Решение № 492 от 23.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Бургас, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100500677 по описа за 2021 година

С решение №260308 от 17.02.2021г. по гр.д. №3195/2020г. на РС- Бургас, Г. К. В., ЕГН **********, адрес: ***, е осъден да заплати на Е. Г. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, стрес, тревожност и дискомфорт, накърняване на достойнството, унижение и обида, вследствие действията на ответника, който на 15.03.2019 г. в гр. Бургас, в сградата на „Младежки дом”, находящ се в гр. Бургас, ул.“Уилям Гладстон“ № 39, чрез нанасяне на юмручни удари и удари с крака в областта на главата на Е.П., по хулигански подбуди, му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на клепачите на ляво око със субконюнктивален кръвоизлив, отоци на главата, раничка на долна устна, кръвонасядане по лява гривнена става и охлузване на ляво коляно, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за което е налице влязла в сила присъда по НОХД № 4929/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, ведно със законна лихва за забава върху сумата от 3 000 лв., считано от датата на увреждането – 15.03.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 240 лв. за направените по делото разноски, като искът е отхвърлен за горницата над уважения размер от 3 000 лева до пълния заявен размер от 15 000 лева, ведно със законна лихва за забава върху отхвърлената част, считано от 15.03.2019 г.

ЕМ. Г. П. е осъден да заплати на Г. К. В. сумата от 960 лв. за направените по 1 делото разноски.

Г. К. В. е осъден да заплати държавна такса в размер на 120 лв. по сметка на Бургаския районен съд.

Против решението са постъпили две въззивни жалби.

Първата жалба- с вх.№ 270839/23.03.2021г. по описа на БРС, е подадена от адв.

Стоян Чапразлиев – процесуален представител на ЕМ. Г. П., съдебен адрес: гр. Бургас, ул.

“Шейново“ № 61, партер. С жалбата се атакува решението в неговата отхвърлителна част.

Изложени са оплаквания, че същото е необосновано и неправилно- постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят намира, че присъденото обезщетение не съответства на принципа на справедливо обезщетяване на вредите, изразяващи се в претърпените от ищеца болки и страдания. При постановяването на своя акт съдът не е обсъдил редица обстоятелства: че мястото на извършване на деликта е плувен басейн, а деянието е извършено в присъствието на голям брой трениращи деца, проява на физическа агресия срещу човек с пасивно вербално физическо поведение пред малолетни и непълнолетни лица; безпардонна физическа саморазправа продължила във времето с нанасяне на многобройни удари, липса на провокация от страна на ищеца, липса на съжаление или извинение от страна на ответника, длъжността на пострадалия и обстоятелството, че е бил нападнат пред децата, за които е следвало да следи и да се грижи.

Счита, че неправилният анализ на събраните по делото доказателства е довел до присъждането на твърде нисък размер на обезщетението, който не е в съответствие с принципа за справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД. Развити са съображения, като е цитирана и съдебна практика.

Съдът не отчел обстоятелството, че причинените от ответника травми представляват не една, а много на брой и във всички части на тялото леки телесни повреди, което обуславя извода, че деецът е искал да причини повече на брой и по-тежки травми, с което същият показвал явно незачитане към личността на пострадалия. Това отношение на демонстрация на физическа сила и превъзходство формирали у ищеца чувство на постоянен страх, че това можело да се повтори.

Според въззивника, по делото е доказано, че след инцидента ищецът е изпитвал безпокойство, тревожност, унижение и обида от действията на ответника. У него било формирано чувство на безпомощност, срам, страх и безсилие. Възстановяването на психичното му състояние продължило по- дълго време и същият прекратил работата си като спасител в плувния басейн. Ищецът се затворил в себе си и прибегнал до медикаментозно лечение на психиката си. Накърнени били духовният му интегритет, честта, достойнството, авторитетът му на човек, комуто е поверена грижата за опазване на живота и здравето на децата, посещаващи басейна. Извършеният деликт довел до ограничаване контактите на ищеца с други хора, което допълнително му причинило социален и душевен дискомфорт.

Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и съответно исковата претенция да бъде уважена за целия предявен размер от 15 000 лв. Претендира разноски.

Срещу тази жалба е постъпил отговор от Г. К. В., чрез адв. Димитър Вълчев, съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Цар Симеон I“ № 102, ет.1. Ответникът намира жалбата за 2 неоснователна. Счита, че е правно нелогично съдът да съобразява изброените в жалбата обстоятелства, тъй като същите вече били взети предвид в хода на наказателното производство. Заявява, че е недопустимо факти, които нямат отношение към изживяванията на пострадалия, да бъдат остойностявани от гражданския съд, за да се „донакаже“ деецът и от гражданския съд. Намира, че твърдените като претърпени неимуществени вреди /безпокойство, тревожност, безпомощност, срам, страх и безсилие/ не са доказани, а посредством показанията на свидетеля Х. били опровергани твърденията относно интензитета на психическите и физически страдания на ищеца. Затова счита, че присъденото обезщетение е прекомерно. Намира, че претенцията на ищеца не цели справедливо обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, а несправедливо и неморално реализиране на приход за сметка на ответника. Моли жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски.

Втората въззивна жалба, с вх.№ 269696/10.03.2021г. по описа на БРС, е подадена от Г. К. В., чрез адв. Д.В.. С жалбата решението се атакува в частта, с която ответникът е осъден да заплати сумата от 3000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

На първо място, въззивникът - ответник счита, че ищецът не е успял да докаже изложените в исковата молба твърдения за претърпени множество негативни изживявания.

Действителните измерения на неимуществените вреди според въззивника- ответник са в далеч по-ниска степен както от претендираните, така и от признатите от съда. Счита, че в процесния случай се касае за леки повърхностни наранявания, с леко протичане, бързо отшумяване и заздравяване. От доказателствата по делото се установява, че ищецът бързо се е върнал към нормалния си начин на живот в професионален и личен план, което не кореспондира с извода на съда за затварянето на ищеца в себе си, както и че напуснал работа защото очаквал отмъщение. Тези изводи почивали на показанията на крайно заинтересован свидетел- съпругата на ищеца, които били напълно опровергани от показанията на св. Х..

Изтъква, че присъденото обезщетение не отговаря на критериите за справедливост, тъй като е налице несъответствие между реално претърпените вреди и размера на обезщетението, както и че същото противоречи на практиката на Бургаския окръжен съд по подобни дела. Присъденото обезщетение било допълнително наказание за ответника, тъй като районният съд добавил стойност към присъдения размер относно хулиганските подбуди. Моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част, а исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски.

Срещу тази жалба е постъпил отговор от адв. Стоян Чапразлиев – процесуален представител на ищеца ЕМ. Г. П..

Същият намира жалбата за неоснователна. Твърди, че доводите във въззивната жалба са несъстоятелни, излага съображения. Цитира практика на Окръжен съд Бургас относно размера на присъжданите обезщетения при нанесена лека телесна повреда. Моли жалбата да се остави без уважение.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат съответно подадените от тях жалба и отговор на жалбата на насрещната страна. Не ангажират 3 доказателства.

При преценката за допустимостта на жалбите Бургаският окръжен съд съобрази, че същите са подадени в законния срок, от надлежно упълномощени представители на страни, които имат правен интерес да обжалват решението в съответните части. Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и чл.216 ГПК и са допустими, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

Ищецът Е.П. е предявил обективно съединени осъдителни искове против ответника Г.В., както следва:

1/ иск с правно основание чл.45 ЗЗД- за осъждане на ответника да му заплати сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- стрес, сърцебиене, световъртеж, тревожност, психически дискомфорт, накърняване на достойнството, чувство на унижение и обида, негативно отражение върху работата във връзка с нанесена му от ответника по хулигански подбуди лека телесна повредакръвонасядане на клепачите на лявото око със субконюнктивален кръвоизлив, отоци по главата, раничка на долната устна, кръвонасядане на лявата гривнена става и охлузване на ляво коляно причинили му временно разстройство на здравето, неопасно за живота;

2/ иск с правно основание чл.86, ал.2 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 15000 лв., считано от датата на увреждането – 15.03.2019г., до окончателното изплащане на присъдената сума.

Ищецът сочи, че телесната повреда му е причинена от ответника на 15.03.2019г. в гр.

Бургас, в сградата на „Младежкия дом“, чрез нанасяне на юмручни удари и удари с крака в областта на главата. В момента на нападението ищецът изпълнявал задълженията си по трудов договор в общинско предприятие „Спортни имоти“ гр. Бургас. Агресията на ответника била осъществена на публично място, пред деца и не била предизвикана по никакъв начин от ищеца. След инцидента , ищецът бил откаран в МБАЛ Бургас за преглед и оказване на помощ. Сочи, че деянието на ответника е с висока степен на травматичност в емоционален план поради това, че ударите с крака и юмруци са били в областта на главата на пострадалия. Това поведение на ответника демонстрирало явно незачитане на пострадалия като равноправно човешко същество. Ищецът претърпял както физически болки при лечението на леката телесна повреда, така и психическа травма, която била лекувана н продължителен период след деликта.

За деянието си, ответникът бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 НК с влязла в сила присъда по НОХД № 4929/2019г. на БРС, като на основание чл.78а НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание- глоба в размер на 1000 лв. Присъдата била потвърдена с решение №35 от 9.03.2020г. по ВНОХД №164/2020г. на Окръжен съд Бургас.

Ангажирани са доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът своевременно е подал писмен отговор на исковата молба, в който е оспорил иска като неоснователен. Признава, че на посочената в исковата молба дата се е стигнало до физическа саморазправа, но според него това се дължало на поредна провокация от страна на ищеца спрямо ответника. В продължение на един месец преди 4 инцидента напрежението между двамата растяло и било провокирано от поведението на ищеца. Оспорил е твърденията за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Намира, че нараняванията са повърхностни, с бързо отшумяваща симптоматика в рамките на дни, без нужда от лечение. Не били представени доказателства за претърпени негативни изживявания извън рамките на обичайното за този тип увреждания. Липсвали данни да е развил някакъв вид посттравматично стресово разстройство, което да е повлияло по някакъв начин върху неговия личен или професионален живот. Затова намира претенцията по главния иск за крайно завишена по размер и неотговаряща на действително претърпените от П. неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на исковете. В устните състезания пред първата инстанция процесуалният представител на ищеца е посочил, че според ответната страна справедливият размер на обезщетението би бил 1000 лв.