Решение № 56 от 07.03.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Сандански, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20241250200241 по описа за 2024 година и за да се произнеса, взех предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба на В. Е. С., с ЕГН – **********, с адрес: гр. Б., ж.к.“*******“, бл.****, вх.****, ет.***, ап***, против Наказателно постановление № 24-0339000260/22.04.2024г. на Началник РУ – Сандански в ОДМВР - Благоевград, с което на жалбоподателя, за административни нарушения по чл.140, ал.1, чл.150А, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.2 б.Г от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1, чл.177, ал.1, т.2, чл.179, ал.2, пр.1 и чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба“, съответно: в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца – за първото нарушение, 100 лева – за второто, 200 лева – за третото нарушение и 100 лева – за последното нарушение, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 контролни точки.

В жалбата се сочи, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно, изтъкват се доводи, че не са спазени материално-правните и процесуално-правните изисквания по издаването му. Иска се от съда да 1 отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован - се явява лично и с надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на атакуваното НП, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си.

Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 20.03.2024 година, длъжностни лица при РУ – Сандански актосъставителят М. К., в присъствието на свидетеля Е. К., съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 1065564, затова, че на същата дата в 10.58 часа в гр. Кресна поПП-1 Е 79, в района на км.400 при отбивката за Енергоремонт, посока на движение от гр.

Благоевград към гр. Сандански, управлява повереният му мотоциклет марка и модел „*******“ без регистрационен номер с номер на рама******* , син на цвят, собственост на Д. Б., като водача извършва следните нарушения:

1.управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и е без поставен регистрационен номер;

2.водачът не притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС, СУМПС № 285500421, издадено от ОДМВР Благоевград на 09.12.2021г.;

3.при движение с несъобразена скорост с пътните условия, релефа и състоянието на пътя на прав пътен участък, губи контрол над управлявания мотоциклет, пада в дясно на пътното платно, в резултат на което мотоциклета продължава движението си и блъска намиращите са тротоара пешеходци Д.

Т. Т.в и Св. Г. В., в резултат на което настъпва ПТП с материални щети и пострадали;

4.след настъпване на ПТП-то водачът не остава на място и премества мотоциклета на около 200 метра в близост до цех за мрамор. Пробите за алкохол и наркотични вещества на водача са отрицателни. Водачът е сам на 2 мотоциклета, с което е осъществил състава на нарушенията по чл.140, ал.1, чл.150А, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.2 б.Г от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който го подписал, като собственоръчно записал следните възражения: „не съм напускал и не съм местил мотора“.

Въз основа на акта за нарушение, на 22.04.2024г. на Началник РУ – Сандански в ОДМВР - Благоевград, издал атакуваното НП № 24-0339-000260, с което на жалбоподателя, за административни нарушения по чл.140, ал.1, чл.150А, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.2 б.Г от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1, чл.177, ал.1, т.2, чл.179, ал.2, пр.1 и чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба“, съответно: в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца – за първото нарушение, 100 лева – за второто, 200 лева – за третото нарушение и 100 лева – за последното нарушение, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 контролни точки.

НП е връчено лично на жалбоподателя на 08.05.2024година, видно от отбелязването върху разписката към НП, приложено по делото.

Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с показанията на свидетелите М. К. и Е. К., които потвърждават констатациите, отразени в акта. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на посочените свидетели, както и от обясненията на самия жалбоподател и приложените към административно-наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

3

Постановлението е издадено при спазване на установената за това от закона процедура и от компетентен за това орган.

Независимо от горното, НП се явява незаконосъобразно поради следните съображения:

В настоящият случай, съдът счете, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, не се доказа по безсъмнен начин извършеното от страна на жалбоподателя административно нарушение, поради следните съображения:

На първо място – по отношение на извършеното адм.нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, както стана ясно от показанията на полицейските служители – свидетелите К. и К., а също и от обясненията на жалбоподателя, в настоящият случай, управлявания от жалбоподателя мотоциклет марка и модел „*******“ без регистрационен номер с номер на рама ******* , син на цвят, представяла кросов мотор, предназначен за състезания по затворени маршрути. Такъв тип моторно превозно средство не подлежи на регистрация съгласно нормата на чл.1, ал.3, т.3 от Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни на регистрираните пътни превозни средства. Липсата на задължение за регистрация на моторното превозно средство неминуемо води до несъставомерност на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, която предвижда забраната за движение на нерегистрирани МПС, каквото изискване по отношение на процесният мотоциклет не съществува.

На следващо място - по отношение на нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, а именно: ”управлява мотоциклет МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася управляваното от него превозно средство”.

Посочените от АНО твърдения, че нарушителят не е притежавал необходимата категория за управление не са подкрепени с доказателства, тъй като от обстоятелствената част на НП не става ясно с каква кубатура е процесният мотоциклет, нито с каква мощност е същия, тъй като именно тези характеристики на мотоциклета определят изискуемата категория на водача.

Нормата на чл.150а ал.1 от ЗДвП гласи, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно 4 за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, т.е. нормата е императивна и вменява като задължение на водач на МПС да го управлява но след като притежава свидетелство за управление валидно за категорията на МПС което управлява. Видно от доказателствата към административно-наказателната преписка, а и това не се оспорва от страните е ч е , жалбоподателя е управлявал мотоциклет марка и модел „*******“ без регистрационен номер с номер на рама *******, син на цвят, като при проверка е представил СУМПС за категория B1 и M. Нормата на чл.150а , ал.2 от ЗДвП определя правоспособността на водачите на моторните превозни средства, като ги класифицира в съответните категории. АНО в НП е посочил само и единствено че ответника управлява процесния мотоциклет, без съответното СУМПС отговарящо на категорията на управляваното МПС.

Така описано нарушението о б а ч е , не дава възможност да се прецени съставомерността на деянието. Липсва посочване както на съответната категория, която лицето следва да притежава, но и липсва описание на самото МПС т.е. не е посочена неговата мощност, за да се установи дали за управлението му е необходимо притежаване на категория А, както се твърди от АНО. В посочената по-горе правна норма на чл.150а ал.2 т.4 е предвидено, че се изисква категория „А” за управление на мотоциклети и триколесни моторни превозни средства с мощност над 15 kW, като е пояснено че мотоциклетите /били с кош или без такъв/ следва да са с обем на двигателя над 50 куб.м. ако е с вътрешно горене и/или с конструктивна максимална скорост по висока от 45км/ч. като препраща към нормата на чл.149,ал.1, т.1, бук. „е” и бук. „з”. В нормата на чл. 21 ат ППЗДвП е посочено че МПС-та се делят на следните категории: като категория „А” е за мотоциклети, като в нормата на чл.26 от същия подзаконов акт е посочено, че всеки водач има право да управлява моторно превозно средство от категорията, за която притежава свидетелство за управление.

Предвид изложеното, съдът намира, че притежаваната от наказаното лице категория, съобразно СУМПС представено при проверката и тази на управляваното МПС са съществени елементи от състава на нарушението и непосочването им в атакуваното НП води до невъзможност за съда да установи съставомерността на деянието и нарушава правото на защита на наказаното лице, поради факта, че последното не може адекватно да защити правата си.

5

По отношение на нарушението, залегнало в пункт 3 от НП – чл.20, ал.2 от ЗДвП, съдът намира, че в тази частта атакуваното НП се явява необосновано, почиващо на предположение, поради което се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено от съда. В този смисъл, съдът счита, че липсва доказателство относно твърдените от полицейските служители обстоятелства и пресъздадени в съставения на жалбоподателя АУАН за това нарушение, тъй като последните няма как да обоснове виновно поведение на жалбоподателя за настъпилото ПТП, още повече, че в показанията си свидетелите сочат, че не са били преки свидетели-очевидци на произшествието.

Относно приложението на чл.20, ал.2 от ЗДвП, касаещо несъобразената скорост, се изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатация за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесното МПС, именно с оглед доказване на твърдението за несъобразена скорост. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В обстоятелствената част на наказателното постановление и акта, въз основа на който той е издаден, на практика липсва посочване на конкретни действия или бездействия от страна на жалбоподателя и съответно обуславящи извършване на вмененото му нарушение.

Действително не е посочено с каква скорост се е движел същия, не са посочени особености на пътната обстановка, което да обуславя, че жалбоподателя се е движел с несъобразена скорост, съответно несъобразена с релефа на пътя, състоянието му и действително не са описани конкретните обстоятелства, обуславящи механизма на станалото ПТП. Налице е нарушаване на чл.42, т.4 от ЗАНН и съответно чл.57, т.5 от ЗАНН, като в тази насока не е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. В конкретния случай не се касае за виновно противоправно поведение на водача, тъй като от събраният доказателствен материал не може да се направи никакъв извод относно скоростта, с която същият се е движил в посоченият участък от пътя и съответно да бъде направена преценка доколко тя е съобразена с пътнотранспортните особености.