Решение № 678 от 30.10.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. Силистра, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Н. Д. Г. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20243420101287 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата З. А. И. твърди, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да го прекрати без да се произнася по въпроса за вината. Като основание за разстройството на брачната връзка изтъква упражнявания спрямо нея и децата психически и физически тормоз от страна на ответника, в резултат на който тя многократно бягала от дома си и се налагало да търси подслон при нейни роднини и близки, а също така била настанявана в кризисния център в гр. С.. Вследствие на упражняваното насилие ищцата и децата години наред живеели в стрес и напрежение, докато след поредния насилнически акт, извършен през м. май 2024 г., тя сезирала съда с молба за защита и се снабдила с ограничителна заповед срещу своя съпруг, чрез която той бил отстранен от семейното им жилище . Ищцата е на мнение, че при тези обстоятелства отношенията с ответника не биха могли да се подобрят, поради което намира, че бракът е изчерпан от съдържание; след прекратяването на брака желае да запази брачното си фамилно име „И.“.

Ответникът К. К. И. не взема становище по предявения срещу него иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Предявени са при условия на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, чл. 326 ГПК.

1

Страните са сключили граждански брак на 05.08.1989 г., за което е съставен акт за граждански брак № 335 от същата дата на Община С.. От връзката си страните имат четири деца, които към настоящия момент са пълнолетни. От показанията на свидетелката Г. И., управител на К. ц. за п. от д. н. – гр. С., става ясно, че за първи път ищцата потърсила подкрепа в центъра през 2011 г. – 2012 г. с оплаквания за осъществено спрямо нея жестоко физическо насилие, като впоследствие няколкократно била настанявана в институцията заради проблеми от същия характер. От този момент свидетелката многократно търсила съдействието на свидетелката, включително и за изготвянето на молба за развод през 2013 г.

– 2014 г., която обаче не депозирала в съда поради финансовите си притеснения, свързани с отглеждането на децата , от които към този момент едното било непълнолетно, а две от тях – с увреждания. В разказите си ищцата споделяла, че за да не остават белези от насилието, ответникът често нанасял удари в окосмената част на главата, вследствие на които тя често изпитвала главоболие и започнала да забравя някои неща. В тази си част оплакванията на ищцата се потвърждават и от представено по делото съдебномедицинско удостоверение, издадено на 19.05.2024 г. след последния побой над нея, от което е видно, че при извършеното на тази дата освидетелстване съдебният лекар е констатирал контузия на главата с умерено изразена церебрастенна симптоматика. Твърденията за системно упражнявано от ответника домашно насилие спрямо съпругата му намират потвърждение и в представен по делото протокол за предупреждение от 19.04.2024 г. и заповед за защита, чрез която на извършителя било забранено да приближава съпругата си и семейното им жилище за максималния законов срок от 18 месеца.

Съдът счита, че изложените в производството факти налагат по безспорен начин извода, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което искането за неговото прекратяване се явява основателно. Според изяснената по делото фактическа обстановка през времетраенето на брака ответникът не зачитал личността, достойнството и физическата неприкосновеност на своята съпруга, като системно я малтретирал, поставяйки в опасност нейното здраве и живот, а също така нарушавайки душевното равновесие и право на спокойно съществуване. Поведение с тези характеристики разрушава разбирателството, доверието и уважението в семейството, премахва равновесието в правата и задълженията на съпрузите, препятства изграждането на хармонични отношения между тях и заличава общността и взаимността в тяхната връзка.

Бракът се основава на взаимно уважение, равнопоставеност и зачитане личността и качествата на семейния партньор, като липсата на тези елементи на брачния съюз не би могла да се замести единствено с търпението и компромисите на единия от съпрузите.

Физическото посегателство над ищцата представлява крайна проява на брачна нетърпимост и незачитане личността на пострадалото лице, като в крайна сметка илюстрира нежеланието на насилника да се съобрази с нуждите на семейната си партньорка, а още по – малко да прояви загриженост към нея и стремеж за изграждане на равностойна за страните семейна връзка. Принизеното положение на съпругата не се вписва в критериите за хармоничен и пълноценен брак, а създава отношения на взаимна неудовлетвореност на всеки от съпрузите и непълноценност на съпружеския им живот, която е убедила ищцата в бъдещата 2 безперспективност на тяхното съвместно съжителство. Липсата на доверие и разбирателство помежду им и недопустимото отношение, което години наред е търпяла ищцата, са лишили брака на страните от естествената му същност и са довели до формалното съществуване на брачната връзка, която бидейки в този си вид безполезна за обвързаните лица, следва да се разтрогне и в юридически аспект съобразно направеното в тази насока искане. При прекратяването на брака съдът не следва да се произнася относно вината за неговото разстройство поради нарочно изразеното от ищцата нежелание да се изследва този въпрос.

Чл. 326 ГПК изисква с решението за прекратяването на брака да бъде разрешен и въпроса за фамилното име, което съпругът, приел фамилията на другия съпруг, ще носи за в бъдеще. Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Тъй като ищцата е направила искане в противоположен смисъл, същата следва да запази брачното си фамилно име.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК съдът определя окончателната държавна такса за това производство в размер на 30 лв., които следва на основание чл. 329, ал.1 ГПК да се възложат върху ответника. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак, сключен на 05.08.1989 г., за който е съставен акт за граждански брак № 335 от същата дата на Община С., между К. К. И. с ЕГН ********** и З. А. И. с ЕГН ********** поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, без да се произнася по въпроса за вината.

След прекратяването на брака ищцата ще запази брачното си фамилно име „И.“.

ОСЪЖДА К. К. И. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „Кр. п.“ № ...., ет. ......, ап.

..... да заплати по сметка на СРС окончателна държавна такса за настоящото производство в размер на 30 лв. (тридесет лв.).

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Силистренски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

3