Акт от 11.10.2021, Административен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 504

11.10.2021 г., гр.Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Валентина

Радева-Ранчева като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №547 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Д.А., гражданка на Т., действаща лично за себе си и като законен представител на малолетното си дете М.А. (родена 2014 г., според решението с имена М. А.), с посочен по делото съдебен адрес:***, офис ***, Фондация „Център за правна помощ – Глас в България“, срещу Решение №1453/14.05.2021 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

Жалбоподателката намира оспореното решение за незаконосъобразно, поради съществено нарушение на материалния закон и на административно-процесуалните правила.

Твърди, че на първо място от ДАБ било допуснато съществено нарушение по отношение на малолетната ѝ дъщеря. Неправилен бил изводът на административния орган, че тъй като дъщеря ѝ не била навършила 10 години, нямало как да бъде изслушана, и в нейния случай следвало да се вземе предвид само бежанската история на майката. В отказа на ДАБ липсвали по същество мотиви и разглеждане на бежанската история на малолетната ѝ дъщеря, като административният орган изобщо не бил посочил и не бил изследвал същата, и не бил разгледал подадената молба от страна на дъщеря ѝ, чрез нея. Напълно липсвали мотиви защо се отказва предоставяне на бежански и хуманитарен статут на М.А., как е преценен нейният интерес и рисковете по отношение на дъщерята при евентуалното им завръщане в страната им по произход. По отношение на молбите за международна закрила на дъщеря ѝ нямало изложени мотиви за отказ в административното решение. По този начин ДАБ не защитил надлежно интересите на М.А., не осигурил спазване правата на същата и изобщо не разгледал бежанската ѝ история.

На следващо място, ДАБ проявявал чист формализъм по отношение на императивните правила за осигуряване най-добрия интерес на деца, търсещи международна закрила. В отказа за предоставяне на международна закрила на чужденката и дъщеря ѝ не била извършена конкретна и мотивирана преценка, съобразена с висшия интерес на малолетното дете, с неговата лична история и възможността за спокойно съществуване при евентуално връщане в страната на произход на чужденката.

Предвид възрастта на детето, тази преценка следвало да бъде извършена и подробно мотивирана. Твърди се, че ДАБ изобщо не взел предвид задължителните съображения при определяне висшия интерес на деца, търсещи закрила, а именно: сигурност и безопасност при връщане на детето в страната на произход на майка му, отражение на връщането върху социалното развитие и благоденствието му, принципа за целостта на семейството. Тези съображения били изрично разписани в националното законодателство и европейските директиви, приложими в бежанското право. Цитират се съображение 18 на Директива 2011/95/ЕС, чл.23 от Директива 2013/33/ЕС, като се сочи, че отказът на ДАБ да предостави международна закрила и на малолетната М.А. като страна в производството не отговаря на критериите, които следвало да се приложат при обсъждането на висшия интерес на детето. Не на последно място, в преценката си за малолетната дъщеря административният орган не съобразил нейната уязвимост по смисъла на §1, т.17 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. ДАБ не направил и самостоятелна преценка за наличие на предпоставките специално на чл.9, ал.8 от ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Тази преценка следвало да бъде направена, предвид че дъщерята на чужденката била малолетно дете – уязвимо лице.

На следващо място оспорващата счита, че административният орган пропуснал да обсъди съществени обстоятелства относно личната ѝ ситуация като жена, преминала през системен психически и физически тормоз, сексуално насилие, принуда.

Твърди, че административният орган допуснал съществено нарушение, след като не отчел, че оспорващата попада в групата на уязвими лица по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗУБ. Още от самото начало било известно, че като самотен родител с ненавършило пълнолетие дете и жена, в нейния случай били налице условията на §1, т.17 от ДР на ЗУБ. Въпреки това, на нито един етап в административното ѝ производство ДАБ не извършил процес на идентификация за уязвимостта ѝ, нито изпълнил специалните гаранции, предвидени в §1, т.16 от ДР на ЗУБ.

Административният орган не оценил заявените от оспорващата лични обстоятелства цялостно, обективно и всестранно. Специално в случаите на жени, търсещи международна закрила, административният орган следвало да направи цялостна и задълбочена проверка дали не е налице преследване на базата полова дискриминация. В тази връзка се коментират критериите, установени в Наръчника на Върховния комисариат за бежанците на ООН относно предоставяне на международна закрила при преследване на базата полова дискриминация. Сочи се, че в нейния случай обаче, ДАБ автоматично и едностранчиво тълкувал предоставените от нея сведения за оказаното срещу нея физическо, психическо и сексуално насилие като случаи от битов и криминален характер.

Претендира се отмяна на оспореното решение като неправилно и да се върне преписката за ново разглеждане от административния орган.

Ответникът,

Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си в съдебно заседание и в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за основателна. Предлага решението да бъде отменено, а преписката да бъде върната за ново разглеждане от административния орган.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез СДНВЧ Любимец, към Дирекция „Миграция“ МВР под вх.№105450-2680/27.10.2020 г. (с имена З. А.-З., М.

А.-З. от Т.) и молба, подадена чрез РПЦ – гр.Харманли към ДАБ под вх.№1149/30.10.2020 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-16037/30.10.2020 г., Д.А., гражданка на Т., е поискала закрила за себе си и детето си М. от Република България.

Чужденката е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-16037/30.10.2020 г. като Д.А., гражданин на Т., родена на *** г. в Т., гр.Т., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, професия – ***, с *** образование, разведена, без документи за самоличност. В Регистрационния лист са посочени данните за детето на чужденката – М. А., родена на *** г., с местонахождение РПЦ – Харманли, а в приложение към Регистрационния лист са посочени данни относно семейството на чужденката: баща – намиращ се към момента в Т., майка – починала, сестра – намираща се към момента във Франция.

В приложение към Регистрационния лист са отразени и резултати от медицински преглед на регистрираното лице, с вписване „Захарен диабет тип 1 – четирикратно инсулин, с диабетна ретинопатия и съмнение за диабетна нефропатия“.

С Писмо рег.№УП-16037/02.11.2020 г. Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от Д.А. молба за закрила. В писмо с рег.№М-8650/30.11.2020 г. (рег.№УП-16037/04.12.2020 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Докладна записка рег.№УП 16037/02.11.2020 г. до Директора на РПЦ – Харманли, Началникът на отдел „Социална адаптация“ го уведомява, че при регистрацията на чужди граждани, подали молба за международна закрила се установило, че чужденката Д.А. от Т. е самотен родител с 1 малолетно дете и с хронично заболяване – захарен диабет тип 1 (инсулинозависим захарен диабет), поради което попада в уязвима група и същата желае да ѝ бъде предоставена правна помощ.

С писмо рег.№УП 16037/02.11.2020 г., Председателят на Националното бюро за правна помощ е уведомен, че кандидатката за закрила Д.А., гражданка на Т., изрично е заявила желание да получи правна помощ за себе си и малолетното си дете М. А., гражданка на Т. по време на производството им пред Държавната агенция за бежанците при МС и е изискано да бъде определен адвокат, който да представлява лицата, които са от уязвима група, а именно самотна майка с малолетно дете.

С

Решение №20-115-1507/10.11.2020 г. и

Решение №20-115-1507/1/10.11.2020 г., двете на Председателя на НБПП, е назначена адв.Г.С.Г. за предоставяне на правна помощ, на Д. А., съответно на М.

А., за консултация в производството за предоставяне на международна закрила по ЗУБ, до приключване на административната фаза на производството по ЗУБ с постановяването на индивидуален административен акт (решение) по молбата за международна закрила, включително при действията по връчването му.

С писмо рег.№УП 16037/02.11.2020 г., на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, съответната Дирекция „Социално подпомагане“ е уведомена за настаняването на малолетната М. А. и е изискано съдействие до приключване на производството по молбата за закрила и определяне на социален работник, който да действа като гарант за защита правата и интересите на детето, като даде становище или предостави социален доклад.

Със

Заповед № ЗД/Д-Х-Х-167/09.11.2020 г., Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли е определил социален работник към дирекцията, който да присъства при провеждане на интервюто с детето М. А..

Под рег.№УП-16037/11.11.2020 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Д.А., ЛНЧ **********.

При провеждане на интервюто са присъствали длъжностно лице и преводач, както и адвокат – представител и социален работник. В протокола е отразено, че на чужденката са разяснени правата и задълженията ѝ, като майка на малолетно дете, потърсила закрила в страната ни.

В хода на интервюто чужденката разказала, че напуснала Т. в края на 2011 г. легално за Т., със самолет. Последният ѝ адрес в страната бил в гр.Т.. Разказала, че напуснала държавата си по произход, защото избягала от мъжа си М. А., с когото сключили брак през 2009 г. в Т.. Баща ѝ бил приятел с мъжа ѝ и затова я оженил за него. Имало насилия от страна на съпруга ѝ върху нея, което се изразявало в това, че я биел, принуждавал я да се моли, да носи забрадка, не можела да излиза, трябвало да е забулена. Съпругът ѝ бил богат човек, разполагал с много пари, той казвал, че се занимава с търговия, но бил свързан с ислямски групировки. През 2011 г. се развели, след което интервюираната заживяла сама в гр.Т., като сменяла местоживеенето си и се страхувала той да не я намери. От 2011 г. до 2013 г. живяла в Т., в И.. Майка ѝ дошла на лечение в Т. през 2013 г. и починала там през септември 2013 г. Бившият съпруг разбрал адреса на чужденката от майка ѝ и я намерил в И., след което през 2013 г. я отвлякъл, като я закарал в град А.. От 2013 г. до 2016 г. та била принудително задържана от бившия си съпруг в една сграда. По това време забременяла от него и родила дъщеря си М.. Подробно разказва за физическото и сексуално насилие, на което е била подложена в този период от бившия си съпруг и други мъже с негово участие, и за начина, по който е успяла, с помощта на приятел, да избяга от жилището, където е била отвлечена. Разказва, че след това започнала да работи различни неща и да се самоиздържа, като се грижи за дъщеря си, която посещавала детска градина в гр.И.. От 2016 г. до напускането на Т. съпругът ѝ не се появил. Напуснала Т., защото опитвала с други бизнеси, но вече не се справяла толкова добре, М. ставала на 6 години, а нямали никакви документи, трябвало да я записва на училище. Затова решила, че Т. не е тяхната страна и трябва да отиде в Европа. Успяла да се свърже с брат си, който дошъл при нея в Т. в много лошо състояние, тъй като баща му го биел, наложило се да го вкарат в болница, направили му четири операции, след което заедно напуснали Т.. Интервюираната разказва, че в България влязла в началото на месец октомври 2020 г., нелегално с трафикант, пеша, през зелена граница.