Решение № 92 от 17.04.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. гр. Добрич, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20263200500017 по описа за 2026 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от А. Д. Д. от с.П.,общ.Б.,обл.Д. срещу решение №125/22.07.2025 г.,изменено в частта за разноските с определение №526/01.10.2025 г.,по гр.д.№468/2024 г. на Балчишкия районен съд в частта,с която е признато за установено по отношение на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283,със седалище и адрес на управление гр.София,ж.к. “Младост 4“,Бизнес парк София,сграда 6,представлявано от М. С. и Д. К. К.,че спрямо А. Д. Д. с ЕГН ********** от с.П.,общ.Б.,ул.*** съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на 326,15 лв,представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент,от които 5,01 лв неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 25.10.2021 г. за мобилен номер +***,представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;109,36 лв,представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство TCL10L 64GB Blue+ 55P615 Android ТV,с отстъпка от стандартната цена съгласно Раздел II,т.1 от Допълнителното споразумение от дата 30.12.2020 г.;138,88 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 25.10.2021 г. за мобилен номер +***,представляваща 1 стойността на 3 месечни абонаментни такси;72,90 лв неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 30.12.2020 г. за мобилен номер +***,от които 24,96 лв представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 47,94 лв представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство DRIVEY CAR TRACKER Drivey 2g Car tracker device,с отстъпка от стандартната цена съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 30.12.2020 г.,респ. в частта за разноските.Подадена е и частна жалба от А. Д.

Д. срещу определение №526/01.10.2025 г. по цитираното дело на Балчишкия районен съд,с което на основание чл.248 от ГПК е изменено първоинстационното решение в частта за разноските,като жалбоподателят е осъден да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283,със седалище и адрес на управление гр.София,ж.к. “Младост 4“,Бизнес парк София,сграда 6 сума в размер на 300 лв разноски за вещо лице.

Въззивникът е недоволен от първоинстанционното решение в частта на уважените искове за неустойка,тъй като не били приети и обсъдени възраженията на същия.Датата на деактивация на процесния абонамент била генерирана автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане.Нямало обаче доказателства за отправени писмени изявления от абоната или оператора,достигнали до насрещната страна по правоотношението,за предсрочно прекратяване на процесните договори.Представената от ищеца по делото „Йеттел България“ ЕАД покана за доброволно изпълнение до абоната не била надлежно връчена.Липсвали доказателства за връчване срещу подпис,а представеното удостоверение от „Български пощи“ ЕАД не съдържало данни каква пратка е връчена,респ. доставянето било според него до пощенска кутия,т.е. при липса на връчване срещу подпис на адресата.При липса на доказателства за предсрочно прекратяване на договорите от страна на ищцовото дружество въззивникът не му дължал претендираните неустойки.Развити са и доводи за неравноправност,респ. нищожност,на клаузите за неустойки.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и за отхвърляне на исковете за неустойки.Претендира се присъждане на сторените от въззивника разноски.

В писмения отговор на горната жалба въззиваемата страна „Йеттел България“ ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му 2 част.Претендира присъждане на сторените в настоящата инстанция разноски.Сочи,че всички възражения на въззивника били разгледани и счетени за неоснователни.Процесните договори били прекратени предсрочно в съответствие с ОУ и без необходимост от писмено предизвестие,доколкото в т.19в от ОУ изрично били регламентирани случаите на прекратяване с предизвестие.Клаузите на ОУ не предвиждали особена форма,в която изявлението на кредитора за предсрочно прекратяване да бъде отправено до длъжника,поради което волеизявлението можело да бъде и конклудентно с предприемане на действия по ограничаване на ползваните услуги.Освен това на въззивника била надлежно връчена покана за плащане според удостовереното от „Български пощи“ ЕАД,която отговаряла на изискуемото по чл.87 ал.1 от ЗЗД съдържание.

Частният жалбоподател А. Д. счита атакуваното определение по чл.248 ал.3 от ГПК за неправилно и настоява за отмяната му.То било постановено по недопустима молба,тъй като не била налице хипотезата на чл.248 ал.1 от ГПК.Липсвал представен списък на разноските.Били присъдени допълнително разноски за вещо лице,които не били сторени към момента на постановяване на първоинстанционното решение,респ. доказателства за тях били представени след постановяване на решението.Разноски,сторени след приключване на съдебното дирене или след постановяване на решението,не можело да бъдат предмет на изменение на решението по реда на чл.248 от ГПК.Претендират се разноски за производството по частната жалба.

В писмен отговор насрещната страна „Йеттел България“ ЕАД изразява становище за неоснователност на частната жалба и настоява за потвърждаване на атакуваното определение.Страната била представила списък на разноските си,в който фигурирали и разноските за вещи лица.Допълнителният депозит за вещо лице бил внесен в указания от районния съд срок с начален момент от уведомяването на страната за задължението й.По-късното внасяне не било по вина на страната,а поради късното й уведомяване от съда.

Като постави на разглеждане депозираните жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 23.09.2025 г.,а жалбата му срещу решението на БРС е подадена по пощата на 3

07.10.2025 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 07.10.2025 г.;препис от атакуваното определение по чл.248 ал.3 от ГПК е връчен на частния жалбоподател на 06.10.2025 г.,а частната жалба е подадена по пощата на 07.10.2025 г. при изтекъл за страната срок за обжалване на 20.10.2025 г./.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част и на неизгодното за него определение по чл.248 ал.3 от ГПК.

По въззивната жалба на А. Д. Д. от с.П.,общ.Б.,обл.Д. срещу решение №125/22.07.2025 г. по гр.д.№468/2024 г. на Балчишкия районен съд в частта на уважените искове за неустойки:

Разгледана по същество,жалбата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявените допустими установителни искове за неустойки.По същество е обаче неправилно в атакуваната част,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№468/2024 г. на БРС е образувано по повод искова молба с вх.

№3490/29.07.2024 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/ със седалище и адрес на управление:град София, район „Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК 130460283,срещу А. Д. Д. с ЕГН ********** от с.П.,общ.Б.,обл.Д.,ул.*** за установяване,че ответникът дължи на ищеца сумите-предмет на издадената по ч.гр.д.№756/2023 г. на БРС заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №335/18.12.2023 г.,а именно:

-419,63 лв,представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,за които са издадени фактури №№7329980648/05.01.2022г.,

№**********/05.02.2022г.,

№7332640477/05.03.2022г., №7334023679/05.04.2022 г. за периода от 05.12.2021 г. до 04.04.2022 г.;

-311,52 лв-незаплатени лизингови вноски,от които:15,60 лв по Договор за 4 лизинг за базови аксесоари от дата 30.12.2020 г.,сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***,по силата на който абонатът е взел пакет от 4 бр. базови аксесоари;295,92 лв по Договор за лизинг от дата 30.12.2020 г.,сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***,по силата на който абонатът е взел мобилно устройство TCL10L 64GB Blue+ 55P615 Android ТV;

-465,03 лв-неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент,от които

5,01 лв-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 25.10.2021 г. за мобилен номер ***,представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;

248,24 лв-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 26.05.2021 г. за мобилен номер +***,от които 138,88 лв,представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 109,36 лв,представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство TCL10L 64GB Blue+ 55P615 Android ТV,с отстъпка от стандартната цена съгласно Раздел II,т.1 от Допълнителното споразумение от дата 30.12.2020 г.;

-138,88 лв-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 25.10.2021 г. за мобилен номер +***,представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;

-72,90 лв-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 30.12.2020 г. за мобилен номер +***,от които 24,96 лв,представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси,и 47,94 лв,представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство DRIVEY CAR TRACKER Drivey 2g Car tracker device,с отстъпка от стандартната цена съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 30.12.2020 г.

Предмет на въззивното производство са исковете за неустойки,които са уважени от районния съд-5,01 лв-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 25.10.2021 г. за мобилен номер ***,представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;109,36 лв,представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство TCL10L 64GB Blue+ 55P615 Android ТV,с отстъпка от стандартната цена съгласно Раздел II,т.1 от Допълнителното споразумение от дата 30.12.2020 г.;138,88 лвнеустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 25.10.2021 г. за мобилен номер +***,представляваща стойността на 3 месечни 5 абонаментни такси;72,90 лв-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 30.12.2020 г. за мобилен номер +***,от които 24,96 лв,представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси,и 47,94 лв,представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство DRIVEY CAR TRACKER Drivey 2g Car tracker device,с отстъпка от стандартната цена съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 30.12.2020 г.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта,с която са уважени исковете относно сумите 419,63 лв-дължими месечни абонаментни такси;311,52 лв-дължими лизингови вноски,респ. в частта,с която е отхвърлен искът за сума от 138,88 лв-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 26.05.2021 г. за мобилен номер +***,представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси.

В исковата молба детайлно е посочено колко и какви договори са били сключени между страните и е обосновано възникването на задълженията на ответника за заплащане на претендираните суми.

В писмения отговор на исковата молба ответникът А. Д. Д. е оспорил основателността на исковете-в частност на исковете за неустойки.Навел е доводи,че клаузите за неустойка са неравноправни и противоречащи на добрите нрави,т.е. нищожни.Сочи,че липсват доказателства за предсрочно прекратяване на сключените между страните договори,поради което неустойки за предсрочното им прекратяване били недължими.