Определение № 33 от 09.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33 гр. Велико Търново, 09.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И.А като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно частно търговско дело № 20264001000010 по описа за 2026 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

С определение рег.№ 452 / 14.11.2025г., постановено по т.д. № 20254100900096 по описа за 2025 година на Окръжен съд – Велико Търново, съдът е спрял по реда на чл. 637 от ТЗ производството по делото.

Срещу това определение са постъпили две частни жалби.

1. Частна жалба от Г. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. **********, с която се правят следните оплаквания:

Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ. Излага, че макар спрямо „Делколада“ ООД да е открито производство по несъстоятелност с Решение № 128/17.07.2025 г. по т.д. № 78/2025 г. на ВТОС, предметът на настоящото производство не представлява имуществен граждански или търговски спор, подлежащ на спиране по смисъла на чл. 637 ТЗ.

Посочва, че делото е образувано по конститутивен иск с правно основание чл.

74 ТЗ за отмяна на решение от 09.05.2025 г. на Общото събрание на съдружниците в „Делколада“ ООД, който не попада в хипотезата на чл. 637, ал. 1 ТЗ. Поддържа, че нормата е императивна и не допуска разширително или аналогично тълкуване спрямо конститутивни искове, поради което спирането на производството е постановено в противоречие със закона.

На основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК се иска отмяна на Определение рег. № 452/14.11.2025 г. и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

2. Частна жалба от „Делколада“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК 104642117, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. **********, чрез адв. Д.

1

Б. – ВТАК, с която се правят следните оплаквания:

Жалбоподателят сочи, че определението е незаконосъобразно и немотивирано, като позоваването единствено на чл. 637 ТЗ не обосновава извода за спиране на производството. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че искът по делото е сред производствата, които подлежат на спиране при открито производство по несъстоятелност.

Излага, че предметът на делото е иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на Общото събрание на съдружниците от 09.05.2025 г., който по своето естество не представлява имуществен граждански или търговски спор, поради което не попада в обхвата на чл. 637, ал. 1 ТЗ. Според жалбоподателя неправилното приложение на тази разпоредба води до незаконосъобразност на атакуваното определение.

Иска се отмяна на Определение рег. № 452/14.11.2025 г. по т.д. № 96/2025 г. по описа на ОС – Велико Търново, като незаконосъобразно.

Апелативен съд – Велико Търново, в настоящия си съдебен състав, намира, че частните жалби са подадени от надлежни страни в процеса, имащи правен интерес от обжалване на Определение рег. № 452/14.11.2025 г., постановено по т.д. № 20254100900096/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е спряно производството по делото на основание чл. 637 ТЗ. Атакуваният съдебен акт е от категорията на подлежащите на обжалване определения по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.

1 ГПК, тъй като с него се прегражда по-нататъшното развитие на производството.

Жалбите са депозирани в предвидения от закона преклузивен срок, при спазване на изискуемата писмена форма и съдържат необходимите реквизити, поради което са редовни.

По тях не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

При тези данни следва да се приеме, че частните жалби са допустими и следва да бъдат разгледани от въззивния съд по същество.

От фактическа страна се установява следното:

Първоинстанционното производство пред Окръжен съд – Велико Търново е образувано по искова молба, подадена от Г. И. Г., съдружник и управител в „Делколада“ ООД, срещу „Делколада“ ООД, със сочено правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 74, ал. 1 ТЗ.

Ищецът твърди, че по партидата на ответното дружество в Търговския регистър е заявено вписване на решения, за които се поддържа, че са взети от общото събрание на съдружниците на 09.07.2025 г., а именно – изключването му като съдружник и освобождаването му като управител. В тази връзка са предявени установителен иск за прогласяване нищожността на решенията и евентуално – конститутивен иск за тяхната отмяна.

Поддържа се, че общо събрание на съдружниците на посочената дата и час реално не е било проведено, поради което отразените в протокола решения са липсващи (невзети). Излага се, че на 09.07.2025 г. страните са участвали в съдебно заседание по друго дело в Окръжен съд – Велико Търново, продължило след обявения час, което прави фактически невъзможно провеждането на общо събрание в 15:30 ч. на посочения адрес. След приключване на съдебното заседание на същия адрес не е установено да се е провеждало каквото и да е общо събрание.

2

Ищецът твърди още, че представеният протокол е документ с невярно съдържание, съдържащ едностранни изявления на другия съдружник, без да е налице колективен орган и реално гласуване. Навеждат се и съмнения относно поведението на нотариуса, удостоверил протокола, с оглед изискванията за обективност и безпристрастност.

При условията на евентуалност се поддържа, че дори да се приеме, че е проведено общо събрание, то е незаконосъобразно, тъй като ищецът не е бил надлежно уведомен – поканите са връчвани на адрес, на който той не живее, което е било известно на другия съдружник. Поради това са нарушени изискванията за редовно свикване, кворум и мнозинство. Излага се, че съгласно дружествения договор решенията на общото събрание се вземат при участие на всички съдружници и с единодушие, а тези условия не са били изпълнени, поради което решенията противоречат както на закона, така и на дружествения договор.

Исканията са съдът да признае за установено, че решенията на общото събрание на „Делколада“ ООД, обективирани в протокол от 09.07.2025 г., са нищожни като липсващи (невзети), а в условията на евентуалност – да ги отмени като незаконосъобразни, поради противоречие с императивни законови норми и с дружествения договор на дружеството.

След разпоредена от съда размяна на книжа, на 11.11.2025 г. е постъпила молба от адв. В. С. (САК), в качеството и на пълномощник на А. Х. П. – управител на „Делколада“ ООД, с която се уведомява съда, че ответното дружество по делото „Делколада“ ООД е обявено в несъстоятелност на 17.07.2025 г. с Решение № 128 по т.д. № 20254100900078/2025 г. на ОС – Велико Търново, като към молбата се прилага препис от това решение.

Последвало е постановяване на обжалваното от страните определение рег. № 452/14.11.2025 г. по т.д. № 20254100900096/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което съдът е спрял производството по делото на основание чл. 637 ТЗ.

Мотивите за спиране са изведени единствено от приложеното към молбата на ответника от 11.11.2025 г. съдебно решение, без пояснения, излагане на други съображения и конкретика.

Въззивният съд констатира, че видно от приложеното към обсъжданата молба Решение № 128/17.07.2025 г., постановено по т.д. № 20254100900078/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, съдът е обявил неплатежоспособността на „Делколада“ ООД, ЕИК 104642117, като е определил начална дата 31.12.2024 г., открил е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, допуснал е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото му, постановил е прекратяване дейността на предприятието и е обявил дружеството в несъстоятелност, като на основание чл. 638, ал. 1 ТЗ е спрял всички изпълнителни производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността (с изключение на имуществата по чл. 193 ДОПК); указал е на кредиторите сроковете за предявяване на вземанията по чл. 630, ал. 1, т. 5 ТЗ вр. чл. 685 ТЗ, назначил е временен синдик Д. И. Г., определил е възнаграждението му и сроковете за встъпване и представяне на декларация/молба по ТЗ, разпоредил е решението да се впише в Търговския регистър и в книгата по чл.

634в ТЗ, и е указал, че решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър пред ВТАпС, като е посочил и че същото подлежи на незабавно изпълнение.

Решението е вписано в ТРРЮЛНЦ на 21.07.2025 г.

При така установеното от фактическа страна, Апелативен съд – Велико Търново 3 прави следните свои изводи:

Постановеното по т.д. № 20254100900096/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново определение за спиране на производството на основание чл. 637 ТЗ е неправилно, тъй като е резултат от формално позоваване на молба от ответната страна с приложено писмено доказателство за откритото спрямо ответника производство по несъстоятелност, без да е извършена необходимата преценка за предметния обхват на чл. 637 ТЗ и без съобразяване с характера на предявените искове. В тази връзка следва изрично да се изведе съдържанието и смисълът на разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ, така както е разяснено и практиката на ВКС ( напр. с Определение № 285/08.06.2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. ) . По силата на чл. 637, ал. 6 ТЗ след откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването срещу длъжника на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела, извън изрично предвидените в нормата изключения. Разпоредбата на чл. 637 ТЗ не намира приложение автоматично с оглед единствено на откритото производство по несъстоятелност, а изисква преценка дали предметът на спора попада в нейния функционален обхват – а именно дали се касае за имуществено притезание, подлежащо на предявяване и удовлетворяване в рамките на производството по несъстоятелност, чрез реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ. Следователно забраната по чл. 637, ал.

6 ТЗ е насочена към предотвратяване на паралелни индивидуални искови или арбитражни производства за удовлетворяване на парични притезания, които следва да бъдат концентрирани и реализирани чрез масата на несъстоятелността при равнопоставеност на кредиторите, като в този смисъл тя е приложима само към „имуществени“ спорове, свързани с вземания, които биха могли да бъдат предявени пред синдика и проверени по реда на несъстоятелността.

Наред с това ВКС в цитираната практика изрично разграничава хипотезата на имуществени дела за вземания от производства, при които претендираното право не представлява вземане, не е парично притезание и не може да бъде реализирано чрез механизма на предявяване и приемане на вземания по чл. 685 ТЗ.

Приема се, че е допустимо образуване (и съответно – продължаване) на съдебни и арбитражни производства след откриване на несъстоятелност и когато делата са формално „имуществен“ спор, но нямат за предмет вземания, които могат да бъдат предявени в несъстоятелността, а правото може да се упражни единствено по съдебен ред и не може да бъде „разрешено“ от синдика или от съда по несъстоятелността. Като типични примери ВКС посочва делата по конститутивни искове, делата по които се упражняват потестативни права, както и дела по установителни искове, включително за прогласяване нищожност на договор, като общият критерий е един: дали защитата, търсена с иска, може да бъде постигната чрез производството по несъстоятелност; когато това е невъзможно, ограничението по чл. 637, ал. 6 ТЗ не намира приложение, защото иначе би се стигнало до лишаване от ефективна съдебна защита.

Пренесено към настоящия спор, предмет на т.д. № 20254100900096/2025 г. са искове, насочени срещу решения на общото събрание на съдружниците на „Делколада“ ООД – установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожност (липсващи/невзети решения), а при условията на евентуалност – конститутивен иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията като незаконосъобразни. По естеството си тези искове не целят присъждане на парична сума и не материализират притезателно право, което да се заяви и провери по реда на чл. 685 ТЗ. Те са средства за съдебен контрол върху валидността и законосъобразността на корпоративни решения – типични потестативни права, чието упражняване е възможно единствено чрез исков процес, при това в преклузивните срокове по чл. 74 ТЗ за отменителния иск. Такъв спор не може да бъде предмет на защита по реда на несъстоятелността, защото синдикът и 4 съдът по несъстоятелността не разполагат с процесуален механизъм да „приемат“ или „отхвърлят“ подобно право в рамките на списъци по чл. 686–692 ТЗ, нито то може да бъде удовлетворено от масата като вземане. Поради това и приложението на чл. 637 ТЗ към подобен исков предмет е концептуално несъвместимо с целта на нормата и води до недопустимо разширително тълкуване на ограничение, което по начало следва да се прилага стриктно.