Решение № 160 от 30.11.2021, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Козлодуй, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Анджела М. Николова Обретинова като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20211440100998 по описа за 2021 година

СТРАНИ, ПРЕДМЕТ НА СПОРА И СЪБРАНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Спора е трудов съгласно чл.357 КТ.

Съдът е сезиран с искова молба на СТ. АЛ. АН., ЕГН ********** с адрес в гр.Козлодуй, ул.’’Христо Ботев” №176, с която е предявил против „АЕЦ Козлодуй” ЕАД със седалище гр.Козлодуй, представляван от Наско Асенов Михов – Изпълнителен директор, обективно съединени искове за заплащане на следните суми: 2200.00 (две хиляди и двеста) лева разходи за почивка, изплатени със заплатите за месец април 2020г.; 1000.00 (хиляда) лева разходи за ден на енергетика, изплатени със заплатите за месец май 2020г.; 1000.00 (хиляда) лева разходи за 6 - ти септември, изплатени със заплатите за месец август 2020г.; 600.00 (шестстотин) лева разходи за Коледа, изплатени със заплатите за месец ноември 2020г.; 850.00 (осемстотин и петдесет) лева за Коледа изплатени със заплатите за месец ноември 2020г.;

3167.00 (три хиляди сто шестдесет и седем) лева, явяващи се 98,40 % основната ми месечна заплата по трудов договор, изплатени със заплатите за месец декември 2020г.; 1000.00 (хиляда) лева разходи за 3 - ти март, изплатени със заплатите за месец февруари 2021г.; 1100.00 (хиляда и сто) лева разходи за Великден, изплатени със заплатите за месец март 2021г.; 2 200.00 (две хиляди и двеста) лева разходи за почивка, изплатени със заплатите 1 за месец април 2021г. и обезщетение за неползван годишен отпуск за 16 дни за периода от 08.04.2020г. до 10.05.2021г. в размер на 2856.13 (две хиляди осемстотин петдесет и шест лева и тринадесет стотинки) лв. (претендирано след допуснато на основание чл.214, ал.1 ГПК изменение на цената на иска за обезщетение в съдебно заседание на 01.11.2021г. на л.169 в делото).

Претендира и законната лихва върху сумите и направените съдебни разноски.

Ищецът СТ. АЛ. АН. твърди, че е работил при ответника „АЕЦ Козлодуй” ЕАД по безсрочен трудов договор. Твърди, че трудовото му правоотношение е прекратено последващ път със Заповед № НК13/26.07.2021г. на изпълнителния директор на ответното дружество считано от 27.07.2021г. Твърди, че предишното му уволнение от същия работодател е било със Заповед №НК-12/08.04.2020г.. Че е оспорил предишното уволнение, по повод на което е било образувано гражданско дело № 260/2020г. по описа на Районен съд - Козлодуй. Гражданското дело е приключило с влязло в сила решение, с което е било признато за незаконно и отменено уволнението му и е бил възстановен на предишната работа при същия работодател. Твърди, че се е върнал на фактически на работа след като е бил възстановен от съда на 10.05.2021г., като в периода от незаконното уволнение на 08.04.2020г. до фактическото връщане на работа от съда на 10.05.2021г. не е полагал труд при ответника, но съгласно чл.354, ал.1 КТ това време му се зачита за трудов стаж. Предвид на това претендира работодателя да бъде осъден да му заплати платените за същия период (08.04.2020г. до 10.05.2021г.) на работниците и служителите на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД средства за социално-битовото и културното обслужване по чл. 294 КТ, както следва: 2200.00 (две хиляди и двеста) лв. за почивка, изплатени със заплатите за месец април 2020г.; 1000.00 (хиляда) лв. за ден на енергетика, изплатени със заплатите за месец май 2020г.; 1000.00 (хиляда) лв. за 6 - ти септември, изплатени със заплатите за месец август 2020г; 600.00 (шестстотин) лв. за Коледа, изплатени със заплатите за месец ноември 2020г.; 850.00 (осемстотин и петдесет) лв. за Коледа изплатени със заплатите за месец ноември 2020г.; 1000.00 (хиляда) лв. за 3 - ти март, изплатени със заплатите за месец февруари 2021г; 1100.00 (хиляда и сто) лв. за Великден, изплатени със заплатите за месец март 2021г. съгласно и 2200.00 (две хиляди и двеста) лв. за почивка, изплатени със заплатите за месец април 2021г..

Претендира и сумата 3167.00 (три хиляди сто шестдесет и седем) лв.

2 представляваща 98,40 % от основната месечна заплата по трудов договор, изплатени със заплатите за месец януари 2021г..

Освен това претендира и обезщетение за неползван годишен отпуск след последващото му уволнение със Заповед № НК-13 от 26.07.2021г. за периода, когато не е бил на работа поради предходното незаконно уволнение и до фактическото му връщане на работа - от 08.04.2020г. до 10.05.2021г. за общо 16 дни (11 за 2020г. и 5 за 2021г.) в размер на 2856.13 лв.

Ответникът „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр.Козлодуй чрез законния представител на дружеството изпълнителния директор Наско Михов е подал редовен писмен отговор на исковата молба (на л.21-25), с който оспорва исковете като недопустими, неоснователни и недоказани и иска да бъдат отхвърлени. Основното съображение на ответника е, че за периода от 08.04.2020 г. до 10.05.2021г. ищецът не е полагал реално труд, поради което счита че не му се дължат други плащания извън присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение.

Счита, че иска за заплащане на суми, представляващи средствата за социално-битовото и културното обслужване е недопустим, тъй като нормите на чл.292, чл.293 и чл.294 КТ определят, че преценката на работодателя дали да определи средства за социално-битовото и културното обслужване и в какъв размер, съответно компетенциите на общото събрание на работниците за начина за разпределяне и използване на тези средства, са свързани с преценката за целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол.

Твърди, че дори да се приеме, че тази претенция на ищеца е допустима, доколкото претендира изплащане на конкретни такива, разпределени на работниците и служителите, които реално са работили, то същият е неоснователен, като средствата за социално-битовото и културното обслужване са част от издръжката на предприятието и не са елемент от трудовото възнаграждение, поради което не попадат в предметния обхват на обезщетението за оставане без работа поради незаконно уволнение по чл.225, ал.1 КТ.

По отношение претендираните от ищеца суми за изплатени на работниците и служителите премии за личен принос за постигане целите на дружеството ответника не конкретизира кои са тези претендирани от ищеца 3 суми, но излага съображения, че са еднократни допълнителни трудови възнаграждения, изплащани по волята на работодателя на работниците и служителите, които реално са полагали труд по трудов договор, поради което на ищецът, за времето през което не е полагал реално труд не му се дължат такива възнаграждения.

По отношение иска за заплащане на обезщетение за неизползван годишен отпуск излага доводи, че е неоснователен и недоказан по съображения, че съгласно чл.224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176 КТ, правото за който не е погасено по давност. Твърди, че ищеца няма право на отпуск за цялата календарна година 2021г., в която му е прекратено трудовото правоотношение. Към датата на предишното прекратяване на трудовото правоотношение през 2020г. на ищеца са изплатени дължимите обезщетения по чл.224, ал.1 КТ, видно от фиш за месец април 2020г. и сумата не е върната на работодателя. Сочи, че след възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност на 10.05.2021г. до последващото прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № НК-13/26.07.2021г., той е ползвал платен годишен отпуск за 2020г. в размер на 7 дни и след уволнението му през месец юли 2021г. съгласно Заповед № АД2162/28.07.2021г., видно от фиш за месец юли 2021г. са му изплатени обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 17 дни неизползван платен годишен отпуск за 2020г. в размер на 3034.64 лв. и за 23 дни неизползван платен годишен отпуск за 2021г. в размер 4105.68 лв.

Ответника не оспорва твърденията на ищеца, че част от претендираните суми представляват средства за социално-битовото и културното обслужване и действително са платени на работниците и служителите през процесния период.

В съдебни заседания ищецът участва лично и с пълномощник адвокат Р.Маноев от Адвокатска колегия Враца и поддържат исковете.

В съдебни заседания за ответното дружество се явява юрисконсулт Б.Борисов и оспорва исковете по съображения изложени в писмения отговор, 4 като поддържа искането да бъдат отхвърлени изцяло.

Правното основание на исковете за заплащане на средства за социалнобитовото и културното обслужване е по чл.357 вр. чл.354, ал.1 т.1 вр. чл.294 КТ и за заплащане на обезщетение за неизползван годишен отпуск е по чл.224, ал.1 КТ.

По делото са събрани писмени доказателства - съобщение на КРС до ищеца по гр.д. № 260/2020г. за връщането му от съда на работа; Заповед за дисциплинарно наказание № НК-13/26.07.2021г.; Молба на ищеца до „АЕЦ Козлодуй” ЕАД от 03.08.2021г. и отговор на молбата от 10.08.2021г.; Копие от личното трудово досие на ищеца; Удостоверение за актуално състояние на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД; Лицензни за производство на електрическа и топлинна енергия; ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 181 на МС от 20.07.2009г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност; Удостоверение за брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец юни 2021г. с рег.№ У-01-638/31.08.2021г.; Фиш за изплатено на ищеца трудово възнаграждение за месец юни 2021г.; Фиш за изплатено на ищеца трудово възнаграждение за месец юли 2021г.; Фиш за изплатено на ищеца трудово възнаграждение за месец април 2020г.; Заявление от ищеца за ползване на отпуск и Заповед № 18364/01.06.2021г. с които е разрешено ползването на 2 дни; Заявление от ищеца за ползване на отпуск и Заповед № 23031/01.07.2021г. с които е разрешено ползването на 5 дни; Длъжностна характеристика; Решение № 260090/18.12.2020г. на Окръжен съд - Враца по гр.д.№ 542/2020г.; Определение № 294/15.04.2021г. по гр.д.№ 505/2021г. на ВКС, 4-то г.о.; Протокол от 28.02.2020г. от събрание на пълномощниците избрани от работниците и служителите на “АЕЦ Козлодуй” ЕАД; Протокол от 25.02.2021г. от събрание на пълномощниците избрани от работниците и служителите на “АЕЦ Козлодуй” ЕАД; Заповед, № АД - 3872;

Споразумителен протокол, № 3/18.12.2020г. между “АЕЦ Козлодуй” ЕАД и Синдикатите в дружеството; Заповед, № АД-70/ 11.01.2021г.; Заповед № АД585/28.02.2020г; Заповед № АД-809/24.03.2020г Заповед № АД1155/27.04.2020г.; Заповед № АД-1475/02.06.2020г.; Заповед № АД2444/21.08.2020г.; Заповед № АД-3784/02.12.2020г.; Заповед № АД3872/09.12.2020г.; Заповед № АД-1232/22.04.2021г.; Заповед № АД930/30.03.2021г.; Заповед № АД-619/26.02.2021г. и Заповед № АД2162/28.07.2021г.; Удостоверение за размера на БТВ на ищеца, Копие на 5 трудова книжка на ищеца.

Прието е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ

Ищецът СТ. АЛ. АН. е работил при ответника „АЕЦ Козлодуй” ЕАД по силата на безсрочен трудов договор на длъжност Експерт-преподавател производствено обучение, група „ТО”, сектор „Обща подготовка”, отдел „Обучение”,

Управление

„УТЦ”,

Дирекция

„ПиУТЦ", съгласно

Допълнително споразумение № 416027.04.2018г. приложено на л.32 в делото с уговорено ОМЗ 2977.00 лв. и размер на платен годишен отпуск 43 дни - по чл.155 КТ 29 дни и по чл.156 КТ 14 дни.

Ищецът е уволнен със Заповед № НК-12/08.04.2020г. на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, считано от 08.04.2020г. Оспорил е дисциплинарната заповед, като е претендирал и да бъде възстановен на предишната работа, по повод на които му искове е било образувано гражданско дело № 260/2020г. по описа на Районен съд - Козлодуй.

Делото е приключило с влязло в законна сила решение (решение на Окръжен съд - Враца № 260090 от 18.12.2020г. по гр.д. № 542/2020г., с което е отменено решението на първата инстанция и спора е решен по същество) като уволнението на ищеца е признато за незаконно и е отменено, и той е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД след постановяване на Определение № 294 от 15.04.2021г. по гр.д. № 505/2021г. по описа на ВКС, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.