Решение № 797 от 22.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 797 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20231001000797 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 797 от 29.06.2023г., постановено по гр. дело № 1992 /2023 г., Софийски градски съд, Гражданско отделение, 14с-в е осъдил С. Д. Р. да заплати на „Хермес Ауто Груп“ЕООД на осн.чл.345, ал.1 от ТЗ, вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД сума в размер на 34 069.15лева, представляваща неплатени лизингови вноски, за периода от 15.03.2019год. до 15.04.2021год. по договор за лизинг с № НАG0039-525d/ 04.12.2017год.; сума в размер на 6 670,48лв., представляваща дължими вноски по застраховка „Каско“, за периода от 15.04.2019год. до 15.01.2021год., сума в размер на 260.96лв., —дължима вноска по застраховка „Гражданска отговорност“ с падеж-15.01.2021год; сума в размер на общо 514,62лв.-пътен данък с падеж 15.02.2020год.и 15,02,2021год. и сума в размер на 144лв.такса GPS- с падеж 15.12.2020год., ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба-18.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от С. Д. Р., подадена чрез процесуалния представител адв. Р. Л.. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила по съображения, които са подробно изложени във въззивната жалба.

Твърди се, че от събраните по делото писмени доказателства не ставало ясно по какъв начин е формирана отговорността на С. Р. по отношение на твърдението, че същият не е изпълнил задълженията си по процесния договор за лизинг, при условие, че лизинговият 1 автомобил е бил върнат. Не ставало ясно също така и как и по какви критерии са определени за дължими суми, които се твърдят да са дължими след фактическото връщане на лекия автомобил, предмет на договора. Жалбоподателят счита, че съдебното решение почивало единствено и само на твърдения, които не са подкрепени с писмени доказателства.

Извършеното от съда разпределение на дължимите суми било съобразено изцяло с искането на ищеца, а при разпределението на доказателствената тежест съобразно вида на предявения иск е следвало същият да докаже основателността на претенцията си. В решението не било посочено точно и ясно с писмени документи, фактури и други, сформирането на паричното задължение по процесния договор за лизинг спрямо ответника.

На следващо място, твърди се, че по делото не били представени и доказателства за ползването на автомобила през периода, за който ответникът е осъден. Твърди се наличието на облигационно отношение между страните, но едновременно с това видно от представените документи, не е представено доказателство за платени/неплатени суми по време на действието на процесния договор. Жалбоподателят счита, че от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза не се давал ясен отговор на поставените по-горе въпроси, предоставени от ищеца.

Искането към съда е да се отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да се постанови друго, с което предявените обективно съединени искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Извършена е размяна на книжа съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна „Хермес Ауто Груп“ЕООД, чрез процесуалния й представител адв. С. М., е заявила становище за неоснователността на въззивната жалба по съображенията, които са изложени в отговора.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Хермес Ауто Груп“ЕООД срещу С. Д. Р., в която са изложени твърдения, че между страните е налице сключен договор за оперативен лизинг № НАG0039-525d/04.12.2017год. за ползването на автомобил с марка BMW 525d xDrive Sedan M package, с рег. номер ********. Предаването на автомобила е извършено с приемо-предавателен протокол от 04.12.2017год. като ответникът е подписал декларация за съгласие с ОУ към договора за лизинг. Твърди се, че по договора са постъпили плащания, но са останали неплатени процесните задължения за лизингови вноски и разходи по автомобила за застраховка Каско, 2

Гражданска отговорност, такса и пътен данък. Сочи се, че автомобилът е върнат на лизингодателя през месец април 2021год., а срокът за който е сключен от 45месеца е изтекъл на 04.09.2021год.

Искането към съда е било да се постанови решение по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на осн.чл.345, ал.1 от ТЗ, вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД сума в размер на 34 069.15лева, представляваща неплатени лизингови вноски, за периода от 15.03.2019год. до 15.04.2021год. по договор за лизинг с № НАG0039-525d/ 04.12.2017год.; сума в размер на 6 670,48лв., представляваща дължими вноски по застраховка „Каско“, за периода от 15.04.2019год. до 15.01.2021год., сума в размер на 260.96лв., —дължима вноска по застраховка „Гражданска отговорност“ с падеж-15.01.2021год; сума в размер на общо 514,62лв.-пътен данък с падеж 15.02.2020год.и 15.02.2021год. и сума в размер на 144лв.такса GPS- с падеж 15.12.2020год. Ищецът е претендирал и законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът С. Д. Р. в указания законоустановен срок за отговор е изложил становище, с което не се оспорва сключването на договора и предаването на автомобила, както и връщането му през м.април 2021год. Поддържал е неправилно да е изчислен размера на претендираните суми по договора, както и да не отразено извършено плащане от страна на лизингополучателя на сума в размер на 4000 лв. след връщането на автомобила.

Съобразно изложеното е поискал постановяването на решение за отхвърлянето на предявените обективно съединени искове като неоснователни.

За установено от фактическа страна настоящият състав намира следното:

Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство договор за оперативен лизинг № НАG0039-525d/ 04.12.2017год. се установява сключването на договор за ползването на лек автомобил между „Хермес Ауто Груп“ЕООД, в качеството на лизингодател и С. Д. Р., в качеството на лизингополучател, по силата на който на лизингополучателя е предоставено за възмездно ползване лизингово имущество-1 брой автомобил, с марка BMW 525d xDrive Sedan M package, с рег. номер ********.

Не е спорно, а и се установява, че уговорената между страните цена, съобразно погасителен план към договора е месечна вноска от 1450.67лв. без ДДС, или 1740.80лв. с ДДС платима в срок от 45 месеца. Не е спорно, а и се установява, че е платена авансова вноска в размер на 8562,22лв.

Не е спорно, а и се установява от представения по делото и прието като доказателство приемо-предавателен протокол от 04.12.2017год., подписан и от двете страни по договора, че на лизингополучателя С. Р. е предадено ползването на лизинговия автомобил, ведно със съпътстващите го документи описани в декларация от същата дата.

Не е спорно между страните, че авансовата вноска по договора в размер на 8

3

562.22лв. е платена от лизингополучателя.

Между страните не е спорно, а и се установява, че процесният лизингов автомобил е върнат обратно на лизингодателя предсрочно през месец април 2021год.

В производството пред първата инстанция е изслушано заключение на вещото лице ССЕ, неоспорено от страните и прието от съда. От заключението на вещото лице се установява, че размера на неплатените лизингови вноски по договора са в размер на 34 069.15лв., застраховка Каско-6 670.48лв., застраховка ГО -260.96лв., пътен данък в размер на 514.63лв. и такса GPS- с падеж 15.12.2020год. -144 лева.

В производството пред въззивната инстанция не са допуснати нови доказателства.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до следните правни изводи :

Обжалваното решение е правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение , поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС.

Наведените във въззивната жалба доводи и възражения повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в производството пред първостепенния съд, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :

Между страните спор няма, а и от събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява налично на валидно възникнало облигационно правоотношение, основано на сключения договор за оперативен лизинг, по който лизинговата вещ е била предадена на ответника с приемо-предавателен протокол на 04.12.2017г. Съответно в тежест на въззивния жалбоподател е възникнало задължението за плащане на уговорената наемна цена по договора, която възлиза на сумата от 1740, 80 лева месечно, съгласно условията на раздел V от ОУ към договора. Лизинговите вноски са били дължими, респективно изискуеми до 15-то число на всеки нов месец-/ погасителен план/, а първата лизингова вноска, извън авансово събраната съобразно договореното е дължима на 15.01.2018год.

Също така съгласно чл.345 от ТЗ, вр.чл.232, ал.2 ЗЗД лизингополучателят дължи плащане освен на лизинговите вноски, също така и на разходите, свързани с ползването на вещта, задължението по което в настоящия случай е инкорпорирано и в съдържанието на чл.4.1 от общите условия към договора за оперативен лизинг. Това са разходите за застраховане по „Гражданска отговорност“, имуществената застраховка „Каско“, пътни такси и вграждане на съответните системи за сигурност, тъй като всички изброени разходи са свързани с ползването, поддържането в изправност и съхраняването на моторното превозно средство, предмет на договора за оперативен лизинг, поради което и плащането им предполага да бъде изцяло за сметка на клиента.

С факта на разваляне поради неизпълнение на действието на процесния договор, имащ съществените белези на такъв за оперативен лизинг, за който ще са приложими правилата за договора за наем съгласно препращащата разпоредба на 347, ал.2 ТЗ, за напред 4 отпада (чл.88 ЗЗД) и не е налице задължение за плащане на вноските с падеж следващи момента на разваляне, т.е. по принцип се дължи само плащане на вноските, или съответната част от тях, до развалянето в какъвто смисъл са и мотивите на първоинстанционният съд.

Нещо повече, в настоящия случай се претендира заплащането на наемни вноски, дължими до връщането на наемната вещ, който момент темпорално предхожда прекратяването на съществуващата между страните облигационна връзка, поради което и са несъстоятелни твърденията на въззивника, че се претендира плащане на вноски, които са недължими поради това, че вещта е била впоследствие преотдадена на трето лице или че собственикът на вещта се е разпоредил с нея. Както правилно е разяснил и първостепенният съд тези обстоятелства са ирелевантни за предмета на делото тъй като са се случили след връщането на вещта и след прекратяването на договора и поради това не са свързани с изпълнението на основното задължение на лизингодателя по договора за оперативен лизинг да предаде и да осигури спокойното и необезпокоявано ползване на вещта от лизингополучателя. Тъй като се претендира плащане на лизингови вноски за минал период от време изясняването на факти и обстоятелствата, които са се случили след връщането обратно на вещта и прекратяването на договора за лизинг стои извън предмета на доказване по делото и правилно поради това първоинстанционният съд е отказал събирането на доказателства които да ги установяват.