Решение № 158 от 27.12.2018, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София. 27 .12 . 2018 година

С.

О. СЪД. наказателно отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав :

Председател:

П. П.

Членове: 1. Я. Я.

2. Г. Ч. при участието на секретаря В. Д. и прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията П., в.н.ч.х.д. № 694 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК.

Образувано по постъпила жалба от частният тъжител С.В.Н., депозирана чрез повереника му - адв. Г.В. от САК. против протоколно определение от 21. 09. 2017 год.. постановено по н.ч.х.д. № 154 / 2017 год. по описа на Районен съд – С..

С атакуваният съдебен акт. районния съд прекратил наказателното производство по н.ч.х.д. № 154 / 2017 год. по описа на Районен съд – С. водено срещу подсъдимите Г.И. и Д.М. по обвинение за извършване на престъпление по чл. 130. ат. 1 вр. чл. 20. ат. 2 от НК като е приел, че е натице законовото основание визирано в разпоредбата на чл. 289. ал.

1 вр. аз. 2 вр. чл. 24. ат. 1, т. 3 от НПК вр. чл. 81. ат. 3. вр. чл. 80. ат. 1. т. 4 от НК.

С жалбата на частният тъжител се поддържа становище, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради и което се моли за неговата отмяна. Развиват се доводи, че съставът на районния съд не е кредитирал доказателствата в тяхната корелативна връзка, както и. че неправилно е определена началната дата от която следва да тече срока по чл. 24. ат. 1. т. 3 от НПК вр. чл. 81. ал. 3. вр. чл.

80. aл. 1, т. 4 от НК. Към въззивния съд е отправено искане първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – С..

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбата се поддържа от частния тъжител и неговия повереник.

Подсъдимите не са депозирали възражение срещу жалбата. В съдебно заседание подс. И. и защитникът на двамата - адв. С.К. от САК

1 оспорват жалбата и молят първоинстанционното определение да бъде потвърдено.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК. прие за установено следното :

Жалбата е допустима, но разгледана по същество, неоснователна.

Това е така поради следните съображения:

Видно от материалите по делото, на датата 18. 05. 2010 год.. тъжителят С.В.Н. *** с жалба, против подс. Г.И.И. и подс. Д.И.М., с обвинение за извършване на престъпления по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 146. ал. 1 от НК като било образувано н.ч.х.д. № 264 / 2010 год. по описа на PC – С.. В съдебно заседание на 09. 04. 2012 год., съдебния състав разглеждал делото счел. че се установява хипотезата на чл. 287, ал. 7 от НПК поради и което, прекратил съдебното производство по н.ч.х.д. № 264 / 2010 год. по описа на PC – С. и изпратил делото на Районна прокуратура – С. по компетентност.

Впоследствие, на датата 10. 06. 2014 год.. частният тъжител С.В.Н. депозирал пред Районен съд – С. тъжба, против подс. Г.И.И. и подс. Д.И.М., с установени по делото самоличности, с обвинение за извършване на престъпления по чл. 130. ал. 1 вр. чл. 20. ал. 2 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК. По посочената тъжба, било образувано Н.Ч.Х.Д. № 231 / 2014 год. по описа на PC – С.в. Видно от обстоятелствената част на тъжбата, в същата изрично е било отразено, че инкриминираните деяния, в извършването на които, частният тъжител обвинява двамата подсъдими, се твърди да са били осъществени на датата 24. 10. 2010 година, като дори е посочен и времеви период - около 14.

00 часа.

Впоследствие, в съдебно заседание проведено на 06. 11. 2015 год., поради сторено уточнение на тъжбата, като дата на извършване на инкриминираните деяния, частният тъжител и неговият повереник са посочили датата 24. 02. 2010 год., а състав на Районен съд – С. е допуснал поправка в тъжбата.

С присъда № 15 от 29. 03. 2016 год. постановена по н.ч.х.д. № 231 /2014 год. по описа на PC – С. подсъдимите И. и М. били признати за невиновни в извършване на престъпленията за които им е било повдигнато обвинение от страна на частния тъжител и на основание чл. 304 от НПК оправдани, да са извършили престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 ш НК и престъпление по чл. 146, а. 1 от НК. С присъдата, били отхвърлени като неоснователни и предявените против подсъдимите граждански искове за присъждане на обезщетения.

С решение от 14. 02. 2017 год. постановено по в.н.ч.х.д. № 996 /2016 год. по описа на С. о. съд горепосочената присъда е била отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – С..

Било образувано н.ч.х.д. № 154 / 2017 год. по описа на PC – С. като в съдебно заседание на 14. 07. 2017 год.. производството по делото досежно повдигнатите против подсъдимите обвинения за извършване на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, било прекратено на основание чл. 289. ал. 1 вр. чл. 24. ал. 1. т.

3 от НПК вр. чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80. an. 1. т. 5 от НК с влязло в законна сила. определение.

С обжалваното понастоящем протоколно определение от 21. 09. 2017 год.. постановено по н.ч.хл. № 154 / 2017 год. по описа на Районен съд – С. пък било прекратено наказателното производство по н.ч.х.д. № 154 / 2017 год. по описа на Районен съд – С. водено срешу подсъдимите Г.И. и Д.М. по обвинение за извършване на престъпление по чл. 130. ал. 1 вр. чл. 20. ал. 2 от НК като състава на районния съд е приел, че е налице законовото основание визирано в разпоредбата на чл. 289, ал. I вр. ал. 2 вр. чл. 24. ал. I. т. 3 от НПК вр. чл. 81, ал. 3. вр. чл. 80. ал. 1. т. 4 от НК.

Този извод на решаващия съдебен състав на първоинстанционнния съд е правилен и законосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл. 80 . ал. 1. т. 4 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода за повече от една година. /Посочената наказателно-правна материална норма е конкретно относимата към настоящия казус, с оглед повдигнатото с тъжбата против двамата подсъдими обвинение, за извършване на престъпление по чл. 130. ал. 1 вр. чл. 20. ал. 2 от НК/.

Според нормата на чл. 81. ал. 3 от НК. независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок. който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК. В последната наказателно-правна материална норма и в частност, ал. 3 е посочено също така. че давността за наказателно преследване започва да тече от довършването на престъплението, при опит и приготовление, от деня когато е извършено последното действие, а за престъпленията които траят непрекъснато и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.

Иначе казано, в конкретния случай давността за наказателно преследваме започва да тече от датата на която частния тъжител твърди, че е било извършено инкриминираното деяние по чл. 130. an. 1 вр. чл. 20. ал. 2 от НК. а именно, от датата 24. 02. 2010 година.

При така установилата се по делото фактическа ситуация, правилно и законосъобразно състава на Районен съд – С. е преценил, че на датата 24. 08. 2017 год. е налице изтекла т.н. „абсолютна" давност касателно повдигнатото против И. и М. от частния тъжител Н. обвинение, за извършване на престъпление по чл. 130. ал. 1 вр. чл. 20. ал. 2 от НК и дотолкова доколкото, процесуалната позиция на двамата подсъдими е била че не желаят воденото срещу им наказателно производство да продължи /в.ж. чл. 289, ал. 2 от НПК/ е прекратил наказателното производство водено против подсъдимите И. и М. по обвинение за извършване на престъпление по чл. 130. ал. 1 вр. чл. 20. ал. 2 от НК на основание чл. 289. ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 24. ал. I. т. 3 от НПК вр. чл. 81. ал. 3. вр. чл. 80. ал. 1. т. 4 от НК.

При извършената служебна проверка на първоинстанционният акт съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК. въззивния съд не констатира наличие на основания за неговото отменяване или изменяване. обстоятелство, което наред с изложеното по – горе, обуславя извода на съда. че следва да постанови решение с което потвърди изцяло обжалваното определение на състав на С. районен съд. постановено по н. ч.х.д. № 154 / 2017 год. по описа на същия съд, като правилно и законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл. 338 от НПК. С. О.СЪД

Р

Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 21. 09. 2017 год., постановено по н.ч.х.д. № 154 / 2017 год. по описа на Районен съд – С... Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател

:

Членове: 1 .

2.