Определение № 270 от 19.06.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. София, 19.06.2024 г.

С. о. с., VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Частно наказателно дело № 20241800200362 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Производството е образувано въз основа на постъпила жалба от Р. И. Г. кмет на Община П., срещу постановление от 26.04.2024 г. на С..

С атакуваното постановление наказателното производство ДП № 129/2022 г. по описа на РУ-П., пр. пр. № 2711/2023 г. по описа на СОП, е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на прокурора за липса на осъществен състав на престъпление по чл. 255 от НК.

Сочи, че П. Г. само формално е регистрирал моторни превозни средства на свое име, като действително ги е закупувал за сметка на други лица, които са ги използвали. Жалбоподателят се оплаква, че действията на П. Г. нанасят значителни щети на бюджета, поради което общината е принудена да получава субсидии заради невъзможността да се противопостави на незаконосъобразното бездействие на задължените лица. Изразява становището, че П. Г. е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал, че няма да ползва превозните средства и не е имал намерение да заплаща възникналите задължения. С тези аргументи жалбоподателят иска отмяна на постановлението и връщане на делото за продължаване на процесуално-следствените действия по реализиране на наказателната отговорност на виновното лице.

1

Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в жалбата, прецени събраните доказателства на досъдебното производство, и осъществи цялостен служебен контрол над атакуваното постановление предвид приложимите законови разпоредби, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице - кмета на Община П., който съгласно чл. 44, ал. 1, т. 15 ЗМСМА е оправомощен да представлява пред съда ощетеното юридическо лице общината.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Това е така по следните съображения:

Досъдебното производство по пр. пр. № 2711/2023 г. на СОП е образувано с постановление от 24.08.2023 г. на РП-Б., с което на основание чл.

216, ал. 2 НПК са били отделени доказателствени материали в отделно производство, като наблюдаващият прокурор от РП-Б. е счел, че са налице данни за евентуално деяние по чл. 255, ал. 1 от НК.

От фактическа страна се установява следното:

Към 2019 г. П. от с. О. Л., с ЕГН: **********, бил собственик на 5 броя моторни превозни средства, както следва - лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „*****“, с peг. № ********; лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *******; лек автомобил, марка „Дайхатцу“, модел „Шарад“, с рег. № ********; лек автомобил, марка „Строен“, модел „Евазион“, с рег. № ********; лек автомобил, марка „БМВ“, модел „******“, с рег. № ********.

За описаните 5 броя моторни превозни средства към 2019 г. П. имал непогасени задължения за публични общински вземания - данък върху моторни превозни средства, за периода от 2015 г. до 2018 г., в общ размер на 1 361,69 лв., от които 1 168,24 лв. (дължима главница) и 193,45 лв. (лихва), за което му бил съставен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 521 -1/12.06.2019 г. /л. 93-95, т. 1 от ДП/. По повод на това взискателят по вземанията - Община П., се обърнал към частен съдебен изпълнител свидетелят Р. Р. Г. -Ч., като било образувано изпълнително дело № 278/2019 г. срещу П..

Междувременно П. придобил още 2 броя моторни превозни средства, а именно както следва: товарен автомобил, марка „Форд“, модел „Транзит“, с 2 рег. № *********, придобит на 01.04.2021 г. и лек автомобил, марка „Ауди“, модел „A3“, с peг. № ********, придобит на 06.08.2019 г.

За периода от 2019 г. до 2020 г. по отношение на всички притежавани от него моторни превозни средства, свид. П. имал непогасени нови задължения за публични общински вземания - данък върху моторни превозни средства, в общ размер на 1 946,42 лв., от които 1 783,68 лв. (дължима главница) и 162,74 лв. (лихва), за което му бил съставен Акт за установяване на задължения по чл.

107, ал. 3 ДОПК № 760-1/20.01.2021 г. /л. 87-90, т. 2 от ДП/, който бил изпратен за присъединяване към образуваното въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 521-1/12.06.2019 г. изпълнително дело.

Някои от гореописаните моторни превозни средства П. само формално регистрирал на свое име, без реално да ги е закупил за своя сметка и да ги е ползвал, като същите били закупувани за сметка на други лица и реално се ползвали от други лица.

Във връзка с образуваното изпълнително дело, ЧСИ Р. Р. Г. -Ч. наложила запор върху моторните превозни средства, притежавани от свид. П., но не успяла да извърши опис на същите по реда на чл. 467 ГПК, тъй като реално не били във владение на П. и тя не могла да установи местонахождението им, нито да се свърже с длъжника. Поради същите обстоятелства и горепосочените моторни превозни средства не били оставени на П. или друго лице за отговорно пазене по реда на чл. 469 или чл. 470 от ГПК.

По повод невъзможността ЧСИ Р. Р. Г. -Ч. да реализира принудително изпълнение, както и доколкото били събрани данни, че П. само формално регистрирал моторни превозни средства на свое име, без впоследствие да заплаща дължимите за тях публични общински вземания, Община П. сезирала РП-Б. със сигнално писмо за това, че П., като се представял за формален собственик на регистрирани на негово име моторни превозни средства, реално прикривал действителните собственици, които ползвали автомобилите, но не заплащали дължимите данъци за тях, с което се нанасяли щети на общинския бюджет.

С постановление от 19.04.2024 г. на наблюдаващия прокурор при СОП досъдебното производство е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Това постановление е било предмет на съдебен контрол в производство 3 по чл. 243, ал. 4 НПК в рамките на ч.н.д. № 72/2024 г. по описа на С. о. с. - с определение № 99 от 08.03.2024 г. осми първоинстанционен състав на С. о. с. е отменил постановлението, като е приел, че постановлението е необосновано, тъй като не са изложени изчерпателни и убедителни мотиви по въпросите, касаещи обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 255, ал. 1 от НК, поради което е върнал делото на наблюдаващия прокурор със задължителни указания за произнасяне след извършване на преценка на всички относими обстоятелства, касаещи състава на разследваното деяние.

С постановление от 26.04.2024 г. на прокурор от СОП, атакувано в настоящото производство, прокурорът е приел, че деянието, предмет на разследване, не е съставомерно от обективна страна. Прокурорът е посочил, че субект на това престъпление може да бъде „както физическото лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице - търговско дружество/едноличен търговец, вписано в това му качество в Търговския регистър, така и всяко друго физическо лице (пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител, счетоводител или друго лице), което осъществява фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице - търговец“, позовавайки се на Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. на ОСНК на ВКС по тълк. дело № 4/2015 г. Освен това прокурорът е посочил, че не е осъществена нито една от формите на изпълнителното деяние по чл. 255, ал. 1, т. 1-7 от НК, която да се намира в причинно-следствена връзка с евентуално избягване на установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери. С тези мотиви прокурорът е достигнал до извода, че липсва престъпление, поради което на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил производството по ДП № 129/2022 г. по описа на РУ-П., пр. пр. № 2711/2023 г. по описа на СОП.

Както съдът вече е отбелязал при предходното си произнасяне в производството по чл. 243, ал. 5 от НПК, фактическата обстановка по делото, с оглед предмета на воденото разследване, е изяснена напълно. Приобщените доказателствени материали са достатъчни по своя обем и съдържание да послужат в изграждане на изводи относно наличието или липсата на признаците на престъпление по чл. 255, ал. 1 от НК или на друго деяние от Особената част на Наказателния кодекс.

4

Анализирайки съдържанието на атакуваното постановление, настоящият състав на С. о. с. намира, че крайният извод на прокурора, обективиран в постановлението и довел до прекратяване на воденото наказателно производство, е правилен, макар и да не споделя в цялост изложените мотиви.

От обективна страна престъплението по чл. 255, ал. 1 от НК се състои в избягване на установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери чрез реализиране на някоя от изчерпателно изброените хипотези, включвали неподаване на декларация, потвърждаване на неистина или затаяване на истина в подадена декларация, действия, касаещи счетоводни книжа или приспадане на неследващ се данъчен кредит /изчерпателно изброени в т. 1 -7 от разпоредбата/, като следва да е налице причинноследствена връзка между действията или бездействията на лицето и престъпния резултат, увреждащ обществените отношения, свързани с данъчната система.

Субект на наказателна отговорност по този текст от Наказателния кодекс може да бъде всяко едно лице, тъй като анализираната наказателноправна норма не въвежда специфични изисквания относно субекта на престъплението. В тази връзка съдът намира, че постановлението на ОП – С. за прекратяване на наказателното производство следва да претърпи корекция в тази част. Аргументирайки обективната несъставомерност на деянието, прокурорът е приел, че „субект на това деяние може да бъде както физическото лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице търговско дружество/едноличен търговец, вписано в това му качество в търговския регистър, така и всяко друго физическо лице (пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител, счетоводител или друго лице), което осъществява фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице - търговец“. В това отношение постановлението почива на погрешното разбиране, че престъпната деятелност по чл. 255 НК би могла да се осъществи единствено от лице, което действа в някое от тези качества посочените в т. 3 от ТР № 4/2016 г. на ОСНК на ВКС, представляващи една или друга форма на търговско представителство. Това становище не държи сметка, че тълкувателното решение има за предмет специфична хипотеза, която касае данъчни задължения на търговско дружество - юридическо лице, 5 поради което на обсъждане пред ОСНК на ВКС е бил постановен въпросът кое лице извън управляващия или представляващия дружеството по закон би могло да носи наказателна отговорност по този текст. Това съвсем не означава, че не е възможна хипотезата, при която друго лице, извън кръга на посочените, може да реализира състав на това престъпление. Както е посочено и в мотивите на тълкувателното решение, „кръгът на наказателно отговорните лица, които могат да бъдат техен субект, се определя от специфичния характер на обективните признаци, предвидени в състава на престъплението“. Съобразявайки признаците на така възприетия от законодателя състав на престъплението, съдът намира, че стесняването на възможния субект на това деяние до специфичните хипотези, обсъдени в ТР № 4/2016 г. на ВКС, противоречи на закона, тъй като липсва подробно ограничение в текста на чл. 255, ал. 1 НК. Както беше посочено по-горе, деянието може да бъде осъществено от всяко едно наказателно отговорно лице, и в конкретния случай не може да се приеме, че „липсва годен субект на престъпление по чл. 255, ал. 1 от НК“ (стр. 5 от постановлението).

Що се отнася до обективната съставомерност на разследваното деяние, съдът съобрази, че в хода на воденото досъдебно производство категорично е установено, че към 2019 г. П. е притежавал седем моторни превозни средства, посочени по-горе, и във връзка с придобиването на тези превозни средства е дължал местен данък. Това задължение на всички собственици на превозни средства произтича ex lege - чл. 53, вр. чл. 52, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. Видно от писмените доказателства по делото /приложените актове за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПЛ/, по отношение на горепосочените превозни средства е бил начислен данък въз основа на декларация по чл. 54 от ЗМДТ за притежавано пътно превозно средство.