Решение № 5478 от 10.10.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5235/2024
- Вид
- Решение № 5478
- Подписан
- 10.10.2024
- В сила
- 10.10.2024
- Състав
- Росен Димитров, Галя Вълкова, Маргарита Апостолова
Цитирани разпоредби
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5478 гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росен Димитров
Членове:
Маргарита Апостолова
Галя Вълкова като разгледа докладваното от Росен Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100505235 по описа за 2024 година
Производство по чл.437, ал.1 във вр. с чл.435,ал.2 ГПК.
Жалбоподателят П. В. Н. с ЕГН ********** е подал жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител Б.Б., peг. № 856, по изпълнително дело № 20188560401808 , представляващи отказ да се прекрати изпълнителното дело поради това, че взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия по делото в продължение на повече от две години.
Поддържа,че получения отказ е неправилен тъй като длъжникът няма банкови сметки в двете банки до които са изпратени запорни съобщения и затова тези съобщения не следва да се зачитат за законосъобразни изпълнителни действия годни да прекъснат срока на бездействието на взискателя. Ето защо перемпцията е факт, а отказът за прекратяване на делото е явно незаконосъобразен.
Предвид изложените съображения иска отмяна на отказа на ЧСИ и прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Ответникът по жалбата и взискател
ЕООД не е взел становище по жалбата. по изпълнителното дело „ЕОС МАТРИКС“
На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител Б.Б. мотивира обжалваните действия. Според ЧСИ жалбата е допустима, а по същество е неоснователна,тъй като няма период по делото от две и повече години без извършване на действия по принудително изпълнение.
Съдът като прецени доводите в жалбата и представените по делото писмени доказателства намира следното:
1
Жалбата относно отказа да се прекрати изпълнителното дело е допустима,а по същество е неоснователна.
Изпълнително дело № 20188560401808 по описа на ЧСИ Б.Б., peг. № 856, с Район на действие – СГС е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 20.05.2014 г. от Районен съд Елхово на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с взискател „Еос Матрикс“ ЕООД /получил вземането от РАЙФАЙЗЕНБАНК/България/ ЕАД по силата на договор за цесия от 30.10.2017 год./ и длъжници Петьр В. Н. с ЕГН ********** и С.Д.М. с ЕГН **********.
Отказът е обективиран в Разпореждане от 14.12.2023 г. на ЧСИ Б.Б., с което е разпореден отказ от прекратяване на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /л.107 от делото/, получен от длъжника на 29.12..2023 год., който го е обжалвал в срок.
От приложеното копие на изпълнителното дело се установява,че от образуването му на 13.09.2018 год. до настоящия момент са извършени много действия по изпълнението справки за имущественото състояние на длъжниците, за наличието на доходи по трудови и други договори, изпратени са множество запорни съобщения, като е факт, че всяка година от образуване на делото има поне по една молба за налагане на запор. Единствено през 2022 год. няма извършвани действие по изпълнението,но последното през 2021 год. е на 21.05.2021 год. – запорно съобщение на л.69 от делото, а първото за 2023 год. е на 25.01.2023 год. –молба за извършване на справки и налагане на запори. При това положение е видно, че периода на бездействие е по-малко от две години.
При гореизложеното съдът намира следното:
Съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия повече от две години, който срок е преклузивен, а прекратяването е по право. Разпоредбата е ясна и категорично и не допуска тълкуване различно от това, че във всеки случай, когато в продължение на две или повече години по дадено изпълнително дело не са предприети никакви действия по принудителното изпълнение,делото се прекратява по право,а съдия изпълнителя следва след като констатира този юридически факт, формално да го прекрати.
По делото е установено, че от образуване на делото през 2018 год. до 2024 год. не е имало такъв период от време две или повече години , през който взискателя да е бездействал и да не са извършвани изпълнителни действия. Изпращаните по искане на взискателя запорни съобщения категорично са изпълнителни действия и те са прекъсвали всеки път срока за перемиране на делото. За този им ефект е без значение дали длъжника е узнал за всяко едно предприето действие и дали то е било успешно.
При това положение отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело е правилен и законосъобразен , поради което жалбата срещу него да се остави без уважение.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от 03.05.2023 год. на П. В. Н. с ЕГН ********** срещу разпореждане на частен съдебен изпълнител Б.Б., peг. № 856, с Район на действие – СГС по изпълнително дело № 20188560401808 от 14.12.2023 год. , с което е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3