.5 ГПК преминаване към производство за развод по взаимно съгласие.