Решение № 62 от 27.08.2026, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Елхово, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. К. Апостолова при участието на секретаря Мара Ив. Д.а като разгледа докладваното от В. К. Апостолова Гражданско дело № 20252310100513 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от С. Л. Й., с която против Прокуратурата на Република България са предявени в обективно съединяване искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото от Прокуратурата на РБ, в частност от ЯРП, незаконосъобразно обвинение против него, по което бил оправдан с влязла в сила присъда на РС Сливен, заедно с обезщетение за забавено плащане Ищецът С. Л. Й. от с. Б. в исковата си молба против Прокуратурата на Република България твърди, че срещу него е водено наказателно производство, започнало с образуването на ДП № 456/2013г. по описа на РУ-Ямбол на 18.04.2013г., привличането на ищеца като обвиняем, до внасянето на обвинителен акт от ЯРП и продължило до 24.11.2022г., когато е влязла в сила Присъда № 71/25.05.2022г., постановена по НОХД № 1210/2021г. по описа на Районен съд Сливен, потвърдена с Решение № 91/24.11.2022г. по ВНОХД № 414/2022г. по описа на ОС Сливен, с която е признат изцяло за невиновен по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал. 2, вр. чл.26, ал. 1 от НК. Така наказателното производство против него, считано от повдигане на обвинения спрямо него на 02.10.2013 година, е продължило близо 9 години, 1 месец и 22 дни, което е далеч извън разумните срокове, като през този период от време ищецът бил с наложена мярка за неотклонение „подписка“ и е имал полицейска регистрация, която и до момента не е заличена след окончателното влизане на оправдателната присъда в сила въпреки, че Прокуратурата е била наясно с това обстоятелство, но същата отново е бездействала, като не е изпълнила служебното си 1 задължение да уведоми компетентния орган - МВР, че са налице основанията по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, като по този начин е причинила вреда на С. Й..

Ищецът заявява още, че е бил привличан като обвиняем общо 3 пъти - на 02.10.2013г., 18.02.2014г. и 05.10.2018г., а 5 пъти е бил внасян обвинителен акт срещу него от Прокуратурата - на 29.10.2014г., на 22.02.2017г., на 28.06.2017г., на 22.02.2018г. и на 20.11.2018г. Също така 2 пъти е бил признат за виновен от съда - на 26.11.2015г. и на 02.03.2021г. за поддържаното против него обвинение за тежко умишлено престъпление, като се сочи, че това се дължи на непълното и порочно разследване от Прокуратурата, която системно нарушавала неговите права, не е изпълнявала указанията на съда и е допускала поС.ни грешки в разследването, а всичко това е видно от постановените съдебни актове в хода на воденото наказателно производство в съдебната му фаза.

Ищецът обосновава исковата си претенция за неимуществени вреди с твърдения, че е бил незаконно обвинен от Прокуратурата в извършване на тежко умишлено престъпление в период, когато е бил едва на 20 години и се е изграждал като личност. Изтъква, че във връзка с обвинението, отправено му от ответника, е бил регистриран като извършител на тежко умишлено престъпление и му е била наложена МНО „подписка“, което фактически е ограничило гражданските му права и това го поставило в крайно унизително положение, изпитвал срам, неудобства и притеснения за бъдещето си, имал е смущения в съня си, които били периодични и трудно се концентрирал в ежедневието си. Поради продължителността на делото за период от 9 години, 1 месец и 22 дни е започнал да живее с мисълта за незаслужена виновност и влизайки в съдебните заседания, изпитвал поС.на тревожност, напрежение, срам и стрес. Многократното повдигане на обвинения както на ДП, така и с оглед няколкократното внасяне на обвинителен акт в съда срещу него, както и двукратното му признаване за виновен от съда, е предизвиквало у ищеца тревожност, като същият е имал чувството, че вече е съден и осъждан крадец. Всички това пречело на работата му и на нормалното му изграждане като личност, тъй като делото приключило с оправдателна присъда, когато вече бил на 29 години. През този дълъг период от време ищецът твърди, че е живял поС.но във вменена виновност, а когато депозирал молба в Районен съд Елхово за изменение на прекомерно продължилата МНО „подписка“, която поС.но ограничавала правото му на свободно избиране на месторабота и местоживеене, същата не била отменена и той е изпитал безнадеждност и макар невинен е чувствал вътрешно напрежение и безизходица. Полицейската му регистрация допълнително го е унизила, тъй като му били снети отпечатъци и бил фотографиран като извършител на престъпление, а Прокуратурата, макар и да е налице влязла в сила оправдателна присъда, не е направила необходимото да уведоми МВР, за да бъде заличена тази регистрация. Всичко това е рефлектирало на ищеца – отразило се на самочувствието му, същият се затворил в себе си, ограничил контактите си с околните, станал притеснителен и изпитвал поС.но страх да не влезе в затвора, а признаването му за виновен без да е доказана вината му, поради незаконните действия на Прокуратурата е довело до отчаяние и чувство за несправедливост. Ищецът сочи, че макар и приключило към настоящия момент, наказателното производство ще остави един негативен 2 спомен в съзнанието му завинаги.

Поради така изложеното ищецът счита, че при определяне на обезщетението за причинените му неимуществени вреди, съдът следва да съобрази принципа за справедливост, да отчете продължителния период, през който той е търпял неблагоприятните последици от незаконното му обвинение, както и икономическото съС.ие в страната към датата на увреждането - 24.11.2022г. с оглед инфлационния индекс, увеличаването на цените на стоки и услуги към същата дата и обезценяването на лева, които факти са ноторно известни на съда и да уважи иска му за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 21000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 24.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата по главницата.

Ищецът сочи също, че е претърпял и имуществени вреди от несправедливо повдигнатото против него обвинение в извършване на престъпление, които възлизат на 4 000.00 лева и включват платените от него суми за адвокатска защита в хода на наказателното производство, както следва: 1000.00 лв. платени по договор за правна защита и съдействие от 17.09.2022г. по ВНОХД № 414/2022г. по описа на ОС Сливен; 1000.00 лв. платени по договор за правна защита и съдействие от 24.11.2021 г. по НОХД № 1210/2021 г. по описа на РС Сливен; 1000.00 лв. платени по договор за правна защита и съдействие от 27.06.2021 г. по ВНОХД № 213/2021 г. по описа на ОС Сливен и 1000.00 лв. платени по договор за правна защита и съдействие от 17.02.2020г. по НОХД № 495/2018г. по описа па РС Елхово.

Ищецът желае съдът да постанови решение, с което на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение в размер на 21000.00 лева за причинените му неимуществени вреди и обезщетение в размер на 4 000.00 лева за причинените му имуществени вреди в резултат на повдигнатото незаконно обвинение на Прокуратурата за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК, приключило с влязла в сила на 24.11.2022г. Присъда № 71/25.05.2022г. по НОХД № 1210/2021 г. по описа на РС Сливен, с която ищецът е бил признат изцяло за невиновен, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от 24.11.2022г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателното им изплащане. Претендира и присъждане на направените по настоящото дело разноски.

В дадения от съда срок ответникът – Прокуратура на Република България, чрез прокурор от РП Ямбол, е депозирал писмен отговор, с който се оспорва изцяло по основание и размер исковата молба. Излагат се подробни съображения за сочената неоснователност и недоказаност на молбата. Доводите на ответника са, че не са представени доказателства от ищеца, че твърдените от него негативни последици са пряка последица от дейността на Прокуратурата и че негативното въздействие върху него е в резултат единствено от воденият срещу него наказателен процес.

В отговора се сочи, че предприетите от страна на Прокуратурата действия по отношение на ищеца в хода на наказателното производство са законово регламентирани в 3

НПК и в този смисъл не са незаконосъобразни. В тази насока се твърди, че действително спрямо ищеца С. Й. е взета МНО „Подписка“, но други форми на процесуална принуда по отношение на него не са прилагани по искане на Прокуратурата. Изтъква се, че към онзи момент са били налице съответните предпоставки и доказателства за повдигане на надлежно обвинение спрямо ищеца С. Й. и за внасяне на съответния обв.акт в съда.

Ответникът заявява още, че досъдебната фаза на производство е продължила в изключително разумен срок, като началото му спрямо ищеца е от датата на предявяване на постановлението за привличането му като обвиняем, т.е. от 02.10.2013 г. до внасянето на обвинителния акт в съда 28.10.2014 г., като в случая следва да се има предвид и че обвинението е за продължавано престъпление срещу повече от две лица и в рамките на разследването се е наложило прецизиране на обвинението, именно с оглед осигуряване правото на защита на обвиняемите.

По изложените съображения ответникът е направил искане за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

Доколкото искът за лихви е акцесорен спрямо предявените главни искове за заплащане на обезщетения съответно за неимуществени и имуществени вреди, основателността му зависи от основателността на главните искове. Тъй като главните искове според ответника са неоснователни и недоказани, такава се явява и претенцията за присъждане на лихви или алтернативно тази искова претенция следва да бъде отхвърлена съответно на отхвърлената част на главните искове.

Алтернативно в случай, че съдът приеме главните искове за основателни, ответникът оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като същото е в изключително завишен размер. Претендираното обезщетение от 21 000.00 лева за неимуществени щети се явява несъобразено с принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД и не съответства на вече изградената практика на съда и на икономическия стандарт в Република България. Акцентира се и на обстоятелството, че Прокуратурата е страна в процеса и не може да влияе на продължителността на съдебната фаза, в която решаващ орган е съда и именно той може да влияе на продължителността й. В тази насока, според ответника твърденията на ищеца, че са проведени множество съдебни заседания, както и че делото е било връщано няколко пъти за разглеждане от друг съдебен състав по вина на Прокуратурата, са неоснователни. С последното въззивно решение е потвърдена оправдателната присъда, но с предходни два акта на ОС Сливен /решения №№ 40/08.06.2016 г. и 30/20.07.2021 г./ делото се връща за ново разглеждане, поради допуснати нарушения от първоинстанционния съд, а не от Прокуратурата, което не може да се приеме като обстоятелство, което следва да ангажира отговорността на последната. Не без значение, според ответника, е обстоятелството, че ищецът, както и неговите съучастници, са признали вината си при предявяване на постановлението за привличане на обвиняем /видно от мотивите на съдебните актове/ и на това основание се прави възражение за прилагане на чл.5, ал.1 и 2 от ЗОДОВ, съгласно които обезщетение не се дължи при изключителна вина на 4 пострадалия или в условията на евентуалност такова се дължи в намален размер, поради това, че виновно е допринесъл за увреждането.

По направеното от ищеца искане за присъждане на разноски, ответникът сочи, че настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което следва възнаграждението за адвокат да не превишава минималните размери, определени в Наредба № 1 относно минималните размери на адвокатски възнаграждения. В този смисъл се прави възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК.