Решение № 3322 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3322 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110209506 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по повод жалба, подадена от името на „*****“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от управителя С. Д. М., чрез пълномощника адв. Я. А. – САК, срещу Наказателно постановление (НП) № 42 от 20.05.2025 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София (РИОСВ – София), с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите (ЗВ), вр. чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емиционни ограничения на точкови източници за замърсяване (Наредбата), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение, извършено на 04.07.2024 г. в обект „********“ с. ***, община ***.

С жалбата е направено искане атакуваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В подкрепа на тези доводи се твърди, че с Нп жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, а фактическото описание на нарушението кореспондира с чл. 48, ал. 1, т. 3 от 1

ЗВ, с оглед на което се твърди неяснота в обвинението. Изразява се становище за това, че неспазването на условията в разрешителното, включително превишаването на индивидуалните емисионни ограничения води до нарушаване разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, а не на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, доколкото в последната е употребен изразът емисионни норми, който е по-широк от употребения в т. 2 „индивидуални емиционни норми“, които са заложени именно в издаденото разрешение. Сочи се също, че субект на нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ може да бъде всеки, а в случая отговорността на дружеството е ангажирана с оглед на това, че то е титуляр на разрешително за заустване, който не спазва разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ. С оглед на всичко това се твърди, че при наличието на специална разпоредба, отговорността на дружеството е ангажирана по общата такава.

Като порок в НП се сочи и липса на мотиви относно размера на наложената имуществена санкция. Претендира се в полза на страната да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. Я.

А., която поддържа жалбата и направените искания.

Въззиваемата страна не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните доказателства по делото, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

Дружеството „*****“ ЕООД, ЕИК: ********* , със седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от управителя С. Д. М. е титуляр на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни с № 13720004 от 01.12.2008 г., продължено с решение № 1519 от 05.01.2015 г., изменено с решение № 2675 от 15.07.2019 г., изменено и продължено с решение № 3399 от 25.10.2021 г., допълнено с решение № РР06-52 от 28.10.2021 г., изменено с решение № 3837 от 16.06.2023 г., издадени от директора на басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР) за обект ИСОЗУРВ „***“ на Сеславско рудно поле, в землището на гр. Бухово, Столична община, район „Кремиковци“, област София. В посоченото разрешително са посочени индивидуални емисионни ограничения (ИЕО) за показателите, включени в него по места на заустване.

На 04.11.2024 г. в РИОСВ – София е постъпило писмо с вх. № 20815 2 от 04.11.2024 г. от „*****“ ЕООД, ЕИК: *********, ведно с копие на протокол от изпитване с № 2024/3973 от 11.10.2024 г. на Централна научноизследователска лаборатория (ЦНИЛ) към „***“ ООД, с резултати от проведен на 12.09.2024 г. собствен мониторинг по компонент „Води“ на обект ИСОЗУРВ „***“ на Сеславско рудно поле, в землището на гр. Бухово, Столична община, район „Кремиковци“, област София, стопанисван от „*****“ ЕООД, ЕИК: *********.

Извършен е физико-химичен анализ на взетите водни проби от заустване № 1 (Поток № 1 – Пречистени руднични води след ИСОЗУРВ „***“, пункт № 4 – изход тръбопровод, непосредствено преди заустване на водоприемника. Резултатите на физико-химичния анализ от представения протокол от изпитване № 2024/3973 от 11.10.2024 г. е установено превишение на заложените ИЕО в разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, както следва:

Заустване № 1 (Поток № 1) – Пречистени руднични води след ИСОЗУРВ, Пункт № 4 – изход тръбопровод, непосредствено преди заустване на водоприемника: Обща алфа активност – отчетен резултат 1512±454 mBq/dm3 при норма 500 mBq/dm3; обща бета активност – отчетен резултат 1242±149 mBq/dm3 при норма 1000 mBq/dm3. При останалите показатели не са установени превишения на ИЕО.

След запознаване с резултатите от физико-химичния анализ, В. В. А. – главен експерт, отдел ККФОС, Дирекция КПД при РИОСВ – София е приела, че „*****“ ЕООД, ЕИК: ********* е осъществило нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3, вр. чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, за което е съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 103 от 2024 г., екземпляр от който е връчен на пълномощник на представляващия дружеството на 25.11.2024 г., който е изразил несъгласие с обективираните в АУАН констатации.

Депозирано е писмено възражение срещу АУАН по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното понастоящем НП № 42 от 20.05.2025 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София (РИОСВ – София), с което на основание чл.

200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите (ЗВ), вр. чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емиционни ограничения на 3 точкови източници за замърсяване (Наредбата), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение, извършено на 04.07.2024 г. в обект „********“ с. ***, община ***, което е връчено на страната на 29.05.2025 г., а въззивната жалба е подадена на 05.06.2025 г.

Тези фактически констатации се установяват по безспорен начин от приобщените доказателства по делото, в това число:

Писмени доказателства: НП № 42 от 20.05.2025 г., издадено от директора на РИОСВ – София; АУАН № 103 от 25.11.2024 г.; известие за доставяне; заповед № РД-319 от 16.04.2024 г. на министъра на околната среда и водите; заверено копие на писмо за издадено НП до „*****“ ЕООД, ЕИК:

********* ведно с разписка; писмо-покана до „*****“ ЕООД; писмо ведно с копие от протокол от изпитване от 11.10.2024 г. на ЦНИЛ „***“ ЕООД; копия на разрешителни за ползване на воден обект.

Гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля В.

А.. Последните са достоверен доказателствен източник, тъй като не съдържат вътрешни противоречия и неясноти и кореспондират с писмените доказателства по делото. В показанията си свидетелката А. заявява, че именно тя е съставила процесния АУАН, като допринася за установяване на фактическата обстановка по случая.

При тези фактически констатации, съдът приема от правна страна, следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу НП, което подлежи на съдебен контрол, подадена е от легитимирано за това лице и в законоустановения срок.

По същество жалбата е основателна.

Издателите на процесните АУАН и НП притежават съответна компетентност, но съдът приема, че в случая е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя.

Видно от съдържанието на АУАН е, че същият съдържа фактически констатации относими към стопанисван от дружеството-жалбоподател за обект ИСОЗУРВ „***“ на Сеславско рудно поле, в землището на гр. Бухово, Столична община, район „Кремиковци“, област София, където се твърди, 4 че на 12.09.2024 г. е проведен собствен мониторинг по компонент „Води“, за което е извършен физико-химичен анализ, обективиран в протокол за изпитване от 11.10.2024 г. на ЦНИЛ „***“ ООД, съгласно резултатите от който са констатирани резултати, сочещи завишена обща алфа активност и обща бета активност в пречистените руднични води при заустване № 1 (Поток № 1), след ИСОЗУРВ, Пункт № 4 - изход тръбопровод, непосредствено преди заустването във водоприемника, като общата алфа активност е с отчетен резултат 1512±454 mBq/dm3, при норма от 500 mBq/dm3, а общата бета активност е с отчетен резултат 1242±149 mBq/dm3 при норма от 1000 mBq/dm3. Тези фактически констатации кореспондират с доказателствата по делото, вкл. с приложения протокол за извършен физико-химичен анализ, както и с показанията на свидетелката А., която възпроизвежда възприятията си относно проверка на протоколи от лабораторно изследване на зауствани води при инсталация за соркционна очистка на замърсени с уран руднични води „***“, която се намира в района на Кремиковци, гр. Бухово.

Видно от обжалваното НП е, че е същото е изложена идентична фактическа обстановка, но същевременно на с. 2 са конкретизирани „Дата и място на извършване на нарушението“, като е посочено, че нарушението е извършено на 04.07.2024 г. на обект „*** „***“, с. ***, община ***, област ***. Посочените дата и място на извършване на административното нарушение не кореспондират с фактическото описание на същото, поради което е налице вътрешно противоречие в обвинителния титул. Това не позволява да се разбере каква е действителната воля на наказващия орган и за кое точно нарушение е наложена имуществената санкция. Констатираното съществено процесуално нарушение не може да бъде преодоляно в хода на настоящата съдебна процедура, поради което същото се явява достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП. С оглед на този извод следва, че въззивната жалба е основателна. При този изход на делото, въззивникът има право на разноски и такива следва да му бъдат присъдени. За това е направено своевременно искане и са представени доказателства за реално заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500 /петстотин/ лева, с еврова равностойност от 255,64 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и четири евро цента/ евро, която не е прекомерна и за заплащането на която следва да се осъди въззиваемата страна. Последната няма право на разноски и такива не следва да се присъждат в нейна полза.

5

По тези мотиви, съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 42 от 20.05.2025 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София (РИОСВ – София), с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите (ЗВ), вр. чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емиционни ограничения на точкови източници за замърсяване (Наредбата), на „*****“ ЕООД, ЕИК: ********* , със седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от управителя С. Д. М. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение, извършено на 04.07.2024 г. в обект „********“ с. ***, община ***.

ОСЪЖДА РИОСВ – София да заплати на „*****“ ЕООД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от управителя С. Д. М., сумата от 255,64 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и четири евро цента/ евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6