Решение № 774 от 13.09.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. Бургас, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100502058 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И. В. В. – ответник в първоинстанционното производство, чрез адв.Кръстев, срещу Решение №2171/25.10.23г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№2273/23г., с което е прието за установено по отношение на въззивника, че в полза на „СИТИ КЕШ” ООД, гр.София, съществува вземане за сумата в размер на 200 лева, представляваща главница по сключения между страните Договор за паричен заем Кредирект №667790/26.04.2022 год., сумата от 10,01 лева, представляваща договорна лихва за периода от 26.04.2022 г. до 10.06.2022 г.; сумата от 23,60 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.08.2022г. до 01.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 23.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1077 от 2023 г. по описа на Бургаски районен съд, като въззивникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 275 лв., представляващи направените по делото разноски и сумата от 39,15 лв. – разноски по ч.гр.д.№1077/2023 г. по описа на РС - Бургас.

Въззивникът излага съображения за недопустимост на решението. Намира, че същата е следвало да бъде оставена без движение за уточняване на коя каса на „Изипей“ ответникът е получил исковата сума и кога. На следващо място излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Въззивникът заявява, че с отговора на исковата молба е оспорил иска, като неоснователен, като е изложил твърдения че не е сключил такъв договор, че вероятно се касае за някаква злоупотреба с лични данни, т.к. работи като международен шофьор и в този период е 1 отсъствал от страната. С отговора е оспорил получаването на заетата сума н а каса на „Изипей“, която може да се получи само срещу разписка с негов подпис, каквато липсва. Оспорил е истинността на договора и приложенията, връчени с исковата молба, валидността на договора, който има характер на потребителски. Направил е искане за представяне на документи, носещи подписа на ответника, което не било направено.

Според въззивника, въпреки указаната от съда на ищеца доказателствена тежест, относно доказване сключването на валиден договор за кредит и предаване на сумата, за този факт не били представени доказателства. Оспорва изложените от съда мотиви, че по делото имало представен „лог файл“ който не бил оспорен и който установявал „хронологията н а кореспонденцията между ответника и ищцовото дружество“. И макар, че няма нито един подписан документ, „достатъчния обем лични данни на ответника“ доказва, ч е „ т о й е водил кореспонденцията п о сключване на договора“, а от „лог файл-а“ било видно, че сумата била получена н а 26.04.2022г. на каса на „Изипей“, за което била издадена разписка №1250205. Според въззивника, твърдението на ищеца, че е получил заетата сума на каса на „Изипей“ е неясно – не е налице яснота кога е станало това, срещу какъв документ и на коя каса. Това твърдение е недоказано - няма нито твърдения, нито доказателства за съществуването на такава разписка.

Въззивникът оспорва съществуването на договор за заем и такъв не бил представен по делото. Оспорва извода на съда, че достатъчния обем лични данни на ответника доказва, че той е водил кореспонденцията по сключване н а договора и това го обвързва. Намира, че така се легализира кражбата на самоличност и ползването на чужди лични данни. Счита, че е доказал твърдението си, че о т години работи като шофьор на товарен автомобил, като превозва товари основно извън границите на Република България. Заявява, че в отговора на исковата молба е допуснал техническа грешка, като е объркал годината на договора за заем и вместо 2022г, е написал 2023г., която грешка е възпроизведена и в служебната бележка от работодателя, но намира, че съдът е бил длъжен да му укаже да отстрани този пропуск. Видно договора за кредит, уговорена е такса за експресно разглеждане в размер на 107.99 лв., като подобни такси обикновено се удържат от заетата сума. Поради това намира, че дори и да има подписана разписка, т я следва да е за сумата от 92.01 дв. Намира, че тази такса е нищожна и съдът следва служебно да я установи, в какъвто смисъл е многобройната съдебна практика.

Въззивникът оспорва извода на съда, че лог - файла не е оспорен. Доколкото в ГПК няма процедура по оспорване па „лог файл“, оспорването е заявено в отговора по чл. 131 ГПК, чрез оспорване истинността на договора и приложенията. Според въззивника т.нар. „лог файл" е разпечатка на електронен документ и по отношение на него се прилагат правилата на писмените документи. Дори и без да е оспорена неговата истинност, това е частен „документ който ако е подписан доказва само авторството н а изявлението - чл. 180 ГПК, поради което след като е оспорено сключването на договора и получаването на сумата, то з и документ няма доказателствена сила. Съдържанието н а „ л о г файл-а“ установява само евентуална кореспонденцията, на ищцовото дружество с трето лице, а не с ответника. Намира, че ищецът не е доказал получаването на сумата, което може да стане само с представянето на разписка.

Оспорва извода на съда, че договорът е сключен дистанционно, поради което е без значение дали ответникът е бил в България към момента на сключването му. За получаването на сумата е било необходимо личното му явяване.

Въззиваемият – ищец „Сити Кеш“ – ООД представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. В него излага съображения за потвърждаване на решението.

Въззиваемата страна споделя изводите на БРС за съществуване на облигационна връзка, възникнала на основание сключения между страните договор за потребителски кредит и получената от ответника заемна сума, в размер на 200 лева, която същият се е съгласил да върне съгласно условията на договора, но не е изпълнявал поетите задължения и е изпаднал в забава, а това е породило правният интерес на дружеството 2 да депозира заявление по чл. 410 ГПК, а след подаденото от длъжника възражение - и установителен иск по чл. 422 ГПК.

Въззиваемият оспорва твърденията за нищожност на договор и излага съображения, че той е изготвен и сключен при всички изисквания на ЗПК, като в него подробно и по разбираем и достъпен начин са описани параметрите на заема, ответникът се е запознал с клаузите на договора, с начина, по който следва да върне сумата, какъв е общият размер на дължимата възнаградителна лихва, както и каква е общата дължима сума, която следва да заплати за погасяване на задълженията си.

Според въззиваемия, съдът правилно е анализирал правоотношението и е достигнал до извод, ч е оставащата дължима главница към настоящия момент не е погасена и длъжникът дължи чистата стойност на кредита. Намира, че както с представените писмени доказателства, така и с приетата експертиза, се доказа, че са дължими сумите, така както са претендирани с исковата молба.

Излага подробни аргументи, основани на съдебна практика, че не е нарушено изискването за размера на възнаградителната лихва, както и досежно размера на неустойката, макар че с отговора на исковата молба и с въззивната жалба не са въведени аргументи в тази насока и не е заявена претенция за неустойка.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът представя договор за паричен заем - Кредирект № 667790 от 26.04.2022 г., по силата на който е предоставил н а ответника И. В. В. сумата от 200 лева, срещу задължение на заемополучателя която е следвало да я върнеа на една месечна вноска в срок до 10.06.2022 г., ведно с възнаградителна лихва в размер на 10,01 лева. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ - 48.61 %, както и годишен лихвен процент /ГЛП/ - 40.05 %. По делото е представен т. нар. „лог файл“, от който се установяват извършените от заемателя действия посредством интернет платформата на кредитора, въведените лични данни в базата на заемодателя, както и че кредитът е усвоен като ответникът е получил сумата от 200 лева на каса на „Изипей“ („Easypay“) на 26.04.2022 г., за което е издадена разписка №1250205, а плащането е отбелязано като получено.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението да върне предоставената в заем сума, в размер на 200 лева, както и да заплати възнаграждение за ползването й, в размер на договорната лихва от 10.01 лева, за периода от 26.04.2022 г. до 10.06.2022 г., както и сумата от 23,60 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.08.2022г. до 01.02.2023г. Поради това кредиторът е предявил на 23.02.23г. заявление и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 1077 от 2023 г. по описа на Бургаски районен съд. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК. Поради това кредиторът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си.

Ответникът оспорва иска. Заявява, че не е сключил, респ. – подписал твърдения договор и не е получавал сумата от 200.00 лева. Представя служебна бележка, издадена от работодателя на ответника, от която се установява, че същият е назначен на трудов договор в „ЯН ДЕ РАЙК ЛОГИСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на длъжност шофьор на товарен автомобил и в периода 25.03.2023г. – 06.05.2023г. ответникът е бил командирован да пътува в чужбина.

Във връзка със заявеното оспорване, във въззивното производство е извършена съдебно – графологическа експертиза. Вещото лице е изследвало разписка №0700015506658815/26.04.22г. от 19:36:40 часа на каса на „Изипей“ – офис ДТ Трейд – ООД – ул. „Янко Комитов“, МОЛ „Галерия“ – Бургас. Заключава, че ръкописният текст „И. В.“, написан за „клиент“, не е изпълнен от И. В. В.. Подписът, положен след 3 ръкописния текст не е годен за идентификация.

Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона съдът намира, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По своята правна природа договорът за потребителски кредит представлява договор за заем за потребление по смисъла на чл. 240 ЗЗД, който е реален договор, т. е. за сключването му е необходимо не само постигнато между страните съгласие, но и предаване на заемната сума. Предаването на сумата е елемент от фактически състав на договора и е необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него задължение за връщане на заемната сума. При липсата на тази предпоставка предявеният иск се явява неоснователен.

Твърденията на заемодателя – ищец са, че „Сумата е получена от клиента на каса на Изи Пей срещу предоставена от него лична карта“. При изричното му оспорване от ответника, това твърдение е следвало да се докаже от ищеца и в тази връзка първоинстанционният съд му е дал указания с Определение №5017/31.08.23г.

Въпреки че ищецът не е представил доказателства за предаване-получаване на сумата, БРС е уважил иска.

Във въззивното производство е изискана разписката, удостоверяваща предаване на сумата. Видно от извършената СГЕ, ръкописният текст „И. В.“, написан за „клиент“, не е изпълнен от И. В. В.. Подписът, положен след ръкописния текст не е годен за идентификация. При липса на положен от ответника подпис представената разписка не може да се ползва с доказателствената стойност, присъща на подписаните частни документи, които съдържат признание за неизгодни за издателя си факти. С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че ответникът е получил процесната заемна сума. Поради това не следва да се обсъждат останалите твърдения и възражения, касаещи законосъобразността на договора за кредит.