Решение № 319 от 27.06.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 523/2025
- Вид
- Решение № 319
- Подписан
- 27.06.2025
- В сила
- 27.06.2025
- Състав
- Невена Грозева, Владимир Астарджиев, Даниел Луков
Цитирани разпоредби
- чл. 19, ал. 1 т. 1 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 8,ал. 1 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 281, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 105, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 287 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 319 гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Невена Грозева
Членове:
Даниел Луков
Владимир Астарджиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200523 по описа за 2025 година Производството е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационен протест на прокурор от ОП- София срещу присъда от 17.06.2024 г. по внохд № 110/23 г. на Окръжен съд - София.
В протеста са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Основното оплакване се отнася до аналитичната дейност на въззивния съд, поради направения едностранчив прочит на доказателствата, приемайки за недоказано наличието на специална цел- набавянето на имотна облага за двамата подсъдими. Според прокурора, при установената фактическа обстановка, че с колите си двамата подсъдими са превозвали чужди граждани, без документи за самоличност, чиято цел е била противозаконното им придвижване от /държава/ до /държава/, след предварителна уговорка с каналджии и залагането на определена сума пари, която е следвало окончателно да бъде получена след пристигането им в /държава/, изводите на въззивния съд за недоказаност на обвинителната теза са лишени от доказателствена и житейска опора. Авторството на деянието и наличието на специална цел са доказани, поради което като е оправдал подсъдимите, въззивният съд е постановил незаконосъобразен акт, за чиято отмяна се настоява.
Представителят на ВКП поддържа протеста заедно с развитите в него съображения за неправилност на съдебния акт. Изразява лично становище, че 1 въпреки, че мотивите в протеста са доста пестеливи, от него става ясна основната теза на прокурора - несъгласието му, че не е доказана специалната цел за набавянето на имотна облага. Липсвал друг основен мотив, освен категорично установеното в хода на съдебното производство, че цялата верига от действия на лицата подпомогнали незаконното придвижване на деветте афганистански граждани е свързано със заплащане. Представителят на ВКП твърди, че е доказано наличието на имотна облага, а не някакви алтруистични подбуди от страна на подсъдимите при осъществяване на помощта за чуждите граждани. Освен това, въпреки че въззивният съд е съзрял противоречие между фактическите и правни изводи в мотивите на първия съд, не е предприел действия по връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд за тяхното отстраняване. В заключение пледира за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред ВКС подс. Я. М. се явява лично и със защитника си – адв. Б., която подържа депозираното от нея възражение срещу касационния протест и счита, че въззивният съд е направил обосновани изводи, приемайки недоказаност на специална цел – „набавянето на имотна облага за себе си“. За това настоява постановената въззивна присъда да остане в сила.
Подс. Е. Н. Т. се явява лично пред ВКС и със защитника си – адв. З., който пледира за неоснователност на протеста и моли ВКС да остави в сила присъдата на въззивния съд.
В последната си дума подс. М. и подс. Т. искат ВКС да остави в сила присъдата.
ВКС, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите залегнали в протеста, материалите по делото, в пределите на предоставените си правомощия и поискания касационен контрол, намери следното :
Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден в срок, от процесуално легитимна страна. Разгледан по същество е неоснователен.
Срещу подсъдимите Я. К. М. и Е. Н. Т. в Районен съд - Сливница е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК, по който е образувано нохд № 36/2017 г. С присъда № 25 от 21.02.2018 г.
Районният съд е признал подсъдимите за виновни по предявените обвинения, като им наложил наказания от по три години лишаване от свобода, отложени при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години. Съдът с присъда е отнел в полза на държавата МПС, с които са извършени двете престъпления.
Подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски.
По жалба на защитника на подс. Я. М. – адв. Б. и по жалба на подс. Е. Т. в Окръжен съд - София е образувано внохд № 461/18 г. С решение от 26.10.2018 г., присъдата на РС- Сливница е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при същия съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в непълнота на описаните факти във внесения обвинителен акт.
Районният съд- Сливница върнал делото на досъдебното производство, 2 в хода на което е извършено ново привличане на подсъдимите и е внесен нов обвинителен акт, по който е образувано нохд № 682/2018г. Производството по делото е прекратено в процедура по чл. 249, ал. 4 от НПК и делото е върнато на РП- Сливница за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение.
След връщане на делото в РС- Сливница е внесен нов обвинителен акт, по който е образувано нохд № 232/ 2019 г.
С присъда № 260004 от 10.05.2019 г. постановена по нохд № 232/2019 г., Районен съд- Сливница признал подсъдимия Я. К. М. за виновен в това, че на 27.10.2015 г. в землището на /населено място/, /община/ , намиращо се в граничната зона, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 250 лв. противозаконно подпомогнал като превозвал четири на брой чужденци от афганистански произход : Н. А., М. Я., Р. К., З. Х., /всички без документ за самоличност/ да преминат в страната в нарушение на разпоредбите на чл. 8,ал.
1 и чл. 19, ал. 1 т. 1 от Закона за чужденците, като деянието е извършено чрез използването на МПС- лек автомобил /марка/ с ДК № /рег. номер/, собственост на Л. Д. Г. и е извършено по отношение на повече от едно лицечетири лица, поради което на основание чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Признал подсъдимия Е. Н. Т. за виновен в това, че на 27.10.2015 г. в землището на /населено място/, /община/, намиращо се в граничната зона, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 250 лв. противозаконно подпомогнал като превозвал пет на брой чужденци от афганистански произход : С. Х., Р. С., Р. А., А. З. З., А. С. А. Н., /всички без документ за самоличност/ да преминат в страната в нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците, като деянието е извършено чрез използването на МПС- лек автомобил /марка/ с ДК№ /рег. номер/, негова собственост и е извършено по отношение на повече от едно лице- пет лица, поради което на основание чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 281, ал. 3 от НК отнел в полза на държавата МПС с което е извършено престъплението, а именно лек автомобил /марка/ с ДК№ /рег. номер/, собственост на подс. Е. Н. Т..
Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски.
По жалба на а. Б. – защитник на подс. Я. М. и на а. З. – на подс. Е. Т. в ОС – София е образувано внохд № 110/23 г., по което с присъда № 29 от 17.06.2024 г. присъдата на районен съд- Сливница е отменена и вместо нея съдът постановил нова, с която признал подсъдимите Я. К. М. и Е. Н. Т. за невиновни в извършване на престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал.
3
1 от НК и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал изцяло.
По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК Касационният протест и допълнението към него очертават несъгласие с правните изводи на съда относно липсата на доказателства за наличието на специална цел от страна на двамата подсъдими. В него въпреки поддържаното оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения не се съдържат конкретни съображения за това в какво се състои нарушението. Твърдението, че са налице достатъчно доказателства относно авторството и вината на подсъдимите не може да запълни със съдържание процесуалният документ, с който прокуратурата е инициирана настоящата проверка. Следва да се посочи, че касационният съд дължи отговори само на конкретно направени оплаквания и не е задължен служебно да търси аргументи, обосноваващи основателност на претенцията на държавното обвинение. Използваната от прокурора конструкция в протеста, поддържаща становище, че обвинителната теза се извежда от косвените доказателства по делото, се основава на предположения и житейски умосъждения, според които след като подсъдимите и чуждите граждани не се познават, нямат фактически или юридически отношения, то няма друго обяснение за действията им, освен получаването на имотна облага от подсъдимите.
След направеното уточнение, за незадоволителното качество на депозирания протест и неговото допълнение, с които се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт, ВКС направи следните констатации :
Незаслужени са отправените в протеста критики срещу аналитичната дейност на въззивния съд, тъй като той е изпълнил задълженията си да направи цялостен и обективен прочит на събраните годни доказателствени материали, в съответствие с разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. При постановяване на съдебния си акт, съдът е обсъдил събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени следства, които е приобщил по предвидения процесуален ред, както и събраните в хода на първоинстанционното производство : показанията на св. М. А./ ДП, л. 2, т.
1/ и тези дадени пред друг състав на съда / л. 57,58/, св. Л. Д. ДП /л. 3, т. 1/, св. М. М., св. Р. А. / л. 51, 52, т. 1 ДП/ , св. З. Х. /л. 53, 54, т. 1 ДП/ св. Р. К. / л.
55, 56, т. 1 от ДП/, писмените доказателства и доказателствени средства и СППЕ.
Въззивният съд е приел за установени фактите, описани в мотивите на присъдата на първинстанционния съд : че на инкриминираната дата подс. Е. Т. и подс. Я. М. превозвали в управляваните от тях МПС „/марка/“ с ДК№ /рег. номер/ и /марка/ с ДК № /рег. номер/ девет лица от /държава/, чиято цел била да преминат на нерегламентирано място границата на /държава/ със /държава/ и да достигнат до крайната си точка в /държава/. Приел, че три от тези лица св.
Р. А. , св. З. Х. и св. Р. К. са заплатили /заложили/ при тръгването си от /държава/ определени суми пари /от 7 000 и 6 000 долара/ на неустановени по делото лица, които следвало да бъдат дадени, когато пристигнат в /държава/.
4
Приел е също така, че афганистанските граждани не са платили на подсъдимите за превозването им до границата със /държава/, както и че те не са им искали пари, поради което съставомерният елемент от състава на повдигнатото обвинение „ набавяне за себе си имотна облага“ не е доказан, с оглед на което съдът отменил осъдителната присъда на РС- Сливница и постановил нова, с която оправдал подсъдимите М. и Т. изцяло.
Изводите на въззивния съд за недоказаност на обвинението се основават на вярната преценка за това, че част от събраните доказателства по делото са недопустими източници на доказателствени факти и от друга страна, че наличните такива са недостатъчни за обосноваване на съставомерните признаци от състава на престъплението. На практика обема от доказателства, с които прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимите се свежда до показанията на тримата афганистански граждани Р. А., З. Х. и Р. К., дадени в хода на ДП пред съдия, които са били приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, показанията на полицейските служители Г. и А.- провели оперативни беседи с подсъдимите и на св. А. и св. Д., които са спрели за проверка управляваните от подсъдимите автомобили на няколко километра от границата.
Въззивният съд не е допуснал едностранчив, тенденциозен или превратен прочит на доказателствените материали, като законосъобразно е отказал да цени като годен източник на факти онази част от показанията на св.
Разпечатката съдържа 43 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8606dc01-15d6-4556-99dd-4e039373201b