Определение № 1697 от 15.11.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1697 гр. Варна, 15.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20223100900631 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба о т К. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ***, срещу 1/ Й. В. Н., ЕГН **********, с адрес: г*****, 2/ „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК 831094393, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ 111 П и 3/ „С.Г.

Груп“ ЕАД, ЕИК205942517 , със седалище гр. София, район Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №4, ет.6, с която са предявени искове в условията на обективно и субективно съединяване, както следва: - иск с правно основание чл. 537. ал. 2 ГПК вр. чл.88 и чл. 90 от ЗКИР за установяване на недопустимостта, евентуално недействителността на подновяването на вписването на договорната ипотека, вписано в СВ-Варна с № от вход.рег.

262, Дата от вход.рег. 11.01.2021г., № от дв.вх.рег. 314/11.01.2021 г, Книга ОТБЕЛЯЗВАНИЯ, Акт Том 1, Акт номер 95, учредена в полза на „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК: 831094393 (впоследствие цедирана на „С.Г.Груп" ЕАД, ЕИК: 205942517) върху следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 1***** /десет хиляди сто тридесет и пет, пет хиляди четиристотин двадесет и шест, четиристостин четиридесет и пет/, находящ се в гр. Варна, община Варна, Варненска област, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Варна, район „Аспарухово", местност „Ракитника", с площ от 698.00 /шестстотин деветдесет и осем/ кв.м. по кадастрална скица, а по документ за собственост с площ от 700.00 /седемстотин/ кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, при граници по скица: поземлени имоти с идентификатори: № *****, *****, ***, *****, със стар идентификатор № 445 /четиристотин четиридесет и пет/, заедно с пхтроената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с тавански /складов/ и избен етаж, с обща РЗП 399.47 /триста деветстотин и девет цяло четиридесет и седем стотни / кв.м., състояща се от: избен етаж с площ от 15 /петнадесет/ кв.м.; ПЪРВИ ЕТАЖ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1

1*****.2.1 /десет хиляди сто тридесет и пет, пет хиляди четиристостин двадесет и шест , четиристостин четиридесет и пет, две, едно/, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, състоящ се от антре, кухня, кабинет, две спални, бяня-тоалет, коридор, килер, тоалет, дрешник и стълбище към втория етаж с площ от 131.81 /сто тридесет и едно цяло осемдесет и една стотни/ кв.м., от които 99 /деветдесет и девет/ кв.м. от предходната сграда и 32.81 /тридесет и две цяло осемдесет и една стотни/ кв.м. като пристройка към изградената сграда /Разрешение за строеж №86/07.10.2004г. на Община Варна, район Аспарухово, Удостоверение №94-27205-03-10-674/26.11.2009г. на АГКК Варна и Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №38/03.12.2010г. на Община Варна, район Аспарухово/, при граници по схема: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - 1*****.2.2; ВТОРИ ЕТАЖ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1*****.2.2 /десет хиляди сто тридесет и пет, пет хиляди четиристотин двадесет и шест, четиристотин четиридесет и пет, две, две/, представляващ надстройка на съществуваща къща, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, състоящ се от: коридор, дневна с тераса, кухня-трапезария, тоалет, спалня, баня-тоалет, детска спалня и стълбище към тавански /складово/ етаж, с площ на етажа от 129.94 /сто двадесет и девет цяло деветдесет и четири стотни/ кв.м., при граници по схема: на същия етаж -няма, под обекта - 1*****.2.1, над обекта - няма и ТАВАНСКИ /СКЛАДОВ/ ЕТАЖ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1*****.2.3 /десет хиляди сто тридесет и пет, пет хиляди четиристотин двадесет и шест, четиристотин четиридесет и пет, две, три/, с предназначение: за склад, брой нива на обекта - едно, състоящ се от фоайе, стълбище, ателие с тераса, два склада, баня-тоалет и изолационна тераца, с площ на етажа от 122.72 /сто двадесет и две цяло седемстотин и две стотни/ кв.м., при граници по схема: на същия етаж - няма, под обекта: 1*****.2.2, над обекта – няма и неговото заличаване, и в условията на евентуалност /в случай, че съдът не уважи предявения главен иск/, иск с правно основание 26. ал.1. предл.1. ЗЗД вр. чл. 167, ал.2. предл.З, ЗЗД, евентуално - на основание чл. 170 ЗЗД да бъде признато за недействително учредяването по силата на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №30, том I, per. №677, дело №29/2011г. на нотариус А. Г., per. №194 в НК, вписана в СВ - Варна с № от входящ per. 1464, Дата от вх.рег. 31.01.2011г, № от дв.вх.рег. 1424, Дата: 31.01.2011г. Книга ДОГОВОРНИ ИПОТЕКИ, Акт том 1, Акт номер 69, договорна ипотека в полза на „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК: 831094393 (впоследствие цедирана на „С.Г.Груп" ЕАД, ЕИК: 205942517) върху същите недвижими имоти, като бъде постановено и нейното заличаване на основание чл. 90 от ЗКИР.

Във връзка с допустимостта на производството, съдът констатира следното:

Ищцата твърди, че е собственик на процесните имоти въз основа на придобивна давност, за което е постановено и Решение №260019/22.02.2021г. по гр.д. №1252/2020г. на ВОС. Същата се е позовала на упражнено през периодите съответно от м.04.2005г. до 2020г.

(за терена) и съответно от м.12.2006г. до 2020г. (за жилищните имоти), давностно владение, срещу отв. Й. Н. (като единствен призован наследник по закон на В. Н., починал на 2

01.03.2021г. и оставил за наследници нея и двамата си синове, но те вписали пред ВРС откази от наследство). Владението твърди да е придобила въз основа на предварителен договор от 04.04.2005г., без сключен окончателен такъв, подписан между сем. Н. и ищцата.

С решението на ВОС е приет период на давността до 2020г., поради което и едва през 2020г. са установени безспорно правата на ищцата (спрямо отв. Н.).

Преди завеждане на настоящото производство ищцата е завела иск срещу Й. В. Н., ЕГН**********, с адрес г*****, и срещу „С.Г. Груп“ ЕАД, ЕИК205942517 , със седалище гр. София, район Витоша, ***, ет.6, с правно основание чл.440 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ответницата Й. В. Н., ЕГН**********, не е собственик на същите недвижими имоти, предмет на настоящото производство, които са предмет на принудително изпълнение по изп. д. №2015/8080400/319 по описа на ЧСИ З. Д., с взискател- ответникът „С.Г. Груп“ ЕАД, като цесионер от „ПИБ“ АД. По исковата молба е образувано гр.д. 2038 / 2021г. на ВОС, което е прекратено с Определение No 416 / 31.01.2022г., поради недопустимост. Към настоящия момент определението не е влязло в сила.

Както в рамките на настоящото производство, така и в рамките на гр.д. 2038 / 2021г. на ВОС, ищцата признава, че процесните имоти са били ипотекирани от В. и от Й. Н. в полза на „ПИБ“ АД с договор от 28.01.2011г.; че „ПИБ“ АД е бил валидният и начален взискател по изп.д. №2015/8080400/319 по описа на ЧСИ З. Д. поради това; и че „С.Г. Груп“ ЕАД е актуалният взискател по същото изп. дело, като цесионер от „ПИБ“ АД с цесия от 2020г. Безспорно е, а и видно от НА 30/28.01.2011г., че договорът за ипотека в полза на Банката е вписан в АВп на 31.01.2011г. и така е публично известен за всякакви трети лица, с оглед действието на вписването на ипотеката.

Въз основа на горните безспорни и подкрепени с доказателства данни и предвид всички дела, които ищцата е водила, се установява, че същата се домогва да доказва свои права по давност, възникнали в момент повече от четири години след надлежно вписване на ипотека в полза на взискателя по изпълнителното дело. В никое от вече заведените производства не се твърди нейните права да са възникнали преди учредяване правата на ответниците „Първа Инвестиционна Банка“ АД и „С.Г.Груп" ЕАД. При така установената фактическа обстановка и права на ищцата, съдът намира, че след учредяване и вписване на ипотеката, съобразно с правилата на чл.166-169 ЗЗД, ипотекарният кредитор има предпочитателното право на удовлетворяване по чл.173 ЗЗД, а същевременно ипотеката следва имота и е противопоставима на всеки собственик или приобретател на имота, без значение дали на производно или на оригинерно основание (така Решение №204/19.10.2017г. по гр.д. №4806/2016г. на ВКС и други), като съгласно чл.175 от ЗЗД само публичната продан погасява надлежно вписаните ипотеки. Следва да се съобрази и въпросът, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изп. лист от 17.03.2015г. и именно през 2015г., поради което и след вписване на общите запори и възбрани по изпълнението придобиване на права от трети лица е непротивопоставимо на взискателя (чл.451 ГПК) и евентуална придобивна давност за ищцата през м.12.2016г. (за жилищните имоти) на още едно основание не е годна да отрече права на ипотекарния кредитор от 2011г.

Гореизложеното важи и по отношение на иска за вписване на подновяването на ипотеката, което е неизменно свързано със самата договорна ипотека. Ищцата не е страна по същата и с оглед на обстоятелството, че същата е придобила правото на собственост в последващ момент, като и договорната ипотека, и наложените възбрани са били вписани преди 3 подаване на исковата й молба в съда, по която е постановено и решението, с което е призната за собственик, то съдът намира, че за същата липсва правен интерес от водене и на настоящото производство.

Нещо повече, от представеното по делото съдебно удостоверение от ЧСИ З. Д., се установява, че на 30.04.2015г. са извършени описи на възбранените процесни недвижими имоти, като достъпът до тях е предоставен именно от В. Н. Н. и Й. В. Н., а не от ищцата, която твърди да е владяла в този период. Това обстоятелство е в разрез с твърденията, въз основа на които е постановено решението по гр.д. №1252/2020г. на ВОС, като съдът намира, че са налице и данни за злоупотреба с процесуалните й права чрез предявяване на поредицата от производства.

Предвид горното, съдът приема, че така предявените искове са недопустими и съгласно чл.130 ГПК исковата молба следва да бъде върната и производството, образувано по нея да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 631 по описа на Варненски Окръжен съд за 2022г., на основание чл.130 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд, която следва да бъде подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

4