Определение № 1260 от 11.05.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1260 гр. Бургас, 10.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно гражданско дело № 20232100500573 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“ – чл.274 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. М. Ч., ЕГН **********, С. С. Ч., ЕГН **********, и Д. С. Ч., ЕГН **********, чрез адв. П. П. У., против протоколно определение от 25.01.2023 г. по гр.д, №434/2016г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е оставено без уважение искане по чл. 344, ал. 2 ГПК, предявено от жалбоподателите да бъдат постановени привременни мерки относно разпределение на ползването на самостоятелни обекти с кадастрални идентификатори №*****, №***** и №***** по КК и КР на град О., с адрес: гр. О., улица „*****, които са допуснати до делба с влязло в сила Решение №175/19.09.2019 г. по същото гр.д.

В жалбата се оспорват мотивите на първоинстанционния съд, според които по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК съдът следва да се произнася в решението по допускане на делбата. Твърди се, че искането по чл. 344, ал. 2 е допустимо и съдът следвало да се произнесе с определение преди постановяване на решението за извършване на делбата. Иска се назначаването на съдебно-техническа и оценителна експертиза, която да даде отговор, дали е възможно реално разпределение на ползването между съделителите или да се определи какви суми трябва да заплащат Х. Ш. П., М. А. Х. и А. С. Х. срещу ползването като периодично плащане до окончателното извършване на делбата.

В законовия срок е постъпил отговор от Х. Ш. П., М. А. Х. и А. С. Х., в който се оспорва подадената частна жалба. Твърди се, че искането по чл. 344, ал. 2 ГПК е недопустимо във втората фаза на делбата. Моли се за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с 1 правен интерес, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл.

248, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 344, ал. 3 ГПК

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Делото пред първоинстанционния съд е за делба на Поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-59 / 14.09.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: град О., улица *******, община Несебър, с площ 592 кв.м.; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в Сграда № 1, разположена в поземлени имот с идентификатор ******;

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в Сграда № 1, разположена в поземлени имот с идентификатор ******; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в Сграда № 1, разположена в поземлени имот с идентификатор ******; Масивна сграда, без кадастрален номер, изградена от бетонни тухли в северната част на Поземлен имот ******, със застроена площ 33 кв.м., предназначение: Навес, Първата фаза е приключила с влязло в сила решение, с което делбата е допусната за гореописаните имоти между съделителите при квоти по 2/48 (две четиридесет и осми) идеални части за всеки от А. М. Ч., С. С. Ч. и Д. С.

Ч.; по 6/48 (шест четиридесет и осми) идеални части за А. С. Х.; по 21/48 (двадесет и една четиридесет и осми) идеални части за С. Събев Ч. и по 15/48 (петнадесет идеални части) за М. А. Х..

Към настоящия момент делото се намира във фазата по извършване на делбата, като е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която е прието в първото съдебно заседание по извършване на делбата.

Приети са за съвместно разглеждане са две насрещни възлагателни претенции на А. Ч., С. С. Ч. и Д. С. Ч. и от друга страна на Х. Ш. П., М. А. Х. и А. С. Х. за възлагане на недвижимите имоти в общ дял. Указно е на страните, че следва да представят доказателства за предпоставките по чл. 349, ал. 2 ГПК. Предявен е и иск за извършени подобрения от Х. П..

След това делото е спряно по съгласие на страните за постигане на спогодба, като с определение от 29.11.2022 г. делото е възобновено. В съдебното заседание на 25.01.2023 г. се иска допускане на свидетели за установяване на това, кое е живял в имота към дата на смъртта на наследодателя, както и на обстоятелствата свързани с претенцията по сметки.

В същото съдебно заседание е направено искане за по чл. 344, ал. 2 ГПК от А.

М. Ч., С. С. Ч. и Д. С. Ч., заедно с искане за допускане на експертиза, която да установи, дали е възможно реално разпределение на ползването между съделителите или да се определи какви суми трябва да заплащат Х. Ш. П., М.

А. Х. и А. С. Х. срещу ползването като периодично плащане до окончателното извършване на делбата. Районния съд е оставил без уважение искането за привременни мерки, като се е мотивирал, че това искане следва да бъде направено в първата фаза на делбата и по което съдът се произнасял с решението по допускане на делбата.

2

С разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК се урежда привременна мярка, с постановяването на която се цели уреждане на отношенията между съделителите по повод ползването на имотите, допуснати до делба, през време на висящността на делбеното производство. /Така Решение № 182 от 26.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2067/2016 г., II г. о., ГК/. Тази мярка не разрешава по същество материално правен въпрос, свързан с предмета на спора, защото въпросът за начина на ползване на имотите или за дължимото обезщетение дори в рамките на продължителността на делбеното производство, може да бъде изменено от съда, който го е постановил.

Привременните мерки изхождат от принципа, залегнал в чл. 31, ал. 2 на ЗС, имащ за цел овъзмездяване на съсобственика за права, които има, обаче е възпрепятстван да упражни, но по съществото си не представлява същия правен институт. В тази връзка ВКС е имал възможност да се произнесе по приликите и отликите в двата механизма на уреждане на отношенията между съсобственици по повод ползването на съсобствената вещ. Така в Решение № 48 от 26.03.2018 г. по гр. д. № 2571/2017 г. е посочено, че обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС може да бъде присъдено в производство по чл. 344, ал. 2 ГПК като привременна мярка до приключване на делбата и/или с решението по втората фаза на делбата. В хипотезата на чл.344, ал.2 от ГПК обезщетението е само за периода от влизане в сила на съдебния акт по чл.

344, ал. 2 ГПК до приключване на делбата. В хипотезата на чл.31, ал.2 ЗС съдът присъжда обезщетение за предходен период, считано от отправянето на писмената покана до съдебното предявяване на претенцията. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че нормата на чл.344, ал.2 ГПК не изисква „лишаване от право“, а има предвид разрешаване на спор за ползване на общата вещ между съсобственици по съдебен ред, при това временно и на база целесъобразност, а не законосъобразност, защото целта на произнасянето не е проверката на едно материално право, съществува ли и кому принадлежи, а осъществяване на съдебна администрация и съдействие за упражняването му спрямо титулярите при спор.

Не е правилно становището на първоинстанционния съд и на ответниците по настоящата частна жалба, че искането по чл. 344, ал. 2 ГПК се разглежда единствено в първата фаза на делбата и че привременната мярка се постановява само с решението по допускане на делбата. Определението по чл.

344, ал. 2 ГПК може да бъде инкорпорирано в решението по допускане на делбата, но искането е допустимо и когато е направено и във втората фаза на делбата. Този извод безпротиворечиво следва от буквалното тълкуване на чл.

344, ал. 2 ГПК, където законодателят казва „в решението, с което се допуска делба, или по-късно“ . По-късно означава именно след постановяване на решението за допускане на делбата. Така че искането в настоящия случай е допустимо и съдът дължи произнасяне по него.

Въпреки погрешността на мотивите на първостепенния съд, в конкретната хипотеза искането за постановяване на привременни мерки е неоснователно и правилно е било оставено без уважение.

За да се уважи искане по чл. 344, ал. 2 ГПК по делото следва да се установи, че претендиращият обезщетение съделител е лишен от 3 възможността да ползва делбения имот съобразно квотата си в съсобствеността, установена със съдебното решение по допускането на делбата, по причина, че имотът се ползва от друг съделител.

В настоящия случай по делото липсват доказателства за това кой от съделителите ползва допуснатите до делба недвижими имоти, както и какви части от тях. Липсват твърдения или доказателства за това някой от съделителите да е лишен от възможността да ползва някой от имотите. Тези изводи следват и от заявеното от вещото лице Иванка Великова пред първоинстанционния съд при изслушването му в съдебно заседание на 30.09.2022г.

От гледна точка на процесуалната икономия е безпредметно събирането на доказателства пред въззивния съд по частното дело, доколкото тези въпроси тепърва ще се изясняват чрез съдебното дирене пред първоинстанционния съд във връзка с предявените възлагателни претенции.

Искане по чл. 344, ал. 2 ГПК би било допустимо пред първоинстанционния съд до приключване на втората фаза на делбата, като при доказване на предпоставките визирани от тази норма, същото би било основателно. Към настоящия момент обаче при липсата на доказателства искането е неоснователно, поради което определението на първостепенния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 25.01.2023 г . по гр.д, №434/2016г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е оставено без уважение искане по чл. 344, ал. 2 ГПК, предявено от А. М. Ч., ЕГН **********, С. С. Ч., ЕГН **********, и Д. С. Ч., ЕГН **********, чрез адв.

П. П. У., да бъдат постановени привременни мерки относно разпределение на ползването на самостоятелни обекти с кадастрални идентификатори №*****, №***** и №***** по КК и КР на град О., с адрес: гр. О., улица „*****, които са допуснати до делба с влязло в сила Решение №175/19.09.2019 г. по същото гр.д.

Определението не подлежи обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4