Решение № 125 от 06.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Камен Иванов

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600531 по описа за 2022 година

С присъда от 01.11.2021г., постановена по НОХД №31/2021г. по описа на Окръжен съд– Монтана подсъдимият Б. Т. Б., бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 12.12.2018г. в гр.Монтана, при условията на продължавано престъпление (за времето от 15ч. до 19:30ч.), без надлежно разрешително, в нарушение на разпоредбата на чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал с цел разпространение и е разпространил високорискови наркотични вещества, като продал държаните в обитаваното от него жилище (в гр.***, ж.к.***, бл.**, входа с пощата) марихуана с нето тегло 0,82гр. на П. Т. М., амфетамин с нето тегло 0,035гр. на Т. М. Н. и марихуана с нето тегло 1,95гр. на К.

Н. М., поради което и на основание чл. 354а, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.55,ал.1,т.1 от НК бил ОСЪДЕН на ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. Съдът постановил също на основание чл.354а, ал.6 от НК процесните високорискови наркотични вещества да бъдат отнети в полза на държавата и да бъдат унищожени.

Със същата присъда подсъдимият бил оправдан по другото вменено му обвинение по чл.339, ал.1 от НК затова, че на 04.01.2019г. на същия адрес, без да има надлежно разрешение съгласно чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ, е държал боеприпаси за огнестрелно оръжие13 броя патрони калибър 7,62мм. Съдът е постановил още процесните 13 броя патрони калибър 7,62мм. да бъдат отнети в полза на държавата съгласно чл.53, ал.2, б.“а“ от НК и да бъдат унищожени.

На подсъдимия са възложени за заплащане и разноските по делото – 81,42лв. по сметка на ОД на МВР- Монтана и 50лв. по сметка на ВСС, както и по 5лв. държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

Присъдата е обжалвана в срок от защитата в осъдителната й част с искане за отмяната й и за оправдаване на подсъдимия и по обвинението по чл.354а НК. Заявено е и алтернативно искане за прилагане на по- лека правна квалификация, поради липса на 1 доказателства за държане на процесните наркотични вещества със специалната цел за разпространение. В посочения смисъл с депозираната жалба (и допълнителните изложения към нея) се твърди неправилно приложение на материалния закон. Наведени са доводи, че на досъдебната фаза е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на обвиняемия да участва в разпитите на свидетели, тъй като обвиняемият и неговият защитник не били уведомени (призовани) за провеждането на разпити на свидетели от органите на досъдебното производство и настоява показанията от тези разпити от досъдебната фаза да не бъдат кредитирани. С оглед на изяснените в съдебната фаза обстоятелства, защитата развива доводи и в насока, че дадените свидетелски показания от досъдебното производство са ненадлежно документирани. Акцентира се върху обстоятелството, че в показанията си от съдебната фаза св.П. М. и св.Т. Н. заявяват, че употребяват наркотици, че познават отдавна подс.Б. Б., но също категорично отричат да са купували наркотици от подсъдимия. Изтъкнато е обстоятелството, че срещу св.П. М. и св.Т.

Н. е имало образувани досъдебни производства за държане на наркотични вещества (същите- инкриминираните по настоящото дело), които впоследствие са били прекратени, поради малозначителност на случая. Жалбоподателят счита, че посочените свидетели са дали точно определени показания на досъдебната фаза като условие, същите да бъдат освободени от полицаите. Настоява, че на посочените разпити обвиняемият не е присъствал, което според защитата представлява процесуално нарушение и същевременно прави оплакване, че контролираният съд пък не кредитира показанията на тези свидетели, депозирани в съдебната фаза. Застъпено е и становището, че присъдата не може да почива само на прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК показания. Пояснява, че са налице логични и последователни по съдържание показания, дадени в съдебната фаза- тези на горепосочените двама свидетели, които опровергават депозираните от същите двама свидетели техни показания от досъдебното производство, които според защитата били дадени при допуснати съществени процесуални нарушения. В тази насока защитата твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилна оценка от първоинстанционния съд на показанията на св.П. М. и св.Т. Н., чрез кредитирането на показанията им от досъдебното производство, депозирани пред разследващ орган и игнориране на показанията на посочените двама свидетели от съдебната фаза, а също и прочетените показания на св.К. М.. Релевиран е и довод, че тъй като на инкриминираната дата 12.12.2018г., когато е проведена специализираната полицейска операция, в дома обитаван от подсъдимия Б. Б. не били намерени наркотични вещества, както и у самия подсъдим, като същевременно с оглед и на обстоятелството, че и подсъдимият лично употребява наркотични вещества, поради което защитата настоява, че липсват доказателства за държане от подсъдимия на наркотични вещества със специалната цел за разпространение.

В обобщение, според защитата по настоящото дело е налице недоказаност на обвинението от субективна и обективна страна и се настоява за отмяна на присъдата на ОС- Монтана.

В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ пред Софийския апелативен съд, защитникът и подсъдимият поддържат доводите в жалбата и искането си за оправдаване и по обвинението по чл.354а, ал.1 НК, като в условията на алтернативност се настоява, че е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК (с оглед на незначителната обща стойност на инкриминираните наркотични вещества и малкото им количество) или че следва да намери приложение по- лека правна квалификация (с оглед държането на наркотици за лична употреба от подсъдимия, поради наличието на наркотична зависимост у последния). Представителят на прокуратурата пледира, че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази становищата на страните , материалите по делото и извършвайки служебна проверка на атакувания съдебен акт, възприема изцяло фактическите и правни изводи на първостепенния съд. Анализът на цялостния доказателствен материал, както и събраните в хода на съдебното следствие пред САС доказателства, не налагат по-различни изводи относно фактите, които решаващият съд е приел за установени, като настоящата инстанция намира, че не следва повторно да интерпретира установената от МОС фактическа обстановка по делото, тъй като мотивите на присъдата са аналитични и убедителни и позволяват на страните и на контролната 2 инстанция (САС) да проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по правно релевантните факти. по жалбата на подсъдимия:

Релевираните в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са били развити във връзка с този за нарушения на закона и се свеждат до несъгласието на подсъдимия с доказателствената основа на приетите фактически положения, наложили правните изводи на съда относно вината и отговорността му. Въз основа и преценка на доказателствата настоящият състав намира, че без основание подсъдимият е поддържал, че доказателствените източници са били оценявани твърде едностранчиво, като са взети предвид само онези от тях, които го уличават и не са събирани и проверявани други, опровергаващи тезата на обвинението. В конкретния казус се касае за голяма като обем и съдържание доказателствена съвкупност, съдържаща множество доказателства, установяващи фактите на отделните престъпни деяния, осъществени от подсъдимия. Решаващият съд е изложил съображения за доказателствената основа на всеки отделен, приет за установен от него факт, както и основанията си, за да отхвърли като защитна развиваната от подсъдимия теза. Развитите от защитата доводи по релевираните основания не са нови, били са поставени пред първата инстанция разгледала делото и са получили правилно разрешение в изготвените мотиви. При събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това първата иинстанция не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подсъдимия, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, подробно изброени в мотивите, приложените гласни и писмени доказателства, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период.

По отношение на първата инкриминирана продажба ОС- Монтана е приел, че на инкриминираната дата- 12.12.2018г. около 15ч. в гр.***, ж.к.***, бл.**, подс.Б. Б., без да има надлежно разрешително, държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества като продал на П. Т. М. суха зелена растителна маса, представляваща коноп (марихуана) с нето тегло 0,82гр. и процентно съдържание на активния наркотичен компонент тетрахидроканабинол в обекта 6,76%, на стойност 4,92лв. За тези факти по настоящото дело са налице свидетелски показания от св.П. М., дадени от същия на досъдебната фаза пред съдия и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281,ал.1,т.1 и т.2,пр.2 НПК, тъй като в съдебната фаза свидетелят отрича на инкриминираната дата (12.12.2018г.) да е посещавал адреса, на който живее подс.Б. Б. и да си е закупувал наркотици от последния. Пред съда свидетелят е депозирал показания в съвсем друг смисъл, а именно че с подсъдимия Б. се познават от деца покрай компютърните зали, споделя също, че в минали периоди е употребявал само марихуана, с която се е снабдявал от други хора от София, дори заявява, че не се е виждал с подсъдимия от 5-6 години (към момента на разпита му пред ОС- Монтана). Освен горепосочените свидетелски показания, към доказателствената съвкупност, относима към коментираното деяние следва да бъде отнесен и протокола за обиск на св.П. М., който е съставен при неотложност на случая с последващо съдебно одобрение. Същият установява факта, че на 12.12.2018г. у последния е намерено инкриминираното наркотично вещество. Тук е необходимо да бъде посочено, че протоколът за обиск съдържа и саморъчно изписано обяснение от обискираното лице за естеството и произхода (лицето, от което са закупени) на изземваната вещ (марихуана). Същевременно никой от участващите в коментираното процесуално- следствено действие, не е отправил възражение или бележка в протокола за обиск, от което да се породи съмнение, че редът на изземване на намереното наркотично вещество е бил опорочен. В този смисъл и настоящият въззивен състав се солидаризира с извода на ОС- Монтана, че безспорно е доказан факта, че 3 св.П. М. е имал фактическа власт върху иззетите от него на 12.12.2018г. наркотични вещества (марихуана). Спорно обстоятелство във връзка с тази първа инкриминирана продажба се явява авторството на подс.Б. Б. - като лице, което е държало с цел разпространение и разпространило коментираното наркотично вещество, най- вече с оглед на противоречивите показания, които свидетелят П. М. дава на съдебната фаза. Правилно първоинстанционният съд е дал вяра на досъдебните показания на св.П. М., тъй като същите са дадени на 14.12.2018г. пред съдия, само два дни след като свидетелят е бил обискиран, освен това съдържанието на тези му показания (от досъдебното производство, дадени пред съдия) напълно съвпадат по съдържание и с показанията на този свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство (на 13.12.2018г.), депозирани също в началото на наказателното производство, когато разпитваното лице има най- пресни спомени и когато предвид бързината на развитието на досъдебното производство, възможността свидетелят да бъде повлиян от други фактори (като например съществуващите по делото данни, изводими и от обясненията на подсъдимия Б. Б., че със св.П. М. и със св.Т. Н. се познават и са били в една компания) е сведена до минимум. Както бе вече посочено досъдебните показания от 14.12.2018г. на св.П. М. са дадени пред съдия и за тях не важи забраната, регламентирана в чл.281, ал.8 НПК. По своето съдържание тези досъдебни показания са информативни относно отдавнашното познанство на св.П. М. с подсъдимия Б. Б., относно адреса, на който подсъдимият живее и на който осъществява продажбата на наркотици, относно начина на предаване на наркотиците, обикновено чрез предварителна уговорка по телефона, както и относно инкриминираната продажба от 12.12.2018г., когато след предварителна уговорка по телефона, св.П. М. е посетил около 15 ч. адреса на подсъдимия Б. Б., до входната врата на жилището, без да влиза вътре, заплатил е уговорената сума, взел е инкриминираната марихуана в насипен вид, увита в списание и си тръгнал, като на излизане, в близост до блок 29 е спрян и задържан от полицейски служители. Тези показания на св.П. М., дадени пред съдия са логични, вътрешно последователни, пълни и безпротиворечиви, а освен това са съпоставими и с други доказателства по делото. Освен това кореспондират и със заявеното от св.А. Б. в досъдебната фаза (дадени отново пред съдия и поддържани от свидетеля Благоев и в съдебната фаза, след прочитането им), че подс.Б. Б. разпространява наркотични вещества на адреса, на който живее. Показанията от ДП (от 14.12.2018г., дадени пред съдия) на св.П. М. кореспондират още и с досъдебните показания на св.В. Г., депозирани пред съдия на 21.12.2018г. и пред разследващ орган на 20.12.2018г. и надлежно приобщени чрез прочитането им и които са първичен източник на информация относно факта, че този свидетел е посетил адреса на подсъдимия Б. Б. на 19.12.2018г. (само няколко дни след като е извършена инкриминираната продажба на наркотици на св.П. М. на 12.12.2018г.) и е закупил от подсъдимото лице амфетамин и канабис „на бартер“ срещу предоставени по- рано хапчета „екстази“ от св.В. Г.. Въпреки че тази продажба на наркотици от 19.12.2018г. („на бартер“) не е инкриминирана по настоящото дело, същата има значение за оценката на показанията от ДП по реда на чл.223 от НПК- пред съдия (от 14.12.2018г.) на св.П. М., като достоверни. Това е така, тъй като от една страна самият св.В.