Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1330 от 20.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 975/2024
Вид
Определение № 1330
Подписан
20.05.2024
В сила
20.05.2024
Състав
Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1330 гр. Пловдив, 20.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20245300500975 по описа за 2024 година Обжалвано е разпореждане №4108/09.02.2024г. на Пловдивския районен съд, ХХI-ви гр. с. постановено по ч. гр. д. №1593/24г., с което се отхвърля изцяло заявление по чл. 410 от ГПК, подадено от “АСВ” ЕАД против И. А. П., гр. Пловдив, за вземания по договор за потребитески кредит от 22.12.2021г. цедирани на заявителя.

Частният жалбоподател на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 моли съда да отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в жалбата и се постанови издаването на заповед за изпълнение относно всички вземания претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение районният съд е приел, че уговорената неустойка при непредставено обезпечение в размер на 326.98лв., което нарушава изискването за равновесие и добросъвестност между стрените, а също така заобикаля огранимението на ГПР по чл. 19, а.4 от ЗПК.

Този извод на районния съд е правилен.

Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че заявителят не претендира пълните размери на вземанията по представения договор за кредит. Затова на заявителя е указано да посочи какви плащания да извършвани от длъжника, който обаче с молба от 08.02.24г. не е дал отговор на този въпрос, но не е и отрекъл да има частични плащания, като е посочил, че в тежест на длъжника е да докаже тяхното извършване. При това положение заявлението всъщност е неясно, което е пречка да се приложи нормата на чл. 23 от ЗПК, защото не се сочи размера на оставащата главница.

Вън от това, предвидените в договора обезпечения, уредени в клаузите на чл. 5, 1 ал.1 от договора за потребителски кредит № 610351, сключен на 22.12.2021г. също обосновава наличие на обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза, тъй като поражда неравновесие между правото е задълженията на страните.

Изложеното дотук е достатъчно да мотивира извода, че искането за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е неоснователно и следва да се отхвърли.

Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, районния съд е постановил правилно разпореждане и затова частната жалба, подадена против него е неоснователна, поради което ще се остави без уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 против разпореждане №4108/09.02.2024г. на Пловдивския районен съд, ХХI-ви гр. с. постановено по ч. гр. д. №1593/24г., с което се отхвърля изцяло заявление по чл. 410 от ГПК, подадено от “АСВ” ЕАД против И. А.

П., гр. Пловдив, за вземания по договор за потребитески кредит от 22.12.2021г. цедирани на заявителя.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2