Акт от 05.12.2018, Административен съд - Велико Търново

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 512 гр. Велико Търново, 05.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря С.М.и прокурора Светла Иванова, изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д.

№ 643 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл.

284, ал. 1 и сл. от ЗИНЗС.

Образувано по искова молба на Т.И.М. с ЕГН **********, лишен от свобода в Затвора в Ловеч, срещу ГД „Изпълнение на наказанията“, гр. София, с искане за присъждане на обезщетение в размер на 28 000лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на ИМ и мораторна лихва в размер на 2 986,00 лв. от момента на прекратяване на увреждането 10.05.2018г. до окончателното им изплащане, за претърпени неимуществени вреди за периода от 02.08.2017г. до 10.05.2018г. от престоя на ищеца в Следствения арест гр. Велико Търново в килии № 1, № 3, № 4 и № 6 при изпълнение на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, без осигурена благоприятна среда и условия за съхранение на физическото и психическото здраве на ищеца, като постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода, дневна светлина, ежедневен едночасов престой на открито и тайна на разговорите с адвокат, съобразно чл. 29 и 31, ал. 5 от КРБ, чл. 2, т.

3, чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС. Твърди се, че това е рефлектирало негативно върху човешкото му достойнство, унижило го е, породило е в него чувство на отритнатост, отхвърленост, незащитеност и страх.

Причинени са му яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот, обективирано в защитна реакция на организма при болка и стрес – сълзене на очите /плач/.

В съдебно заседание ищецът се представлява от назначения му служебен защитник *** С.С., вписан в Националния регистър за правна помощ, който по изложени съображения моли съда да уважи предявения иск в претендирания размер. Прави изменение на иска в частта относно началния момент на мораторната лихва.В хода на устните състезания навежда нови факти, изразяващи се в наличието на дървеници в помещенията. Намира, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че следственият арест не отговаря на европейските условия и изисквания което от своя страна е довело до негативни преживявания и емоции.

Ответникът - ГД „Изпълнение на наказанията“, гр. София, се представлява от ***О., който оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Депозира писмено становище вх. № 5205/04.10.2018г. Счита за недоказани твърденията на ищеца за неизпълнение на вменени от закона задължения от страна на служителите на ареста и за настъпили увреждания по повод неизпълнението на задълженията. Същият не е бил подлаган на жестоко и нечовешко отношение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ. Намира, че от събраните доказателства се установява, че по отношение на ищеца е осъществяван престой на открито, който според издадена от главния директор на ГД „ИН“ заповед за вътрешния ред в затворите престоят може да се осъществява в помещение, което не се намира фактически на открито. От показанията на разпитания свидетел се доказвало, че не е било налице конфликт между надзирателите и задържаните, като последните са били извеждани до тоалетна. Твърди се, че не е било ограничавано времето за тези нужди. Според процесуалния представител на ответника не е нарушен и чл.13 от Конвенцията доколкото след като ищецът е предявил иск не е налице ограничение, нито разпоредби от хартата на ЕС за правата на човека. Предвид изложеното, счита, че фактическият състав на чл. 1 от ЗОДОВ не е реализиран, поради което не може да бъде ангажирана съответната отговорност. Моли, да се отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Според прокурора е имало законно основание за пребиваване на ищеца в следствения арест като ответникът и служители в него са направили всичко възможно в рамките на закона и съобразно вътрешния ред в арестите да осигурят опазване на правата на задържаните лица. Намира, че не са събрани доказателства за твърдените от ищеца неимуществени вреди, както и такива за извършени действия от страна на служители на ареста, уронващи престижа на ищеца или нарушения на вътрешния ред.

Предлага съда да остави без уважение исковата претенция. В случай че съдът намери иска за основателен, счита претендирания от ищеца размер на неимуществените вреди за изключително завишен и същият следва да бъде определен в по-нисък размер.

Административен съд –

Велико Търново, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се оспорва, че Т.И.М. е бил приет в Следствения арест в гр. Велико Търново за изпълнение на взета мярка за неотклонение „задържан под стража“ за периода от 02.08.2017 г. до 10.05.2018 г., когато е преведен в Затвора в гр. Ловеч.

Според представената справка с рег. № 1944/04.10.2018г. от началник сектор "Арести" при Областна служба "Изпълнение на наказанията" гр. В. Търново/л.64 от делото/, през този период Т.М. е бил настанен в килия № 1, килия № 3, килия № 4 и килия № 6 като са посочени и лицата, с които е пребивавал в различните периоди от време. Всяка от килиите е с площ от 8 кв. м. и е оборудвана с 4 бр. легла на два етажа, маса, два стола и шкаф. Посочено е, че килиите са без външни прозорци, а светлина се осигурява от луминисцентни лампи и чрез отваряне на плътните врати на килиите към коридора. Помещенията се проветрявали чрез прозорци над вратите и през самите врати. Арестът в гр. В. Търново разполага с един общ санитарен възел с течаща вода, ежедневно хигиенизиран и дезинфекциран, и всички желаещи да го ползват са извеждани покилийно с цел запазване сигурността в ареста. Задържаните се извеждали до санитарен възел при заявено тяхно желание по всяко време на денонощието. Има изградено място за престой на открито. Твърди се, че няма практика тоалетните нужди на задържаните да се удовлетворяват в пластмасови бутилки. Мястото на престой на свеж въздух се намирало на четвъртия етаж в ареста и представлявало помещение с два прозореца с решетки за проветрение и достъп до естествена светлина, където задържаните се раздвижвали и разхождали по график в рамките на работния ден. Телефонните разговори на задържаните се осъществявали по време на престоя им на свеж въздух, като същите се обективирали в нарочен дневник. Срещите с адвокати са осигурявани при спазване на изискванията на чл.76,ал.3 от ЗИНЗС. Сочи че не са постъпвали жалби до началника на ареста и медицинския специалист в пенитенциарното заведение за унижение на човешкото достойнство и липса на желание за живот, довеждащо до психологично страдание и плач.

Като писмени доказателства по делото са приети представените от ответника Дневник за проведените телефонни разговори от задържаните лица – извадки от 2017 година и 2018 година, Дневник за посещения на лицата, имащи право на контакт със задържаните лица – извадка, Дневник за извеждане и прибиране на задържаните лица за и от престой на открито или определеното за целта помещение – извадка, Декларации за отказ от престой на открито или в определеното за целта помещение в района на ареста – 4 бр. справка рег. № 1944/04.10.2018 г. от Началник сектор „Арести“ в ОС „ИН” – Велико Търново в оригинал, както и Заповед № 1-4102/06.10.2016г. за вътрешния ред в арестите, издадена от Главен директор на ГДИН.

По молба на ищеца и след преценка на предпоставките по чл.23,ал.3 във вр. с чл.21,т.3 от Закона за правната помощ, с определение от 31.08.2018 г. на Административен съд – Велико Търновов е предоставена безплатна правна помощ. С посоченото определение ищецът е освободен и от внасяне на държавна такса по делото.

На основание чл. 214 от ГПК, вр. 144 от АПК с определение, постановено в открито съдебно заседание на 09.10.2018г., съдът е допуснал изменение в основанието на предявения иск срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ в частта за мораторната лихва за забава, като същата да се счита за заявена не от 02.08.2017г., а от 10.05.2018г. до окончателното изплащане на сумите.

В хода съдебното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля А.А.Д. – пребивал в следствения арест във Велико Търново в периода 10.08.2017г.-26.02.2018г.,свидетеля А.И.Х. –лежал в една килия с ищеца в следствения арест във Велико Търново в периода 02.08.2017г.-01.09.2017г. и 25.09.2017-27.10.2017г. и свидетеля Г.Й.Г., заемащ длъжността Началник Сектор „Арести“ в Областна служба „Изпълнение на наказанията – Велико Търново.

Свидетелят

А.Д. посочва, че с ищеца в ареста във Велико Търново са били в съседни килии, като по време на престоя си там не са били извеждани на открито, а заедно с 10-12 човека са били разхождани в стая с един прозорец на последния етаж в следствения арест. Заявява, че всички килии в ареста са еднакви – широчина около 1,50-1,60/1,80 и дължина около 3 метра, в които има 4 бр. легла на два етажа, желязна маса и два стола. Пространството били малко за четирима човека. Санитарният възел и умивалника били извън килията и ако били заети се изчаквало да се освободят. Извеждането до санитарния възел ставало след почукване на вратата от страна на задържаните, като в късните часове на нощта предпочитали да не безпокоят дежурните служители и поради това се облекчавали в туба. Нямало е случаи а отказ за извеждане до санитарния възел. Душът бил един и се къпели по четирима човека за общо 10-15 минути, два пъти седмично. Заявява, че в килиите има дървеници, поради което спели на дюшек на пода, за да не ги хапят. При срещите с ***не можел да говори свободно, тъй като старшината стоял на около метър до него и не можел да говори свободно. Твърди, че нямали достъп до пряка слънчева светлина, тъй като липсвали прозорци. Над вратата в килията имало отвор около 80 см откъм коридора, през който влизало въздух, но не и светлина. Имало и дървена врата, през която влизало светлина, но рядко се отваряла. Когато се видели с ищеца се оплаквали от лошите условия в ареста.

Свидетелят

А.И.Х. заявява единствено, че познава ищеца Т.М., всеки ден се виждали в затвора. Лежал е в една килия с него в следствения арест във Велико Търново за около месец.

На свидетелят Г.Й.Г.- Началник

Сектор „Арести“ в Областна служба „Изпълнение на наказанията – Велико Търново от 2012г. до настоящия момент, служебно му е известен ищецът М.. Посочва, че арестът разполага с 11 килии с площ около 8 кв.м., без самостоятелен санитарен възел и прозорци, които да позволяват изглед извън помещението. Килията била оборудвана с прозорец над вратата, която е масивна във всяка килия и дублирана с решетка, което позволявало да бъде отваряна масивната врата при заключена решетка. Това позволявало проветряване и осветеност на килиите. Не било възможно преустройство на килиите с обособяване на самостоятелен санитарен възел, поради което се ползвал един, състоящ се от тоалетна умивалня и баня с душ. Извеждането до санитарния възел се извършвало по сигнал на задържаните лица, покилийно, по всяко време на денонощието. При сигнализация за извеждане от няколко килии се изчаквало по ред, определен от надзорно-охранителния състав, като според свидетеля облекчаването в пластмасови бутилки е възможно да се извършва от тези, на които не им се излиза. Извежда се цялата килия, но на сила не се извеждат задържаните лица. Разходката и престоя на свеж въздух се извършвало в помещение с два прозореца и пейка. По време на разходката се организирали и телефонните разговори с фонокарти на задържаните лица, така че телефонът е извън самото помещение. След установяване на контакт с абоната по телефона, слушалката се давала на задържания. Служителят, който пазел задържаните лица, е в близост до тях, тъй като освен че площадката пред самото място е малка и няма друга възможност къде да стои, негово задължение било да наблюдава лицата докато се разхождат и провеждат разговори. На партерния етаж имало обособено помещение за свиждане, в което задържаният е изолиран физически от посетителя. Поради ограниченото място в помещението, охраняващият служител се оттегля настрани, зад а наблюдава срещата съгласно изискванията. Свидетелят посочва, че редовно и извънредно при сигнал за ухапване се пръскало против дървеници. Заявява, че не са постъпвали сигнали за унижаващо отношение към ищеца от страна на служители.