Решение № 260061 от 20.05.2021, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е № 260061 гр. Силистра, 20.05.2021г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Силистренският окръжен съд, гажданско отделение, в публичното заседание на двадесети април през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА

ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА

СТОЕВА мл. с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ при секретаря Мирена Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Стоева в. гр. дело № 8 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260516/18.11.2020г., постановено по гр.д. № 1832/2019г. по описа на СРС, е признато за установено по отношение на А. Якова О. с ЕГН **********, И.М.А. с ЕГН **********, Н.М.А. с ЕГН **********, С.М.А. с ЕГН **********, М.М.Д. с ЕГН **********,*** и И.А.А. с ЕГН ********** ***, че Р.М.В. с ЕГН ********** и Н.В.В. с ЕГН ********** *** са собственици на основание договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 49, т. 20 по описа на СВ – Силистра за 2013 г., на част от имот с идентификатор *** по КККР на гр. Силистра, одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Силистра, ул. „Партений Павлович“ № 14, която част е с площ от 17 кв.м. и е разположена между североизточната стена на сграда с идентификатор *** и ул. „Партений Павлович“ (която част е обозначена в скица на вещото лице, неразделна част от настоящото решение като “спорните 17 кв.м.“), като ОСЪЖДА А. Якова О. с ЕГН **********, И.М.А. с ЕГН **********, Н.М.А. с ЕГН **********, С.М.А. с ЕГН **********, М.М.Д. с ЕГН **********,*** и И.А.А. с ЕГН ********** *** да предадат на Р.М.В. с ЕГН ********** и Н.В.В. с ЕГН ********** *** владението върху тази част. Отхвърлени са като неоснователни насрещните искове, предявени от А. Якова О., И.М.А., Н.М.А., С.М.А. и М.М. против Р.М.В. и Н.В.В., чрез които ищците молят съда да признае за установено по отношение на ответниците, че те са собственици на основание давностно владение, започвано от А. Якова О. и наследодателя на останалите ответници Михаил А.А. през 1975 г., на част от имот с идентификатор *** по КККР на гр. Силистра, одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Силистра, ***, която част е с площ от 17 кв.м. и е разположена между североизточната стена на сграда с идентификатор *** и ул.

„Партений Павлович“ (която част е обозначена в скица на вещото лице, неразделна част от настоящото решение като “спорните 17 кв.м.“). Осъдена е А. Якова О. да заплати на Р.М.В. и Н.В.В. направените от тях разноски по делото в размер на 472,50 лв. Осъден е И.М. да заплати на Р.М.В. и Н.В.В. направените от тях разноски по делото в размер на 67,50 лв. Осъден е Н.М.А. да заплати на Р.М.В. и Н.В.В. направените от тях разноски по делото в размер на 67,50 лв. Осъден е С.М.А. да заплати на Р.М.В. и Н.В.В. направените от тях разноски по делото в размер на 67,50 лв. Осъдена е М.М.Д. да заплати на Р.М.В. и Н.В.В. направените от тях разноски по делото в размер на 67,50 лв. Осъден е И.А.А. да заплати на Р.М.В. и Н.В.В. направените от тях разноски по делото в размер на 67,50 лв. Отхвърлено е искането на А. Якова О., И.М.А., Н.М., С.М.А., М.М.Д. и И.А.А. за присъждане на направените по делото разноски.

Срещу първоинстанционното решение е предявена въззивна жалба от Н.М.А. и С.М.А., с която се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли основният иск и да се уважи насрещният такъв. Претендират се деловодни разноски.

Против решение № 260516/18.11.20г., постановено по гр.д. № 1832/2019г. по описа на СРС, е предявена жалба и от А.Я.О., М.М.Д. и И.М., с която претедират неговата отмяна и вместо това признаване за установено, че те са собственици по давност на спорната площ от 17 кв.в. Жалбоподателите претендират и присъждане на деловодни разноски.

Депозирана е и въззивна жалба от И.А., с която моли да бъде отменено обжалваното решение и постановявено друго, с което да се отхвърлят предявените от ищците искове. Претедира присъждане на деловодни разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от И.А.А. на жалбите на Н.М.А. и С.М.А. и на А.Я.О., М.М.Д. и И.М.А.. В същия се изразява становище за основателност на въззивните жалби.

Ответниците Р.М.В. и Н.В.В. в законоустановения срок депозират писмен отговор по жалбата на Н.М.А. и С.М.А., по жалбата на А.Я.О., М.М.Д. и И.М.А., както и по жалбата на И.А.. В същия изразяват становище за правилност на обжалваното решение и за неоснователност на депозираните против него жалби. Ответниците претедират присъждане на деловодни разноски.

СОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни.

Предявените са искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 124 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

Ищците по основния иск в първоинстанционното производство Р.М.В. и Н.В.В. твърдят, че са собственици в режим на СИО на имот с идентификатор *** по КККР на гр. Силистра, с площ от 262 кв.м. и с административен адрес: гр. Силистра, ***. Легитимират се като собственици на имота с договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 177 от 30.10.2013 г. /стр. 4 от делото/. Видно от този НА, прехвърлители по сделката са родителите на Р. - Иванка П. Алексиева и

Малчо Георгиев Алексиев, които в предходен етап са придобили имота съгласно НА № 34, т. 2, д. № 320 по описа на СРС за 1958 г., обективиращ извършена на 17 април 1958 г. покупко – продажба на 280/476 ид.ч. от дворно място с обща площ от 476 кв.м., находящо се в гр. Силистра, ул. “Бесарабия” № 14, съставляващо парцел 1, пл. 1900, кв. 66 (който парцел се състои от имот пл. № 1991 и 1990), заедно с реалната собственост върху сграда за живеене, разположена в южната част на парцела откъм съседката Е. А. (чийто имот е бил южна граница на парцела). Не се спори по делото, че имотът е придобит от ищцата по време на брака й с втория ищец Н.В. и двамата се явяват собственици на същия в режим на СИО.

Ответниците оспорват собствеността на ищците върху спорните 17 кв.м., разположени между североизточната стена на тяхната сграда с идентификатор *** и североизточната граница на имота на ищците с ул. Партений Павлович, твърдейки че именно те са собственици на тази площ, тъй като тя е част от собствения им имот с идентификатор *** и освен това се владее от тях (съответно от праводателя им – техен съпруг и баща) от закупуването на имота им до момента. Легитимират се като собственици с НА за покупко – продажба на недвижим имот чрез Общински народен съвет по ЗСГ № 16, т. 1, д. № 21 по описа на СРС за 1975 г. /стр. 39 от делото/, по силата на който на 13.01.1975 г. Михаил А.А. и А.О. закупуват от Т. А. Я. дворно място с обща площ от 187 кв.м., находящо се на ул. “Славянска” № 24, образуващо парцел 8, пл. № 1989, кв. 117 по плана на гр. Силистра, заедно с изградените в него постройки, идентично с имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД – 18 – 66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Не се спори по делото, че след смъртта на Михаил А.А. негови наследници се явяват преживялата го съпруга А. Якова О. и останалите ответници по основния иск И.М.А., Н.М.А., С.М.А., М.М.Д. и И.А.А., които са негови деца.

Не се спори също, а и видно от представеното на стр. 9 от делото влязло в сила съдебно решение е видно, че през 2009 г. А.О. и съпругът й Михаил А.А. предявяват срещу праводателите на ищците /Малчо Георгиев Алексиев и Иванка П. Алексиева/ гр.д.

№ 1241 по описа на СРС за 2009 г. иск за признаване за установено, че северозападната граница на собствения им имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Силистра, ***, с площ от

187 кв.м., преминава на 1,5 м. северозападно от собствената им сграда с идентификатор ***, а не по протежение на тази сграда, както и иск за осъждане на ответниците да премахнат оградата, чрез която са заградили и присъединили към собствения си имот с идентификатор *** пространството, разположено северозападно от сграда с идентификатор ***., като съдебното производство приключва с отхвърляне на така предявените искове /съдебното решение влиза в сила на 7.04.2011г./.

През 2012 г. праводателите на ищците инициират административна процедура за изменение на кадастралната карта досежно границата на техния имот и имот с идентификатор *** (отреден за улица и собственост на Община Силистра), която се налагала поради обстоятелството, че частта от техния имот, разположена между североизточната му граница с ул. „Партений Павлович“, е отразена в кадастралната карта като собственост на Общината. Процедурата по изменението е финализирана със заповед № КД-14-19-234 от 20.08.2012 г. на Началника на СГКК – Силистра /стр.12 от делото/. Ищците твърдят, че именно тази част от имота им, предмет на административната процедура, с площ от 17 кв.м., както и част от самата улица, са оградените от ответниците с телена мрежа, която следва североизточната граница на имота им и стига до края на сграда с идентификатор *** до ъгъла с ул. „Славянска“. Твърдят, че мрежата съществува и до момента, като по този начин препятства достъпа им до процесната част от собствения им имот. Този факт не се оспорва от ответниците, но те твърдят, че именно те са собственици на спорните 17 кв.м., тъй като площта е част от техния собствен имот и се владее от тях (съответно от праводателя им – техен съпруг и баща) непрекъснато от закупуването на имота до момента, като владение върху тази част е осъществявала и тяхната праводателка за период от 10 г. преди прехвърлителната сделка през 1972г. Поради тези причини предявяват насрещен иск за собственост върху процесната спорна площ, позовавайки се на придобивна давност.

Ответниците по насрещния иск Р.М.В. и Н.В.В. оспорват в полза на ищците да се е реализирало придобивно основание по отношение на спорните 17 кв.м. Твърдят, че тази площ никога не е била част от техния имот, а само е била придадена по регулация при урегулирането на имота по регулационен план, който обаче не е бил приложен, поради което отчуждителното му действие е отпаднало. Изтъкват аргументи, че отмяната на заповедта, чрез която кметът на Община Силистра е отстранил грешка в кадастралната карта досежно принадлежността на спорната площ, няма като последица промяна на кадастралните граници между двата съседни имота, нито рефлектира върху собственическите права на техните притежатели. Заявяват, че от момента на закупуването на имота от техните праводатели до 2007 г. същият бил ограден с дървена ограда съобразно границите му по актуалната кадастрална карта, поради което и собствениците на съседния имот нямали физически достъп до спорните 17 кв.м. Въпреки това те изградили два прозореца в сградата, разположена на границата на имотите, гледащи към имота на Върбанови, от които започнали да изхвърлят боклуци в имота на своите съседи и това принудило праводателите на ответниците да премахнат дървената ограда и да поставят метална такава, чрез която оградили площта от 17 кв.м. с цел да ограничат нерегламентирания достъп на А. и съпруга й, респективно децата й, до имота си. Заявяват, че едва след постановяване на съдебното решение, касаещо границата между имотите, (т.е. след 2010 г.) ищците по основния иск заградили с телена мрежа както спорната площ, така и част от улицата, собственост на Общината, но този период не бил достатъчен за придобиването на площта по давност. Оспорват твърдяното спокойно владение по насрещния иск, тъй като процесното място винаги е било съпроводено с многобройни скандали, заплахи, жалби и забрани за достъп до имота на ответниците.

Видно от заключението по назначената пред СРС съдебно – техническа експертиза /стр. 245/, първоначално съгласно топографо – геодезически план от 1957 г. и кадастрален и регулационен план на града, одобрен със заповед № 4672 от 30.07.1958 г., имотната граница между двата съседни имота (на ищците – имот с идентификатор ***, а по плана от 1958г. имот пл. № 1990, и на ответниците - имот с идентификатор ***, а по плана от 1958г. имот пл. № 1989) преминава по северозападната и след това по североизточната стена на сграда с идентификатор ***, а регулационната граница между двата парцела (седми – на ищците и осми – на ответниците) се явява права линия, перпендикулярна на улицата, понастоящем наименована „Партений Павлович”, преминаваща на 1,5 м. от северозападната стена на сграда с идентификатор ***., т.е. по силата на този регулационен план част от имота на ищците, включваща и процесните 17 кв.м., е придадена към отредения за ответниците парцел, като вещото лице уточнява, че не съществуват никакви данни дворищната регулация по този план да е била приложена и според неговото заключение тя не е приложена.