Решение № 400 от 29.11.2021, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. *, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20215440100451 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на В. Т. Б., В. Т. П., П. СТ. ГЛ., СТ.

СТ. В. и М. П. С. против *. Г. Ш., в която се твърди от ищците,че по силата на наследяване от * Г., починал на 07.09.1960г. и от сина му П. СТ. ГЛ., починал на 02.08.1969г., както и неформална делба от 07.05.1995г. и решение №*12.03.1998г. на * –т.11 са собственици на Нива от 0,641 дка, десета категория, находяща се в м.“*о-*“ / „*“, „*“/ имот №* по картата на землището на с.*, общ.*, при граници, съседи: имот №*-полски път на Община *, имот №*-използваема ливада на насл. На * и имот №*- нива на насл.*, който имот по КККР на с.* ,общ.* представлява ПИ с идентификатор *, находящ се в м.“*о-*“, с площ от 630 кв.м. с трайно предназначение на територията-земеделска, с начин на трайно ползване нива, при съседи: имот *, *, * и *.

Твърдят,че намеренията им били да постоят в имота къщички за гости, но не могат да ги осъществят поради следното: В имота им е монтиран метален павилион, който им пречи да упражняват правата си на собственост. Поради това през 2019 година се обърнали към Кметство с. * за изясняване въпроса кой е собственик на павилиона, за да освободят имота си от него, при което разбрали, че собственик на павилиона е ответника.

Впоследствие се обърнали и към * на Община * за съдействие. Кметът на с.* в писмо изх. № *г, ,отправено до * на Община * сочи, че по повод заявлението им са се разбрали да извършат геодезическо заснемане на металния фургон/павилион/ за уточняване в кой имот попада, и че при заснемането е установено, че фургона /павилиона/ попада в техния наследствен имот, след което е проведен разговор с ответника-собственик на фургона и първата от ищците. При проведената среща при * ответника е заявил, че щял да помисли дали ще премахне павилиона или да се разберат по някакъв начин, но до днес такова разбиране помежду им няма. Впоследствие, на 10.11.2020г. получили писмо № * на * на Община *, според което във връзка с подаденото от тях заявление вх. № */24.07.2020г. ответника е представил договор за продажба, протокол от 26.01.1993г. , фактура № * от 09.04.1993г. , скица на имот /прилежащ терен/, които в копия им били изпратени заедно с писмото. От посочените документи установили, че въз основа на публичен търг, проведен на 26.01.1993г., договор за продажба от 01.03.1993г. и фактура N9 * от 09.04.1993г., ответникът е закупил от ЛС на * с.* метален павилион, който без всякакво основание и необходимите документи и книжа е поставен в техния имот. Към изпратените им от * на Община * документи е приложена скица /без номер и дата на издаване/ на имот, придаден към 1 селскостопанска постройка, която невярно е посочена като масивна сграда и невярно е посочено и местонахождението й. В тази скица към металния павилион без каквото и да е основание, без необходимите документи е определен прилежащ терен от 2.366 дка и то при условие, че имота им е само 0.641 дка като е посочено , че това е извършено на основание Наредбата за необходимата земя за изграждане на строителни обекти/ДВ бр.101/1982г/.

Сочената скица е издадена без основание , тъй като наредбата визира строителни обекти, а не преместваеми движими вещи, какъвто се явява процесния павилион. Процесният павилион не е нито сграда, нито представлява съоръжение по чл.1, ал.1, т.4 ППЗСПЗЗ.

Именно поради това на наследници * Г. е възстановено в реални граници правото на собственост върху имота.

Твърди се от ищците, че описания павилион се намира в имота им в нарушение разпоредбата на чл 56 ,ал.5 от ЗУТ без разрешение за поставяне и без тяхно писмено съгласие. Той е незаконен обект, който им пречи да упражняват правата си на собственост върху имота си, тъй като е поставен в югозападния ъгъл на имота откъм пътя и пречи на свободното им влизане в имота им, затруднява достъпа до него и като незаконен обект пречи на нормалното ползване и обслужване на имота им. Павилиона е с неугледен външен вид -ръждясал и загрозява имота им. Павилиона е около 4.60 на 6 метра и заема не малка площ от имота, поради което не могат да упражняват правата си на собственост в пълен обем и не са длъжни да го търпят в имота си, а и прави невъзможно осъществяването на инвестиционните им намерения в имота. Освен това, в последно време се появили кандидати за закупуването на имота им, но когато разберат, че павилиона не е техен и засега не могат да го премахнат, се отказват за закупят имота. Поради посоченото и на това основание павилиона е пречка да упражняват правата си на собственост и да се разпореждат с имота си.

Във връзка с посоченото, на 25.01.2021г. изпратили на ответника покана с препоръчано писмо с известие за доставяне, с която го поканили в срок до 15.03.2021г. да освободи имота им като премахне от него металния си павилион, но въпреки, че е получил поканата ни на 05.02.2021г. в дадения му срок ответника нито отговорил, нито пък премахнал павилиона си.

Молят съда да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да демонтира и премахне металния си павилион от имота на ищците, подробно описан в обстоятелствената част на исковата ни молба , респ. ищците да направят това за сметка на ответника.

Претендират и за разноски по водене на делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявеният иск. Твърди, че правото на собственост върху процесния метален павилион, ведно с правото на строеж върху същата постройка е придобил през 1993г., по силата на Договор за продажба, сключен на 01.03.1993г. с * на СС *, въз основа на спечелен от него търг, което е констатирано в Протокол от 26.01.1993г. и заплатена продажна цена, посочена във фактура №* от 09.04.1993г. Въпросната сграда е построена от * и е част от селскостопански двор /овчарник - сеновал/. В Указания с №06-00- 131/25.09.1992г. на Министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост, относно продажбите на търг на дълготрайни активи на *, изпратени до ликвидационните съвети и общините в страната са дадени указания са направени предписания по прилагането на действащите към момента нормативни актове, касаещи разпореждането с постройките и със земите, върху които е извършено строителството. В този документ изрично е посочено, че правото на строеж върху кооперативна и държавна земя включва и правото на ползване на незастроената част от земята дотолкова, доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение /чл.64 ЗС/, както и че прехвърлянето на вещните права върху недвижимия имот, включително и земята се извършва чрез подписване на договор между купувача и * и общината, което е извършено и в настоящия случай. Посочено е още, че при продажба на търг на сгради, ликвидационните съвети ведно с правото на собственост върху сградата прехвърлят и правото на собственост върху застроената държавна земя, като 2 нейният размер се определя от площта на парцела - за земите, в строителните граници на населените места, а за териториите извън тях - съобразно Наредбата за необходимата земя при изграждане на строителни обекти. В съответствие с нормативните разпоредби, валидни към момента на придобиване на собствеността върху вещта, на основание Наредбата за необходимата земя при изграждане на строителни обекти (ДВ бр.101/1982г.) му е определена придаваема към сградата земя в размер на 0,235 дка, като за това, по надлежният ред му е издадена скица, изготвена от техническо лице - В. *, подписана и подпечатана от Председателя на Общинската поземлена комисия - инж.К.*. Следователно, налице е валиден документ, с който е определен размерът на придаваемата земя, посочени са реалните граници на прилежащия към сградата терен и същият е определен вече като самостоятелен парцел, който той, ведно със сградата ползва и владее непрекъснато и необезпокоявано като собственик, в продължение на повече от 28 години, считано от придобиването му на 01.03.1993г., до настоящия момент.

С Решение на поземлена комисия №* от 12.03.1998г., на ищците е възстановен поземлен имот - Нива от 0.641 дка, в местността „*о“ - *, с №* по картата на землището, като част от процесната постройка и малка част от прилежащия й терен /около 50 кв.м, общо/ от определения по скицата придаваем терен от 0.235 дка, попадат в този имот. Твърди се от ответника, че именно поради това, посочената нива с площ от 0.641 дка или поне тази част от нея, в която е разположена процесната сграда, е възстановена на наследниците незаконосъобразно, в нарушение на действащите към момента законови разпоредби, без да се отчете фактът на извършеното в имота строителство и последващото разпореждане със сградата и прилежащият й терен.

Съгласно чл.2, т.З от ЗСПЗЗ не са земеделски земи тези, върху които е извършено строителство. Също така, на основание чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.15, ал.2 от ЗСПЗЗ, не се възстановява правото на собственост на земите, върху които е извършено строителство или са проведени мероприятия. Собствениците на такива земи е следвало да се обезщетят по друг, посочен в същата норма ред. С оглед на гореизложеното, оспорва твърденията на ищците, че павилионът е поставен в техния имот, като твърди, че той е собственик и на земята, върху която същия е поставен и на прилежащия към нея терен, тъй като същият им е възстановен в нарушение на закона и след извършената продажба и придобитите от него права, като оспорва и твърденията им, че павилионът е поставен на това място без всякакво основание. Невярно е и изтъкнатото в исковата молба твърдение, че по посочената скица неправилно към процесната постройка е определен прилежащ терен от 2.366 дка. Този терен е определен като прилежащ и е придаден към две други постройки - собственост на ответника, които са били част от споменатия стопански двор, но са разположени в друг поземлен имот, находящ се под пътя и не касаят нито процесния павилион, нито възстановения на ищците имот №*. Отделно от това, противно на твърденията на ищците счита, че по смисъла на чл.110 от СЗ и съобразно приложимата съдебна практика, процесният павилион представлява недвижима вещ, трайно прикрепена към земята, тъй като е постройка с носеща метална конструкция, прикрепена върху бетонна основа, състояща се от вертикални и хоризонтални носещи елементи и връзки, както и добавени строителни елементи, и която конструкция и цялост не може да бъде отделена без разрушаването й.

Именно поради това и въз основа на действащата към момента Наредбата за необходимата земя при изграждане на строителни обекти към сградата му е определен и прилежащ терен.

За нарушение в хипотезата на чл.56, ал.5 от ЗУТ, каквото твърдение е наведено в исковата молба не може да става въпрос, тъй като нормата на чл.56, ал.1 ЗУТ касае поставянето на преместваеми обекти, какъвто процесният не е. Оспорва посоченото като доказателство „геодезическо заснемане", като счита, че същото не представлява документ по смисъла на закона, а е само един чертеж, без да е посочен неговият съставител, компетентността му, както и в какво качество е съставил документа, и без да са налице всички други реквизити на едно валидно писмено доказателство. С оглед на това, не следва се приемат за достоверни твърденията, че е извършено геодезическо заснемане, както и направените въз основа на него изводи, че постройката попада именно в имота на ищците.

3

На основание Договор за продажба от 01.03.1993г. противопоставя на ищците своето право на собственост върху постройката, ведно с правото на строеж върху същата и прилежащият й терен. Като евентуално предявява възражение за изтекла придобивна давност на правото на собственост върху прилежащият към сградата терен в размер на 0,235 дка, част от които попадат във възстановения на ищците имот, чието владение осъществява непрекъснато и необезпокоявано като собственик, в продължение на повече от 28 години, считано от придобиването му през 1993г., до настоящия момент. Прави възражението и за изтекла придобивна давност на правото на строеж върху сградата и прилежащият й терен, което владение той упражнява непрекъснато и необезпокоявано от момента на придобиването до настоящия момент, и което му дава правото да владее и ползва имота на законно правно основание.