Решение № 3213 от 25.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3213 гр. Пловдив, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330100787 по описа за 2025 година

Производството е образувано по депозирана искова молба на Г. Ч. Я.

ЕГН:**********, с адрес: с.***** против „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр. ************ за прогласяване на нищожността договор за потребителски кредит № № *****г., сключен с „Макроадванс“ АД на осн. член 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално прогласяване нищожността на клаузата на чл. 10 от същия договор, предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение, поради противоречието й с добрите нрави, неравноправна и заобикаляща закона.

Излагат се твърдения за сключен между страните договор за потребителски кредит № *****г., съгласно който ищецът в качеството му на заемополучател е поел задължение да върне сумата от 939.92 лева, при уговорен размер на отпусната в заем сума от 500.00 лева, при срок от 8 месеца и посочен ГПР от 49.65%. Съгласно чл. 10 от договор за потребителски кредит № ***********г., е предвидено заплащане на неустойка с обезщетителен характер, в случай че не се представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от настоящия Договор. Неустойката е уговорена в размер на 4,50 лева (четири лева и петдесет стотинки) плюс 0,300% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,300% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

Счита сключения договор за потребителски кредит № ************г., за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК, евентуално за нищожна клаузата предвидена в член 10 от договора да потр. кредит.

1

От ответника е постъпил писмен отговор, с който признава предявения иск за основателен. Прави се възражение за претендираното адвокатско възнаграждение.

Предявен е насрещен иск срещу Г. Ч. Я., ЕГН: **********, за осъждането му да заплати на „Макроадванс“ АД усвоена и непогасена от него по договор за потребителски кредит №**********г. сума в размер на 500 лева, ведно със законна лихва върху нея, считано от дата на предявяване на насрещния иск – 4.03.2025г. настоящия иск до окончателното изплащане на задължението. Моля за присъждане на направените по делото разноски, включително заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответникът по насрещния иск е изразил становище за неоснователност на насрещната искова молба с доводите, че договора за кредит е нищожен поради неспазване на действителния размер на ГПР. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК.

Счита, че в случай че насрещния иск бъде уважен, разноските по делото следва да останат в тежест на завелата страна насрещеня иск, аналогично на хипотезата, при предявен от потребител иск за нищожност на клауза по сключен от него договор основателност на този иск, в който случай следва да се счита за недопустимо възлагането в негова тежест на разноски по частично уважен иск на кредитора за връщане на суми по договора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед извършеното от ответника признание на предявения първоначален иск, а така също и с оглед на обстоятелствата по делото, от които се установява нищожността на договора за потр. кредит, поради това че в ГПР не е включен като разход по кредита предвидената в член 10 неустойка за неосигуряване на обезпечение. Това е основание за нищожност на договора поради нарушаване на изискването на член 19, ал. 4 от ЗПК.

Отделно от това в договора за потр. кредит ГПР е посочен като абсолютна стойност без да е разписана ясна методика за формирането му, което е в противоречие с член 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид изложеното договорът за кредит следва да се прогласи за нищожен.

По насрещния иск.

Страните не спорят, а и отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване сключването на договор за потребителски кредит № *******. с уговорена сума за получаване от 500 лева. Предаването на сумата от 500 лева от кредитодателя на кредитополучателя е удостоверено с подписа на Г. Я. в представената по делото разписка № ********** на Изипей АД. Доколкото документът-разписка не е оспорен от подписалото го лице, следва да се приеме за доказан факта на получаване на сумата от 500 лева.

Кредитополучателят нито е твърдял, нито е представил някакви писмени доказателства за погасяване на задължението по кредита, поради което следва да се приеме, че получената сума не е била погасена чрез плащане както частично, така и изцяло. Обстоятелството, че договорът за кредит е недействителен не обосновава отпадане на задължението на потребителя да заплати чистата стойност на главницата, и това следва пряко от разпоредбата на член 23 ЗПК.

2

Падежът на договора за кредит е изтекъл осем месеца след сключването му на 20.11.2023г., изискуемо е и искът следва да се уважи като основателен и доказан.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора по предявения първоначален иск и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на адв. Д. М. (с когото е сключен договорът за защита), следва да бъде присъдено адв. възнаграждение. По отношение на него е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, като по този вид искове към момента вече е оформена постоянна и непротиворечива практика на съдилищата. Приети са само две писмени доказателствапроцесните договори и е проведено едно открито с.з., на което не са се явили представители и е извършен единствено доклад на делото. Ето защо като взе предвид НМРАВ, вида и цената на предявените искове, извършените от представителя действия (подадена искова молба и писмено становище) и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съдът намира, че дължимите в случая разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на 360 лева с ДДС.

На ищеца по първоначалния иск ще се присъдят разноски за внесена държавна такса от 50 лева, платима от ответника.

С оглед изхода на спора по предявения насрещен иск и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъде присъдено адв. възнаграждение. По отношение на него е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, като по този вид искове към момента вече е оформена постоянна и непротиворечива практика на съдилищата. Приети са само две писмени доказателствапроцесните договори и е проведено едно открито с.з., на което не са се явили представители и е извършен единствено доклад на делото. Ето защо като взе предвид вида и цената на предявените искове, извършените от представителя действия (подадена искова молба и писмено становище) и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съдът намира, че дължимите в случая разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на 360 лева.

На ищеца по насрещния иск ще се присъдят и разноски за внесена държавна такса от 50 лева, платима от ответника.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на осн. член 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, сключеният между Г. Ч. Я. ЕГН: **********, с адрес: с.******и „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр. ******, договор за потребителски кредит № *******г.

ОСЪЖДА Г. Ч. Я. ЕГН:**********, с адрес: с.***** на осн. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.

3 член 23 ЗПК да върне на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр. ************* сумата от 500 лева, представляваща чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит № ************г., ведно със зак. лихва от 4.03.2025г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Г. Ч. Я. ЕГН: ********** сумата от 50 лева, представляваща направени съдебно – деловодни разноски по настоящото дело.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Ч. Я. ЕГН:********** да заплати на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485 сумата от 410 лева, представляваща направени съдебно – деловодни разноски по настоящото дело.

ОСЪЖДА на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, да заплати на адв. Д. В. М. от АК – Пловдив сумата от 360 лева с ДДС, представляваща осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4