Решение № 3191 от 20.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3191 гр. София, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110203290 по описа за 2023 година при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 3290 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на С. Н. Д. депозирана чрез адв. Х. Р. – САК, редовно упълномощен срещу Наказателно постановление № *** от 23.01.2023 г. издадено от Г.В.Б. - Началник на група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя С. Н. Д. на основание чл. 185 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

В жалбата от С. Н. Д. депозирана чрез адв. Х. Р. от САК се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се фактическите и правните изводи на административнонаказващия орган, като се твърди, че жалбоподателят С. Д. не е извършил вменените му административни нарушения. Навеждат се оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника, за несъответствие на възприетите от административните органи фактически положения с обективната действителност, както и за некоректно приложение на материалния закон.

1

С оглед на изложеното и в жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество жалбоподателят С. Н. Д., уведомен, не се явява.

Същият се представлява от адв. Е.Х. от САК преупълномощен от адв. Х.

Р. от САК, който поддържа жалбата по изложените в нея аргументи и пледира за цялостна отмяна на оспореното наказателно постановление като незаконосъобразно и за присъждане на сторените разноски, за които представя списък, както и договор за правна помощ и съдействие.

Въззиваемата страна – Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

В депозирани писмени бележки от Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, чрез пълномощниците му главен юрисконсулт Борислав Страхинов и главен юрисконсулт Владимир Пашунов се излага становище по същество и се иска жалбата да бъде отхвърлена като необоснована и недоказана, а наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

На 04.01.2023 г. свид. А. С., на длъжност „***“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР съставил против жалбоподателя С. Н. Д. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия АД, бл. № 129533 за това, че на 06.12.2022 г. около 21:00 часа, в гр. София, ж.к „Света Троица“, на ул. „Насте Стоянов“ и бул. „Сливница“, като водач на лек автомобил марка и модел „***“ с рег. № ***, поради недостатъчен контрол върху МПС, допуснал пътнотранспортно произшествие /ПТП/ в лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, като му нанася щети в предна част на автомобила, след което не остава на местопроизшествието и не уведомява органите на МВР по територия.

Посочените фактически констатации актосъставителят квалифицирал като нарушения по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя С. Д. и на двама свидетели, единият от които свидетел при съставяне на акта, а другият очевидец, присъствал при установяване на нарушението, като в него било отбелязано, че е съставен по реда на чл. 40, ал. 1/ал. 4 от ЗАНН. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя, като последният не вписал възражение.

Срещу съставения АУАН серия АД № 129533 от 04.01.2023 г. в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН са постъпили възражения.

Въз основа на така съставения АУАН на 23.01.2023 г. било издадено и обжалваното Наказателно постановление № *** от Г.В.Б. - Началник група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя С. Н. Д. на основание чл. 185 от ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на 2 основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 03.02.2023 г., като още на 13.02.2023 г. била подадена жалба срещу НП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване - гласни - показанията на свидетеля А. С. – актосъставител, както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – декларации от В.А. и С. Д., протокол за ПТП от 06.12.2022 г., възражение срещу АУАН, справка картон на водача С. Н. Д. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заверени копия на Заповед № 8121к13180/23.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Република България и Заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на Директора на СДВР, както и останалите съдържащи се по административно - наказателната преписка писмени доказателства.

Съдът възприе показанията на свид. А. С., който след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на АУАН сер. АД 129533 от 04.01.2023 г. заявява, че не е посещавал мястото на ПТП, а е съставил акта въз основа на писмени данни.

Показанията на св. С. са относими единствено относно процедурата по съставяне на АУАН, доколкото последният не е очевидец на извършените административни нарушения.

Съдът изгради своите изводи и въз основа на писмените доказателства по делото – заверен препис от протокол за ПТП от № 1866033 от 06.12.2022 г., декларация от жалбоподателя С. Н. Д., декларация от В.А.А., справка картон на водача С. Н. Д. за извършени нарушени и наложени наказания по ЗДвП, заверен препис от Заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Република България, заверен препис от Заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на Директора на СДВР относно компетентността на наказващият орган и останалите съдържащи се по административно – наказателната преписка писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

В производството по чл. 63, ал.1 от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, 3 посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез издаване на НП е строго формален процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – т. 2.1, вр. т. 1.3.1. и т. 3.6 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове. Следва да се посочи, че нарушителят е установен в момента на попълване на декларацията от страна на жалбоподателя С. Н. Д., а именно 04.01.2023 г., поради което са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП.

По отношение на административното нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, АУАН и Наказателното постановление съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като са описани всички факти и обстоятелства касателно съставомерността на деянието по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

При извършената проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят С.

Н. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

От обективна страна се установи, че жалбоподателят С. Н. Д., на 06.12.2022 г около 21.00 ч. като водач на процесния лек автомобил марка и модел „***“ с рег. № ***, поради недостатъчен контрол, е причинил ПТП с управлявания от В.А.А. лек автомобил „***“ с рег. № ***, като му нанася щети в предна част на автомобила. Контролът над МПС съобразно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП включва внимателното и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка, респективно на нейното изменение, вследствие поведението на останалите участници в движението по пътя, и осъществяване на пълен контрол над движението на управляваното МПС.

Доколкото в случая не се касае до нарушение, свързано с режима на скоростта или невъзприемане на внезапно появили се препятствия по пътя и предприемане на мерки за безопасност, правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д. е ангажирана за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. В случая като причина за настъпване на ПТП следва да се приеме липсата на достатъчен и непрекъснат контрол върху управлявания от Д. автомобил. С това и последният е 4 осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

Административното нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е осъществено от жалбоподателя С. Д. виновно при форма на вина непредпазливост в хипотезата на небрежност, доколкото последният, макар и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, като водач на ППС е бил длъжен съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП да контролира непрекъснато управлявания от него автомобил, като избегне настъпването на съответното негативно изменение на обективната действителност, като е можел да предвиди настъпилия общественоопасен резултат.

За извършеното административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП законодателят не е предвидил конкретна санкционна разпоредба, поради което правилно на жалбоподателя С. Н. Д. е било наложено наказание „Глоба” в размер на 20 лева по реда на чл. 185 ЗДвП. С оглед на това обжалваното НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено в тази му част.

Съдът намира обаче, че наказателното постановление е незаконосъобразно по отношение на второто от вменените на жалбоподателя С. Н. Д. административни нарушения – това по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.

Действително, от доказателствата по делото се установи, че с оглед настъпилите само имуществени вреди по двата автомобила и липсата на съгласие от страна на участниците в настъпилото ПТП относно обстоятелства при настъпването му, с последвалото напускане на местопроизшествието без сигнализиране на органите на МВР, жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.