Определение № 1629 от 25.04.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 629/2024
- Вид
- Определение № 1629
- Подписан
- 25.04.2024
- Състав
- Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова, МАЯ НЕДКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.95 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23, ал.3 · Закон за правната помощ
- чл.23, ал.3, т.2 · Закон за правната помощ
- чл.24, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.24, ал.1, т.1 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1629 гр. Варна, 25.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана Тодорова
Членове:
Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500629 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 95, ал.5 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК Постъпила е в срок частна жалба с вх.№260808/07.03.2024г. от С. И. С., с адрес ********* срещу определение №260029 от 21.02.2024г., постановено по ч.гр.д.
№9545/2012г. по описа на ВРС, с което са оставени без уважение исканията на жалбоподателя с правно основание чл.95 от ГПК за предоставяне на правна помощ по молби с вх.№260123/12.01.2024г. и вх.№260159/16.01.2024г.
Постъпила е и частна жалба с вх.№260810/07.03.2024г. от С. Г. С., с адрес ********* срещу определение №260029 от 21.02.2024г., постановено по ч.гр.д.
№9545/2012г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя с правно основание чл.95 от ГПК за предоставяне на правна помощ по молба с вх.
№260174/17.01.2024г.
В частните жалби се навеждат твърдения за нищожност, недопустимост, необоснованост и неправилност на обжалваното определение въз основа на твърдения, че актът не носи дата, липсват мотиви, съдът разполага с възможността да направи служебни справки и да се съобрази с тях. Сочи се също, че по друго дело във ВОС на жалбоподателя е допусната правна помощ. Твърди се, че не е налице яснота в полза на кое дружество е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
1
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
По ч.гр.д. №9545/2012г. по описа на ВРС е постъпила молба с вх. № 260123/12.01.2024г. от длъжника С. И. С. с искане за предоставяне на безплатна правна помощ във връзка с подаване на отговор на депозираната от заявителя молба от 23.10.2023г. за отмяна на наложената обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по ИД 20138380402710 по описа на ЧСИ М.Б. рег. № 838 на КЧСИ.
Постъпила е и молба с вх. № 260159/16.01.2024г. от длъжника С. И. С. с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждане от 13.07.2012 г., заповед № 5290 от 13.07.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издадения изпълнителен лист от 13.07.2012г. В тази връзка е направено искане за предоставяне на правна помощ и в производството по поправка на ОФГ по чл. 247 ГПК.
Депозирана е молба с вх. № 260174/17.01.2024г. от длъжницата С. Г. С. също с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждане от 13.07.2012г., заповед № 5290 от 13.07.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК и издадения изпълнителен лист от 13.07.2012г. Във връзка с тази молба също е направено искане за предоставяне на безплатна правна помощ в производство по чл. 247 ГПК.
Депозирана е и молба с вх. № 260175/17.01.2024г. от длъжницата С. Г. С., в която отново са наведени твърдения за наличието на допусната ОФГ в посочените актове и за неоснователност на молбата за отмяна на обезпечителната мярка и в тази връзка отново е направено искане за предоставяне на правна помощ.
Отправените молби са за предоставяне на правна помощ в хипотезата на процесуално представителство на основание чл.21, т.2 от ЗПрМ. Съгласно чл. 23 от ЗПрМ системата за правна помощ по чл. 21, т. 2 обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство, както и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.
В случая пред първоинстанционния съд служебно са изискани доказателства от Агенция по вписванията, КАТ, НАП и БНБ относно обстоятелствата по чл.23, ал.3 от ЗПП, но молителите не са представили декларации за материално състояние на основание чл.23, ал.3, т.2 от ЗПП.
В практиката последователно се поддържа становището, че обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК се доказват от лицето, което иска освобождаване от държавна такса. В производството съдът няма задължение служебно да събира доказателства за наличието на обстоятелства, предпоставящи освобождаването от заплащане на такса, като същевременно служебното събиране на доказателства за част от обстоятелствата не води до извод, че молителят не дължи представяне на изрично предвидената в чл.83, ал.2 ГПК декларация.
2
В случая, освен липсата на доказателства в подкрепа на твърдението за тежко материално състояние, са налице данни, че жалбоподателят С. С. е адвокат и съответно разполага с правните знания, необходими за гарантиране равен достъп на лицата до правосъдие, което именно е и целта на осигуряването на правната помощ по смисъла и реда на ЗПП. Независимо дали към настоящия момент С. е регистрирана към съответната адвокатска колегия или не, това обстоятелство не променя факта, че същата е правоспособен юрист и би следвало да разполага с познанията, необходими за изготвяне на отговор по молбата за отмяна на обезпечение и за молба с правно основание чл.247 от ГПК, която при това е всъщност вече формулирана и отправена към съда. В случая не се касае до процесуално представителство в открито съдебно заседание, за което влошеното здравословно състояние би представлявало пречка.
Освен изложеното, в случая се констатира наличието на отрицателната предпоставка, предвидена в чл.24, ал.1 от ЗПП, а именно предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Когато се преценява дали предоставянето на правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за нея / чл. 24, т. 1 ЗПП/, следва да се вземат предвид действията, за извършването на които се иска помощта.
В настоящия случай действията се изразяват в изготвяне на отговор по молбата за отмяна на обезпечение и на молба с правно основание чл.247 от ГПК, като при това молбата за поправка на ОФГ е формулирана и отправена към съда с молби от 16 и 17.01.2024г., в които е обективирано и искането за предоставяне на правна помощ. Тълкуването на разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1 от ЗПП обосновава извод, че правната помощ се предоставя, ако е реално необходима за равен достъп до правосъдие чрез предоставяне на ефективна правна помощ. В случая исканата правна помощ е за безплатна адвокатска защита в хипотеза, в която страната е лице с юридическа правоспособност - притежава изискваните от закона професионални качества, за да получи равен достъп до правосъдие и да си осигури ефективната правна защита. Поради това предоставянето на исканата правна помощ под формата на осигуряване на адвокат - също лице с юридическа правоспособност, на разноски на държавата, със средства от държавния бюджет, не би било оправдано. /Определение № 69 от 10.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 204/2020 г., I т. о., ТК/ Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260029 от 21.02.2024г., постановено по ч.гр.д.
№9545/2012г. по описа на ВРС, с което са оставени без уважение исканията на жалбоподателя С. И. С., с адрес ********* с правно основание чл.95 от ГПК за предоставяне на правна помощ по молби с вх.№260123/12.01.2024г. и вх.№260159/16.01.2024г. и искането 3 на жалбоподателя С. Г. С., с адрес ********* с правно основание чл.95 от ГПК за предоставяне на правна помощ по молба с вх.№260174/17.01.2024г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС по аргумент от чл.274, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4