Решение № 1847 от 31.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1847 гр. София, 31.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110174885 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Г. И. срещу С. И. С..

Ищецът И. Г. И. твърди, че ответницата С. И. С. е майка на детето му- П. И. И., роден на 18.09.2022г. Заявява, че малко след раждането на сина им отношенията им се влошили, като бил принуден да напусне общото им семейно жилище, намиращо се в ***. Поддържа, че след като се изнесъл ответницата започнала да възпрепятства контактите му с общото им дете. Сочи, че същата инициирала пред Софийски районен съд дело по реда на ЗЗДН, като счита, че единствената причина за неговото образуване била да се възпрепятстват срещите му с П., поради което поискал от районния съд да му определи режим на лични контакти с детето, за което било образувано гр. дело №32057/2023г. по описа на СРС, 80-ти състав. Сочи, че с Определение №31798 от 12.09.2023г. бил определен първоначален режим на лични отношения със сина му.

Твърди, че малко след това, на 06.10.2023г., ответницата не изпълнила задължението си да му предаде детето, а на следващата дата- 10.10.2023г., се появила пред блока с него, но отказала да му го предаде доброволно, поради което се наложило да се обърне към частен съдебен изпълнител за съдействие. Поддържа, че впоследствие режимът на лични отношения бил изменен с Определение №45269/18.12.2023г.

Твърди, че ответницата продължила да полага усилия да възпрепятства контактите му с детето, като с поведението си осуетила определените от съда срещи на следните дати: 06.01.2024г., 10.02.2024г., 14.02.2024г., 21.02.2024г. и 24.02.2024г. Поддържа, че на посочените дати посетил адреса на детето, като всеки път се налагало да вика полицейски патрул, както и служители на Агенция за социално подпомагане, район 1

„Оборище“. За всяка от процесните дати бил сезиран и частен съдебен изпълнител, който налагал на ответницата глоби за това, че не предавала детето. Твърди, че с поведението си ответницата С. С. накърнила правото му да вижда тяхното общо дете, причинявайки му болки и страдания. Поддържа, че за да избегне срещите между тях, същата обяснявала, че детето e болно, спяло или намирала други оправдания, за да не изпълни определения с постановения от съда акт режим на лични отношения.

Обосновава наличието на деликтното поведение на ответницата, изразяващо в бездействие- неизпълнение на определен от съда режим на лични контакти по гр. дело №32057/2023г. по описа на СРС, 80-ти състав, от което за него са произтекли неимуществени вреди под формата на болки и страдания. Твърди, че с поведението си ответницата го дискредитирала като личност, причинявайки му тревожност, кошмари безпокойство, загуба на апетит и сълзи. С оглед на изложеното, счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Уточнява, че претенцията за неимуществените вреди в размер на 3 000 лева обхваща всичките дати. Отправя искане към съда за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. И. С., с който се оспорва предявеният иск. Твърди се, че между страните към този момент има висящи четири производства- по ЗЗДН, относно режима налични контакти на ищеца с детето, а също и наказателно от частен характер. Не се оспорва наличието на влошени отношения между страните, но се поддържа, че основната причина била поведението на ищеца, неговата липса на родителски капацитет, неполагането на достатъчно адекватни грижи към детето и стресирането му от неговото агресивно поведение.

Навеждат се твърдения, че в много от случаите на определените от съда дати за осъществяване на режим на лични контакти детето било болно, за което ищецът бил уведомяван.

По делото е постъпило и становище от ищеца И. И. във връзка с подадения отговор на исковата молба. Твърди се, че отговорът е бланкетен, а приложени към него документи не са относими към предмета на спора. Сочи се, че всички молби за защита от „домашно насилие“ били по висящи производства и били „изфабрикувани“ от ответницата с цел осуетяване на срещите му с детето на постановените от съда дати.

Поддържа се, че не са ангажирани доказателства детето да е било болно на процесните дати, но дори и да е било счита, че ответницата не следва да се счита освободена от задължението си да го предаде на грижите на баща му.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С постановеното по реда на чл.140 ГПК определение съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че П. И. И., ЕГН **********, е дете на С. И. С. и И. Г. И., както и че на 06.01.2024г., 2

10.02.2024г., 14.02.2024г., 21.02.2024г. и на 24.02.2024г. С. С. не е предала на И. И. детето П. И.. Посочените обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства, а именно: Удостоверение за раждане на П. И. И.; Определение №31798/12.09.2023г. по гр.д. №32057/2023г., с което са определени следните привременни мерки- предоставяне родителските права по отношение на П. И. И. на С.

И. С. и определяне режим на лични отношения с бащата И. Г. И.; съставени от служители на Агенция за социално подпомагане на 10.02.2024г., 21.02.2024г., 24.02.2024г., протоколи за непредаване на детето на бащата И. Г. И.; издадени от ЧСИ постановления за налагане глоба на С. И. С. поради неизпълнение на задължението й за предаване на детето на 21.02.2024г., 24.02.2024г., както и писмо от МВР, Столична дирекция на вътрешните работи, 4-то РУ, от 03.02.2025г., от което се установява, че за неспазване на режим на лични контакти са съставени протоколи и докладни записки за датите 06.01.2024г., 10.02.2024г., 14.02.2024г., 21.02.2024г. и 24.02.2024г.

Приети по делото са и медицински документи, касаещи здравословното състояние на детето П. И.. Видно от издадения на 05.01.2024г. лист за преглед, същия е бил диагностициран с остра инфекция на горните дихателни пътища, като от приетата медицинска бележка се установява, че му е предписано лечение в домашни условия за срок до 10.01.2024г. В тази връзка е приложено и извлечение от „Вайбър“ комуникация между страните от 05 и 06.01.2024г., от което се установява, че ищецът И. И. е бил уведомен за влошеното здравословно състояние на детето П. И..

Представен е и издаден на 20.02.2024г. амбулаторен лист, видно от който към тази дата детето П. И. се е намирало в добро общо състояние.

Приети по делото са и постановления, протоколи, становища, молби, жалби и съдебни актове във връзка с инициирани и водените между страните различни производства, от които се установяват техните влошени лични отношения.

За установяване на релевантните факти в производството пред съда са разпитани свидетели и на двете страни.

В показанията си пред съда свидетелката М.Ч., приятел на семейството на ищеца И. И., заявява, че й е известно за проблемите, които последният има с майката на детето му- ответницата С. С.. Сочи, че малко след раждането на сина им същите се разделили. Известно й е също, че в периода януари- февруари 2024г. И. не е виждал детето си. Заявява, че същият отивал да го вземе от апартамента на С., но тя или отсъствала, или казвала, че детето е болно и не може да му го предаде. Сочи, че И. бил придружаван от приятел, като се случвало да вика и полиция, както и да сигнализира Агенция „Закрила на детето“. Твърди, че не е имало случай, в който той да не е искал да вземе детето. Заявява, че И. й е споделял, че се чувства съсипан от факта, че С. не му позволява да вижда сина им, разрушавайки по този начин тяхната връзка. Твърди, че същият се е променил- свил се е и се затворил в себе си. Преминал и през период, в 3 който бил по-нервен, качил килограми. Твърди, че това е най-голямата болка на И., тъй като той самият имал близки отношения с баща си и се надявал да има такива със сина си. Допълва, че последният път, в който ищецът бил взел П. при себе си бил на 20.01.2024г., а на рождения ден на детето -18.09.2024г. го видял единствено за 30 минути. Заявява, че лично не е присъствала при предаване на детето в гр. София, но всеки път, в който И. отивал да го вземе, ходела при майка му, за да ги чакат заедно, но той им се обаждал и им казвал, че не е успял. Сочи, че когато П. е идвал с баща си в гр. Пирдоп е присъствала на срещите им.

Разпитан е и свидетелят Г.А., приятел на ищеца И. И.. Същият заявява, че е ходил три пъти с И. да взимат П. от апартамента, намиращ се на ***, като и трите пъти детето не му било предадено. Твърди, че не си спомня точните дати на посещенията, но същите протичали по сходен начин-И. звънял по телефона на С., звънял и на входната врата, след което се опитвал отново да се свърже с нея, но телефонът й бил изключен или нямало връзка с него. Сочи, че в един от случаите изчакали да дойдат полицейски служители и се качили заедно с тях. Твърди, че И. се чувствал много зле и стресиран от цялата ситуация. Намира, че в последно време същият се отчуждил и не излизал толкова, колкото преди това. Заявява, че не му е известно за случай, в който И. е трябвало да се види с детето си, но не е могъл, защото е имал личен ангажимент.

Разпитана е и свидетелката О.П. леля на ответницата С. С.. Същата заявява, че при необходимост помага в грижите за П.. Конкретно за февруари 2024г. си спомня, че през почти целия месец й се наложило да гледа детето, тъй като през този период то често вдигало висока температура. Сочи, че П. тъкмо се бил излекувал, когато се наложило да го заведат на задължителна ваксина, след което той отново вдигнал температура. Пояснява, че периодът на боледуване продължил от 07.02 до 2425.02.2024г. Заявява, че е виждала С. да звъни на личния лекар на детето и да спазва дистанционно неговите указания за лечение. Сочи, че й е известно, че детето има определен режим на лични отношения с бащата- И., както и че същият не се осъществява. Твърди, че освен боледуването на детето, причина за това е, че то не е свикнало с баща си. Твърди, че не е присъствала на случаи, при които полиция е идвала на адреса.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД от И. Г. И. срещу С.

И. С. с искане ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от общо 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болка, страдания, безпокойство, липса на спокоен сън, апетит и кошмари, вследствие на поведение на ответника, изразяващо се в неизпълнение на определен по 4 гр. дело № 32057/2023г. по описа на СРС, 80-ти състав, режим на лични отношения между И. Г. И. и сина му П. И. И. на следните дати: 06.01.2024г., 10.02.2024г., 14.02.2024г., 21.02.2024г. и 24.02.2024г., ведно със законната лихва от 06.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

За да бъде същият основателен, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следното: че ответницата е извършила противоправното деяние, изразяващо се в неизпълнение на определен по гр. дело №32057/2023г. по описа на СРС, 80-ти състав, режим на лични отношения между И. Г. И. и сина му П.

И. И. на следните дати: 06.01.2024г., 10.02.2024г., 14.02.2024г., 21.02.2024г. и 24.02.2024г.; претърпените неимуществени вреди; причинна връзка между деянието и вредите; както и че поведението на ответницата е виновно.

При установяване на горното, в тежест на ответницата е да установи липсата на вина, както и плащане на процесната сума.

Във връзката с първата от посочените по-горе предпоставки следва да бъде посочено, че по смисъл на чл.45 ЗЗД противоправно е всяко действие или бездействие /непредприемане на правно изискуемо действие/, което нарушава установената обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. В разглеждания случай претенцията за вреди се основава на бездействието на ответницата С. С. да изпълни определения от съда режим на лични отношения между ищеца И. И. и общото им дете П. И..