Определение № 137 от 29.09.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 137 гр. Смолян, 29.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20255400900054 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Депозирана е молба на П. Т. Д., подадена чрез адв. Н. Д. и адв. Б. А., с която е направено искане за изменение на Решение № 32/03.07.2026 г. по т. д.

№ 54/2025 г. по описа на ОС – Смолян в частта досежно разноските, касаещи адвокатските възнаграждения.

Изложени са доводи, че адвокатското възнаграждение в полза на адв. Б.

А. следва да бъде определено на базата на заявения материален интерес – 150 000 лв., респективно 76 693.78 евро, което по Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на 10 650 лв., респективно 5 445.25 евро и съразмерно на уважената част от исковата претенция се равнява на 2 982 евро. Наведени са аргументи, че в случая не следва да се извършва редукция на адвокатското възнаграждение, тъй като адв. Б. А. е извършвал процесуално представителство както в писмената фаза на размяната на книжа, така и чрез явяване в открито съдебно заседание, включващо допълнителен финансов и времеви ресурс за пътуване, вкл. и окомплектоване на преписката, и предявяване на претенция в рекламационното производство по чл. 380 от КЗ.

На следващо място е посочено, че присъденото в полза на застрахователното дружество адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано на 1 809 евро, тъй като в проведените открити съдебни заседания по делото не е присъствал адвокат, представляващ ответното дружество.

Релевирано е искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, като присъдените в полза на ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение бъдат редуцирани до 1 809 евро, а в полза на адв.

Б. А. бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2 982 евро.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна – ЗД „Б.И.“ АД, с 1

ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87 не е депозирала отговор.

След изтичане на срока за отговор делото е докладвано на 23.09.2026 г. на съдията – докладчик В. Бошнякова - след приключване на ползването на платен годишен отпуск и завръщането й на работа, поради което произнасяне по молбата по чл. 248 от ГПК следва да бъде направено в съответния срок.

Съдът, като разгледа молбата, както и представените по делото доказателства, намира същата за процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, която има правен интерес, а разгледана по същество, тя се явява неоснователна, поради следните съображения:

С Решение рег. № 32/03.07.2026 г. по т. д. № 54/2025 г. по описа на ОС – Смолян ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК **** е осъдено да заплати на П. Т. Д., с ЕГН ********** сумата в размер на 42 000 евро, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.01.2025 г. до окончателното й изплащане, като исковете за разликата над присъдената сума до претендираната сума от 76 693.78 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.01.2025 г. до окончателното й изплащане са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Със същото решение застрахователното дружество е осъдено да заплати на адв. Б. А. адвокатско възнаграждение в размер на 1 916.71 евро, съразмерно на уважената част от исковите претенции, както и ищецът е осъден да заплати на ответното дружество направените от застрахователното дружество разноски в размер на общо 3 324.90 евро, съразмерно на отхвърлителната част от исковите претенции.

В мотивите на решението е изложен начинът на определяне на разноските, които да бъдат присъдени на всяка една от страните, съобразно изхода на делото. Съдът е приел, че делото не се характеризира с особено значителна фактическа и правна сложност, дълга продължителност или съществени усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство и затова е определил адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 евро, което е редуцирано от 3 692.34 евро, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

Адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. при материален интерес от 150 000 лв. /цената на иска, предмет на настоящото дело/ е в размер на 10 650 лв. /8 650 лв. + 4% от 50 000 лв./, съответни на 5 445.26 евро без ДДС, респективно 6 534.31 евро с ДДС.

Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива остави неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред – в този смисъл Решение от 2

09.03.1978 г. по дело № 106/1977 на Съда на ЕО. С Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 Съдът на ЕС е тълкувал чл. 101, § 1от ДФЕС, във връзка с чл. 4, § 3 от ДФЕС в смисъл, че национална правна уредба като тази по чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет /България/, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, § 1от ДФЕС. Прието е, че националната юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. Съгласно даденото в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 тълкуване, при произнасянето си за дължимите разноски за адвокатско възнаграждение националният съд не е обвързан от размерите, установени в Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за възнаграждения за адвокатска работа.

С оглед предимството на първичното общностно право – чл. 101, § 1от ДФЕС пред националното ни законодателство, разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК в частта й, предвиждаща, че съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна, не следва да бъде прилагана във всички случаи. По всяко дело, по което следва да се определи такова, националният съд е длъжен да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото, без да бъде ограничаван с някакъв размер.

Единственото ограничение тук е свързано с преследваната от наредбата и от закона цел, а именно: да се гарантира, че високоотговорният труд на адвоката няма да бъде подценен и поставен в зависимост единствено от пазарни механизми, което би имало за свой отрицателен резултат влошаване качеството на предоставяните правни услуги и ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ.

При определяне на подлежащите на възстановяване разноски следва да бъде гарантиран разумният им характер, тяхната пропорционалност и справедливост. Критерии за тази преценка са предмета на спора, обемът и сложността на извършената работа, цената на положения адвокатски труд, както и действителната фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай материалният интерес по делото е 150 000 лв., а в заявената около половин година преди това пред застрахователя претенция са поискани 130 000 лв. и делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има установена константна съдебна практика.

Производството по делото е протекло без процесуални усложнения, в четири открити съдебни заседания. Процесуалните представители на ищеца – 3 адв. Н. Д. и адв. Б. А. са изготвили исковата молба, допълнителната искова молба, становища по хода на делото, като само в първото от тях адв. Б. А. се е явил лично, т.е. организирането на защитната теза е било реализирано /поделено/ от двама адвокати, с изключение на процесуалното представителство в откритото съдебно заседание. От друга страна извършените транспортни разходи, както и времето за пътуване не представляват част от размера на адвокатското възнаграждение, съответно не следва да бъдат включени и калкулирани по този начин.

При това положение съдът намира, че делото не се характеризира с особено значителна фактическа и правна сложност, дълга продължителност или многобройни съдебни заседания, или съществени усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство, поради което посоченият в Наредба № 1/2004 г. размер на адвокатско възнаграждение не отговаря на целите и критериите за прилагането му в конкретния случай.

Съдът намира, че сумата в размер на 5 000 евро без ДДС, съответно 6 000 евро с ДДС представлява разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение.

Следователно дължимото на адв. Б. А. адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковите претенции, предмет на настоящото дело, е в размер на 2 738.16 евро, което следва да му бъде присъдено.

От друга страна съдът се е произнесъл по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от застрахователното дружество, като го е редуцирал от 6 534.31 евро с ДДС, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на 6 000 евро с ДДС, т. е. с 534.31 евро. Присъдените в полза на застрахователното дружество разноски в размер на 3 324.90 евро представляват съответната част от направените разноски /1 350 евро за експертизи + 6 000 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение/, съразмерни на отхвърлената част от исковата претенция. Възражението на ищеца, че адв. М. Г. или друг процесуален представител на ответната страна не се е явил в проведените открити заседания не обосновава категоричен извод, че не е реализирана съответна защита, дори напротив – за откритите съдебни заседания са налице депозирани чрез адв. М. Г. становища с изложени доводи и доказателствени искания. Затова съдът намира, че искането за поредно редуциране на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на застрахователното дружество, се явява неоснователно.

Предвид горното, искането на П. Т. Д., релевирано чрез адв. Н. Д. и адв.

Б. А. за изменение на Решение № 32/03.07.2026 г. по т. д. № 54/2025 г. по описа на ОС – Смолян в частта досежно разноските следва да бъде частично уважено, като решението бъде изменено в частта, с която ЗД “Б.И.” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. „Д.Б.“ № 87 е осъдено да заплати на адв. Б. А., с ЕГН **********, САК адвокатско възнаграждение в размер на 2 738.16 евро /две хиляди седемстотин тридесет и осем евро и шестнадесет цента/, съразмерно с уважената част от исковите претенции, вместо присъдените 1 916.71 евро /хиляда деветстотин и 4 шестнадесет евро и седемдесет и един цент/. В останалата част за разликата н а д 2 738.16 евро /две хиляди седемстотин тридесет и осем евро и шестнадесет цента/ до претендираните 2 982 евро /две хиляди деветстотин осемдесет и две евро/, както и за редуциране на адвокатското възнаграждение присъдено в полза на ответното застрахователно дружество искането следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

Мотивиран от горното, Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 32/03.07.2026 г. по т. д. № 54/2025 г. по описа на ОС – Смолян, като постановява:

ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. „Д.Б.“ № 87 да заплати на адв. Б. А., с ЕГН **********, САК адвокатско възнаграждение в размер на 2 738.16 евро /две хиляди седемстотин тридесет и осем евро и шестнадесет цента/, съразмерно с уважената част от исковите претенции, вместо присъдените 1 916.71 евро /хиляда деветстотин и шестнадесет евро и седемдесет и един цент/.