Решение № 293 от 03.09.2024, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Гражданско дело 868/2023
- Вид
- Решение № 293
- Подписан
- 03.09.2024
- В сила
- 04.10.2024
- Състав
- Диана Розалинова Хубенова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 494, т. 10 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 293 гр. Севлиево, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря Виктория М. Стойчева като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20234230100868 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от В. С. И., с ЕГН **********, искова молба, насочена против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК 121130788, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сума в размер на 7234 лева, застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, в резултат на ПТП, заедно със законната лихва върху присъдената сума от 30.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 14.03.2022 г. около 16:55 часа пострадала изключително тежко в резултат на ПТП. Поддържа, че била пътник в лек автомобил „Киа Сийд” с рег.№ *****, управляван от И.А. И., който се движел по път П-44 в посока от гр.Севлиево към гр. Габрово, когато на км. 20+400 на разклона за с. Гъбене движещият се в насрещната лента за движение лек автомобил „Ленд Ровер Дискавари” с peг.
№ *****, управляван от К. П.В., предприел маневра „завой на ляво” към с.Гъбене, навлязъл в лентата за движение на лек автомобил „Киа Сийд”, в който пътувала ищцата и се стигнало до удар между двете МПС.
Виновен за настъпване на ПТП бил водачът на К. В., който с действията си нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал автомобил с несъобразена за конкретните пътни условия скорост, навлязъл е в лентата за насрещно движение, без да пропусне насрещно движещият се автомобил „Киа Сийд”.
1
В резултат на ПТП, ищцата получила изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в счупване на ацетабулума с фрактурни линии, проектиращи се в долния и горен полюс вляво; суспектни дании за фрактури по предна аксиларна линия на 7-а и 8-а ребрени дъги вляво. Била приета по спешност в болница в тежко състояние с болки и невъзможни движения в областта на лява тазобедрена става. Била напълно обездвижена, без възможност да става от леглото, дори и до тоалетна. Все още състоянието й не се било подобрило. Продължавала да е на строг постелен режим с непрекъсната нужда от чужда помощ в ежедневието си. Болките били силни и се налагало да приема обезболяващи медикаменти. Все още не била излекувана. Лечението й продължавало.
Ищцата излага съображения, че в резултат на ПТП търпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на лекарствени средства и консумативи, за силна храна /усилена диета/, за болногледач, за закупуване на мех.еднопротеза с керамична, заплащане на потребителска такса и за транспортни услуги. Имуществените й вреди - разходи за лекарства били в размер на 200 лв. за периода от 14.03.2022 г. до 14.08.2022 г.; имуществените вреди - допълнителни разходи за силна храна /усилена диета/ били в размер на 1080 лв.по 180 лв. месечно или по 6 лв. на ден за периода от 14.03.2022 г. до 14.08.2022 г.; имуществените вреди - разходи за заплащане на болногледач били в размер на 900 лв. или по 300 лв.на месец за периода от 14.03.2022 г. до 14.06.2022 г.; имуществените вреди - разходи за мех.еднопротеза с керамична били в размер на 4820 лв. и била закупена на 21.09.2022 г.; имуществените вреди - разходи за потребителска такса били в размер на 34,80 лв. и била заплатена на 21.09.2022 г.; имуществените вреди разходи за транспорт били в размер на 200 лв. и били заплатени, както за такси, за автобус, така и за гориво и винетки за контролни прегледи и лечение.
Сочи, че собственикът на лек автомобил „Ленд Ровер Дискавари” с peг.
№ ***** сключил своята задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника със застрахователна полица
№
BG/********************************************** г. Въз основа на нея, ответникът следвало да поеме изцяло деликтната отговорност на виновния застрахован водач в пълен размер.
Искането към съда е да уважи така предявените искове. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от дружеството застраховател, с който заявената претенция се оспорва по основание и размер. Оспорва се, че ищцата е извършила сочените в исковата молба разходи. Не се оспорва, че ищцата е извършила разходи в размер на 4820 лв. за ендопротеза и в размер на 34,80 лв. за потребителска такса. В случай на изменение на претенцията по предявения акцесорен иск, ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират се разноските по делото.
2
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 7234 лева, застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, в резултат на ПТП, заедно със законната лихва върху присъдената сума от 30.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Фактическият състав на правната норма на чл. 432, ал. 1 от КЗ урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.
По делото не е спорно между страните, че към момента на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Ленд Ровер Дискавари” с peг. № ***** е бил налице договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, както и че във връзка с процесното ПТП ищцата е сторила разходи в размер на 4820 лв. за ендопротеза и в размер на 34,80 лв. за потребителска такса.
Следва да се отбележи, че ответникът не оспорва механизмът на ПТП, като и видно от представеното по делото Решение № 29 от 28.02.2023 г. по гр. д. № 302 от 2022 г. на Окръжен съд – Габрово, влязло в сила на 01.12.2023 г., със сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело е прието, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди вследствие от пътно транспортно произшествие настъпило на 14.03.2022 г., около 16:55 ч., по път II-44, на км.
20+400, на разклона с. Враниловци и с. Гъбене, общ. Габрово, при което К. В. водач на лек автомобил „Ленд Ровер Дискавъри”, с peг. № *****, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при застрахователното дружество с полица № BG/22/121003488859, по негова вина, неспазвайки правилата за движение, навлиза в насрещното платно и удря челно движещия се в пътното си платно (в посока Севлиево — Габрово) автомобил „Киа Сийд”, с peг. № ***********, управляван от И.А. И., в който, като пътник на дясната предна седалка, пътувала ищцата.
С оглед изложеното, съдът намира, че действията на водача на МПС „Ленд Ровер Дискавъри”, с peг. № ***** съставляват граждански деликт, като 3 вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/, която е необорена и следва да бъде приложена.
Съгласно заключението на допусната и приета по делото съдебномедицинска експертиза, вследствие на произшествието ищцата В. С.
И. е получила счупване на тазовата кост (по-конкретно на ацетабулума вляво, счупване по предна акселарна линия на 7-а и 8-а ребренни дъги вляво). Като косвено усложнение от гореописаните увреждания няколко месеца по-късно е получила асептична некроза на бедрената глава вляво, с последващо ендопротезиране на лявата тазобедрена става. Приложеното лечение било консервативно в острия стадий, четиридневно лечение в отделение по Ортопедия и травматология на МБАЛ- Габрово, и оперативно в клиника по Ортопедия и травматология, седемдневно с тотална смяна на лява тазобедрена става.
Приложените медикаменти били антикоагуланти, обезболяващи, антибиотици, хипотензива, кортекостероиди. След оперативния период било приложено лечение с рехабилитация и физиотерапия. Вещото лице сочи, че поради невъзможността да се самообслужва ищцата е имала нужда от болногледач в рамките на един-два месеца по време и след двете хоспитализации.
Съгласно заключението на допусната и приета по делото съдебносчетоводна експертиза, стойността на направените от ищцата разходи за лекарства е 173,29 лева, стойността на закупената ендопротеза е 4820 лева и е заплатена потребителска такса в размер на 34,80 лева. Вещото лице е изчислило, че разходите за болногледач за 70 дни са в размер на 3500 лева.
Съдът кредитира приетите по делото заключения на вещите лица като всяко от тях е компетентно изготвено и съответстващо на приложените по делото писмени доказателства.
Съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди е частично основателен до сумата от 5928,09 лева. В този размер са безспорно установените с представени платежни документи разходи за ендопротеза и потребителска такса. Съдът намира, че на ищцата се дължи и сумата, посочена в съдебносчетоводната експертиза за разходи за лекарства - 173,29 лева, както и следва да й се присъди претендираната сума от 900 лева за болногледач, доколкото съгласно заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, че поради невъзможността да се самообслужва ищцата е имала нужда от болногледач в рамките на един-два месеца. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно т. 4 от ППВС № 4/1975 г., на пострадалия от непозволено увреждане се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач, когато той се нуждае от такъв, включително в случаите, когато тези грижи са били полагани от негов близък.
Съдът намира, че останалите претендирани разходи над сумата от 5928,09 лева, останаха недоказани по делото, поради което искът, до 4 предявения пълен размер от 7234 лева следва да се отхвърли.
Според чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, считано от поранната дата от:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 2 КЗ, и
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, освен в случаите когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 2 КЗ.
Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ срокът за окончателното произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя.
В конкретния случай по делото не е спорно, а и е доказано чрез представеното с исковата молба заверено копие от претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищцата до ответното дружество, че претенцията по чл. 380 от КЗ е предявена на 30.09.2022 г., като не са представени данни по делото застрахователят изрично е отказал изплащане по така предявената претенция. След предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно установеният срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неплащането на застрахователно обезщетение в срока е свързано, от една страна, с изпадане на самия застраховател в забава, за която дължи лихва, а от друга страна, с възможността увреденото лице да предяви иск на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Разпечатката съдържа 39 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85fec05b-234e-42dc-9642-370760a020e1