Решение № 433 от 03.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Катерина Рачева

Ралица Димитрова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000501950 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД срещу решение № 2753/ 07.05.2025г. на СГС, 9 състав, постановено по гр.д. № 4127/24г. в частта, в която е уважен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над сумата от 15 000лв. до 25 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Неправилно е приложен принципът на справедливостта, установен в чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено становището на вещото лице, че ищецът има придружаващи заболявания- дискова болест на шийния отдел на гръбнака. Съдът е тълкувал превратно медицинската експертиза по отношение на увреждането на шийния отдел на гръбначния стълб. Вещото лице е посочило, че то може да бъде провокирано от инцидента и не е изразена категорична позиция в тази връзка.

Това не е посочено сред критериите за определяне на размера на обезщетението. Не са изложени мотиви, защото съдът е приел, че тази увреда е в причинна връзка с ПТП. Съдът не е изложил мотиви по посоченото в 1 отговора на исковата молба, че счупването на ходилото на левия крак, е в следствие на падането на част от двигателя, така както е посочено в епикризата от 16.12.2023г., както и по посоченото от вещото лице, че този вид травми могат да се получат и при друг механизъм. Сочи, че е прекъсната причинната връзка между вида и размера на вредите, претърпени от ищеца и поведението на деликвента. Съдът не е съобразил ППВС № 4/1968г. При определяне на обезщетението съдът е кредитирал показанията на свидетеляя А., съпруг на ищеца, без да съобрази интереса от получаване на обезщетение.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск над 15 000лв. до 25 000лв.

Е. А. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивна жалба. Счита я за неоснователна. Не е допуснато нарушение на чл.52 от ЗЗД и ППВС № 4/68г.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Е. А. твърди, че на 15.12.2023г. около 21.20 ч. в гр. София по ул. „Добринова скала“ с посока на движение от бул. „ Ст. Заимов“ към бул. „Панчо Владигеров“ се е движел лек автомобил „ Рено Еспейс“ с рег. № ***, управляван от М. Г. Д.. В района на кръстовището с бул. „Царица Йоанна“, при извършване на маневра „десен завой“ и поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, водачът е загубил контрол над МПС, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е ударил лек автомобил „ Дачия Лоджи“ с рег. № ***, управляван от ищеца. Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача М. Д., който е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 5 и чл.20 от ЗДвП.

За пътния инцидент е съставен протокол за ПТП и на водача М. Д. е съставен АУАН. Ищецът е постъпила в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, гр. София, където след проведени изследвания е установено, че е получила счупване на метатарзална кост на лявото ходило закрито. Извършена мануална репозиция и е поставена гипсова имобилизация. Изписана е за домашно лечение при спазване на ХДР и без натоварване. На 07.01.2024г. е потърсила медицинска 2 помощ поради нестихващи силни болки във врата и четирите крайника, главоболие, замайване и световъртеж. При проведените изследвания е установено, че има увреждане на шийните коренчета на гръбначния стълб.

Проведено е медикаментозно лечение. Изписана е на 12.01.2024г. На 19.01.2024г. е потърсила лекарска помощ поради оплаквания от неспокойствие, вътрешно напрежение и нарушен сън.

Проведено е изследване, при което е установено посттравматично стресово разстройство.

Изписано й е медикаментозно лечение. Ищецът е била в отпуск за временна нетрудоспособност 83 дни. Получените травми от ПТП са й причинили болки и страдания, които са били със значителен интензитет през първия месец от възстановителния период. Фрактурата на лявото ходило е довела да трайно затруднение и остри болки при придвижване. Увреждането на шийните прешлени на гръбначния стълб са довели до изтръпвания по цялото тяло, отпадналост, нарушена двигателна активност. Получените травми са нарушили обичайния й начин на живот. Нуждаела се е от помощта на близките си. След инцидента е започнала да изпитва неувереност в своето ежедневие, замайване и световъртеж, силен страх да шофира, което не е правила след инцидента. За лек автомобил „ Рено Еспейс“ с рег. № *** е имало сключена валидна застраховка

„Гражданска отговорност“ при ответника. С претенция от 02.01.2024г. ищецът е депозирала искане за обезвреда пред застрахователя, който е отказал да й изплатил обезщетение.

Затова ищецът Е. А. моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., частичен иск от 40 000лв,. в едно със законната лихва, считано от 02.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор заявява, че оспорва иска по основание и размер. Неоспорва, че между него и собственика на лек автомобил „ Рено Еспейс“ с рег. № *** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Не оспорва, че пред него е предявена претенция за неимуществена вреда, по която е образувана щета. Оспорва водачът на лекия автомобил да има изключителна вина за настъпилия пътен инцидент, механизма на получаване на травмите, както и че те са в причинна връзка с ПТП. Поддържа, че не е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Излага твърдения, че увреждането е получено не при първоначалния удар, а докато ищецът се е намирала в близост да автомобила с повредени 3 части, без да вземе мерки за своята безопасност. Счита че няма причинната връзка между ПТП и болките във врата. От епикризата от 07.01.2024г. е видно, че Е. А. е страдала от световъртеж и главоболие преди настъпването на пътния инцидент. Посттравматичното стресово разстройство не може да се свърже единствено с произшествието. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца на пътния инцидент, защото не е предприела необходимите мерки, за да избегне удара. Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като изключително завишен.

Безспорно е, че на 15.12.2023г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП. За него е съставен Протокол за ПТП от същата дата.

Безспорно е, че при произшествието е пострадала ищецът.

Не се спори и е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за водача на лек автомобил „ Рено Еспейс“ с рег. № *** е имало застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, валидна към датата на произшествието.

Безспорно е, че ищецът е отправила извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 02.01.2024г. като застрахователят отказал да определи и изплати такова.

С оглед твърденията в исковата молба са представени 2 бр. епикризи, амбулаторни листа и болнични листа.

Към отговора на исковата молба е представено писмо от 03.01.2024г., изходящо от ответника, с което е поискал от ищеца да представи допълнително доказателства във връзка с претенцията за неимуществени вреди.

В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, изготвена от д-р Д.а-ортопед травматолог. Тя е установила травматичните увреждания, получени от ищеца: счупване субкапитално на четвърта метатарзална кост на ляво стъпало закрито; увреждания на шийните коренчета със световъртеж, главоболие, замайване, болки и ограничени движения в шийния дял на гръбначния стълб, болки към крайниците, повече към горните; посттравматично стресово разстройство. Вещото лице е посочило възстановителния период за фрактурата. Уврежданията са във връзка с ПТП.

Болките и страданията са били най- интензивни

4 непосредствено след травмата на ходилото, които са затихвали с времето, включително и тези в шийния отдел. Вещото лице е посочило, че има косвено влияние на инцидента по отношение на уврежданията на шийните коренчета, тъй като болките и ограничаване на движенията на шията са на фона на дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб. Оздравителния процес е приключил в рамките на временната нетрудоспособност. Посочено е, че фрактурата на ходилото може да бъде получена и при друг механизъм. При ищеца има придружаващи заболявания – дискова болест на шийния отдел на гръбнака. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

В хода на съдебното дирене е допусната автотехническа експертиза, която е изяснила въпроса за механизма на произшествието и мястото на удара.

Вещото лице е изчислило скоростта на лек автомобил „Рено Еспейс“ преди удара, тъй като този, управляван от ищеца е бил в покой, опасната зона за спиране и причините за настъпване на ПТП. Според вещото лице за водача на лек автомобил „Рено Еспейс“ е съществувала техническа възможност да предотврати удара, ако се е движел с по- ниска скорост, за да контролира движението на МПС.

Съдът кредитира заключенията на двете експертизи като компетентни, обосновани и безпристрастни, основаващи се на научните правила и професионалния опит на експертите. Те не са оспорени от страните.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Х. е младши автоконтрольор в ОПП- СДВР и е съставил протокола за ПТП, намиращ се на л.12 от делото. Той е съставен на място. Не си спомня нищо за инцидента и механизма на настъпването му.

Свидетелят А. е съпруг на ищеца и желае да свидетелства.

Узнал е за инцидента от съпругата си, която му се е обадила по телефона. Той е станал на 15.12.2023г. Излага твърдения за състоянието на съпругата си след ПТП.

Тя се е прибрала в дома им около 23 ч.. Имала е болка в левия крак. Бил е подут и син. Отишла е в УМБАЛСМ „Пирогов“. Свидетелят не е бил в болницата. Видял я е когато се е върнала. Била е с две патерици и гипс. Един месец е било много трудно. През първите дни от домашното лечение ищецът е била много зле. Всичко я е боляло- врата, имала е главоболие. Ходила е на невролог във връзка с главоболието и шията. Имала е лечение. Имала е проблеми с това, дали ще може да шофира. Ходила е на психиатър и 5 лечението е дало положителен резултат. Към настоящият момент е стресирана при пътуване в автомобил, не може да изкачва стълби, тъй като я боли стъпалото.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на свидетеля А. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близките отношения между него и ищеца- съпрузи, и е заинтересуван от изхода на спора, но ги счита за достоверни и убедителни.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди от 25 000лв. и е отхвърлил иска до предявен размер. В частта, в която искът е уважен за 15 000лв. и е отхвърлен до пълния заявен размер решението е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първонстанционното решение е валидно и допустимо.