Определение № 2173 от 15.09.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2173 гр. Бургас, 15.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА Наказателно дело частен характер № 20252120202538 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по тъжба на Н. П. С., ЕГН: ********** и Б.

Н. Г., ЕГН: **********, срещу Л. К. Т., ЕГН: 8109241001 и Т. Т. П., ЕГН: **********.

С Разпореждане № 2968/25.08.2025г. съдът е дал указания на тъжителите за изправяне нередовностите на тъжбата, като е указал на същите, че ако указанията на съда не бъдат изпълнени в срок, БРС ще приеме тъжбата за нередовна и ще прекрати наказателното производство по нея. В срок по делото е постъпило уточнение, с което обаче не са изпълнени част от указанията на съда. На тъжителите изрично е указано, че следва да посочат кои са конкретните думи и изрази, отправени към всеки отделен тъжител, които се приемат от тях за клеветнически и обидни. Същите обаче са посочили в уточнението на тъжбата единствено цитат от депозираното от подсъдимите заявление, който е идентичен с този, посочен в самата тъжба. Това в никакъв случай не може да се приеме, за уточнение на конкретните клеветнически думи и изрази, тъй като по нищо не се различава от заявеното първоначално с тъжбата. Макар и формално да е направено разграничение между отправните изрази спрямо всеки от тъжителите, в действителност са посочени едни и същи изрази отправени и към двамата, всички от които очевидно не касаят едновременно С. и Г..

Така например изразите: „синът й е шизофреник /има ТЕЛК/, излезе и ме заплаши с убийство“, „Това е втори път, в който той отправя заплахи за убийство срещу член на семейството“ и др. очевидно не касаят тъжителката Г.. В същото време изразът: „И също срещу Б. има подадена жалба преди около … защото заключи всички живущи на етажа, без право на ползване на стълбищната клетка, като авариен изход. Събитието е на 30.03.2023г.“ очевидно не касае тъжителкя С.. В тази връзка следва да се изтъкне, че преповтарянето буквално на изложеното в самата тъжбата в никакъв случай не може да се приеме за уточнение на същата. На практика гореизложеното съставлява самостоятелно основание за прекратяване на производството поради неизпълнение на дадените от съда указания.

В наказателната ни процесуално-правна теория и съдебна практика трайно е наложено разбирането за правната природа на частната тъжба като един от процесуалните документи (наред с обвинителния акт), въз основа на които може да се инициира наказателно преследване срещу определено лице за извършено конкретно престъпление. По тази причина националният законодател поставя високи изисквания към формата и съдържанието на частната тъжба, които са посочени в чл.81 от НПК. Мотивите за това законодателно решение най-точно и ясно са разтълкувани в няколко решения на ВКС. Така в 1

Решение № 48 от 09.06.2020 г. на ВКС по н.д. № 142/2020 г., II н. о. и Решение № 29 от 13.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 1325/2016 г., I н.о. е прието, че освен, че трябва да е писмена и да съдържа данни за лицето, от което изхожда и за лицето, срещу което се подава, в тъжбата трябва да са описани обстоятелствата за престъплението, по повод на което се подава. Във връзка с извършването на какво точно престъпление се сезира съда се определя от фактическите обстоятелства, изложени в тъжбата. Именно тези фактически обстоятелства очертават рамките, в които ще се движи производството и предмета на доказване по делото.

Изискването в тъжбата да са описани факти има съществено значение за осъществяване на защитата на подсъдимия срещу повдигнатото обвинение, както и за правилното приложение на материалния закон. Подобно на обвинителния акт - за престъпленията от общ характер, тъжбат/ следва да очертае рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на процеса. В тази насока е и практиката на БОС /напр. Решение № 123 от 5.07.2022 г. на ОС - Бургас по в. ч. н. д. № 340/2022 г./, в която се приема, че извършването на поправки на тъжбата в указания от съда срок, които обаче не са довели до съответствие на същата с изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, съставлява основание за прекратяване на производството по нея.

След като се запозна с така посочената тъжба и уточнението към същата, настоящият съдебен състав счита, че са налице и други основания за прекратяване на производството, както следва:

По отношение на тъжбата в частта касателно приписването извършване на престъпление – заплаха с убийство от тъжителя Н. П. С..

Съдът намира, че следва да се посочи и да се съобрази разликата между престъпленията по чл.286 и чл.147 от НК, доколкото за едно и също деяние, такова каквото е описано в тъжбата и то в хипотезата на приписване на престъпление, може да се търси отговорност само за клевета или само за набедяване, защото идеална съвкупност при тях не е възможна. Съставите на двете престъпления са дадени при условията на алтернативност, тъй като това следва от спецификите им и от редът, по който те се разглеждат. Разликата между тях се отнася до лицето, пред което са произнесени изразите /респ. предоставени сигналите/ – пред надлежен орган на властта при набедяването и пред представители на обществеността – при клеветата. Различни са обектите на двете престъпления, начина на тяхното извършване, съдържанието на умисъла и на последно място налице е разлика и в целта на дееца. При клеветата целта на дееца е в насока опозоряване на наклеветения, в частност засягане на доброто му име и чест в обществото. На свой ред, когато деецът сигнализира съответните компетентни органи за извършени нередности от друго лице, липсва посочената по-горе цел. При набедяването основната цел на дееца е да предизвика наказателно преследване срещу набедения. Когато престъпни обстоятелства се съобщават пред надлежен орган на власт, може да става дума само за набедяване. В конкретния случай изнесените в тъжбата обстоятелства могат единствено и само да се квалифицират като съдържащи признаците на престъплението по чл.286 от НК, което е от общ характер и не се преследва по тъжба ма пострадалия.

Горното заключение е изводимо от факта, че в тъжбата се твърди Л. К. Т. и Т. Т. П. да са приписали извършване на престъпления на тъжителя Н. П. С. – заплаха с убийство, но пред надлежен орган на властта – РП Бургас. Невъзможно е при едни и същи факти и обстоятелства, същите да се квалифицират и като престъпление по чл.286 и като такова по чл.147 от НК. Съобразно константната съдебна задължение на съда е да квалифицира деянието, изхождайки от фактическите му признаци, изложени в тъжбата /Решение 2

№472/01г. на ВКС, ІІ н.о./. В случая описаното в тъжбата деяние има признаците на престъпление по чл.286, ал.1 от НК, което е от общ характер, поради което преследването му въз основа частна тъжба е недопустимо.

Това е така, тъй като в тъжбата се твърди, че подсъдимите за подали заявление до Районна прокуратура Бургас, в което приписали на частния тъжител Г. извършване на престъпление. Подаването на жалба до Районна прокуратура Бургас има характер на подаване на жалба до „надлежен орган на властта“ по смисъла на чл.286, ал.1 от НК. Както в теорията, така и в практиката е прието, че надлежен орган на власт по смисъла на чл.286, ал.1 от НК е този, който може да иницира наказателно производство срещу набеденото лице, какъвто Бургаска районна прокуратура безспорно е. /в тази насока е и практиката на съдилищата в сътаната Решение от 14.10.2019 г. на СГС по ВНЧД № 5296/2018г., Решение №84/17.10.2017г. на Шуменският окръжен съд по ВНЧД № 274/2017г. и др./.

Поради изложеното съдът приема, че производството по делото следва да бъде прекратено, а материалите в тази част да се изпратят на БРП за извършване на преценка относно наличието на престъпление от общ характер.

По отношение на тъжбата в частта касателно твърденията за останалите извършени спрямо Б. Н. Г. и Н. П. С. престъпления посредством депозиране на заявление до Бургаска районна прокуратура.

Съгласно разпоредбата на чл.252, ал.4, изр. първо от НПК, съдията-докладчик насрочва делото от частен характер, когато са налице основанията за разглеждането на тъжбата в съдебно заседание. По аргумент от противното, когато не са налице основанията за разглеждането на тъжбата, делото не се насрочва в открито съдебно заседание. Когато тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, защото в нея не е описано съставомерно деяние, то съдът е длъжен да прекрати наказателното производство, като основанието за това е предвидено в чл.250, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал. 5, т.2 от НПК. Този извод, се подкрепя и от разпоредбата на чл.252, ал.4 НПК /ДВ бр. 44 от 2018г./, съобразно която следва бъдат разглеждани в съдебно заседание редовни тъжби - “когато са налице основания за разглеждането й в съдебно заседание“.

Нередовността на тъжбата, поради липса на описано в нея престъпление от частен характер, обосновава прекратяването на наказателното производство. По дела, образувани по тъжба на пострадалия, процесуалното качество на подсъдимия възниква след като съдията-докладчик приеме тъжбата за редовна, съобразно нормата на чл.81, ал.3 НПК, и в разпореждането си по чл.252, ал.4 НПК даде правна квалификация на фактите, изложени в тъжбата. Поради това, за разлика от делата, образувани въз основа на обвинителни актове, по делата, образувани по тъжба на пострадалия, на подсъдимия се връчва освен тъжбата и препис от разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото, тъй като обвинението е съвкупност от факти и право, поради което, повдигането му по този вид дела е фактически състав, приключващ с разпореждането на съдията-докладчик, с което на практика се дава ход на тъжбата и правна квалификация на престъплението, предмет на разглеждане. Доколкото съдът има процесуалното задължение да предаде на съд само обвинения в престъпление и то такова престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, съдията-докладчик е овластен, в зависимост от резултатите от проверката на редовността на тъжбата в частта относно данните на престъплението, да й даде ход или да прекрати наказателното производство.

За да е налице клевета е необходимо от обективна страна разгласяването на позорни обстоятелства за другиго или приписването на престъпление да е с цел да повлияе отрицателно на обществената оценка, която това лице получава в средата, в която живее или работи. Когато деецът сигнализира на съответните компетентни органи за извършена нередност от другиго обаче, липсва това съзнание. В конкретния случай става въпрос за 3 твърдения, изложени в заявление до надлежния орган – БРП, които са послужили за неговото сезиране, поради което не представляват публично оклеветяване. Жалбата не е станала публично достояние на обществеността с оглед естеството на документа - той е адресиран до орган на властта в това му качество.

Съдът намира, че не е осъществен съставът на набедяване в престъпление, тъй като право на всеки гражданин е да сезира съответните органи за твърдяно накърняване на правата му, а този орган – в случая БРП, следва да установи налице ли е такова наистина.

Когато деецът сигнализира правораздавателните органи или тези за охрана на реда с претенция по законовия ред, или разследващите органи за извършено престъпление или изобщо компетентните органи, ако е извършена нередност, то у него ЛИПСВА съзнание действията му да са свързани с личен негативизъм спрямо личността на лицето. Това лице върши сезиране, оплакване по съответния ред с цел осъществяване на неговата претенция или съзнание за закононарушение - нищо повече – не и цел да навреди на доброто име, съзнавайки че въпросните обстоятелства са неверни или че за визираните престъпления липсва всякаква индиция. В горната насока е и съдебната практика – Решение № 209/18.05.1982г. по н.д. №209/82г. І н.о., Решение №237/1976г. по н.д.№ 208/76г. на ІІ н.о. на ВКС.

В горната насока е също и практиката на БОС, обективирана в Определение № 99 от 24.01.2024 г. на ОС - Бургас по в. ч. н. д. № 117/2024 г. С така посочения съдебен акт се потвърждава разпореждане на БРС за прекратяване на наказателното производство преди насрочване на делото за разглеждане в съдебно заседание, именно поради липса на твърдения за осъществен състав на престъпление. Въззивният съд е приел, че при осъществената проверка дали подадената тъжба отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, съдията-докладчик правилно е констатирал, че изложените от страна на тъжителя обстоятелства не могат да бъдат субсумирани към конкретен състав на престъпление, което се преследва от частен характер. В този етап на наказателното производство съдът не се произнася по същество, не осъществява доказателствен анализ, не преценява изложените твърдения от страна на частния обвинител с ангажираните от него доказателства, а осъществява проверка дали наведените с частната тъжба обстоятелства могат изобщо да бъдат субсумирани към конкретен състав на престъпление. В същото време, предвид процесуалната й функция, тъжбата следва да отговаря на определени изисквания, предвидени в разпоредбата на чл.81 от НПК.